№ 406
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201805 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНТ. Т. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 20-0769-005626/11.02.2021 г., издадено от началник на група към сектор
ПП, ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП, за нарушение
по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя му е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят редовно уведомен, се явява лично и с адв. Б. В. от БАК, която
поддържа подадената жалба и излага съображения за уважаване на жалбата. По делото са
представени и писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
1
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.12.2020 г., в гр. Бургас, свидетелят Х.Х. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при
ОД МВР - Бургас, съставил АУАН на жалбоподателя АНТ. Т. Т., за това, че 31.12.2020 г.,
около 16:35 ч., в гр. Бургас, по ул. Стефан Стамболов, управлявал МПС - л.а. БМВ, с рег. №
..., като на кръстовището с ул. Сан Стефано, при извършване на маневра завиване на ляво
към ул. Христо Ботев, водачът не използва пътя по предназначение, извършва резки
маневри, върти МПС, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване,
довеждайки до загуба на сцепление на задните му гуми.
В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2
ЗДвП. На 11.02.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият орган счел, че
горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, поради което и на основание
чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание
"глоба" в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 104б, т.
2 ЗДвП, съгласно която разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По делото безспорно се установи, включително и от приложеното по делото
веществено доказателство – диск на л. 41, че на въпросната дата и място жалбоподателят e
управлявал л.а. БМВ с рег. № ..., като на кръстовището с ул. Сан Стефано, при завиване на
ляво, към ул. Христо Ботев, задната част на автомобила леко се е завъртяла. Според съда
обаче това поднасяне на автомобила не може да се квалифицира като нарушение. Видно от
приложения по делото запис, при потеглянето жалбоподателят е стартирал много рязко
автомобила и при извършване на маневрата /завой на ляво/ е напълно възможно
автомобилът да поднесе, но както се вижда същият е бил овладян от водача и почти не
2
излиза от очертанията на лентата за движение. Както посочва и жалбоподателят
поднасянето може да се дължи и на мощността на МПС, това че е със задно задвижване и на
състоянието на пътната настилка. От разпита на св. Костадин Тумпалов също се установи,
че при потегляне жалбоподателят е тръгнал по-рязко, като автомобилът е поднесъл, но
въпреки това е останал на платното и не са излизали от него.
Съдът намира, че поведението на жалбоподателя А.Т. не е било целенасочено и
умишлено и това еднократно приплъзване на МПС не може да се квалифицира като
административно нарушение, поради което и неправилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на което и издаденото НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
договореното възнаграждение за жалба и за процесуално представителство е 500 лв. С оглед
на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания към
минимума размер от 500 лева, като Областна дирекция на МВР – Бургас бъде осъдена да ги
заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005626/11.02.2021 г., издадено от
началник на група към сектор ПП, ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя АНТ. Т. Т., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Бургас
да заплати на жалбоподателя АНТ. Т. Т., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
3
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4