№ 21610
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110122127 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца „Минолби“ ЕООД срещу ответника „А1
България“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 23,86 лева, представляваща получена от ответника без правно
основание „такса за събиране на дължими суми“ по Договор № *********
с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 03.10.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че между него и ответника е налице
валидно правоотношение по Договор № ********* и Приложение № 1 към
него от 03.12.2021г., в които липсва уговорка, при условията на която да се
дължи „такса за събиране на дължими суми“, поради което счита, че
процесната сума е начислена и заплатена без основание. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „А1 България“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че
между страните е сключен Договор № *********, ведно с приложения към
него, както и че ищецът му е заплатил сумата в размер на 23,86 лв. по фактура
№ *********/02.03.2023г. Твърди, че таксата за събиране на дължими суми се
начислява при просрочие на задълженията по 3 бр. последователни фактури,
които се предоставят на колекторски фирми за събиране на вземанията по тях.
В случая били издадени фактура №*********/01.12.2022г. на стойност 97,58
лв., с падеж на плащане до 31.12.2022г.; фактура № *********/03.01.2023г. на
стойност 149 лв., с падеж на плащане до 02.02.2023г. и сметка №
*********/04.01.2023г. на стойност 2 лв. с ДДС, с падеж на плащане до
04.01.2023г. – всичките суми, по които били заплатени на 06.03.2023г.
1
Посочва, че таксата е определена в размер на 8 % от неплатените суми по
фактури съобразно действащия ценоразпис на А1, като дължимостта е
уговорена в приложимите към договора Общи условия, с които ищецът
изрично е запознат и се е съгласил. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, поради което с доклада по делото е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, както и че ищецът е
заплатил на ответника такса за събиране на дължими суми в размер на 23,86
лева с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ТЗ, търговецът може да установи
отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават
задължителни за другата страна, когато тя: 1. Заяви писмено, че ги приема; 2.
Е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори
незабавно. В раздел VI, т. 9 и т. 8 от представеното от ищеца Приложение № 1
към Договор № ********* от 03.12.2021 г. е изрично уговорено, че за услугите
по това Приложение се прилагат Общите условия за взаимоотношенията
между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE („ОУ”), че с подписване на настоящото приложение Абонатът декларира,
че е запознат и е съгласен с ОУ, както и че всички останали услуги, които не са
посочени в това Приложение, се таксуват, съгласно действащия ценоразпис на
А1 за съответната услуга, публикуван на www.a1.bg и/или в Приложение № 3.
Тъй като договорът е сключен при общи условия и допълнителен
ценоразпис, то съгласно нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ, същите обвързват
страните, в т.ч. клаузите в общите условия и в ценорасписа относно размера на
начислените такси за събиране на дължими суми, към който препраща
договора, доколкото ищецът е юридическо лице търговец, знаел е за
съществуването на Общите условия и ценоразписа, не се твърди и не се
установява по делото да ги е оспорил незабавно. Голословни и неподкрепени
от събрания по делото доказателствен материал са възраженията на ищеца за
приложимост на Общи условия с различно съдържание от 2012 г., доколкото
Приложение № 1 към договора, представено с исковата молба, е подписано от
страните на 03.12.2021 г.
Съгласно клаузата на т. 26. 5, изр. 1 от Общите условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, „А1
България“ ЕАД предоставя на абоната 15 дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума, а съгласно т. 26. 4, изр. 4
ОУ, неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението
им за плащане на дължимите суми. В чл. 27.1 от ОУ е предвидено в случай на
2
частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг
финансово- счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи:
законовата лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със
събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно
събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на
2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща
разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на
просрочени плащания. В т. 40з ОУ е уговорено, че при забава на абонат,
свързана със заплащане на дължима цена, „А1 България“ ЕАД има право да
изисква заплащане на дължимата сума заедно с лихва в размер на законовата
лихва годишно за всеки ден забава, както и разходите, свързани с уведомяване
за и със събиране на дължимите от абоната суми. В представения от ищеца
Ценоразпис за клиенти по договора е предвидена такса за събиране на
дължими суми в размер на 8% от неплатените просрочени суми по фактури за
съответните услуги и/ или закупени устройства. Според настоящия състав
посочената клауза има характеристиките на неустойка при неизпълнение на
задължението на абоната да заплати дължимите суми в срок.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне
вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка,
което е действително и неизпълнение на главното задължение.
За нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; е налице противоречие с добрите нрави, е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна
хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост
основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Следва да се отчете, че в настоящия случай и двете страни по договора
са търговци, поради което неустойката уговорена в договора между тях не
може да е нищожна като „неравноправна клауза“, тъй като процесния договор
не е „Потребителски“.
С Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. постановено по ТД № 1/2009
г., ВКС, ОСТК се прие, че неустойката следва да се приеме за нищожна, на
3
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В съответствие с чл. 288 ТЗ тази разпоредба може да се
прилага и при търговските сделки. Неустойката има санкционна /наказателна/
функция в случаите, при които уговореният размер надхвърля вредите от
неизпълнението. В тълкувателното решение е посочено, че преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като:
естеството и размера на обезпеченото с неустойка задължение;
обезпечаването на задължението с други, различни от неустойката, правни
способи; съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от
неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и вида на
неизпълнението, за което е предвидена. В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
която е диспозитивна, се посочват функциите на неустойката: обезпечаваща
изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението
или ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.
Следователно, договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните.
Съдът намира, че процесната клауза за неустойка не противоречи на
закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният твърд размер от 8 % от
сумите на забавеното плащане не нарушава принципа на справедливост. В
трайната практика на съдилищата, с която настоящия състав изцяло се
солидаризира, дори по-висок размер на мораторната неустойка от 0,5 % на
ден, уговорена между търговци се счита, че не обуславя нищожност на
клаузата. В настоящият случай макар размерът на неустойката да е уговорена
в твърд процент, същата се начислява и се дължи едва след изтичане на 15
дневен срок от издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума,
което се равнява на 0,5 % на ден. Налага се извод, че неустоечната клауза е
изцяло действителна и поражда целените от страните правни последици –
възникване на задължение за престиране на обезщетение за забавено
изпълнение.
Ищецът не оспорва че е изпаднал в забава на плащането на дължимите
суми по издадени фактури, за което е начислена такса за събиране на дължими
суми (неустойка) в размер на 8 % от неплатените просрочени суми или сумата
23,86 лева. Поради изложеното и доколкото се установи по делото, че същата
е дължима и заплатена по валидна неустоечна клауза, предявеният иск се
явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото.
4
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8
срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 23,86 лева, представляваща
получена от ответника без правно основание „такса за събиране на
дължими суми“ по Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
100,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5