Решение по адм. дело №833/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят „АГРОКРАФТ“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Ч., оспорва Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-000381 от 04.06.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Велико Търново, с която, на основание чл. 171, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на МПС лек автомобил К. К. с рег. номер №[рег. номер] до отстраняване на неизправността.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт, които се изразяват в неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че процесната заповед е антидатирана и издадена не на 04.06.2024г., а на 07.10.2025г., тъй като издаденото НП по повод същото нарушение е обжалвано пред ВТРС и отменено изцяло, като впоследствие Административен съд Велико Търново е потвърдил решението в частта, касаеща процесното нарушение – наличието на значителна техническа неизправност. По тези съображения се претендира отмяна на процесната ПАМ. Претендира разноски.

 

Ответникът по жалбата Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Велико Търново с вх. № 4817/17.10.2025г. заема писмен отговор за неоснователност на жалбата. Намира заповедта за законосъобразна - издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби. Въпреки, че НП е отменено, съдът не постановявал липсата на значителна опасност. Значителната техническа опасност – спукано предно панорамно стъкло била факт, но просто била възникнала непосредствено преди извършване на проверката и не е имало възможност да бъде отстранена. Към настоящия момент МПС не било представено в сектор „Пътна полиция“ Велико Търново за пускане в движение. Не били представени и доказателства за отстраняване на техническата неизправност към настоящия момент. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

 

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 140/10.04.2025г. постановено по НАХД 1565/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-001696/01.07.2024г., с което за извършени от Д. Т. М. от гр. Г. Оряховица, [улица] вх. Б, ет. 1 ап. 2 административни нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания, съответно на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 20 лева.

Решението на ВТРС е оспорено от Н. С. „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново. С Решение № 2362/14.07.2025г. по КАД № 472/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново е отменено Решение № 140/10.04.2025г. постановено по НАХД 1565/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, в която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-001696/01.07.2024г. за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП вместо което е потвърдено като законосъобразно НП № 24-1275-001696/01.07.2024г. за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на Д. Т. М. е наложено административно наказание „Глоба„ в размер на 20 лева. В останалата част, касаеща процесното нарушение, Решение № 140/10.4.2025г. постановено по НАХД 1565/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново е оставено в сила.

Като основание за издаване на процесната ПАМ е посочено същото административно нарушение, което е отменено с влязло в сила решение на ВТРС, а именно: на 04.06.2024г. в 1:00 часа, на път I-4 км. 131 в посока на движение към [населено място] лицето Д. Т. М. от гр. Г. Оряховица е управлявал МПС [Марка] с рег. № ВТ 2034, собственост на Агрокрафт ЕООД, с техническа неизправност - счупено стъкло.

Въз основа на констатираното с АУАН и НП нарушение е издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, в която като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, буква „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Същата е подписана за връчена от законния представител на Агрокрафт ЕООД четири месеца по-късно - на 10.10.2025г.

Недоволен от заповедта, собственикът на автомобила „Агрокрафт“ ЕООД я е оспорил с жалба, подадена до съда на 13.10.2025 г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

С Разпореждане от 17.10.2025г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР е указано, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Като писмени доказателства по делото са приети писмените доказателства, приложени към жалбата, както и материалите, съдържащи се в административната преписка вх. № 4820/17.10.2025 г. по делото от сектор ПП при ОД на МВР Велико Търново; Решение по НАХД № 1565/2024 г., потвърдено от АСВТ, Заповед № 24-1275-000381/04.06.2024 г.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид констатациите, становищата на страните, и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. Същевременно, според представената Заповед № 366з-2605/28.06.2022г. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – [населено място] да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Оспорената ЗППАМ е издадена от Н. С. „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново, който е компетентен орган, издал оспорената ЗППАМ в кръга на вменените му правомощия, поради което същата е валиден ИАА.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, от които се установява, че на 04.06.2024г. в 1:00 часа, на път I-4 км. 131 в посока на движение към [населено място] лицето Д. Т. М. от гр. Г. Оряховица е управлявал МПС [Марка] с рег. № ВТ 2034, собственост на Агрокрафт ЕООД, със значителна техническа неизправност, изразяваща се в спукано панорамно предно стъкло. Формулирана разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на лице, персонализиращо административния орган.

Независимо от горното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

С нормата на чл. 171 (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2021 г.), т. 2, б. „а“ от ЗДвП (редакция към извършване на нарушението) е предвидено временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, когато превозно средство е технически неизправно до отстраняване на неизправността. Впоследствие с ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г. редакцията на текста става „когато пътното превозно средство има опасна неизправност“.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП МПС следва да са технически изправни, когато се движат по пътната мрежа на страната, като в разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП изчерпателно са посочени кои МПС следва да се считат технически неизправни, като в чл. 10, ал. 1, т. 6 от с.з. е посочено, че технически неизправно е МПС, което е със счупени или повредени външни стъкла. В §6, т. 71,т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП са посочени легалните определения на видовете неизправност, както следва т. 72 са описани значителни неизправности и това са тези, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за другите участници в движението по пътищата, както и при други по-значителни несъответствия. По конкретна дефиниция на видовете неизправност се съдържа в нормата на чл. 37, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, която посочва, че същите са незначителни, значителни и опасни. Съответно в чл. 37, ал.2-4 от Наредбата са посочени видовете неизправност, като попадането на един елемент в някоя от групите и нивото на сериозност на неизправността, съобразно списък в Методиката за извършване на периодичен преглед за техническа изправно на ППС – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата е решаващо за определяне вида на твърдяната неизправност.

По отношение естеството на неизправността в процесния случай ВТРС е констатирал, че в НП не са посочени релевантните факти за определяне на съответната неизправност като значителна, които са посочени в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, наред с приетото, че след като неизправността е възникнала по време на движение, като чл. 101, ал.2 от ЗДвП посочва, че когато отстраняването на повредата и неизправността на място е невъзможно, водачът може да предвижи МПС на собствен ход до място за тяхното отстраняване, само след като вземе необходими мерки за безопасност на движението, като същата не се прилага за опасни неизправности, каквато процесната не е. В чл. 11, ал.1 от ППЗДвП са изброени изчерпателно техническите неизправности, при които водачът задължително следва да спре, измежду които не е процесната по чл. 10, ал.1, т. 6, б „в“ от ППЗДвП.

Административен съд Велико Търново в своето Решение № 2362/14.07.2025г. по КАД № 472/2025г. изцяло е споделил доводите на ВТРС, че НП в тази част страда от съществени пороци досежно формата, визирани в чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Правилно и въз основа на събраните доказателства съдът бил формирал извод, че в НП липсва подробно описание на твърдяната неизправност, и най вече на признаците, даващи възможност, същата да се квалифицира като значителна. ВТРС правилно сочел, че единствено посочването, че има повреда на предното панорамно стъкло не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН: не е посочено конкретно в какво се изразява неизправността, кои са конкретните белези за определянето й като значителна вкл. посочените в § §6, т. 72 от ДР на ЗДвП белези, с които се ограничава видимостта на водача до степен на невъзможност да управлява МПС, както и че, тази повреда застрашава безопасността на движението. На следващо място ВТРС правилно бил пиел в мотивите си, че нормата чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и санкционната такава по чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП са бланкетни, като тяхното съдържание следва да се попълни от конкретно нарушената норма. АНО е следвало в НП да посочи именно, нормата от Наредбата и от Методиката, посочени по- горе, които еднозначно да определят неизправността на МПС като значителна. Тези две нарушения в изискванията за форма са приети за достатъчни за отмяна на НП само на това основание.

В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено, тъй като липсва подробно описание на твърдяната неизправност. Разпитаният пред ВТРС актосъставител сочи, че няма спомен точно как е било спукано стъклото, а другият свидетел само потвърждава описаните в АУАН констатации. В същото време братът на наказания с НП водач, в качеството на свидетел пред ВТРС е изнесъл, че стъклото е било пукнато една педя, колкото точка и не ограничавало видимостта на шофьора, нито на пътника, дори брат му поискал полицаите да направят снимка, но те отказали категорично. На ответника още с разпореждането за насрочване на делото бе указано, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, но по делото не бяха ангажирани допълнителни доказателства за опасна неизправност на пътното превозно средство. В същото време дружеството следва да има предвид, че в случай на движение на МПС със същата неотстранена техническа неизправност управляващото го лице ще подлежи на административно наказание, тъй като не може да се позовава вече, че същата е възникнала непосредствено преди проверката. Ако се докаже, че пътното превозно средство има опасна неизправност, може да бъде издадена и ПАМ.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се следват претендираните и сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в общ размер на 450лв. Налично на л. 20 от делото е платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 50лв. В пълномощното на л. 21 от делото е посочено, че договореното възнаграждение от 400лв. е заплатено изцяло в брой. Не е налице прекомерност спрямо Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „АГРОКРАФТ“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Ч. Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-000381 от 04.06.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Велико Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на „АГРОКРАФТ“ ЕООД, [ЕИК], [населено място] разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.