О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465/25.09.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЪБИНА ХРИСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря ……………… и прокурор……………….
Като разгледа докладваното от съдия Костова ч.гр.д. № 329/2019г. на Апелативен съд–Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.402, ал.2 от ГПК.
Депозирана е
частна жалба от адв. П. М. от САК, в качеството й на
пълномощник на Р. Т. К., М. Х. М. и „ВЕЕР“ ООД срещу определение №
577/27.03.2019г. постановено по ч.гр.д. № 435/2012г. на БОС, с което е отменено
частично обезпечението на бъдещ иск по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./, допуснато с
определение № 582/02.03.2012г. по отношение на наложена обезпечителна мярка -
възбрана върху имот, представляващ дворно място от 690 кв.м., съставляващо парцел
**** с пл. № *** в кв. ** по
плана на с. Б., област Б., при граници на имота: североизток – улица;
северозапад – УПИ * – ***, югозапад – улица;
югоизток – *** ***
– ***, ведно с
изградената едноетажна масивна сграда – метално хале с разгъната застроена площ
292.5 кв.м., включваща складови помещения, находящ се
в с. Б., обл. Б., ул. П.
В частната жалба се навеждат доводи за противоречие в мотивите на обжалваното определение и отказ от правосъдие. Сочи се, че по делото е депозирана друга молба от ответниците за отмяна на всички наложени обезпечения, а не само на конкретния имот, който е продаден на публична продан през 2018 г. Твърди се, че не са налице основания за отмяна на наложеното обезпечение, тъй като от същото ответниците са претърпели вреди и по отношение отнемането на този имот в полза на държавата е налице въззивна жалба от КПКОНПИ. Същевременно се сочи, че ответниците са депозирали и молба с искане за разрешение за разпореждане с този имот по реда на чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД /отм./
Частната жалба е връчена редовно на КПКОНПИ, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се сочи, че направените в частната жалба оплаквания са несъстоятелни и неотносими, като следва частната жалба да бъде оставена без уважение.
След анализ на изложеното в частната жалба и отговора, както и приложените по делото писмени доказателства, въззивния съдебен състав намира следното от правно естество:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването срещу акт подлежащ на съдебен инстанционен контрол, поради което се явява допустима.
С определение № 582/02.03.2012г. постановено по ч.гр.д. № 435/2012г. на БОС първоинстанционния съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ чрез налагане на различни по вид обезпечителни мерки, включително и възбрана върху имот, представляващ дворно място от 690 кв.м, съставляващо парцел **** с пл. № *** в кв. ** по плана на с. Б., област Б., при граници на имота : североизток – улица; северозапад – *** – ***, югозапад – улица; югоизток – *** *** – ***, ведно с изградената едноетажна масивна сграда – метално хале с разгъната застроена площ 292.5 кв.м, включваща складови помещения, находящ се в с. Б., обл. Б., ул. П.
Исковото производство по обезпечения иск е приключило пред БОС и постановено решение № 246/16.06.2016 г. по гр.д. № 1568/2014г., с което искането за отнемане в полза на държавата на процесния недвижим имот е отхвърлено като неоснователно. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от КПКОНПИ. Съгласно решение № 308/13.03.2019 г., на КПКОНПИ въззивната жалба вх. № 11077/11.07.2016 г. по отношение на описания недвижим имот не се поддържа и е оттеглена.
Пред БОС е депозирано искане от КПКОНПИ за отмяна на допуснатото обезпечение – възбрана на описания недвижим имот, тъй като същият е вече отчужден в полза на трето лице. Искането е уважено и постановено обжалваното определение.
Въззивният съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди. Обезпечителните мерки са допуснати по искане на КПКОНПИ и тяхната цел е именно охрана интересите на държавата. В случай, че молителят е преценил, че вече няма интерес от наложената обезпечителна мярка, то същата следва да бъде отменена. В случая не е налице обезпечителна нужда, тъй като по отношение на този имот претенцията е отхвърлена като неоснователна и решението в тази част е влязло в сила. Обезпечителната мярка – възбрана върху процесния имот не защитава правата на държавата по исковата претенция срещу ответниците, т.к. имотът е вече собственост на трето лице.
В случай, че ответниците са претърпели вреди от наложеното обезпечение, то същите могат да защитят правата си по реда на чл. 403, ал. 1 от ГПК.
При горните констатации, изложените възражения по реда на чл. 23, ал. 4, т. 7 от ЗОПДИППД са неоснователни.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, то обжалваният съдебен акт се явява правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Бургаски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 577/27.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: