РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Ямбол, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Х.ва Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.ва Иванова Гражданско дело №
20242330101111 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П. против
„Кредирект“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на договорна клауза по
договор за потребителски кредит от 07.08.2023 год. - за заплащане такса експресно
разглеждане в размер на 470, 75 лв. поради противоречие с добрите нрави и закона -
разпоредби на ЗПК, кумулативно съединен с иск по чл. 55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 83, 68 лв., като получена без основание /след допуснато изменение на иска/.
В исковата молба се твърди, че на 07.08.2023 год. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лв., при посочени условия- 55, 78
% ГПР, 45 % - ГЛП , платим на 1 вноска в размер на 1527 лв. В същия /чл.18/ било
предвидено заплащане на такса експресно разглеждане , платима при погасяване на
кредита, а в чл. 3,ал.2,т.9 и 10 била посочена сумата на таксата – 470, 75 лв.Ищцата
счита, че посочената клауза в договора е нищожна поради противоречието с добрите
нрави, както и предвид неспазване на нормите на чл. 10а, чл.21,ал.1 и чл. 19,ал.4 от
ЗПК, както и чл. 143,ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, за което се изтъкват подробни доводи и
съображения. Освен това посочва, че при погасяване на договора за кредит заплатила
по него сумата от 200 лв.- такса за експресно разглеждане. В този смисъл се твърди,
че сумата от 200 лв. е получена от ответното дружество недължимо ,по
недействителна клауза съдържаща се в договора, поради което претендира да бъде
осъдено да й я заплати.
Претендира се уважаване на претенциите , както и присъждането на направените
по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество оспорва исковете, като
неоснователни. По основателността на исковете се посочва, че същите са изцяло
неоснователни, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че са
покрити всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Посочва се, че оспорената клауза
1
предоставя възможност за потребителите да получат разглеждане на отправеното
искане за сключване на договор за кредит , като услугата е незадължителна . В
процесния случай ищцата изразила желанието си да ползва услугата , въпреки че е
имала възможност да сключи договора и без тази услуга. Процесният договор бил
втори по ред между страните, т.е. ищцата вече била ползвала посочената услуга в
предходен момент и била наясно с нея. Твърди се и недобросъвестност на
потребителя, теглейки заеми с цел да се обогати от бъдещи съдебни производства.
Невярно било твърдението , че таксата представлява такава по усвояване и управление
на кредита, вкл. че противоречи на чл. 143 ЗПК. Освен изложеното в случая се
претендирала сума, която ищцата не била заплатила, т.к. платената над главницата
сума била в размер на 93, 68 лв.Ето защо се оспорва и осъдителния иск. Оспорва се и
искането за присъждане на разноски, като същевременно се претендира присъждане на
такива в полза на ответника.
В с.з. ищцата редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № *** год. по реда на ЗПФУР. По силата на договора
заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя сумата от 1000 лв.
Уговорено е сумата да бъде върната на 1 месечна погасителна вноска в размер на 1056,
25 лв. и вноска с такса за експресно разглеждане,/470, 75 лв./ - 1527 лв. Определен е
фиксиран лихвен процент – 45 % и ГПР – 55, 87 %. С договора е предвидено още, че
кредиторът се задължава да разгледа и се произнесе по искането за сключване на
договор за потребителски кредит в срок до два часа от момента на кандидатстването,
а според чл. 17 - кредитополучателят декларира, че с подписване на договора е заявил
изрично, че желае да ползва допълнителна незадължителна услуга по експресно
разглеждане на искането за кредит , чрез поставяне на отметка в графа – желая, вкл. че
бил запознат, че услугата е незадължителна и би могъл да сключи договора и без нея;
че избраната услуга му е била предоставена добросъвестно , като е посочено и че със
сключване на договора кредитополучателя дължи такса в размер на 1527 лв. за
предоставената услуга по експресно разглеждане на искането за кредит, като таксата е
платима при погасяване на кредита.
Ответникът е представил Лог файл по договора за паричен заем, в който
поетапно са описани всички стъпки , вкл. избрани от кредитополучателя услуги, СЕФ,
искане за сключване на договор за кредит от 07.08.2023 год., справка за извършени по
кредита плащания, вино от която заплатената по кредита сума е в размер на 1093, 68
лв., 83, 68 лв. отнесени за погасяване на неустойка, 10 лв. за погасяване на лихва и
1000 лв. за погасяване на главница..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.26, ал.1 предл.1 и предл. 3 от
ЗЗД и чл. 55,ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Уважаването на предявения иск по чл. 26 от ЗЗД следва от наличие на следните
предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при
описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба
основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на клаузата за
2
заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 470, 75 лв.
В случая страните не спорят, че между тях е съществувало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит от 07.08.2023 год.,
вкл. реално предаване на сумата от страна на кредитодателя по уговорения в договора
начин. Установява се от представените от ответника писмени доказателства и, че на
15.08.2023 год. ищцата е заплатила за погасяване на кредита сумата от 1093, 68 лв.
Разгледан по същество искът е основателен. Съдът констатира нарушение на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Посочената в договора такса за експресно разглеждане представлява
такава, която е свързана с усвояването на кредита, което се забранява с цитираната
разпоредба. Преценката за действителност на заявената като нищожна-клауза за
"таксата за експресно разглеждане", следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите
на ЗПК. Сумата , която е във фиксиран размер на 470, 75 лв. или в размер на почти ½
от размера на получения заем, е дължима едновременно с месечната погасителна
вноса. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на
кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи
при отпускането на всеки един кредит – разглеждане на искането и изплащане на
съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране, разходите за тях
следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за
повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено
неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за
потребителя, което пък води до нарушаване и на принципа за добросъвестност при
сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.
Съдът не споделя твърденията на ответника, че таксата е дължима за
избрана допълнителна и незадължителна услуга, която да не е свързана с усвояване на
кредита. Дори и при това превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
разглеждането на молбата за отпускане на кредит е неотменима част от отпускането и
усвояването на потребителския кредит.Не без значение е и факта, че по делото не се
установи и подобна експресна услуга да е предоставена и в какво се състои същата,
предвид че в самия договор е вписано задължението на кредитодателя да разгледа и се
произнесе по искането за кредит в един доста кратък период от време – два часа.
В тази връзка клаузата, предвиждаща дължимост на такса за разглеждане се
явява нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че на основание чл. 7, ал.
3 ГПК следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител.Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № *** начин. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република Б. (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи
в договор, надвишаващи определените по, ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита
на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в
3
тези разходи.
В процесния случай уговорения размер на ГПР – 55, 78 % сам по себе си е
в противоречие с горепосочената разпоредба на ЗПК, а същевременно характерът на
вземането за такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит,
представляващо възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага
включването му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР
е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от
посочените нарушения е недействителност на договора съгласно нормата на чл. 22
ЗПК , а когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита..
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В процесния
случай се претендира връщане на даденото при липса на основание, поради
нищожност на клауза в договор. С оглед констатираната по-горе нищожност на клауза
предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане, е реализирана хипотезата
на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, възникнало е правото на ищцата да иска връщане на
претендираната сума от 83, 68 лв.
По разноските:
По правилата на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по иска
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер
на 100 лв. платена държавна такса, както и възнаграждение на адвоката , предоставил
на ищцовата страна безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. С оглед постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024
г. по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът,
и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените
в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, както и действително извършената работа. С оглед на това, при
определяне размера на възнаграждението за осъщественото от адвоката процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съдът съобразява материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от процесуалния
представител работа, изразяваща се в изготвяне на искова молба и молба със
становище по хода на делото, без процесуалният представител да се е явил в съдебно
заседание. Поради това в полза на последния следва да се заплати възнаграждение в
общ размер на 100 лева.
Така мотивиран , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Р. Г. П., ЕГН **********
против “Кредирект“ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С., че
клаузата на Договор за потребителски кредит № *** год., предвиждаща заплащане на
4
такса за експресно разглеждане в размер на 470, 75 лв. е нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55,ал.1, предл. 1 ЗЗД “Кредирект“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С. да заплати на Р. Г. П., ЕГН ********** сумата
от 83, 68 лв. –представляваща заплатена част от такса за експресно разглеждане по
недействителната клауза от договор за кредит от 07.08.2023 г., в едно със законната
лихва от датата на исковата молба – 12.04.2024 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА “Кредирект“ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление
гр.С. да заплати на Р. Г. П., ЕГН ********** сумата от 100 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “Кредирект“ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление
гр.С. да заплати на *** М. В. М. от АК – П., с адрес гр. П., бул.*** , на основание
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за процесуално
представителство на ищцата по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5