№ 1260
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202435 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид
следното :
Административно - наказателното производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. А., ЕГН **********, депозирана чрез
процесуален представител- адв.Т. Т.Р. от ВАК, против Наказателно
постановление № 11 - 3668/ 05.05.2011 г. издадено от Директора на
дирекция "Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на А. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лв. на основание
чл.264, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на основание чл.92 от ЗКПО.
С жалбата не се оспорва нарушението, а се излагат подробни мотиви
за приложението на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 11 от ЗАНН. Иска НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От процесуален представител- адв. Т. Т.Р., ВАК е
1
депозирана молба с която поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Излага и други основания за отмяна на НП, като незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт - Г.. Процесуалния представител на НАП
оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно.
Ангажира становище по делото, че не са налице предпоставките за
приложение разпоредбата на НПК относно давността.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на НАП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 20.10.2010 г. К. Д., инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна,
извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП - Варна. Като
резултат от проверката същата приела, че възз. В. С. А., в качеството му на
представляващ "ДВД 03", ООД, ЕИК *********, не е изпълнил задължението
си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2009 г. в
ТД на НАП - Варна в законоустановения срок, който съгласно чл.92, ал.2 от
ЗКПО е до 31.03.2010 г.
Предвид горното К. Д. приела, че . В. С. А., в качеството му на
представляващ "ДВД 03", ООД, ЕИК ********* не е изпълнил задължението
си да подаде годишна данъчна декларация за 2009 г., с което е нарушил
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, поради което на 30.11.2010 г. съставила
срещу В. С. А., АУАН, сер. АА №.0038191/30.11.2010 г., в който описала
конкретното нарушение от фактическа страна.
АУАН бил съставен на 30.11.2010 г. надлежно предявена на
нарушителя, който отказал да го подпише, което било удостоверено с
подписа на един свидетел.
2
Възражения не постъпили в срокът по чл. 44 от ЗАНН.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН, и въз основа на АУАН
на 05.05.2011 г. издал обжалваното Наказателно постановление. НП е било
връчено по надлежния ред срещу разписка, чрез служба "МИБМ ЕКСПРЕС"
ООД едва на 06.06.2022 г. Със същото, на В. С. А., е било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лв., на
основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл. АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП,
покани, обратни разписки и известия за доставяне, разпитаните по делото
свидетели – Т. Д. и С. Г., др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на издаденото НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Зам.
Директора на ТД на НАП-Варна, съгласно Заповед № 3ЦУ-28/06.01.2010 г. на
Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно
лице- инспектор в ТД на НАП –гр. Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
3
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът намира, че
непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл. 28
от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му
става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието
на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №
1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това
е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.
28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
4
В мотивите на тълкувателното решение са изложени съображения, че
понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). В
ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната погасителна давност и тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН.
Освен това по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в
настоящия случай независимо от спирането или прекъсването на давността
административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок
от четири години и половина от датата на нарушението. В конкретния случай
срокът за административно наказателно преследване е изтекъл на - 30.09.2014
г.
Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на
давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление
следва да бъде отменено, а административно наказателното производство
прекратено, без да се разглеждат въпросите за вината и отговорността на
нарушителя (в този смисъл са: Решение № 385/21.09.2010 год. по н. д. №
363/2010 год. на II н.о., ВКС и Решение № 127/2017 год. по н. д. № 582/2017
год. на III н.о., ВКС.).
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
5
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, който своевременно е поискал и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл.
63, ал. 2, т. 1, вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 - 3668/ 05.05.2011 г. на
Директор Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Варна, с което на . В.
С. А., ЕГН ********** в качеството му на представляващ "ДВД 03", ООД,
ЕИК ********* е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200.00 /двеста/ лева, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на
чл.92 от ЗКПО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – гр. Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7