МОТИВИ по НОХД № 72/2019 г. по
описа на РС- Несебър
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Несебър против подсъдимият А.В.М., ЕГН **********, внесен при условията на
чл.49 от НПК, за това, че на 18.02.2018 г., около 18,00 ч., в жилище, находящо
се в с.Кошарица, община Несебър, ул. „П.М.”, № 9, чрез нанасяне на множество
юмручни удари и удари с метална тръба в областта на главата и бъбреците, и
метален остър нож, причинил лека телесна повреда на А.П. Димитров, ЕГН **********,
изразяваща се в синкаво- мораво кръвонасядане и силна оточност на клепачите на
дясно око, като кръвонасяданията обхващат и дясното слепоочие, в средната трета
на лява предлакетница, оток на меки тъкани и синкаво- червеникави
кръвонасядания на площ 4/1 см., порезна рана на дясна длан, проникваща през
кожа, подкожие и мускул, с което е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота- престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура- гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението против подсъдимия. Излага аргументи относно правната квалификация
на деянието. Пледира за реализация на наказателната отговорност при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства чрез налагане на наказание „Лишаване от свобода”, което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Подсъдимият
не се признава за виновен като твърди, че вследствие на бутане от негова
страна, пострадалата е паднала и се порязала на стъкло.
Защитникът
на подсъдимият, служебно назначен, заема позиция за преквалифициране на
деянието по чл.130, ал.2 от НК с налагане на наказание „Пробация”.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
А. Валантинов М. е със средно образование, безработен, осъждан.
Към 18.02.2018 г. подсъдимият живеел на семейни начала с пострадалата
свидетелка Д.. Същите са обитавали дома на М.,***. В същият двор, но в друга
постройка, живеело семейството на св. М.А. и св. И.М..
На 18.02.2018 г. имал рожден ден малкият син на св. А. и св. И.М. и заедно
с подсъдимият и св. Д., през деня се събрали да го отпразнуват в общия двор.
Св. И.М. закупил бира, а впоследствие и вино. На рожденият ден присъствали и
св. Ю.С., Б.С., Т.И., както и майката на подсъдимия- св. В.М.. Започнали да
пият и да се веселят, като А.М. също пил бира. Пострадалата свидетелка отивала
при празнуващите и се връщала до дома си няколко пъти. След известно време,
следобед, подсъдимият се прибрал в къщата, където се намирала и св. Д.. М. се
скарал на Д. защо не стояла при тях, след което легнал да спи. Към 18,00 ч. св.
Д. решила да сложи дърва в печката, при което се вдигнал шум, от който
подсъдимият се събудил. Подразнен от това и от изпитият алкохол М. започнал да
нанася с юмруци удари по свидетелката Д. в областта на цялото тяло, включително
и бъбреците, както и по лицето. След известно време се уморил и взел метална
тръба, намираща се до печката, като замахнал с нея към главата на Д., казвайки
й, че иска да я убие. Д. се опитала да се предпази от удара с тръбата, като
вдигнала над главата си двете си ръце, при което удара попаднал в ръцете й.
Свидетелката се свила на намиращият се в стаята диван и с ръце се опитвала да
се предпази от ударите. М. продължил да нанася удари с тръбата по цялото й
тяло, докато тръбата се огънала. Подсъдимият хвърлил тръбата и взел намиращият
се наблизо нож, с който замахнал към Д. в областта на корема. Същата, отново с
цел да се предпази, поставила ръцете си пред корема, вследствие на което ножа
влязъл в съприкосновение с дясната длан на свидетелката, порязал същата, от
което текнала кръв. През цялото време Д. молела подсъдимият да спре.
По същото време на двора до къщата се намирала Е.А., която чула виковете на
Д., влязла в къщата и като видяла кървящата ръка на пострадалата, отишла при
майка си- св. М.А.. Двете се върнали в къщата и се опитали да превържат раната
на Д.. Подсъдимият отново легнал да спи. Пострадалата свидетелка го изчакала да
заспи, след което избягала в дома на баба си за да потърси помощ. Там се
обадили на майка й- св. В.Д., и двете отишли до Спешния център в гр. Несебър,
където била приета от св. И.К., която я насочила към УМБАЛ- Бургас, и подала
сигнал до 112.
От приложеното по ДП съдебно- медицинско удостоверение № 45/2019 г.,
изготвено непосредствено след случилото се, е видно, че при освидетелстването
на Д. съдебният лекар е установил, че клепачите на дясното око са синкаво-
морави кръвонаседнали и силно оточни, като отока и кръвонасядането продължават
и обхващат и дясно слепоочие. В средната трета на лява предлакетница се констатирал
оток на меки тъкани и синкаво- червеникави кръвонасядания с площ 4/1 см. В
средата на дясната подколенница се установило друго кръгловато синкаво-
червеникаво кръвонасядане с диаметър около 3 см. По отношение на порезната рана
е изложено, че е проникваща през кожа, подкожие и мускул, и е с размери 3 см.
От заключението по изготвената съдебно- медицинска експертиза е видно, че А.Д.
е получила отоци, кръвонасядания по лицето и тялото, както и порезна рана на
дясна длан, които увреждания е възможно да са получени на 18.02.2018 г. от
действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, какъвто е металната
тръба. Вещото лице е заявило, че порезната рана е възможно да е причинена от
остър режещ предмет, най- вероятно нож. Експертът е дал мнение, че в зависимост
от силата на удара и замаха на ръката, нямало пречка да има наранявания в
коремната област. Така установените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложеното
се подкрепя изцяло от показанията на пострадалата свидетелка, частично от
показанията на св. М.А., И.М., Ю.С., В.Д. и И.К., съдебно- медицинското
удостоверение и заключението по съдебно- медицинската експертиза.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно доказано, че на инкриминираната дата- 18.02.2018 г., около 18,00
ч., в дома на подсъдимия, находящ се в с.Кошарица, общ.Несебър, ул. „П.М.”, №
9, чрез нанасяне на множество юмручни удари и удари с метална тръба в областта
на главата и бъбреците, и с метален нож, А.М. причинил на А.Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в синкаво- мораво кръвонасядане и силна оточност н
клепачите на дясно око, като кръвонасяданията обхващат и дясното слепоочие, в
средната трета на лява предлакетница, оток на меки тъкани и синкаво-
червеникави кръвонасядания на площ 4/1 см., порезна рана на дясна длан,
проникваща пред кожа, подкожие и мускул, с което е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което съставлява престъпление по
чл.130, ал.1 от НК. При преценка относно изясняване на фактическата обстановка,
както и съставомерните признаци на извършеното от подсъдимия деяние, съдът даде
вяра на показанията на пострадалата свидетелка. Показанията й са логични,
последователни и непротиворечиви по отношение на състовомерните елементи от
състава на престъплението, като същите се потвърждават от заключението по
съдебно- медицинската експертиза и частично от показанията на св. М.А., която е
оказала помощ на Д. непосредствено след
извършеното от М., както и на св. И.К.. Показанията на св. М.А., И.М., Ю.С.,
съдът не кредитира по отношение твърдението, че М. не е нанасял удари по
пострадалата свидетелка, тъй като свидетелите не са били очевидци на самото
нанасяне на телесната повреда. Св. М.А. пресъздава чутото от дъщеря й- Е.А..
Св. И.М. заяви, че не е видял случилото се и пресъздаде казаното от съпругата
му- св. М.А.. Наред с това същият е в родствена връзка с подсъдимият, което
поставя под съмнение неговата безпристрастност. Св. Ю.С. си е заминала преди
още подсъдимия и Д. да се приберат в дома си. Показанията на св. В.Д. и И.Д.,
досежно състоянието на А.Д. след нанесения й побой от М., се възприемат от
съда, тъй като кореспондират на заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза. Обстоятелството, че св. К. заяви, че не е видяла кръв
по Д., съдът го отдава на изминалия период от време- близо година, още повече,
че в разпита си в ДП /макар и непрочетен по реда на НПК/ същата е посочила наличието на порезната рана на ръката
на пострадалата. Именно в тази връзка К. е насочила Д. ***. Съдът не споделя
твърденията на част от свидетелите, че порезната рана е била причинена от удар
на Д. по намиращото се в къщата огледало. Нито един свидетел не е възприел
лично такъв удар, като св. М.А. единствено твърди, че е разбрала от дъщеря си
за това. Св. Е.М. не бе разпитана в съдебното производство, поради
невъзможността същата да бъде открита, както и направения отказ от страна на
прокуратурата.
Предвид
на това съдът намира за безспорно доказано извършването на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК от страна на А.М.. Настоящата инстанция не възприема
изложеното от страна на служебният защитник за преквалификация на деянието по
чл.130, ал.2 от НК. От заключението на вещото лице се установява, че леката
телесна повреда е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Експертът, в мнението на когото съдът няма основание да се съмнява,
изрично е посочил вида на уврежданията, които съставляват престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, а не по чл.130, ал.2 от НК, тъй като на пострадалата на се
били причинени само болка и страдание.
По своята същност телесната
повреда представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг
човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка
или страдание. Следва да се има предвид, че засягането на здравето се преценява
към момента, в който е настъпило увреждането. При наличието на различни по вид
телесни повреди престъплението е едно и се квалифицира с оглед най- тежкия резултат. Съгласно т.15 от
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
в чл. 130, ал. 1 НК законът
има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и
по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. За
леки телесни повреди с разстройство на здравето се приемат случаите на
наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни
костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други. В случая Д. е претърпяла наранявания по кожата- нанесена й е била порезна рана,
проникваща през кожа, подкожие и мускул. Наред с това от ударите с юмруци
и с металната тръба е получила и множество кръвонасядания, измежду които такова
на дясно око и дясно слепоочие, средната трета на лява предлакетница, оток на
меки тъкани. В този смисъл е получила именно травми, които попадат в обхвата на
понятието разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129, доразвит и в съдебната практика.
Всички нейни травми съответстват на дадените в цитираното постановление
критерии за разстройство на здравето.
Безспорно по делото се доказва,
че цитираните травми са получени от нанесените удари от подсъдимия на пострадалата свидетелка, което се потвърждава и от цитираното по- горе
освидетелстване и издаденото направление от Спешна помощ- Несебър, които са
били взети предвид при изготвянето на съдебно- медицинското удостоверение и
съдебно- медицинската експертиза. Съдебният лекар и в двата документа е бил
категоричен, че травмите могат да бъдат получени именно от описания от Д.
механизъм, който съответства и на установения по делото механизъм на получаване
на травмите.
Деянието е извършено умишлено,
при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съдът счита,
че от събраните по делото доказателства се налага извода, че подсъдимият е
съзнавал обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено- опасни последици като е целял именно
тяхното настъпване. М. е действал целенасочено, нанасяйки удари на Д.
първоначално с юмруци, впоследствие с метална тръба, а накрая и порезна рана с
нож. Той е съзнавал и е целял именно нанасянето на телесните повреди. Самото
въздействие на подсъдимият върху пострадалата е
от такова естество, че може да причини различни степени на увреждане. След като
е насочил удари с юмруци,
впоследствие с метална тръба и нож, то М. безспорно е целял да й причини поне лека телесна повреда, тъй като описаните удари
могат да причинят както болка, така и други по вид наранявания. Ето защо в
съзнанието на подсъдимият
се е формирал пряк умисъл да
причини поне разстройство на здравето на пострадалата.
Предвид
на така изложеното съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
отмерване размера на предвидената в чл.130, ал.1 от НК санкция за подсъдимия,
съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от
него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване
от свобода до две години или пробация. Наред с това, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на личността на подсъдимия- възрастта му, липсата на
критичност към извършеното и непризнаване на вината си, обремененото му съдебно
минало- 6 осъждания, 5 от които за тежки умишлени престъпления. Като взе
предвид изложеното съдебният състав счете, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно една година „Лишаване
от свобода. Видно от справката за съдимост, по две от осъжданията му е било
наложено наказание „Пробация”, което очевидно не е възпряло М. да продължи да
извършва престъпления, като наложеното по НОХД № 51/2012 г. на ОС- Варна
наказание е било заменено с „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи
ефективно.
С
оглед обстоятелството, че по НОХД № 546/2014 г. на РС- Несебър на подсъдимият е
било наложено наказание „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване не е било
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и факта, че настоящото
престъпление е умишлено и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на
посоченото осъждане, съдът определи първоначален „строг” режим на изтърпяване
на наложеното наказание по настоящото производство.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на извършеното престъпление като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Накрая,
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски, които, с оглед резултата по делото, възложи в тежест на подсъдимия.
Наред с това, на основание чл.53, ал.1, б.А от НК, отне в полза на Държавата
вещественото доказателство по делото- а именно един брой тръбна метална пръчка,
която като вещ без стойност, следва да бъде унищожена след влизане в сила на
присъдата.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: