РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. , 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220100760 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от „Кр. инс“ АД, гр. С. против Д.
К. Т. от гр. Г. Д.. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 2599.98 лв. главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011207/29.05.2023 г., сумата от *****лв.
договорна лихва за периода 29.12.2023 г. - 29.03.2024 г., сумата от 22.05 лв.
законна лихва за забава за периода 30.12.2023 г. - 11.04.2024 г. и законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата. Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски по заповедното производство и по настоящото
производство.
Твърди се от ищеца, че основната му дейност е отпускане на
краткосрочни потребителски заеми, със средства, набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Договорите за
кредит се сключват по реда на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Ответника е
кандидатствал чрез сайта на дружеството ищец за получаване на
1
потребителски кредит в размер на 3900 лева. Предоставила е личните си
данни чрез попълване на регистрационна форма на кандидатстване. След
обработване на данните и одобрение на кандидата, на ответника е изпратен
електронен вариант на договора за кредит. Т. е потвърдила с изпратеният й
линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ДЗ011207/29.05.2023 г. Желаната сума е била преведена чрез
системата Е-pay и получена отответника на каса на „Изипей“ АД срещу
представяне на лична карта. Платени са от ответника вноски с падежи,
настъпили съответно на 29.06.2023, 29.07.2023, 29.08.2023, 29.09.2023,
29.10.2023, 29.11.2023 г., а по вноска с падеж 29.12.2023 г. е осъществено
частично плащане, като извън погасяването са останали дължими главницата,
договорната и мораторната лихви до пълния им размер. Към дата 11.04.2024 г.
ответника не е погасила вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 29.01.2024, 29.02.2024, 29.03.2024 г., поради което и на осн. т. 6
от договора ищцовото дружество обявило вземанията по договора за
предсрочно изискуеми. Тъй като задълженията по договора не били
заплатени, ищеца подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № 481/2024 г. по описа
на РС Гоце Делчев. Съдът уважил претенцията и е издал Заповед за
изпълнение за претендираните суми. Срещу заповедта е подадено възражение,
поради което е предявена настоящата искова молба.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 6 и чл.8 от ЗПФУР
във вр. чл. 9, чл.11 и чл.33 от Закона за потребителския кредит, чл.79 и чл.86
от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.
В определения от закона едномесечен срок от страна на ответника не е
постъпил отговор на исковата молба и не се изразява становище по
предявените искове.
Във възражението против издадената заповед за изпълнение длъжникът
признава дължимостта на главница в размер на 477 и оспорва като недължима
разликата над 477 лв., оспорва като недължимо вземането за договорно
възнаграждение и претендираната лихва за забава. Заявява, че въз основа на
договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ011207/29.05.2023 г. е
получила сумата в размер на 3900 лв., заявява, че е платила 3423 лв. Изразява
становище за недействителност на договора за кредит, поради формиране на
2
ГЛП при нарушение на добрите нрави и нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК при
фомиране на ГПР и счита, че следва да върне единствено главницата по
кредита.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На 29.05.2023 г. Д. К. Т. подала на електронната страница на „Кр. инс“
АД заявка за отпускане на кредит за „Екстра“. При това показала на камера
личната си карта и снимка на самия кредитоискател. Записала личните си
данни, телефонен номер и адрес и поискала отпускане на кредит в размер на
**** лева. Предоставена й била информация относно лихвения процент, при
който ще бъде отпуснат кредита, периода на олихвяване – месечен, броя на
погасителните вноски и размера им, като са разделени на главница, лихва и
такса гарант/неустойка по вноска, обща сума с лихва и обща сума с
гарант/неустойка. Посочен е лихвения процент и годишния процент на
разходите.
На същата дата 29.05.2023 г. между „Кр. Инс“ АД като кредитодател Д.
К. Т., в качеството на кредитополучател бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ011207. С договора „Кредит Инс“ АД се
задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 3900 лева с цел
„ремонт“, а ответника се задължил да върне заемната сума в срок до
29.11.2024 г. на вноски съгласно погасителен план – приложение 1 към
договора. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00 %
и годишен процент на разходите – 49.7 %. В чл.4 от договора е записано, че
кредитополучателя е избрал да обезпечи задължението по кредита, като
предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитодателя юридическо лице (поръчител). В приложение 1
към договора са посочени падежните вноски по договора, като първата е
дължима на 29.06.2023 г., а следващите на 29-то число на следващите месеци,
с последна вноска дължима на 29.11.2024 г. 17 броя вноски са с размер на
489.67 лв., от които 216.67 лв. за главница, 117 лв. за лихва и 156 лв. сума за
гаранция. Последната в 18-та вноска се дължи в размер на 489.61 лв., от които
216.61 лв. за главница, 117 лв. за лихва и 156 лв. сума за гаранция Общата
дължима сума по заема е определена на 8814 лв. от които 3900 лв. главница,
3
2106 лв. лихва и 2808 лв. гаранция.
По делото са представени и Общите условия (ОУ) за предоставяне на
кредити от „Кр. инс“ АД, които съгласно чл. 1.5 от договора за кредит са
неразделна част от него, като в раздел V, чл. 5.6 на ОУ е записано, че размера
на годишния процент на разходите по кредита се изчислява съгласно
формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК.
Договорената заемна сума в размер на 3900 лева била предоставена от
ищцовото дружество на ответника чрез паричен превод по „Изи пей“, което не
се оспорва от ответника.
Т. не изпълнила задължението си за заплащане на месечните вноски по
договорения погасителен план, поради което от страна на ищцовото
дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 760/2024 г. по описа на
Районен съд - Гоце Делчев. Съда уважил заявлението и издал заповед за
изпълнение за исканите суми - ****** лв. главница, договорна лихва в размер
на 418.00лв. за периода от 29.12.2023г. до 29.03.2024 г., сума в размер на
22.05лв. законна лихва за забава лихва за периода от 30.12.2023г. до
11.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.4.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – 60.81 лв.
платена държавна такса и адв. възнаграждение в размер на 800 лева. Срещу
заповедта било подадено възражение от длъжника, поради което на ищеца е
указано да предяви иск за установяване съществуването на претендираното
парично вземане по исков ред.
Възражението срещу заповедта е подадено от адвокат Десислава
Филипова от името на Д. Т.. Във възражението се признава дължимостта на
главница в размер на 477 лв. и се оспорва като недължима разликата над 477
лв. до претендираните от заявителя 2 599.98 лв. Оспорва като недължимо и
вземането за договорно възнаграждение в размер на 418 лв., както и
претендираната лихва за забава в размер 22.05 лв. Повдига се възражение за
недействителност на договора за кредит, поради наличие на неравноправни
клаузи. Договора за кредит е обезпечен с поръчителство от дружество
„Бикнел корп“ ООД. Клаузата за възнаградителната лихва е нищожна, тъй
като е уговорена в противоречие с добрите нрави, и в нея не е разписана
скритата лихва, съставляваща възнаграждението за дружеството поръчител.
4
Недействителна е и клаузата за ГПР, който е формулиран в нарушение на чл.
19, ал. 1 от ЗПК без обхвата му да са включени разходът за възнаграждението
на дружеството поръчител. Клаузите за възнаградителна лихва и за ГПР са
съществени елементи от договорното съдържание на договорите за
потребителски кредити и недействителността им поражда правните
последици по чл. 22 от ЗПК – недействителност на кредитната сделка в цялост
и на чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи възстановяване единствено на чистата
стойност на.
По делото е назначена и съдебно – счетоводна експертиза, според
заключението на която, договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3011207 между Д. К. Т., като кредитополучател и „Кр. инс“ АД, като
кредитодател е сключен на 29.05.2023 г. с: 1. Размер на кредита: 3 900.00 лв.
(три хиляди и деветстотин лева); 2. Срок за погасяване - 18 месеца; 3. Начин
на плащане - равни месечни вноски; 4. Краен срок за издължаване на кредита -
29.11.2024 г.; 5. Фиксиран годишен лихвен процент - 36,00%; 6. Годишен % на
разходите - 49,7%; 7. Сума на гаранция - 2 808.00 лв., разсрочена към
месечните вноски, съгласно приложения към настоящия договор погасителен
план; 8. При предсрочно частично или пълно погасяване на кредита не се
дължат такси, комисионни или други свързани с това разходи.
Изцяло погасени от страна на длъжника са първите 6 (шест) вноски, а
по седмата вноска е осъществено частично плащане. След 29.12.2023 г.
кредитополучателят не е осъществявал плащания по кредита. На 11.04.2024 г.
на основание т.6 от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3011207
кредитодателят е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Вещото лице е посочило в табличен вид погасителния пран по
договора, платените от ответника вноски и направените от тях прихващания,
като общият размер на погасеното от страна на ответника по процесния
кредит е 2 993.78 лв. (две хиляди деветстотин деветдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки) и включва: Главница - 1 300.02 лв.; - Договорна
лихва-753.50 лв.; - Сума гаранция – 936.00 лв.; - Законна лихва за забава – 4.26
лв., в това число за периода от 29.10.2023 г. до 27.11.2023 г. – 2.29 лв. и за
периода от 29.11.2023 г. до 24.12.2023 г. -1.97 лв.
Общият размер на задължението на ответника към „Кр. инс“ АД към
11.04.2024 г. е ****** лв. (********** лева и седемдесет и четири стотинки) и
5
включва: - Главница - 2 599.98 лв.; - Договорна лихва за периода от 29.12.2023
г. до 29.0.2024 г. – 416.50 лв.; - Законна лихва за забава за периода от
30.12.2023 г. до 11.04.2024 г. – 19.26 лв.
Вещото лице е изчислило и размера на годишния процент на разходите,
като изчисленията са направени по два начина: 1. на подробен кредитен
калкулатор, който изчислява общите разходи по кредита: лихви, такси,
комисионни, годишен процент на разходите и подробен погасителен план; 2.
ръчно изчисляване и съпоставяне на изчисленията.
При това заключението е, че: Ако при изчисления на годишния процент
на разходите се вземат предвид заложените главница, лихви и други такси,
предвид срока на договора, то ГПР е в размер на 175.1964 %
Ако при изчисляване на Годишния процент на разходите се изключат
месечните вноски за гаранция, то той би бил равен на 42.5766 %.
Съдът намира, че заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, отговаря пълно и точно на поставените въпроси и го кредитира
изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по
чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед
възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в
предвидения от закона едномесечен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, от
легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу
легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.
Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
6
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от
ответника.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че между „Кредит инс” АД и ответника Д. К. Т. е бил сключен
договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ0110207 от 29.05.2023 г.,
според който дружеството кредитодател се е задължило да предостави на
ответника заем в размер на 3900 лева, а ответника се задължил да върне
сумата, ведно с договорна лихва в размер на 2106 лева и сума,
представляваща вноска за гаранция в размер на 2808 лева, като общия размер
на сумата, дължима от ответника е в размер на 8814.00 лева.
Вземайки предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ0110207 от 29.05.2023 г.,
сключен между страните по делото, е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
7
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо
на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва
кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
8
В конкретния случай нито в предварително изпратената на ответника
информация, нито в договора за кредит е посочено как е формиран размера на
ГПР, какви разходи се включват в него, той е посочен само като цифрово
изражение. Единствено в раздел V, чл. 5.6 на Общите условия,
представляващи неразделна част от договора за кредит, е записано, че размера
на годишния процент на разходите по кредита се изчислява съгласно
формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК. Така посоченото отново
не дава яснота какви разходи се включват в ГПР за конкретния договор за
кредит. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза размерът на Годишния процент на разходите
при така заложените главница, лихва и други такси, е 175.1964 %. При това
вещото лице включва в ГПР и такса гарант, тъй като тя представлява разход
по кредита. Размерът на лихвата, дължима съгласно параметрите на
сключения договор и конкретно главницата и предвидения лихвен процент за
срока на договора е 42.5766%.
По настоящото дело не е представен договор за предоставяне на
поръчителство, поради което таксата определена за събиране по такъв договор
9
несъмнено утежнява вноската по кредита като разход по нея и следва да се
включи в ГПР. Тъй като тази такса е предвидена да се включва в погасителната
вноска, тя би следвало да се включи в ГПР, дори действително да е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, тъй като представлява разход
именно във връзка с договора за кредит. Това не е сторено и в самият договор
е описано невярно число на ГПР 49,7 %, като в същото време според
заключението на вещото лице, то е следвало да бъде отразено като 175.1964
%. Този размер на ГПР е незаконосъобразен съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като надминава многократно допустимият размер от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Поради това следва да се приеме, че в случая е налице несъответствие
между посочения в договора и действителния размер на ГПР, което
представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на
чл.19, ал.4 от ЗПК, което на осн. чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора
за потребителски кредит.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
10
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От изявленията на ответника в депозираното възражение срещу
заповедта за изпълнение, се установява, че „Кредит инс“ АД е изпълнило
задължението си по договора, като е предоставило на ответника сумата в
размер на 3900 лева. От своя страна ответника признава да дължи главница в
размер на 477 лева и оспорва като недължими останалите претендирани от
ищеца суми.
Съгласно кредитираното от съда заключението по съдебно-
счетоводната експертиза делото, общият размер на погасеното от страна на
ответника по процесния кредит е 2 993.78 лева.
Поради изложеното следва да се уважи предявения иск да бъде
установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 906.22 лева
(3900 лв.- 2993.78 лв. = 906.22 лв.), ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да се
отхвърлят исковете в останалата част.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно
разноските, както по исковото, така и по заповедното производство, като
разгледа и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК (т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013 г. ОСГТК).
Ищцовото дружество е сторило разноски по заповедното производство
в размер на 60.81 лева за държавна такса и в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще се
присъдят разноски в размер на 256.60 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноски за държавна такса в размер на 143.19
лева, 1200 лева за възнаграждение на адвокат и 200 лева за възнаграждение на
вещо лице. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на 460.02 лева, съобразно уважената част от претенцията в
исковото производство.
По заповедното производство е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ответника Д. Т. и адвокат Десислава Любенова
Филипова, в който посочено, че договора се сключва на основание чл.38, ал.1
11
т.2 от Закона за адвокатурата, тъй като клиентът е материално затруднено
лице. Претендира се присъждане на възнаграждение.
Наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, очертаващ
изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 13
от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между
доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост,
като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на
преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2
на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи
на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител
изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна
помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение,
следва да е само на адвоката.
На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в полза на адв.
Десислава Любенова Филипова следва да се присъди сумата от 200.00 лева за
защита на длъжника по заповедното производство, което възнаграждение
следва да се заплати от ищцовото дружество.
По настоящото производство е заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице в размер на 190 лева, по поставен въпрос
относно размера на ГПР, която разноска също следва да се възложи на
ответника.
Водим от изложеното, съдът
12
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Д. К. Т., ЕГН ********** от
гр. Г. Д., обл.Бл., че дължи на „Кр. инс” АД, ЕИК ********, гр.С. сумата от
****** лева (д*******адесет и две стотинки), представляваща главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
ДЗ011207/29.05.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение – 16.04.2024 г. до окончателното заплащане на главницата.
Отхвърля като неоснователен иска на „Кр. инс” АД, ЕИК ********
гр.С. да се признае за установено, че има вземания срещу Д. К. Т., ЕГН
********** от гр. Гоце Делчев, обл.Благоевград за сумата над ***** лева
(********т лева и двадесет и две стотинки) до предявения размер от 2599.98
лева (две хиляди петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” №ДЗ011207/29.05.2023 г., за сумата от 418.00
(четиристотин и осемнадесет) лева, представляваща договорна лихва за
периода 29.12.2023 г. - 29.03.2024 г. и за сумата от 22.05 лева (двадесет и два
лева и пет стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода
30.12.2023 г. - 11.04.2024 г.
Осъжда Д. К. Т., ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл.Благоевград
да заплати на „Кр. инс” АД, ЕИК *******, гр.С. сумата в размер на 256.60
лева (двеста петдесет и шест лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща
разноски по заповедното производство и сумата от 460.02 лева (четиристотин
и шестдесет лева и две стотинки), представляваща разноски по настоящото
производство и оставя без уважение като неоснователно искането за
присъждане на разноски в останалата част.
Осъжда „Кр. инс” АД, ЕИК *******, гр.С. да заплати на адвокат Д.Л.Ф.
от Адвокатска колегия С., с адрес гр. С., ул. „Петър Парчевич“ № 1, ет.5, ап.14
сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща адвокатски хонорар по
заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Осъжда „Кр. инс” АД, ЕИК *******, гр.С. да заплати на Районен съд –
Гоце Делчев сторените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
190 (сто и деветдесет) лева.
13
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
14