№ 23294
гр. София, 13.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20211110137847 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 20204/29.06.2021 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. Д., ЕГН **********, за суми, представляващи
регресни суброгационни вземания на „Ай тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител на
длъжника по Договор за потребителски кредит № 1003374/03.01.2018г., изплатил в полза на
заемодателя „Кредисимо“ ЕАД задълженията на заемателя по договора за кредит, които
регресни вземания са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от
17.12.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020г.
Със заявлението се претендират и вземания, основани на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 02.01.2018г. между „Ай тръст“ ЕООД и длъжника, а именно
възнаграждение за предоставеното обезпечение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя и
прехвърлени на заявителя вземания за главница, възнаградителна и законна лихва,
обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“
ЕАД и длъжника, както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 441.77 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като
единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в
различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен
предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на
дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен
собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора
1
възникват в правната сфера на „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно договора за предоставяне на
поръчителство и приложение № 1 към него потребителят- длъжник се е задължил да заплаща
месечно възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 58.00 лева, платимо на падежите
на погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно приложение № 1 към договора за
потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е в размер на 50 %. При
съобразяване на тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза
на поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит и независимо дали
длъжникът е изправен или не, съдът намира, че с уговарянето на процесното
възнаграждение по същество се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който
многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С това възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано
оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие
между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание
за нищожност на коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен
анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със
сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран
размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се
плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е
фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че
последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като
разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление,
както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори
за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите
както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита
на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което
икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство,
имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства,
както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от
съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава
потребителски характер по смисъла на цитираните закони.
Доколкото съдът намира, че не е налице действително основание за начисляване на
възнаграждение за учреденото обезпечение, не съществува и основание за дължимост на
акцесорното вземане за законната мораторна лихва върху това възнаграждение.
При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 20204/29.06.2021 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. Д., ЕГН **********, в частта, с която е поискано
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 441.77 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2018г., сключен
2
между Г. П. Д. и „Ай тръст“ ЕООД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3