№ 182
гр. Свиленград, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско
дело № 20225620100515 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
по чл. 439, ал. 1, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на
парични суми.
Съдът е сезиран Искова молба, подадена от Р. Г. В. - Д. с ЕГН
********** от град ************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Георги Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат А. Й., против
„Транскарт файненшъл сървисис” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул.„Силистра” № 8, представлявано от
Изпълнителния директор Юрий Асенов Станчев.
От Съда се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът Д. не дължи на дружеството - ответник
следните суми:
по Изпълнителен лист от 29.01.2014 година - 5 942.29 лв.,
представляваща непогасена част от главница по Договор за предоставяне
на кредит транскарт на физическо лице от 27.04.2006 година и Анекси
към него, 1 789.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от
1
01.06.2010 година до 30.04.2012 година, 321 лв., представляваща такса за
обслужвате на кредита, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2012
година до окончателното изплащане на главницата, както и 160 лв. –
разноски;
по Изпълнителен лист от 16.01.2014 година – 1 947.05 лв.,
представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит
транскарт мастеркарт от 04.06.2008 година, 691.36 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01.06.2010 година до 30.04.2012 година,
349.58 лв., представляваща такса за обслужване на кредита, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2012 година до окончателното
изплащане на главницата, както и 56.76 лв. – разноски и
по Изпълнителен лист от 21.01.2014 година – 121.12 лв., представляваща
направени разноски по гр.д.№ 688/2012 година на Районен съд –
Свиленград, както и 56.76 лв. – разноски за държавна такса.
Правят се доказателствени искания.
Претендират се разноски по делото под формата на заплатена
държавна такса. Не е представен Списък на разноските.
Ищецът Д. твърди в Исковата молба, че въз основа на
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 506/2012 година на Районен съд –
Свиленград е издаден Изпълнителен лист от 29.01.2014 година срещу нея
в полза на дружеството-ответник за следните суми: 5 942.29 лв.,
представляваща непогасена част от главница по Договор за предоставяне
на кредит транскарт на физическо лице от 27.04.2006 година и Анекси
към него, 1 789.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.06.2010 година до 30.04.2012 година, 321 лв., представляваща такса за
обслужвате на кредита, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2012
година до окончателното изплащане на главницата, както и 160 лв. –
разноски по делото;
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 505/2012 година на Районен съд –
Свиленград е издаден Изпълнителен лист от 16.01.2014 година срещу нея
в полза на дружеството-ответник за следните суми: 1 947.05 лв.,
представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит
транскарт мастеркарт от 04.06.2008 година, 691.36 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01.06.2010 година до 30.04.2012 година,
2
349.58 лв., представляваща такса за обслужване на кредита, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2012 година до окончателното
изплащане на главницата, както и 56.76 лв. – разноски по делото и
Разпореждане по гр.д.№ 688/2012 година на Районен съд - Свиленград е
издаден Изпълнителен лист от 21.01.2014 година срещу нея в полза на
дружеството-ответник за следните суми: 121.12 лв., представляваща
направени разноски по делото, както и 56.76 лв. – разноски за държавна
такса.
Твърди, че въз основа на посочените Изпълнителни листи срещу нея
било образувано Изпълнително дело № 487/2022 година по описа на ЧСИ №
929 – Николета Кавакова.
Д. счита, че не дължи сумите, посочена по–горе на дружеството-
ответник в настоящото производство, тъй като вземанията били погасени по
давност – 5 години за главниците и 3 години за лихвите.
Алтернативно се сочи, че вземанията са погасени по давност, тъй
като по изпълнителното производство не било предприето каквото и да било
изпълнително действие.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор от
Главен юрисконсулт П.П. – пълномощник на дружеството–ответник, в който
заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани.
Сочи се, че било образувано Изпълнително дело № 280/2016 година по описа
на ЧСИ № 784 – Йордан Ценов за Изпълнителните листи по ч.гр.д.№ 505 и по
ч.гр.д.№ 506, двете от 2012 година на Районен съд – Свиленград, за което е
била уведомена ищеца Д.. На 15.07.2016 година са били наложени запори на
банковите сметки на Д. в няколко банки. На 30.10.2017 година е бил
присъединен и издадения Изпълнителен лист по гр.д.№ 688/2012 година на
Районен съд – Свиленград. На 11.04.2018 година е бил наложен запор върху
банкови сметки на длъжника Д.. На 02.04.2019 година дружеството-ответник
в качеството на взискател по изпълнителното дело е поискало налагане на
запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на Д.. На 13.09.2021
година изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК - взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, а Изпълнителните листи били върнати на
дружеството-ответник. Образувано било на дата 14.03.2022 година
3
Изпълнително дело № 487/2022 година по описа на ЧСИ Николета Кавакова с
рег.№ 929 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Хасково.
Сочи, че по отношение на процесните вземания е неприложима
кратката давност, посочена в Исковата молба, тъй като процесните вземания
били признати със Съдебни актове по гр.д.№ 688/2012 година - относно
Изпълнителния лист от дата 16.01.2014 година и по гр.д.№ 689/2012 година -
относно Изпълнителния лист от дата 29.01.2014 година, двете на Районен съд
- Свиленград, влезли в сила съответно на 14.03.2013 година и на 01.02.2013
година, т.е. била налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ГПК. В тази връзка се
сочи, че по Изпълнително дело № 280/2016 година периодично са
извършвани действия са събиране на сумите от страна на дружеството-
взискател и че не била изтекла давността от момента на последното
прекъсване – 02.04.2019 година до датата на образуване на Изпълнителното
дело при ЧСИ Николета Кавакова.
Прави доказателствени искания.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото са представени издадени на основание чл. 416, вр.чл. 410
от ГПК Изпълнителен лист от 29.01.2014 година по ч.гр.д.№ 506/2012 година
на Районен съд – Свиленград за осъждане на ищеца Д. да заплати на
дружеството-ответник следните суми: 5 942.29 лв., представляваща
непогасена част от главница по Договор за предоставяне на кредит транскарт
на физическо лице от 27.04.2006 година и Анекси към него, 1 789.59 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2010 година до
30.04.2012 година, 321 лв., представляваща такса за обслужвате на кредита,
ведно със законната лихва, считано от 03.07.2012 година до окончателното
изплащане на главницата, както и 160 лв. – разноски по делото и
Изпълнителен лист от 16.01.2014 година по ч.гр.д.№ 505/2012 година на
Районен съд – Свиленград за осъждане на ищеца Д. да заплати на
дружеството-ответник следните суми: 1 947.05 лв., представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит транскарт мастеркарт от 04.06.2008
4
година, 691.36 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2010
година до 30.04.2012 година, 349.58 лв., представляваща такса за обслужване
на кредита, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2012 година до
окончателното изплащане на главницата, както и 56.76 лв. – разноски по
делото, както и Изпълнителен лист от 21.01.2014 година по гр.д.№ 688/2012
година на Районен съд – Свиленград за осъждане на ищеца Д. да заплати на
дружеството-ответник сумата от 121.12 лв., представляваща направени
разноски по делото.
На 12.07.2016 година по Молба на „Транскарт файненшъл
сървисис” ЕАД (чиято правноорганизационна форма е променена от ЕАД на
АД през 2018 година) е образувано Изпълнително дело № 280/2016 година по
описа на ЧСИ Йордан Ценов въз основа на Изпълнителните листи от дата
29.01.2014 година и от дата 16.01.2014 година, издадени срещу Р. Г. В. - Д..
На 12.07.2016 година са изпратени запорни съобщения за налагане
на запори на банковите сметки на Д. в няколко банки.
На 04.10.2017 година е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор на банковите сметки на Д. в още една банка.
На 30.10.2017 година е присъединен и издаденият Изпълнителен
лист по гр.д.№ 688/2012 година на Районен съд – Свиленград.
На 11.04.2018 година е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор на банкови сметки на Д. в още една банка.
На 02.04.2019 година дружеството-ответник в качеството на
взискател по изпълнителното дело е поискало налагане на запор върху
трудовото възнаграждение и банкови сметки на Д..
На 13.09.2021 година изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а Изпълнителните листи върнати на
дружеството-ответник.
На 14.03.2022 година по Молба на „Транскарт файненшъл сървисис”
АД е образувано Изпълнително дело № 487/2022 година по описа на ЧСИ
Николета Кавакова въз основа на посочените по-горе три броя Изпълнителни
листи, издадени срещу Р. Г. В. - Д..
Налична е по делото Справка относно актуалното състояние на
дружеството-ответник, от която е видно, че правноорганизационна форма на
5
дружеството-ответник е променена от ЕАД на АД през 2018 година (както
вече бе посочено по-горе в настоящото изложение), както и че са променени
седалището и адресът на управление на дружеството през 2021 година.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2
от ГПК).
С отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1, вр.чл. 124, ал. 1от
ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при
уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен.
Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е
да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за
недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича.
Предявените отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от
ГПК за установяване недължимост на парични вземания са допустими, тъй
като е налице правен интерес от предявяване на исковете.
Предявените отрицателни установителни искове на длъжника, срещу когото
се провежда принудително изпълнение, e да се установи несъществуването на
изпълняемите права на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Ищецът Д. се
позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност след влизане в сила на
Заповедите за изпълнение, респ. на Съдебното решение.
Предмет на изследване е дали вземанията са погасени по давност,
поради неизвършване на изпълнителни действия по Изпълнителното дело.
Предявените от Р. Г. В. отрицатенли установителни искове по чл. 439,
ал. 1 от ГПК са неоснователни и недоказани.
В конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал.
2 от ЗЗД, тъй като вземанията са установени с влезли в сила Съдебни
решения, тъй като те установяват с обвързваща страните сила, че
определеното по основание и размер вземане съществува. Посочената
6
разпоредба се прилага за всички актове с правноустановяващо действие и
изпълнителна сила. С влизането в сила на Решението се получава ефектът на
силата на пресъдено нещо, тъй като е разрешен правният спор относно
съществуването на вземането. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването
на давността започва да тече нова давност като според ал. 2 в случай, че
вземането е установено със Съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги пет години. Процесните вземания (главни и акцесорни), са съдебно
признати с влезли в сила Съдебни решения, поради това и приложима в
случая е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила
на 02.04.2021 година перемпция предвид факта, че по Изпълнително дело №
280/2016 година последното изпълнително действие, насочено към
реализиране на посочени от взискателя изпълнителни способи (запори върху
трудовото възнаграждение и върху банкови сметки), извършено на 02.04.2019
година, Изпълнителното дело е прекратено. Настъпилата перемпция е
ирелевантна, тъй като Съдебният изпълнител не може да откаже
извършването на изпълнителния способ - той дължи подчинение на
намиращия се у него Изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че Съдебният изпълнител следва да прекрати
по право Изпълнителното дело. Новото искане за образуване на
Изпълнително дело на свой ред прекъсва давността.
Същевременно погасителната давност се прекъсва с предприемането
на изпълнителните действия - чл. 116, б. „в” от ЗЗД, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно, както
е и в настоящия случай касателно Изпълнително дело № 280/2016 година.
Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както
и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението
чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на
кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане,
извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия
7
до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени
лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, както вече бе
посочено, и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на Изпълнителното дело, изпращането и връчването на Покана
за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение. По
Изпълнително дело № 280/2016 година на ЧСИ Йордан Ценов погасителната
давност за процесните вземания е била последователно прекъсвана на
12.07.2016 година, 04.10.2017 година, 11.04.2018 година и 02.04.2019 година,
като не е изтекъл 5-годишния давностен срок.
Т.е., новата давност е започнала да тече от момента на
прекратяването на посоченото Изпълнителното дело - 13.09.2021 година, но
преди изтичане на 5-годишния давностен срок е образувано Изпълнително
дело № 487/2022 година.
Във връзка с алтернативната претенция на ищеца Д. следва да се
посочи, че за периода от 26.06.2015 година до 26.06.2020 година не е изтекла
5-годишната давност за процесните вземания, тъй като на 12.07.2016 година и
02.04.2019 година са били извършвани действия, прекъсващи я.
Процесните вземания не са погасени по давност, а исковете за
признаване несъществуването им следва да бъдат отхвърлени.
Искът, касаещ разноски под формата на държавна такса в размер на
56.76 лв. по Изпълнителен лист от 21.01.2014 година по гр.д.№ 688/2012
година е неоснователен, тъй като в Изпълнителния лист липсва подобна сума.
Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Относно разноските:
По делото се констатираха действително да са направени от ищеца Д.
разноски в размер на 711.89 лв. за държавни такси, а от страна на ответника –
540 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
тежест на ищеца Д. е да заплати стоР.те от ответника разноски за
8
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като минимумът е 830 лв., но предвид факта,
че се претендира 540 лв. следва да се присъди именно тази сума.
Искането на ищеца Д. за присъждане на разноски под формата на
заплатена държавна такса следва да се остави без уважение при този изход на
делото.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р. Г. В. - Д. с ЕГН ********** от град
************,
срещу
„Транскарт файненшъл сървисис” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул.„Силистра” № 8,
представлявано от Изпълнителния директор Юрий Асенов Станчев,
за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът Р. Г. В. - Д. не дължи на ответника поради изтекла погасителна
давност следните суми - предмет на принудително изпълнение по
Изпълнително дело № 20229290400487 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с
рег.№ 929 при КЧСИ и с район на действие Окръжен съд - Хасково:
по Изпълнителен лист от 29.01.2014 година - 5 942.29 лв.,
представляваща непогасена част от главница по Договор за предоставяне
на кредит транскарт на физическо лице от 27.04.2006 година и Анекси
към него, 1 789.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.06.2010 година до 30.04.2012 година, 321 лв., представляваща такса за
обслужвате на кредита, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2012
година до окончателното изплащане на главницата, както и 160 лв. –
разноски;
по Изпълнителен лист от 16.01.2014 година – 1 947.05 лв.,
представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит
транскарт мастеркарт от 04.06.2008 година, 691.36 лв., представляваща
9
договорна лихва за периода от 01.06.2010 година до 30.04.2012 година,
349.58 лв., представляваща такса за обслужване на кредита, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2012 година до окончателното
изплащане на главницата, както и 56.76 лв. – разноски и
по Изпълнителен лист от 21.01.2014 година – 121.12 лв., представляваща
направени разноски по гр.д.№ 688/2012 година на Районен съд –
Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Г. В. - Д. с ЕГН ********** от град
************, срещу „Транскарт файненшъл сървисис” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул.„Силистра” № 8,
представлявано от Изпълнителния директор Юрий Асенов Станчев, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът Р. Г. В. -
Д. не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 56.76
лв. – разноски за държавна такса, включена според в Изпълнителен лист от
дата 21.01.2014 година.
ОСЪЖДА ищеца Р. Г. В. - Д. с ЕГН ********** от град
************, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
„Транскарт файненшъл сървисис” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул.„Силистра” № 8, представлявано от
Изпълнителния директор Юрий Асенов Станчев, направените по делото
разноски в размер на 540 лв. (петстотин и четиридесет лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Р. Г. В. - Д. с ЕГН
********** от град ************, за присъждане на разноски по делото под
формата на заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10