№ 42
гр. Перник, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
и прокурора Ан. Бл. Дж.
Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211700600366 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият лично и с адв.П..
Окръжна прокуратура изпраща представител.
Частните обвинители Д. и Ц.Я.и не се явяват. Вместо тях адв.З..
Явява се в.л.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв.З.: Да се даде ход на делото.
Адв.П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне самоличността на в.л. както следва:
Б. В. В. – 29 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без родство
и дела със страните по делото.
Съдът напомни на в.л. отговорността по чл.291 от НК. В.л. обеща да даде
заключение по съвест и знание.
Прочете се допълнителната АТЕ на в.л. В..
1
В.л.В.: Поддържам експертизата във вида, в който е депозирана.
На въпроси на прокурора
В.л.В.: Дал съм две хипотези, които са чисто технически. Едната е хипотеза, при
която л.а. на подсъдимия е спрял, както той твърди, веднъж на знака „Стоп” и още
веднъж при навлизане на пътя с предимство, а втората хипотеза е за навлизане на пътя
с предимство с равномерна скорост, която е изчислена към момента на удара.
Ако л.а. „Волво” не беше отнел предимството и не беше навлязъл на пътя с
предимство, произшествие нямаше да настъпи, но това е нещо, което мисля, че не
трябва изобщо да се коментира.
Прокурорът: Нямам други въпроси.
На въпроси на адв.З.
В.л.В.: Хипотезата е изградена на база на свидетелските показания, при които
водачът на л.а. „Волво” спира около стоп линията, съм я посочил с оглед обясненията
на подсъдимия в тази насока. Другата хипотеза е в пълен разрез с тези показания.
Постарал съм се да дам всички варианти от техническа гледна точка.
При всички положения към момента, в който водачът на л.а. „Фолксваген” е
предприел спиране, с оглед направлението на ясните видими следи от приложените
снимки и протокол за оглед, л.а. „Фолксваген” е бил изцяло в границите на собствената
си пътна лента за движение. В случая нашата работа като експерти е улеснена
изключително от вида и положението на самите спирачни следи, като промяната в
тяхната конфигурация в самия им край, ясно видима от фотоалбума, където следите до
голяма степен придобиват формата на запетайка, категорично показват мястото на
удара. Проекцията на колела на л.а. „Фолксваген” са се намирали върху частта от
следите, оприличени на запетайки, към момента на контакт с другия автомобил.
формата на следите се дължи най-вече на рязката ротация, която е настъпила за л.а.
„Фолксваген”, явяваща се в конкретния случай посока обратна на часовниковата
стрелка гледано отгоре. Въпросните запетайки са в същото направление затова съм
категоричен, че точно там е мястото на удара.
Адв.З.: Нямам други въпроси.
На въпроси на адв.П.
В.л.В.: Към момента на удара л.а. „Фолксваген” частично е навлязъл с левия си
габарит в насрещната пътна лента.
Адв.П.: Нямам други въпроси.
На въпроси на подсъдимия
В.л.В.: Относно деформациите на автомобила считам, че в АТЕ, която съм
изготвил изключително подробно съм описал защо в конкретния случай не е
2
релевантно да се използва въпросния метод да се изчислява скоростта на автомобила
по деформациите.
На въпроси на адв.П.
В.л.В.: Не съм посещавал мястото на произшествието. Посочил съм в
експертизата какво съм ползвал при изготвянето й. Не считам, че ако отида на място
това ще промени заключението. В случая е ясно, че ако се посети мястото на
произшествието, първо трябва да уцелим сезона, но в случая предвид моите изводи на
стр.13 фиг.5 категорично се вижда, че към момента когато л.а. „Фолксваген” е бил на
близо 92 м. от линията на удара, а л.а. „Волво” е бил непосредствено преди границата
на пътя с предимство, двамата водачи са разполагали с геометрична и физическа
видимост един към друг. Не мисля, че има нужда да бъде търсена видимостта между
тях към момент когато надлъжното разстояние е било над посоченото разстояние от
91,3 м., тъй като дори в този момент, дори при скорост на л.а. „Фолксваген” от 86
км/ч., водачът на л.а. „Фолксваген” е разполагал с възможността да спре преди мястото
на удара, а същевременно с това в този момент водачът на л.а. „Волво” е разполагал с
възможността да забележи л.а. „Фолксваген”. Аз мисля, че това е ключовият елемент
от анализа на този случай.
В случай, че л.а. са били на по-голямо разстояние не мога да бъда категоричен
дали са разполагали с възможността да се видят, тъй като зелената линия на фиг.5,
изобразяваща линията на видимост, ще застъпи част от дясната граница на платното за
движение за л.а. „Фолксваген” и тогава фактори като растителност, мантинела и др.
биха имали значение. Не мисля обаче, че това нещо би изменило анализа.
В случая важно за положението на л.а. „Фолксваген” към момента, когато л.а.
„Волво” е бил около стоп линията, е времето, за което последният автомобил се е
придвижил от момента, в който потегля около стоп линията, до момента, в който
отново спира до дясната граница на пътя с предимство. Тъй като липсват каквито и да
било данни относно динамиката на движение на МПС, неговото време за придвижване
ще бъде осреднено /проксимирано/. Подобна проксимация води до натрупване на
грешки. Така или иначе, при липса на други данни, аз съм дал едно средно ускорение
на МПС от момента, в който пресича границата, до момента на удара и тук имаме
някаква натрупана грешка. Дори да говорим за грешка от порядъка на 1/10 от
секундата, когато ги съберем, получаваме 2/10, а това е много малка стойност. При
скорост на движение на л.а. „Фолксваген” преди ПТП от порядъка на 86 км/ч., или
24,12 метра за секунда, при неизбежната грешка от поне 0,2 десети, ние ще получим
една грешка минимум от 5 метра за положението на л.а. „Фолксваген” към момента,
когато другия автомобил е бил на 100 м. През цялото време цитирам минимални
стойности, в действителност грешката ще бъде по-голяма. Считам, че подобна
проверка технически не би била издържана.
3
Адв.П.: Нямам други въпроси, но държа да поставите допълнителна задача на
в.л. в тази връзка защото от показанията на свидетелите те твърдят, че са имали
видимост към автомобила когато „Волвото” е било на 100 м преди знака стоп. Няма
как при тази растителност да се открива такава видимост от тяхното местоположение.
Не е възможно те когато са били на 100 м преди мястото на удара „Волвото” да е било
на 100 метра преди знака „Стоп”. Това на практика не е възможно. Моля да поставите
допълнителна задача във връзка с проверка достоверността на техните свидетелски
показания.
Съдът намира, че следва да приеме изслушаната допълнителна АТЕ като
компетентно дадена, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага по делото изслушаната допълнителна АТЕ.
На в.л.Б.В. да се изплатят 585 лв. от бюджетните суми на съда.
Прокурор: Моля да не бъде уважавано направеното искане, доколкото деянието
е станало м.юни 2018 г., сега сме 2022 г. растителността, за която се твърди е към пътя,
тя може да е била много по-голяма или много по-малка към 2018 г. Ние такива данни
нямаме, тъй като периодично тази растителност може да бъде окастряна или орязана и
към момента няма как да установим към 2018 г. дали има такава растителност и дали е
имало видимост.
Адв.З.: Поддържам тезата на прокурора.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът намери следното:
В разпита на в.л. в настоящото с.з. въпросът, поставен като допълнителна задача
от защитата се изясни в максимална степен. Съдът намира, че на първо място, към
настоящия момент не може да се възпроизведе на място ситуацията такава, каквато е
била към датата на инцидента. На второ място, с разпита на в.л. се изясни, че и такова
изчисление не е подходящо от чисто техническа гледна точка, тъй като по изложените
от експерта данни следва, че ще бъде натрупана грешка, която ще доведе до
неправилност на евентуално формулираните изводи. И на последно място, от
обвинителните факти, предявени на подсъдимия в обвинителния акт е видно, че
същият е обвинен за това, че не е пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а.
„Фолксваген” като е навлязъл с управлявания от него автомобил в кръстовището при
наличие на пътен знак „Стоп” като е посочена и съответна скорост на движение от 34
км/ч. От тези факти е ясно, че прокуратурата е обвинила И. за хипотеза, в която той
изобщо не е спрял на установения на място пътен знак В2 „Стоп”.
Водим от горното съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на защитата на подсъдимия за поставяне на
допълнителен въпрос към в.л. В..
Прокурорът: Няма да соча друг доказателства.
Адв.З.: Няма да соча други доказателства.
Адв.П.: Няма да соча други доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ход на делото по същество.
Прокурорът: Моля да оставите без уважение жалбата на подсъдимия И. и да
потвърдите постановената от РС Перник присъда като правилна, законосъобразна и
обоснована. Считам, че и от изготвената и приета днес допълнителна АТЕ се
установява по безспорен начин, че основната причина за настъпване на ПТП е
обстоятелството, че подсъдимият не е осигурил предимство на движещите се по пътя с
предимство МПС, независимо от обстоятелството дали е спрял на знак „Стоп” и дали е
спрял на линията на навлизане на пътното платно на главен път. Законът му вменява
задължение не просто да спре, а да пропусне движещите се по този път с предимство
МПС, каквото е бил л.а. „Фолксваген”. В конкретният случай той е имал физическа и
техническа възможност да види, че такъв автомобил се движи, имал е възможността да
спре и да го пропусне и не го е направил. Поради това настъпва ПТП. Също така е
безспорно, че автомобил „Фолксваген” се е движил с превишена скорост, но самата
превишена скорост не би довела до ПТП, ако беше пропуснат да мине така, както
законът повелява. Т.е. нарушението на ЗДвП, допуснато от подсъдимия е в основата на
настъпване на ПТП, поради което и правилно и законосъобразно същият е бил признат
за виновен в извършването на престъплението по чл.343 ал.3 б.А, вр.ал.1 б.Б, вр.чл.342
ал.1 НК и му е определено наказание, което съответства както на тежестта на
извършеното деяние така и на целите, предвидени в закона и които следва да бъдат
постигнати с наложеното наказание. Моля да потвърдите присъдата на РС Перник.
Адв.З.: Считам жалбата за необоснована и неоснователна. Събрани са всички
допустими и необходими доказателства. Моля да вземете предвид, че допълнителната
експертиза и отговорите са на база само на твърденията на обвиняемия. Няма
обективни данни, които да потвърдят защитната теза на обвиняемия. В тази връзка
считам, че присъдата е законосъобразна и обоснована и определеното и наложено
наказание е законосъобразно, справедливо и съобразено с целите на наказанието. С
оглед на това моля да потвърдите присъдата на РС Перник.
Адв.П.: От името на подзащитния ми моля да постановите присъда, с която да
отмените първоинстанционната такава и да оправдаете подзащитния ми за това да е
5
извършил престъплението, за което е обвинен и за което е осъден от РС Перник. Във
въззивната жалба и в пледоариите пред РС подробно съм изложила съображения защо
считам, че подзащитният ми е невиновен и като такъв следва да бъде оправдан.
Същият е осъден за това, че е нарушил чл.6 ЗДвП и чл.45 ал.2 от ППЗДвП, като
нормата на чл.6 е бланкетна и тя повелява водачите да съобразяват своето поведение с
пътните знаци, а нормата на чл.45 ал.2 вече е конкретната и тя повелява, че
подзащитният ми случая е следвало да се съобрази със знак „Стоп”. Т.е. същият е
обвинен за това, че е нарушил именно тази норма умишлено и в следствие на това по
непредпазливост е причинил телесните повреди на пътника в насрещно движещия се
автомобил. Считам, че от събраните по делото доказателства не се установи
подзащитният ми да е нарушил нормата на чл.45 ал.2 ППЗДвП, не се установи да не се
е съобразил с пътните знаци и пътната маркировка. Единствените доказателства в
подкрепа на тезата, че същият не е спрял на знак „Стоп” това са показанията на водача
на другия л.а. свидетеля Я. и на неговата съпруга, които твърдят, че още на разстояние
около 200 метра преди кръстовището, са видели другия автомобил, който е идвал от
пътя без предимство и който в момента, в който е видян от тях е бил на 100 метра
преди кръстовището, което обективно не е възможно. Единият автомобил да е на 200
метра, другият да е на 100 метра и от това разстояние да са възприели автомобила на
подзащитния ми, както и че не е спрял на знак „Стоп”. В тази насока имах искане за
допълнителна задача на в.л. което оставихте без уважение. Считам, че едва след оглед
щеше да се установи дали е имало видимост и дали показанията на тези двама
свидетели са достоверни в тази им част. Но независимо от това нещо считам, че и при
така събраните доказателства не може да се направи извод, че подзащитният ми е
извършил престъплението, за което е обвинен. След допълнителната експертиза, която
приехте, се установи, че другият л.а. безспорно е бил с превишена скорост при
ограничение в този участък от 60 км/ч. той се е движил с доста над тази позволена
скорост. В.л. е изследвало двете хипотези, ако подзащитният ми е спрял на знака
„Стоп” и на линията на видимост, и втората хипотеза ако не е спирал и ако се е движил
равномерно. При първата хипотеза, ако е спрял на знака „Стоп” тогава другият л.а.,
независимо с каква скорост се е движил дали с разрешената от 60 км/ч или с
действителната от 86 км/ч, тогава същият е разполагал да спре преди мястото на удара
и в този случай нямаше да се стигне до настъпване на ПТП. При втората хипотеза, ако
подзащитният ми не е спрял на знака „Стоп” и на линията на видимост и дори, както
твърдят свидетелите Я.и, още много преди знака „Стоп” твърдят, че са имали видимост
и са възприели, че той не е спрял, а се е движил с равномерна скорост, но в тази
хипотеза в.л. също разглеждайки двете скорости – действителната и разрешената,
отново е категорично, че и в тази хипотеза, тогава отново нямаше да се стигне до
настъпване на ПТП, защото подзащитният ми щеше да разполага с повече време да
довърши своята маневра и удар между двете МПС нямаше да настъпи. На стр.17 от
6
заключението на фиг.7 в.л. е начертало тази втора хипотеза графично. Хипотезата ако
подзащитният ми не е спрял, другият автомобил го е възприел като опасност, както
твърдят свидетелите Я.и и водачът на другия автомобил е реагирал своевременно и е
задействал спирачната система на автомобила си. Не мога да се съглася с доводите на
прокуратурата, че движението по път с предимство е абсолютно и не зависи от други
фактори, защото пътят с предимство не ти дава правото да се движиш с превишена
скорост и то два пъти по-висока от разрешената. Именно за това са тези ограничения на
скоростта, които се въвеждат в зоните на всяко едно кръстовище, за да може при такава
ситуация, дори водач по път с предимство да намали своята скорост дори да спре,
защото при опасност всеки водач е длъжен да намали скоростта и съответно да спре,
независимо дали се движи по път с предимство. Моят подзащитен не е длъжен да
предполага и да очаква, че водачите, които са се движели по пътя с предимство, се
движат със скорост над разрешената. Нормално е да очаква, че колите, които
приближават кръстовището са с позволената скорост от 60 км/час. С оглед на тези
съображения считам, че не е безспорно доказано, че подзащитният ми не е извършил
въпросното престъпление, но напротив, считам, че вина за настъпването на ПТП има
изключително водачът на другото МПС. По тези съображения моля да постановите
нова присъда, с която да оправдаете подзащитния ми. Ако не приемете тези доводи,
моля да приемете, че има съпричиняване от страна на другия водач и това да бъде
основание да намалите наложените на подзащитния ми санкции. По тези съображения
моля да постановите съдебния си акт.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА последна дума на подсъдимия.
Подсъдимият: Не се признавам за виновен и смятам, че нормалния изход от това
дело е да бъде прекратено.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието завърши в 14,30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7