№ 43404
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110126771 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Е. Г. срещу М. Ц.
Д.. Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Ищецът е направил доказателствено искане за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на свидетели за установяване състоянието на имота към момента на
предаване и към момента на приемането му от ищеца, което съдът намира за
ненеобходимо, тъй като за посочените обстоятелства са представени писмени
доказателства.
Произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца – за допускане
на свидетели за установяване извършването на боядисване и почистване, както и за
допускане на съдебно-счетоводно експертиза, следва да бъдат оставени за съдебно
заседание за изслушване становището на ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.11.2025г. от 10:40 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели за установяване състоянието на имота към
момента на предаване и към момента на приемането му от ищеца
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца до
о.с.з.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1
1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 236, ал. 1 ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД от И. Е. Г. срещу М. Ц.
Д. с искане да бъде осъден ответницата да заплати на ищеца сумата 450,30лв.,
представляваща разходи за топлинна енергия за процесния имот за периода от
01.01.2024г. до 31.01.2024г., съгласно фактура **********/31.01.2024г., сумата 2,50лв.,
представляваща разходи за потребени ВиК услуги за имота за периода от 20.01.2024г.
до 31.01.2024г. по фактура *********/27.02.2024г., сумата 38,98лв., представляваща
консумативи за потребена ел. енергия и разпределение в периода от 18.01.2024г. до
31.01.2024г. по фактура **********/26.02.2024г., сумата 21лв.– такси към Етажната
собственост за месец януари 2024г., сумата 1278 лв., представляваща остатък от
сторени разноски за отстраняване на нанесени върху вещта от ответника и членове на
нейното домакинство щети за пребоядисване и почистване, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.05.2024г. до окончателно
заплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 23.07.2021г. сключил с ответницата договор за наем, по
силата на който предоставил на последната за временно и възмездно ползване
апартамент с адрес гр. София, жк. „Люлин 2“, ул. 220, бл. 221, вх.Е, ет.5, ап. 118 срещу
заплащането на месечен наем в размер на 600 лв. В договора било уговорено, че
наемателят следва да заплаща и всички консумативи и съответните такси към етажната
собственост. Сочи, че срокът на наемното правоотношение бил за една година, като в
случай, че страните не отправят изявление за прекратяване, договорът продължавал
действието си като безсрочен. Поддържа, че доколкото никоя то страните не била
отправила писмено предизвестие, договорът се трансформирал в безсрочен. При
сключването на договора ответницата предоставила на наемодателя сума в общ размер
от 1800лв., от която 600лв. обезпечаващи един месечен наем, и два депозита по 600лв.
(общо 1200лв.), обезпечаваща други задължения по договора. Ищецът сочи, че
съгласно чл. 20, буква “в” от договора, наемодателят имал право да се удовлетвори от
предоставената сума в случай на неплащане на месечен наем, а съгласно чл. 20, буква
“а”, наемодателят имал това право и в случай на нанесени върху имота щети, както и
при неизпълнение на задължението същият да бъде върнат в състоянието, в което е
бил нает след прекратяване на договора. Твърди до м. 12.2023 г. ответницата да е
заплащала наемните вноски, но не платила месечният наем за 01.2024 г., поради което
и ищецът прихванал дължимият за този месец наем с част от внесената сума в размер
на 600 лв. С писмо от 30.12.2023г. по електронната поща ищецът отправил
предизвестие до ответницата за прекратяване на договора за наем, считано от
31.01.2024 г., както и за предаване държането на наетия имот на 31.01.2024 г. Твърди
при състоялото се приемане на имота да били констатиране щети по същия извън
нормалното ползване, както и силно замърсяване, изразяващо се и в надраскване на
стените с перманентен маркер. Посочените констатации били вписани в съставения
между страните приемо-предавателен протокол. Наред с това наемателката не била
заплатила и дължимите консумативи за имота за ток, парно и вода, както и таксите
към етажната собственост, които ищецът погасил. За отстраняване на щетите са
твърди да е извършено пребоядисване на стойност 1998лв., както и било извършено
почистване на стойност 480лв. Ищецът твърди да е извършил прихващане с внесената
от ответницата сума в размер на 1200 лв., като след извършеното прихващане останала
дължима 1278 лв., която претендира в настоящото производство. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от М. Ц.
Д..
По исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 2 вр. 236, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника по
силата на твърдените договори за наем с твърдяното съдържание, по силата на което
2
ищецът е предоставил за временно ползване на ответника процесния недвижим имот;
че е изправна страна по договора; че за имота, предмет на договора за наем за
процесния период са направени консумативни разходи – топлинна енергия, ВиК
услуги, електрическа енергия и такси към етажната собственост в претендираните
размери, както и че е заплатил дължимите за процесния период консумативни разходи.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно наличие на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен договор за наем, че договорът
е бил в сила между страните до 31.01.2024 г., прекратяване действието на договора
чрез отправяне на едностранно писмено предизвестие от страна на ищеца на
30.12.2023 г., че през време на ползването на имота в причинна връзка с действията на
ответника са били причинени твърдените повреди в имота, размер на твърдените
вреди.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че вредите се дължат на причина, за която не отговаря, респективно, че е
погасил претендираните вземания.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
3
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4