№ 77
гр. Монтана, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20251630200051 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХ" ЕООД, с ЕИК ХХХХХ,, със
седалище гр. С. и адрес на управление гр. С. 1303, бул. „Т.А." № ХХХ, ет. 4,
чрез юрк. П.К.Т., срещу Наказателно постановление № 006129 от
05.12.2024г., издадено от председател на Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за
извършено нарушение на чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Жалбоподателят „ХХХХХ“ ЕООД, обжалва така издаденото НП с
оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище, с което поддържа така подадената жалба.
Излага доводи по същество. Твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени в цялост.
Административнонаказващият орган - редовно призован, се
представлява от старши юрисконсулт П.. Представя писмено становище, в
което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, тъй
като от събраните по делото доказателства административното нарушение е
доказано по безспорен и категорчичен начин.
1
Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 19.03.2024 г. и на 30.04.2024г. свидетелката Г. С., св. С. А. и св. А. С.
са инспектори в КЗП – област Враца извършели проверки в обект „Офис
Враца" в гр. Враца, обл. Враца, ул. „М.Ц." № 2, стопанисван от „ХХХХХ"
ЕООД, за което били съставени съответно Констативен протокол №
К2773161/19.03.2024г. и КП № К-2773171/30.04.2024г.
При проверката служителите на КЗП установили, че на 04.12.2023 г.
кредиторът „ХХХХХ" ЕООД в стопанисван от него офис в гр. М., ул. „В.Л."
№ 15, при сключване на договор за финансов лизинг /ДФЛ/ №
233186786833/04.12.2023 г. (Клиентски № 31867, Кратък номер на договор №
86833), с потребител, му е изискал заплащането на „такса одобрение“ в размер
на 708.20 BGN без ДДС, което действие е свързано с усвояване на кредита.
Инспекторите приели, че по този начин е нарушена забраната в чл. 10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит, да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По време на
проверката, служителите на КЗП изискали сключени в офиса договори с
потребители за финансов лизинг на автомобил, но такива не са предоставени.
На 26.03.2024 г. при проверка на документи в офиса на КЗП в гр. Враца с
Протокол за проверка на документи № К- 0127539 са приети от упълномощено
лице на кредитора изисканите договори с придружаващи ги документи и със
заличени лични данни на – лизингополучателите, а именно Договор за
финансов лизинг № 233186786833, сключен на 04.12.2023г. При проверката на
представения договор за финансов лизинг, както и от събраните в хода на
проверката доказателства, инспекторите констатирали, че „таксата за
одобрение" по т.9 от ДФЛ № 86833/04.12.2023 г. се събира за действия, които
се извършват от кредитора, преди подписването на договора за кредит и
неговото усвояване, а се изисква с договора за кредит /04.12.2023 г./, като се
начислява и събира с усвояване на кредита. Направили констатации, че тази
такса не е за предоставяне на допълнителна услуга, по друг отделен договор,
както позволява ЗП, а е за действия, свързани с усвояване на кредита, тъй като
се изисква с договора за кредит и е включена в погасителния план.
Служителите при КЗП направи извод, че не може да се приеме, че е такава по
смисъла на чл. 10а от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя.
При направените констатации, св. Г. С., съставила срещу „ХХХХХ“
ЕООД, АУАН № 006129/12.06.2024г. за извършено нарушение на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, в присъствието на св. С. А. и св. А. Д..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 006129 от 05.12.2024г., издадено от
председател на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, на ХХХХХ“
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
2
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за извършено нарушение на чл. 10а, ал.2
от Закона за потребителския кредит.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на св. Г. С. – актосъставител, св. С. А. и св. А. Д., както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: алба вх. № М-02- 148/13.12.2024г. с
плик и куриерска разписка; Заповед № 89 ЛС/01.02.2017г. за компетентност на
актосъставителя; Писмо изх. № М-02-148/05.12.2024г. за връчване на НП с
ИД; НП № 006129/05.12.2024г.; АУАН № 006129/12.06.2024г.; Протокол за
проверка на документи № К0113004/12.06.2024г. с приложение; Писмо изх. №
М-03-164/28.05.2024г. за съставяне на АУАН с разписка; Писмо вх. № М-03-
164/07.05.2024г. с приложения; Констативен протокол № К-
2773171/30.04.2024г.; Протокол за проверка на документи № К-
0127539/26.03.2024г. с приложения; Констативен протокол № К-
2773161/19.03.2024г.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите по делото –св. Г.
С. –актосъставител, св. А. В. и св. С. А., относно възприетите от тях факти,
които изцяло кореспондират и се потвърждават и от приобщените по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира в цялост и останалите приложени по
делото доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 84 от
ЗАНН във вр. чл. 314, ал.1 от НПК. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
спазване на процесуалните правила и материалния закон.
В компетентността на наказващия орган е да прецени дали се доказват
всички описани в акта нарушения и следва ли лицето да бъде наказвано за
всяко от тях и съответно каква е правилната правна квалификация на
нарушението, на основание чл. 53 от ЗАНН
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта,
и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
3
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
дружеството-жалбоподател има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал.
4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Следователно за него важи забраната, посочена в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
От събраните по делото материали безспорно се доказв извършеното
нарушение, установявайки наличието на конкретен договор за предоставяне
на финансов лизинг на пътно превозно средство (Клиентски № 31867, Кратък
номер на договор № 86833 /, както и съдържащата се в точка 9 от договора
клауза, в която лизингополучателят се задължава да заплати такса за
одобрение в размер на 708.20 лв. без ДДС, дължима за преглед и одобрение на
документацията по лизинга и по документацията по закупуване на ППС от
посочения доставчик, която такса била заложена в погасителния план,
приложение А към договора за лизинг № 233186786833/04.12.2023г.
Въпросната такса се е изисквала само от вече одобрени и сключили договор
лизингополучатели, включена била в погасителния план и следвало да се
заплати до пет дни след подписване на договора, поради което и правилно е
било прието, че същата не представлява такса за предоставяне на
допълнителна услуга, а е такава за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение,
като при определяне размера на административното наказание правилно е
определен такъв в минималния. Съдът намери, че при определяне на
наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите
на ЗПК наказващият орган правилно е съобразил липсата на доказателства за
извършване други такива нарушения, поради което санкция в минималния
размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно
определено по своя размер.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Спорът между страните е дали въведената такса по т. 9
от договора е допълнителна такса по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, или
такса, свързана с действия по усвояване или управление на кредита по
смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Анализът на събраните доказателства сочи,
че тази такса се определя в договора, заплаща се едновременно с авансовата
4
вноска, от лица, които са одобрени, и с които е сключен договор за лизинг,
като таксата е включена в погасителния план. Въз основа на тези
обстоятелства се извежда, че процесната такса е свързана с усвояването на
кредита, независимо как е наименувана. За да се приеме, че това е такса по чл.
10а, ал. 1 от ЗПК би следвало тя да се дължи от всички лица, подали
документи, и то предварително, без значение дали се одобрява или не
исканият кредит. Настоящият случай не е такъв. Клаузата, с която е уговорена
такса за "одобрение", води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията на потребителя по договора.
Именно парирането на подобни практики е и целта на закона, отразяващ
волята на законодателя. В мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗПК (обн. ДВ бр. 35/2014 г. ), с който е въведена разпоредбата
на чл. 10а от ЗПК, се сочи, че идентифициран проблем са редица такси,
свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита (такса за
кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за
оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за
разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и др.) Целта на таксите
е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират
някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността
на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за
действия, по одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото
управление. С оглед на това въззивният съд приема, че дружеството е
нарушило забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което и законосъобразно
е ангажирана неговата административната отговорност, на основание чл. 45,
ал. 1 от ЗПК. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо
описание на процесното административно нарушение е достатъчно, пълно и
конкретно и позволява индивидуализацията му като такова по чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. (в този смисъл и Решение № 445 от 31.10.2022 г. на АдмС - Монтана по
к. а. н. д. № 394/2022 г.; Решение № 15 от 17.01.2022 г. на АдмС - Монтана по
к. а. н. д. № 523/2021 г.; Решение № 158 от 1.04.2019 г. на АдмС - Монтана по
к. а. н. д. № 79/2019 г. и други).
Съдът не кредитира възражението на дружеството-жалбоподател, че
нарушението следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто
извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили
конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени
отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване
правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът
на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал
5
законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. че случаят не може да се квалифицира
като "маловажен" по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се
споделя изцяло и от настоящия състав.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.
63д ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 006129 от
05.12.2024г., издадено от председател на Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, с което на „ХХХХХ" ЕООД, ЕИК ХХХХХ, на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/,за нарушение на чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския
кредит, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ХХХХХ" ЕООД, ЕИК ХХХХХ да заплати на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Монтана в 14 дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6