№ 1509
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110206778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Инициирано е по жалба на Л. ГР. Г. от гр.София, *** срещу
Наказателно постановление № НП – ПБЗН – СД0 – 6/04.03.2021 г., издадено
от директор СДПБЗН, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от
ЗАНН, чл.24, ал.2 от Наредба № 8121з – 882/25.11.2014г. за реда за
осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл.265, ал.1 ЗМВР, й е
наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 200,00 (двеста)
лева за нарушение по чл. 16, ал.1 от Наредба № 8121з – 647 от 01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
С жалбата се отправя искане към съда за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Релевират
се доводи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя, като не е събрал
необходимите доказателства, че именно последният е извършител на
нарушението. На следващо място се твърди, че жалбоподателят не е
собственик нито на имота, находящ се в гр.София, *** нито на горимите
дървени материали, описани в АУАН и в НП, респективно и няма никакво
отношение към складирането им. По изложените съображения е отправено до
1
съда искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в
условията на евентуалност – да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, като поддържа депозираната жалба по
изложените в същата съображения. В дадения ход по същество се пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание и не изразява становище по основателността
на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2021 г. около 14:00 ч. в гр.София, ***, свидетелят ИВ. Т. ИВ.
– началник сектор при 06 РС ПБЗН, извършил проверка по депозирана жалба
срещу Л. ГР. Г. на горепосочения адрес, в свободната дворна площ на който
недвижим имот установил струпан и складиран дървен материал – дървени
греди с обем около 2 м3 на разстояние 4,2 метра от многофамилна жилищна
сграда от III – та степен на огнеустойчивост. След извършване на проверката,
жалбоподателят Л. ГР. Г. била поканена да се яви в служебно помещение на
06 Пожарна, където свидетелят ИВ. Т. ИВ. й съставил АУАН № АУАН –
ПБЗН – СД6 – 2 – 1/26.01.2021 г. за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 8121з – 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, вр. чл.497 от Наредба № Iз-1971
от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. Актът бил предявен на нарушителя, която след като
се запознала със съдържанието му, го подписала с възражение.
Възражение срещу акта е подадено в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в
което фактите и обстоятелствата, изложените в съставения АУАН, са
оспорени изцяло.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № № НП – ПБЗН – СД0 – 6/04.03.2021 г.,
издадено от директор СДПБЗН. Със същото жалбоподателят Л. ГР. Г. е
санкционирана за нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Наредба №
8121з – 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
2
при експлоатация на обектите, като на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.24, ал.2
от Наредба № 8121з – 882/25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол и чл.265, ал.1 ЗМВР, й е наложено административно
наказание: „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева.
Препис от наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 20.04.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН – АУАН № АУАН – ПБЗН – СД6 – 2 – 1/26.01.2021
г., служебна бележка от Началник сектор „Човешки ресурси и правно
обслужване“ при СДПБЗН, служебна бележка рег.№ 764р-6512 от 24.09.2020
г. на старши експерт в сектор „Човешки ресурси и правно обслужване“ при
СДПБЗН, възражение срещу АУАН, решение на Директор при СДПБЗН,
както и от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит в
съответното процесуално качество на свидетеля ИВ. Т. ИВ., които съдът
кредитира като безпристрастни и добросъвестно депозирани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административнонаказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.2 от Наредба №
8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол и приложените към материалите по делото
служебна бележка от Началник сектор „Човешки ресурси и правно
3
обслужване“ при СДПБЗН и служебна бележка рег.№ 764р-6512 от
24.09.2020 г. на старши експерт в сектор „Човешки ресурси и правно
обслужване“ при СДПБЗН.
Спазени са давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя.
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на
производството. Същественото при производството от
административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и
правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността
на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление,
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание,
реквизити и срокове. Последните са процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
При служебната проверка се установиха причини атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, тъй като са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,
които са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в
административното производство, независимо, че НП и АУАН са издадени от
компетентни органи в кръга на правомощията им, за което по делото са
представени съответните доказателства.
На първо място е необходимо да бъде посочено, че съгласно
санкционната разпоредба на чл. 265 от ЗМВР, ръководителите на държавни
4
органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са
изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 лева до 2
000 лева, т.е. всеки един от посочените субекти, в т.ч. и отделните
физически лица, могат да бъдат носители на такава отговорност. Съгласно
чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, стопаните на
недвижимите имоти са длъжни да поддържат свободната дворна площ на
обектите, които обитават, чиста от горими отпадъци, суха растителност и
други растителни остатъци.
От събраните по делото доказателства, писмени и гласни такива,
настоящата съдебна инстанция намира, че не се установява по безспорен
начин, че извършителят на деянието, обявено за наказуемо, е именно
административнонаказаният, който да е складирал дървения материал в
имота. Не би могъл да се релевира извод по отношение авторството на
деянието и от депозираните пред съда свидетелските показания на
актосъставителя ИВ. Т. ИВ., който изрично е посочил, че на процесния адрес
живее както жалбоподателят, така и още едно семейство, както и че от
наличните документи, събрани в хода на административнонаказателното
производство, не са налице данни, че дървеният материал е собственост на
жалбоподателя Л. ГР. Г.. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
производството пред настоящата инстанция също не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на това твърдение, напротив – от представения и
приет по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 70, том
XXX, дело № 4999/1986 г. се установява, че собственик на недвижим имот,
находящ се в гр.София, *** е Р***. Отделно от това, не бяха представени от
административнонаказващия орган и доказателства досежно собствеността на
процесния дървен материал, които да обосноват отговорността на
жалбоподателя. Такива са ангажирани от страна на Л. ГР. Г., но остават също
извън доказателствените изводи на съда, поради невъзможността
предоставените на вниманието на съда фактури за покупка на дървен
материал да бъдат отнесени към конкретния такъв, описан в атакуваното
наказателно постановление.
Липсата на посочване на основанията, на които е ангажирана
отговорността именно на жалбоподателя, води до неяснота на описание на
5
нарушението. Действително, в нормата на чл. 265 ЗМВР изрично е
предвидено, че глобата се налага и на граждани, които не изпълняват
предвидените задължения в ЗМВР или в подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Понятието „граждани“ обаче, е твърде общо и според
настоящия състав визира физическо лице, което е собственик на обекта –
недвижимия имот, в който е складиран дървения материал, лицето, което
стопанисва същия и го ползва/експлоатира, така че да бъде адресат на
задължението, каквито данни в конкретиката на настоящия случай не са
налице.
Липсата на посочване в АУАН и НП на визираните обстоятелства води
до непълнота при описание на нарушението и неговата неяснота, тъй като
нито санкционираното лице, нито съдът са наясно относно фактите, които
подлежат на доказване в административнонаказателното производство.
На следващо място, вписаната в атакуваното наказателно постановление
цифрова правна квалификация е непълна, доколкото в същата не е отразен
чл.497 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, която разпоредба
определя и минималните разстояния/отстояния от открити складове до
съседни сгради и съоръжения от степен на огнеустойчивост по видове
складирани материали, в това число и дървен фасониран (бичен) материал
(дъски, греди, талпи), дърва за горене и други, която е и съответна на текстово
описаното нарушение. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че
голяма част от разпоредбите на Наредба № 8121з-647 са бланкетни и
препращат към други разпоредби на посочената Наредба или на други
нормативни актове, посочващи правилата и нормите за осигуряване на
безопасност при пожар. Индивидуализирането на нарушените законови
разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на
нарушителя, който още в началния етап от започналото против него
производство следва да знае каква е юридическата формулировка на
нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да
ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното
административно нарушение. Посочването на всички виновно нарушени
разпоредби е не само формален, но и съдържателен елемент.
В конкретиката на настоящия случай, посочената в наказателното
6
постановление като нарушена норма от Наредба № 8121з – 647 от
01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, а именно - чл. 16, ал.1, е бланкетна такава,
доколкото в същата не се съдържат конкретни задължения, за
неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които, посоченото лице
носи административнонаказателна отговорност, поради което и за да бъде
санкционирано същото е необходимо да бъде посочена конкретната правна
норма, в която се съдържа съответното задължение/правило за поведение -
задължението на жалбоподателя, чието неизпълнение се твърди да
представлява административно нарушение, наказуемо с административно
наказание. Така изложеното мотивира съдът да приеме, че при издаване на
наказателното постановление е била нарушена императивната норма на чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно – посочване на законните разпоредби, които
са били нарушени виновно от жалбоподателя. Налице е неяснота между
дадената правна квалификация на нарушението със словесно описаните
обстоятелства при извършване му. И доколкото законът позволява НП да
бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл. 53, ал.2 от ЗАНН),
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени
императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е
правораздавателният акт, който очертава пределите на доказване в
настоящото производство и пределите на правото на защита на
жалбоподателя. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби и
тяхното пълно съответствие с установените по случая фактически
обстоятелства и данни е една от най-съществените гаранции за правото на
защита на нарушителя. Той има право да знае точно какво нарушение му се
вменява и съответно за което е санкциониран, за да може да организира и
реализира правата си в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при
всички случаи е съществено процесуално нарушение и като единствена
последица води до незаконосъобразността на наказателното постановление,
налагащо отмяната му.
Отделно от това, съдът констатира, че от описанието на нарушението,
както в АУАН, така и в НП, не става ясно кога е извършено твърдяното
нарушение. И в АУАН, и в атакуваното наказателно постановление е
посочено единствено, че при извършена проверка на 05.01.2021 г. служител
7
на РСПБЗН – СДПБЗН е констатирал, че е нарушена разпоредбата на чл. 16,
ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., а именно – че в гр.София, на *** е
струпан и складиран дървен материал – дървени греди с обем около 2 м3 на
разстояние 4,2 метра от многофамилна жилищна сграда от III – та степен на
огнеустойчивост. Съдът не може да приеме в този случай, че датата на
откриване на нарушението, а именно 05.01.2021 г. или датата на
констатирането му с Акт на 26.01.2021 г. е дата на извършване, съобразявайки
характера на деянието. Ето защо, според настоящия състав е допуснато още
едно съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на
дата на извършване на нарушението. Посочването на ясна дата на извършване
на противоправното деяние е важно за правилната преценка по чл. 34 от
ЗАНН досежно сроковете за съставяне на АУАН и НП, както и за изтичането
на абсолютната погасителна давност. Този пропуск представлява съществено
неотстранимо в настоящата фаза процесуално нарушение, тъй като е лишило
жалбоподателя да узнае в пълен обем всички съществени факти от
административното обвинение в тази им част и да организира адекватно
защитата си. От друга страна, датата на извършване на нарушението е
основен реквизит от съдържанието и на двата акта - АУАН и НП, изискването
за който е въведено с императивните разпоредби на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая, непосочването на основен реквизит в АУАН
и НП е съществено, неотстранимо нарушение, което е и самостоятелно
основание за отмяна.
Допуснатите от страна на административнонаказващия орган
нарушения при ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, които са съществени и не могат да бъдат санирани в
съдебната фаза на производството, налага отмяна на обжалвания акт, без
съдът да разглежда спора по същество.
Доколкото в производството от страна на жалбоподателя не са
претендирани разноски, такива и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – ПБЗН – СД0 –
6/04.03.2021 г., издадено от директор СДПБЗН, с което на Л. ГР. Г. на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл.24, ал.2 от Наредба № 8121з – 882/25.11.2014г.
за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл.265, ал.1
ЗМВР, й е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева за нарушение по чл. 16, ал.1 от Наредба № 8121з – 647 от
8
01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9