РЕШЕНИЕ
№ 4225
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330104573 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 2, предложение второ, вр. чл. 42
от ЗЗД.
Ищцата М. Б. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес- ************************,
чрез пълномощник адв. Е. М., е предявила против „Юробанк България“ АД, като
правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД, ЕИК: ********* и против Н. Д. И.,
ЕГН: ********** и Х. А. И., ЕГН: **********, и двамата от ************************,
иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека по нотариален акт №
**************************** г. на Нотариус **********, рег. № **********, поради
липса на учредена представителна власт.
В исковата молба се твърди, че ищцата дълго време работела в САЩ, като
реализираните си доходи тя изпращала на сина си (вторият ответник), който бил в България.
Чрез него закупила недвижим имот- апартамент, находящ се в ************************,
според нотариален акт № ************************ г. на Нотариус **********, рег. №
**********. В последствие синът й я уведомил, че било необходимо да се уредят
допълнителни неща около имота, в която връзка ищцата му издала пълномощно, заверено на
25.09.2007 г. от публичен нотариус в Щата **********, с което освен представителни права
спрямо имота, му предоставила и права „за кредит и ипотека по всички въпроси, които имат
значение за мен, с оглед защитаване на имуществото ми и други мои интереси.“ След като
се прибрала след години в България, тя започнала да отдава имота под наем, но случайно
1
разбрала, че същият бил ипотекиран в полза на банка за дълг на сина й, въз основа на
горното пълномощно. Твърди се, че ищцата не била предоставяла такива права на втория
ответник, свързани с учредяване на ипотека върху имота й, поради което той не можел да
обезпечи свой кредит с нейния имот. В този смисъл същият бил действал без валидна
представителна власт и ипотеката по кредита му се явявала нищожна. С допълнителна
молба посочва, че в случая имало извършени действия без представителна власт или пък
при превишаване на дадената представителна власт, като се моли за прогласяване
нищожността на договорната ипотека. Претендират се и разноските по делото. В съдебно
заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК вторият и трети ответници подават общ отговор, в който
твърдят, че исковата претенция била неоснователна. Оспорват посоченото, че ищцата не
знаела за ипотеката. Между майка и син тогава имало близки отношения, като в тази връзка
бил закупен и имотът, а в последствие за нуждите на кредит на сина майката му направила и
въпросното пълномощно за ипотека. Ищцата се прибрала в България през 2009 г. и дори по
време на ремонта й в къщи живеела при сина си, като с този кредит се финансирала и част
от въпросния ремонт, за което тя дала съгласието си. Искът бил заведен поради влошените
им сега отношения. Дори имали и уговорка с парите от наем да се погасява кредита.
Ипотеката била редовно уредена, волята на страната била ясна, като ответникът имал право
да ипотекира имота на майка си като обезпечение за кредит. В случая нямало превишаване
на права, след като на пълномощника се давали права за разпореждане с чуждо имущество,
които права не били ограничени, макар и в пълномощното да нямало конкретно посочени по
вид сделки или действия, които той можел да извършва. Молят за отхвърляне на иска. Също
претендират разноски. В съдебно заседание лично се явява само вторият ответник, като с
пълномощника си двамата поддържат отговора.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор е подал и първият ответник. На първо място се
счита, че исковата молба била недопустима, защото не бил предявен иск по чл. 42 ал. 1 от
ЗЗД, а такъв по чл. 26 ал. 2, предложение второ от ЗЗД, но специалният иск изключвал
приложението на общата хипотеза. Доколкото не бил предявен иск за прогласяване
нищожността на ипотеката поради липса на съгласие, не можело да се предяви претенция за
унищожаване на ипотечния акт. По същество- искът бил неоснователен, като се оспорват
твърденията в исковата молба за незнание на ищцата и недаване на съгласие за ипотеката.
Пълномощното отговаряло на изискванията за валидност- писмена форма с нотариална
заверка в чужбина. Волята на лицето била изразена ясно и еднозначно, без съдържанието да
се нуждае от тълкуване и без ограничения в представителната власт, като изрично в
пълномощното били записани думите „кредит“ и „ипотека“. Отделно от това, ищцата била
подписала и изискуемите по закон декларации като собственик при учредяване на ипотеката
и лично представила на нотариуса оригинал на пълномощното. Моли за прекратяване на
производството или за отхвърляне на иска. На свой ред също претендира разноски. С
допълнителна молба поддържа твърденията за недопустимост на иска, като се
противопоставя на исканото изменение на претенцията. В с.з. чрез пълномощника си
2
поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа страна следното:
С пълномощно от 25.09.2007 г., заверено от публичен нотариус в Щата **********,
САЩ, ищцата е упълномощила втория ответник (сина й) да я представлява в България пред
всички държавни институции, физически и юридически лица, във връзка със собствения й
недвижим имот- офис 4 с площ от 20, 61 кв.м., находящ се в ************************, „за
кредит и ипотека по всички въпроси, които имат значение за мен, с оглед защитаване на
имуществените ми и други мои интереси“.
С нотариален акт № ****************************** г. на Нотариус **********,
рег. № **********, ищцата е придобила чрез покупко- продажба безсрочно право на строеж
(надстрояване) на горния имот.
За имота са представени кадастрална схема и удостоверение за данъчна оценка, както
и квитанция за платени местни данъци и такси за 2021 г. Представена е и втора вносна
бележка за платени местни данъци и такси пак за 2021 г., но за друг имот на ищцата с адрес:
************************.
С нотариален акт № **************************** г. на Нотариус **********, рег.
№ **********, е учредена договорна ипотека в полза на „Българска пощенска банка“ АД,
като ответниците физически лица са получили банков кредит за текущи нужди в размер на
28 800 евро, обезпечен с ипотека на горния офис, собственост на ищцата. От писмо от
нотариуса се установява, че преписката по ипотеката е унищожена от архива през 2013 г.,
поради изтичане на срока на съхранение.
Представен е договорът за потребителски кредит между ответниците № **********/
23.10.2007 г., допълнителни споразумения към него от 21.01.2013 г., от 06.03.2014 г., от
29.06.2015 г., от 27.09.2016 г., от 14.02.2018 г. и от 09.03.2021 г., както и две методологии за
определяне на лихвения процент по тези ипотечни кредити. Към кредитното досие са
налични декларации на собственика за липса на публични задължения, за наличие на
ипотека върху имота, както и удостоверение за семейно положение на ищцата. Приложени
са още правно становище на юрист по кредита, както и молба на банката от 09.10.2017 г. за
подновяване на вписването на ипотеката на имота за нов срок от 10 години.
По реда на чл. 176 от ГПК първият ответник посочва, че към момента на съставяне на
пълномощното отношенията му с ищеца били отлични. Тя направила това пълномощно,
защото по онова време живеела и работела в САЩ. С парите по кредита се извършил
основен ремонт на закупен от нея друг апартамент. Майка му била в течение на всичко, тя
не се била противопоставила, напротив- инициирала този процес и искала като се прибере в
България да си има готов апартамент. Ищцата в нито един момент не била възразила и била
уведомявана за всичко.
В отговор ищцата оспорва твърденията на сина си. Заявява, че имало
противопоставяне от нейна страна, че ответниците си присвоили права и правели каквото си
3
искат с изпращаните им от нея пари от чужбина. Посочва, че се чувствала излъгана от сина
си, защото не му била давала права за негови лични нужди той да й ипотекира имота.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели, ангажирани
съответно от ищцата и от втория ответник (протокол от с.з. от 02.11.2021 г.). Св. М.И.Г.-
позната на ищцата от 2004 г. от **********, където работели без зелена карта, като гледачи
на възрастни хора. Всички пари, които изкарвала там, ги превеждала в България на сина си,
като му помагала за ремонт. Живеела много скромно. После като се върнала тук имала
проблеми, но се срамувала да ги споделя. Изпращала му пари, за да ги запази по този начин.
Св. М. И. А.- позната на ищцата от 2009 г., посочва, че знаела, че тя била работила в САЩ и
имала добър стандарт на живот, но се познавали след като се върнала в България. Не знаела
какви са отношенията със сина й, била й споделила само, че имала тревоги във връзка с
имотите си, поради което била притеснена, но иначе изглеждала спокойна за бъдещето си.
Св. И.А.Х.- чичо на втория ответник, посочва, че знаел, че племенникът му говорил с майка
си, която тогава била в САЩ, за ипотека на неин имот, в която връзка тя му направила
пълномощно. Офисът за ипотекирал за обзавеждане и ремонт на апартамента на ищцата в
кв. „**********“, в близост до училище ********** **************. Свидетелят бил ходил
в апартамента, когато там имало майстори, помагал им да го чистят. Не знаел кой плащал на
работниците, не били коментирали с племенника си и дали майка му праща пари от
чужбина. Св. И.Е.Ц.- брат на третата ответница, заявява, че бил чул разговори между зет си
и майка му за пари, свързани с ремонт на нейно жилище, като пред него на темата дори
станала разправия между тях. Бил видял сина да дава пари на майка си във връзка с ремонта.
Това го знаел, защото за кратко живеел на село при сестра си, помагал й във връзка с неин
здравословен проблем. Дори и ищцата за малко живеела при тях.
Представено е удостоверение за родствени връзки на третата ответница, както и
справка от НАП за трудови договори на свидетеля **********.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Предявен е иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека, с твърдения за
липса на учредена от ищцата с пълномощно в полза на втория ответник надлежна
представителна власт. Няма спор, че такова пълномощно майката е издала на сина си, като
за основателността на иска следва да се установи, че в същото няма мандат за
упълномощеното лице, предоставящ му правото да ипотекира собствения на
упълномощителя недвижим имот като обезпечение за свой кредит. Въз основа на това
пълномощно в последствие е била учредена договорна ипотека, като обезпечение на
сключен между ответниците банков кредит, а въпросният недвижим имот- офис е бил
придобит от ищцата преди издаване на пълномощното, като в сделката тя е била отново
представлявана от сина си, но с друго пълномощно.
С процесното пълномощно вторият ответник е упълномощен от ищцата да я
представлява пред физически и юридически лица, както и държавни органи, във връзка с
неин собствен недвижим имот, надлежно описан, като изрично е изброено, че се дава
4
мандат „за кредит и ипотека по всички въпроси, които имат значение за мен, с оглед
защитаване на имуществените ми и други мои интереси“. При това описание на
предоставените на пълномощника права и конкретно чрез вписването на думите „ипотека“ и
„кредит“ е недвусмислена волята на упълномощителя за това, че така индивидуализираният
недвижим имот може да бъде обект на разпоредителни действия от пълномощника, дори
нещо повече- изброени са изрично правата на лицето, свързани с ипотека на имота за
кредит. В пълномощното липсват каквито и да е ограничения- нито е забранено на
пълномощника да учредява ипотека с имота за свой кредит, нито пък му се дават права да
учредява такава само за кредит на собственика. В случай, че ищцата не е била съгласна
имотът й да обезпечава чужд дълг, то или не е следвало тя въобще да не прави каквото и да е
пълномощно на сина си, още по- малко пък да изброява в него за какво му дава права, или
изрично да постави такива ограничения в разпоредителната власт, които да препятстват
това, което е станало. След като обаче нищо от това не е сторено, то няма как да се приеме
подобна теза на ищцата за основателна.
Отделно от това, към момента на съставяне на пълномощното, може да се направи
извод, че отношенията между майка и син са били близки и доверителни. Доказателство за
това от една страна са свидетелските показания, ангажирани от ищцата за това, че тя
пращала всички свои спечелени пари от работата си в чужбина на ответника и то в
продължение на години, което иначе въобще не би следвало да се случва, ако те са били в
обтегнати отношения или са имали проблеми и неразбирателства по финансови въпроси. От
друга страна, придобиването на този имот е станало отново с пълномощно, дадено от
майката на сина като неин представител в сделката пред нотариуса, т.е. и това действие
показва голямо доверие и стабилна връзка между лицата. Затова няма никаква житейска
логика второто пълномощно да не дава разпоредителни права за ипотекиране за чужд дълг,
след като вече този имот е станал собственост на ищцата и тя няма кредит, който да се
обезпечава с него. Такъв кредит са планирали ответниците и офисът е следвало да бъде
гаранция за банката при отпускането му, в която връзка е направено пълномощното. Още
повече, че това пълномощно е било обект на проверка както от юристите на банката, дали
становище по случая, така и от нотариуса, изповядал сделката, като всички са приели, че то
е редовно и валидно предоставя съответните права на пълномощника. В тази връзка следва
да отбележи още, че документът е действителен от външна страна, отговаря на изискванията
за форма, подписът на упълномощителя е удостоверен от действащ чуждестранен нотариус,
валиден е без допълнителна легализация. Така волеизявлението за извършване на правни
действия е било засвидетелствано от компетентен нотариус и то е годно да реализира
правното си действие, а документът да се използва за целта, за която е издаден.
За пълнота на изложението, следва да се посочи още, че процесното пълномощно
отговаря по съдържание на изисквания за валидно упълномощаване за разпореждане с имота
(каквото представлява и сключването на договорна ипотека), според дадените в т. 1 от ТР №
5/ 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/ 2014 г. на ОСГТК разяснения, а именно: за
упълномощаване с последиците по чл. 36 ал. 2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущество
5
на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.
Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи- определено имущество, цена,
нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Изисквания за конкретно
съдържание на пълномощното могат да се поставят, само когато правна норма изрично ги
установява. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт
за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. Както по- горе вече се отбеляза, съдържанието на пълномощното в случая
сочи ясно и еднозначно заявена воля на упълномощителя за извършване на
разпоредителното действи ипотека като обезпечение на кредит от името на ищца чрез
пълномощника й по смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение. И законодателят е
предвидил, че е достатъчно дори само с пълномощното да се даде право на пълномощника
да се разпорежда с имуществото на представлявания, без дори да се изисква посочване на
конкретни сделки или действия, а в случая дори има изрично вписване на думите „ипотека“
и „кредит“, поради което волята на упълномощителя тук е съвсем ясно и точно изразена.
От горното се налага изводът, че вторият ответник е разполагал с валидно учредена
представителна власт да ипотекира имота на ищцата за собствен кредит, като е без значение
дали в последствие отношенията между страните са се влошили и, че към момента те имат
противоречиви интереси и неразбирателства. Настоящата ситуация не влияе върху
валидността на даденото в миналото пълномощно, послужило за изготвяне на нотариалния
акт за ипотекиране на имота за семеен кредит на семейството на ответниците- физически
лица. Ирелевантно за предмета на спора е за какво са били използвани средствата от заема,
дали с тях е правен ремонт на друг имот на ищцата, кой на кого е давал пари и т.н., защото
тези облигационни отношения не са относими към въпроса за валидността на пълномощното
и гласните доказателства в тази връзка не следва да се обсъждат.
В заключение, искът следва да се отхвърли, защото в процеса не се доказа липса на
представителна власт с пълномощното, а точно обратното- валидно предоставена такава и
то изрично за ипотекиране на имота на ищцата, без ограничения в чия полза и с каква цел.
Такава е била волята на лицето и тя е надлежно отразена в пълномощното, послужило за
учредяване на договорна ипотека с нотариален акт, която е изцяло редовна откъм форма
сделка, без да страда от пороци, водещи до нейната нищожност на посочените в исковата
молба основания.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на
ответниците направените от тях разноски в процеса, които се претендират. Ответниците-
физически лица са направили разноски за адвокатско възнаграждение на своя пълномощник,
всеки от по 600 лева, а пък на банката се дължи юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Направените пък от ищцата разноски по делото си остават за
6
сметка на страната, без да се възлагат на другите.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес-
************************, чрез пълномощник адв. Е. М., против „Юробанк България“ АД
(като правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
*********** ************* Д.Б.Ш. и ********** М.И.В. и против Н. Д. И., ЕГН:
********** и Х. А. И., ЕГН: **********, и двамата от ************************, иск за
прогласяване нищожността на договорна ипотека по нотариален акт №
**************************** г. на Нотариус **********, рег. № **********, поради
липса на учредена представителна власт на ответника Н. И..
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес-
************************, чрез пълномощник адв. Е. М., да заплати на „Юробанк
България“ АД (като правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от *********** ************* Д.Б.Ш. и ********** М.И.В., разноските по
настоящото дело в размер на сумата от 150 (сто и петдесет) лева- юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес-
************************, чрез пълномощник адв. Е. М., да заплати на Н. Д. И., ЕГН:
**********, от ************************, направените по делото разноски в размер на
600 (шестстотин) лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес-
************************, чрез пълномощник адв. Е. М., да заплати на Х. А. И., ЕГН:
**********, от ************************, направените по делото разноски в размер на
600 (шестстотин) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7