Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 55
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от В.Д.Д. против „***“ ООД, с която е предявен иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване за установено,
че поръчителството на ищеца спрямо вземането, обективирано в изпълнителен лист
от 06.01.2009 г. е погасено по силата на закона - чл. 146 ал. 3 ЗЗД, както и за
признаване за установено, че вземането по изпълнителен лист от 06.01.2009 г.
общо в размер на 52 587 лева е погасено по давност, вкл. вземането за законната
лихва, считано от 29.12.2008 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че с договор за банков кредит № 52228/10.05.2008 г.
Райфайзенбанк АД отпуснала парични средства на кредитополучателя С.Д. П., че
задължението по договора за връщане на кредита с лихвите, е обезпечено с
поръчителството на И.Й.К. и В.Д.Д.. Твърди се, че въпреки неуведомяване на
поръчителите от банката за липса на плащане задълженията по договора, за
поръчителите не е настъпила предсрочна изискуемост, че въз основа на заявление
по чл. 417 ГПК от РС Троян е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на Райфайзенбанк АД за солидарно заплащане С.Д. П., И.Й.К.
и В.Д.Д. на следните суми: 47 286,67 лв. - главница по договор за банков
кредит № 52228/10.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2008 г.,
до окончателното изплащане на задължението, наказателна лихва в размер на
4 269,21 лв. за периода от 25.08.2008г до 21.12.2008 г. както и за
разноските по делото в размер 1031,12 лв. Твърди се, че въз основа на
изпълнителния лист и по молба на взискателя от 22.05.2009 г. е образувано
изпълнително дело № 188/2009 г. при Държавен съдебен изпълнител към РС Троян,
че с договор за цесия от 16.08.2013 г. вземанията по листа са прехвърлени на „***“
ЕООД, че с постановление от 16.10.2013 г. последното дружество е конституирано
като взискател и едновременно с това изп.д. № 188/2009г. е прекратено на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва се, че по молба на „***“ ЕООД от 06.03.2015 г. и изпълнителен лист
от 06.01.2009 г. е образувано изпълнително дело № 181/2015 г. при ЧСИ Велислав П.
с peг. № 879 срещу същите длъжници, че през 2017 г.
изпълнителното дело било прекратено по отношение на длъжниците С.Д. П. и И.Й.К.,
заради обезсилване спрямо тях на изпълнителен лист от 06.01.2009 г., поради
непредявяване от взискателя на иск за установяване на вземанията. Поддържа се,
че последицата от бездействието е погасяване поръчителството на ищеца В.Д. на
основание чл. 146 ал. 3 ЗЗД, тъй като той не би могъл да встъпи в правата на
кредитора поради пропуска на последния да установи със силата на присъденото
нещо вземането си. Посочва се, че последното поискано изпълнително действие по
отношение на ищеца В.Д. се явява молбата на първоначалния взискател
„Райфайзенбанк“ АД от 02.03.2010 г. по прекратеното изп.
дело № 188/2009 г., с която е поискан запор на трудовото му възнаграждение.
Ищецът поддържа, че по отношение на него давността за главното вземане и за
лихвите е започнала да тече на 04.03.2010 г. и е изтекла на 04.03.2015 г. (за
главното вземане), респ. на 04.03.2013 г. (за лихвите) без да е била
прекъсвана, доколкото в тези периоди не е имало действия по изпълнение, както и
че наложеният на 10.03.2015 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, е
извършеното след изтичане на давността, поради което не би могло да я прекъсне.
В срока за
отговор по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника „***“
ЕООД е постъпил писмен отговор, в който се
правят правоизключващи възражения,
основани на следните оспорвания и доводи: ищецът не е поръчител по договора, а
солидарен длъжник; в качеството му на длъжник ищецът не е упражнил правата си за оспорване на
вземането, предоставени му в заповедното производство, и а същите не следва да
се упражняват в настоящето производство; неоспорване на вземанията по заповедта
от ищеца, чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не би могло да разпростре
спрямо В.Д. последиците от непредявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК и да се
породят предпоставките за прилагане на чл. 146 ЗЗД; приложение към конкретния
случай намира общата петгодишна давност, която не е била изтекла, доколкото
преди изтичането ѝ на 10.03.2015 г., кредиторът е подал молба за
образуване на ново изпълнително дело на 27.02.2015 г., образувано е образувано изп. д. № 181/2015г. на Велислав П., по което е наложен
запор върху трудово възнаграждение на ищеца, който се изпълнява до 2019 г.
Ищецът В.Д.Д. взема участие в производството чрез процесуалния представител
по пълномощие адв. Д., който поддържа иска, а в хода
на устните състезания излага доводи за неговата основателност, моли за
уважаването му и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото
писмени бележки доразвива съображенията за основателност на иска.
Ответникът „***“ ЕООД не взема
участие в съдебното заседания.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Приетият по делото изпълнителен лист е издаден на 06.01.2009 г. въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 820/2008 г. на РС Троян.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 820/2008 г. на РС
Троян, същото е образувано по заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против С.Д. П., И.Й.К.
и В.Д.Д., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за солидарно заплащане на посочените в него суми, като в
заявлението е посочено че вземанията за сумите произтичат от договор за банков
кредит № 52228/10.05.2008 г. Към заявлението са приложени извлечение от
счетоводните книги на банката заявител, както и договор за банков кредит №
52228/10.05.2008 г. От съдържанието на договора се установява, че същият е
сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от една страна, и С.Д. П.
(кредитополучател), И.Й.К. и В.Д.Д. (солидарни длъжници), от друга, че с него
банката е отпуснала кредит на кредитополучателя кредит в размер на
49 551,25 лв., а последният се задължил да върне кредита, като с договора
солидарните длъжници са поели задължение да отговарят солидарно с
кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката суми по договора. По
същото ч.гр.д. № 820/2008 г. на РС
Троян е издадена заповед за незабавно изпълнение №
1/06.01.2009 г., с която е разпредено длъжниците С.Д. П., И.Й.К. и В.Д.Д. да
заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД следните суми: 47 286.67
лв. - главница по договор за банков кредит № 52228/10.05.2008г., ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2008г., до окончателното изплащане на
задължението, наказателна лихва в размер на 4 269. 21 лв. за периода от
25.08.2008г до 21.12.2008 г. както и за разноските по делото в размер 1031,12
лв.
По молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от
22.05.2009 г. против С.Д. П., И.Й.К. и В.Д.Д. е образувано изпълнително дело №
188/2009г. при Държавен съдебен изпълнител към РС Троян, като към молбата са
приложение заповед за незабавно изпълнение № 1/06.01.2009 г., по ч.гр.д. № 820/2008 г. на РС Троян и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист от 06.01.2009 г. С молба вх. №
240/02.03.2010 г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от ДСИ е поискано налагане на запор върху
трудовите възнаграждение на И.Й.К. и В.Д.Д.. С разпореждане на ДСИ от
02.03.2010 г. искането е уважено, с оглед на което до работодателите на двамата
длъжници са изпратени запорни съобщения от 04.03.2010
г., получени на 10.03.2010 г. (от работодателя на И.Й.К.) и на 13.04.2010 г.
(от работодателя на В.Д.Д.). От направеното удостоверяване от ДСИ върху гърба
на изпълнителния лист се установява, че покани за доброволно изпълнение по това
изпълнително дело са връчени само на И.Й.К. (15.06.2009 г.) и на В.Д.Д.
(09.06.2009 г.).
С договор за цесия от 16.08.2013 г. вземанията по
изпълнителен лист от 06.01.2009 г. са прехвърлени на „***“ ЕООД, като с молба до Държавен съдебен изпълнител
към РС Троян, последното дружество е поискало конституиране като взискател по изпълнително дело № 188/2009г. на мястото на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството му цесионер.
С постановление от 16.10.2013 г. на ДСИ при РС Троян „***“ ЕООД е конституирано
като взискател и едновременно с това производството
по изп. д. № 188/2009г. е прекратено на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
По молба на „***“ ЕООД от 06.03.2015г. и изпълнителен
лист от 06.01.2009г. е образувано изпълнително дело № 181/2015г. при ЧСИ
Велислав П. с peг. № 879 срещу същите длъжници - С.Д.
П., И.Й.К. и В.Д.Д..
От приложеното копие на изпълнителното дело се
установява, че с писмо изх. № 02936/10.03.2015 г. на ЧСИ Велислав П. peг. № 879 до „***“ ЕООД са изпратени за връчване на В.Д.Д.
покана за доброволно изпълнение изх. № 02923/10.03.2015 г. и запорно съобщение изх. № 02930/10.03.2015 г. Писмото е
получено от служител на дружеството на 17.03.2015 г. По делото липсват
удостоверявания за връчване на покана за доброволно изпълнение, но са приложени
извлечения от банка, от което е видно, че в изпълнение на запорното
съобщение от работодателя „***“ ЕООД са правени удръжки от трудовото възнаграждение
на В.Д.Д. за месеците април, май, юли, септември 2015 г., с превеждане на
сумите (50 лв., месечно) по сметката на ЧСИ. С уведомление изх. №
03154/13.02.2017 г. до „***“ ЕООД последното дружество е уведомено за спряното
плащане на удържаните суми, като след получаването му на 16.02.2017 г.,
удръжките от трудовото възнаграждение на В.Д.Д. били възобновени с превеждане
на сумите (70 лв., месечно) по сметката на ЧСИ през месеците март (двукратно на
07 и на 21 март), май и юни 2017 г. След като започнали да се удържат суми от
трудовото му възнаграждение, В.Д.Д. ***, която с разпореждане на председателя
на съда от 22.02.2017 г. е върната на ЧСИ за администриране. След оставянето
ѝ без движение от ЧСИ и уведомяване на В.Д.Д. за обездвижването ѝ,
по делото липсват данни за отстраняване на нередовностите и изпращане на
жалбата в ОС Ловеч.
По повод постъпили възражения срещу заповедта за
незабавно изпълнение от С.Д. П. и И.Й.К., с разпореждане от 28.07.2017 г. по ч.гр.д. № 820/2008 г. на РС Троян съдът указал на
заявителя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
възможността за предявяване на установителен иск за вземането срещу тези
длъжници. С определение № 493/21.09.0217 г., по ч.гр.д. № 820/2008 г. на РС Троян, съдът обезсилил
заповед за незабавно изпълнение № 1/06.01.2009
г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 06.01.2009 г. по
отношение на длъжниците С.Д. П. и И.Й.К..
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК. Като средство за защита на длъжника срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, с което се оспорва подлежащото на изпълнение вземане, искът е
отрицателен установителен и се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният иск е допустим,
независимо че отричаното вземане е произтича от заповед за незабавно изпълнение,
а не от влязло в сила съдебно решение. В случая за ищеца е налице интерес от
предявяването му, с оглед на това, че той не е подал възражение в срока по чл.
414 ГПК, което бездействие е довело до стабилизиране на заповедта, и доколкото
същият се позовава на факти, настъпили след стабилизирането ѝ. Именно
защото това са нововъзникнали факти, на тях ищецът не би могъл да основе защита
си с иска по чл. 424 ГПК. Затова длъжникът има правен интерес да предяви иск по
чл. 439 ГПК, позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл.
414 ГПК за подаване на възражение против заповедта за незабавно изпълнение.
Поддържаното от ищеца основание е очертано с твърдения за бездействие на
взискателя по образуваните изпълнителни дела и с изграден въз основа на тях
извод за погасяване поръчителството на
ищеца В.Д. на основание чл. 146 ал. 3 ЗЗД, както и за погасяване
по давност на вземанията по изпълнителния лист.
Неоснователна е претенцията за погасяване на поръчителството
на ищеца В.Д. на основание чл. 146 ал. 3 ЗЗД, изразяващо се в лишаването му от
възможност да встъпи в правата на кредитора, поради пропуска на последния да
установи със силата на присъденото нещо вземането си. Такова поръчителство в
случая не е налице. Ищецът В.Д.Д., както и И.Й.К., са солидарни длъжници по
договора за кредит. Те също са страни по договора за кредит, наред с
кредитополучателя С.Д. П.. В случая е налице поемане на солидарно задължение, а
не възникване на поръчителство. Като солидарни длъжници те отговарят заедно с
кредитополучателя за задължението по договора към банката-кредитор за заплащане
на всички суми по договора и анексите към него (вж. т. 5 от договора).
Поемането на солидарно задължение по смисъла на чл. 121 ЗЗД е различна правна
фигура от възникване на поръчителство. При солидарното задължение е налице един
дълг, за който отговарят две или повече лица, които също са страни по сделката,
пораждаща задължението (чл. 121 ЗЗД), докато при поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение, т.е. задължението на поръчителя и на
длъжника са самостоятелни, като поръчителството е обезпечителна сделка,
различна от тази, породила обезпеченото вземане (чл. 138, ал. 1 ЗЗД). С оглед
на тези разлики, установената от закона солидарна отговорност на поръчителя и
главния длъжник към кредитора (чл. 141, ал. 1 ЗЗД) не може да се обоснове
приложението на чл. 146 ал. 3 ЗЗД към солидарно
поетото задължение по смисъла на чл. 121 ЗЗД. Затова тезата за погасяване
поръчителството на ищеца В.Д. на основание чл. 146 ал. 3 ЗЗД е не само
неотносима към конкретните правоотношения с кредитора, но и юридически
неиздържана.
Основателна, обаче, е претенцията на ищеца в останалата ѝ част - за
погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист. Във връзка с
допустимостта на иска съдът отбеляза, че в настоящето производство следва да се
изследва единствено давността, започнала да тече след стабилизиране на заповедта
за незабавно изпълнение - изпълнителното основание, въз основа на което е
издаден конкретният изпълнителен лист. Заповедта е влязла в сила с изтичане на
двуседмичния срок за възражение по чл. 414 ГПК (чл. 416 ГПК). С оглед данните
за връчване на 09.06.2009 г. ПДИ до длъжника В.Д.Д.,
с която едновременно се връчва и заповедта за незабавно изпълнение, срокът за подаване
на възражение по чл. 414 ГПК е изтекъл на 23.06.2009 г. От следващия ден за
вземанията по заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист започва да тече нова давност, която е петгодишна (чл. 117,
ал. 2 ЗЗД). В случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим, защото последиците на влязлата
в сила заповед по чл. 417 ГПК относно вземането са приравнени на тези, които
настъпват от съдебното решение за установяване на вземането по заповедта (чл.
416 ГПК).
Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Такова действие по предходното
изпълнително дело № 188/2009 г. се
явява молбата от 02.03.2010 г. на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД (предишният титуляр на вземанията по изпълнителния лист) и
разпореждането на съдебния изпълнител от същия ден, с което е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на В.Д.Д..
Макар да не е дало резултат, налагането на запор е валидно изпълнително
действие, защото е поискано надлежно от взискателя и съдебният изпълнител е
осъществил деятелност, изграждаща изпълнителния способ. Това изпълнително
действие е последното предприето преди прекратяване на производството по изп. дело № 188/2009 г. на СИС при РС Троян на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което от него е започнала да тече нова давност
(ТР-2-15-ОСГТК, т. 10). Броен от тази датата на извършването му (02.03.2010
г.), давността за погасяване на вземанията по листа е изтекла на 02.03.2015 г.
До тогава от ответника-цесионер „***“ ЕООД не е било
предприето изпълнително действие, прекъсващо давността. Молбата на „***“ ЕООД
за образуване на новото изпълнително дело (№ 181/2015 на ЧСИ Велислав П.) е
подадена на 06.03.2015 г. (клеймо на куриера за приемането ѝ – 05.03.2015
г.), т.е. след като давността е изтекла. Същата молба не би могла да предизвика
прекъсване на давността дори да бе подадена преди изтичането ѝ, защото с
нея нито е поискано извършване на изпълнително действие, нито има възлагане на
такова на основание чл. 18 ЗЧСИ (ТР-2-15-ОСГТК, т. 10).
Съдът не споделя съображенията на ответника, въз
основа на които се изгражда обратен извод – за прекъсване на давността.
Неоснователен е доводът, според който последното изпълнително действие по изпълнително
дело № 188/2009 г. на СИС при РС Троян е извършено на 10.03.2010
г., поради което изпълнителното дело се прекратява по правно на 10.03.2012 г.,
а броен от този ден, петгодишният срок за погасяване на вземанията изтича на
10.03.2017 г., към която дата е образувано новото изпълнително дело с
извършване на изпълнителни действия. Това схващане е несъвместимо с
разясненията, дадени с ТР-2-15-ОСГТК, т. 10, според които прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право, т.е.
с изтичане на двугодишния срок, като в този случай новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а не от деня,
следващ двугодишния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Разбирането на ответника за спиране на
давността относно вземанията по листа през времетраене на изпълнителния процес
и за приложимост към конкретния случай на постановките, установени с ПВС-3-80,
Пленум, също не се съвместява разясненията на цитираното тълкувателно решение.
С него изрично се прие, че постановлението е изгубило сила, като се постави
акцент върху несъвместимостта му с действащата Конституция, както и върху
принципното положение, че давността е санкция за бездействащия кредитор, която
има различно проявление във висящия исков и във висящия изпълнителен процес. В
този смисъл разясненията в ПВС-3-80, Пленум са несъответстващи към настоящите
обществено-икономически отношения и с оглед на това те се явяват обективно
неприложими, поради което ТР-2-15-ОСГТК, т. 10
в частта, с която същото постановление се обявява за изгубило сила има
декларативен характер. И тъй като се касае за приложение на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, действащ при възникване на правоотношенията между страните, а
тълкувателните актове на ВКС разясняват на съдилищата как да тълкуват и прилагат
конкретната разпоредба (чл. 124, ал. 1 ЗСВ), възприемането по настоящето дело на
разясненията в ТР-2-15-ОСГТК, т. 10
не би могло да се третира като придаване обратно действие на тълкувателния
съдебен акт, с който те са дадени. Неоснователен е и доводът, че преклузивният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече за
солидарните длъжници общо, а не самостоятелно, поради което нямало как да се
приеме, че всискателят е бездействал. Този срок в
случая е ирелевантен, защото по делото не се поставя въпроса за прекратяване на
изпълнителното производство, а за погасяване по давност на вземанията по
изпълнителния лист. Изтичането на срока чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за
последица погасяване на процесуалното правоотношение, но не и на вземането по
листа, което би могло да се погаси по давност при изтекъл давностен срок и
позоваване от длъжника на изтичането. При солидарните задължения (както е в
случая) погасителната давност за вземането тече самостоятелно – нейното
прекъсване или спиране спрямо единия от солидарните длъжници не произвежда
действие спрямо останалите (чл. 125, ал. 1 ЗЗД). Не може да се сподели и съображението
на ответника за образувано по инициатива на цесионера
на ново изпълнително дело, по което върху трудовото възнаграждение на ищеца е
наложен запор, който се изпълнявал до 2019 г. Както се посочи, новото
изпълнително дело е образувано на 05.06.2015 г., т.е. след 02.03.2015 г., на
която дата давността е изтекла, като в молбата за образуването му липсва
направено искане за извършване на изпълнително действие или възлагане на такова
от взискателя на основание чл. 18 ЗЧСИ. След изтичане на давността са и
служебно предприетите от ЧСИ действия по налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, поради което извършването им също не би могло да се
приеме за факт, прекъсващ давността – тя вече е изтекла. В този смисъл като
прекъсващо давността не се явява и последвалото изпълнение чрез удръжки от
трудовото възнаграждение на ищеца. С оглед принудителния му характер, такова
плащане не е признание по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, прекъсващо давността,
а извършването му след изтичане на давността, но преди позоваването на нея,
следва да се преценява само с оглед въпроса дали платеното подлени на връщане
(чл. 118 ЗЗД), какъвто не част от предмета на делото.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 439, ал.
1 ГПК е основателен само в частта, с която е поискано да бъде признато, че
ищецът В.Д.Д. не дължи на ответника „***“ ООД сумите по изпълнителен лист от 06.01.2009 г. в размер на 52 587 лв., издаден по ч.гр.д. № 820/2008 г. на РС Троян, в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против С.Д. П., И.Й.К. и В.Д.Д.. Искът е
неоснователен в останалата част, с която е поискано да бъде признато за
установено, че поръчителството на ищеца В.Д. спрямо вземането, обективирано в
изпълнителен лист от 06.01.2009 г. е погасено по силата на закона - чл. 146 ал.
3 ЗЗД.
С оглед уважаване на иска в имуществената му част ищецът следва да заплати на ответника претендираните разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК), които са доказани до общ размер на 2103,50 лв. (заплатена държавна такса) и 3530 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение). С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност (вж. писмения отговор), адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а именно 2127,61 лв., определен с оглед конкретния материален интерес, по който се провежда защитата (52 587 лева) и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по предявения от В.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против „***“
ООД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. ***** иск по чл. 439, ал.
1 ГПК, че ищецът В.Д.Д. не дължи на ответника „***“ ООД сумите по изпълнителен
лист от 06.01.2009 г. в размер на 52 587 лв., издаден по ч.гр.д. № 820/2008 г. на
РС Троян, в полза на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД против С.Д. П., И.Й.К. и В.Д.Д., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част, с която е поискано да бъде признато за установено, че
поръчителството на ищеца В.Д. спрямо вземането, обективирано в изпълнителен
лист от 06.01.2009 г., е погасено по силата на закона - чл. 146 ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ООД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление
гр. ***** да заплати на В.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4231,11
лв., представляваща общ размер на сторени по делото разноски (заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: