ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 30.07.2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
заседание на тридесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №692 по описа на съда за 2018 година, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.161 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е
по молба вх.№1012-26-106-3/12.07.2018 г. (в ТП на НОИ – Хасково), с която В.И.С. ***,
с посочен адрес за кореспонденция: гр.Х., ул.„П.“ №*, етаж *, офис *, моли
съдът да възстанови срока за обжалване на Решение №1012-26-106 от
17.05.2018 г. на Директор НОИ, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане
№5104-26-39-1 от 30.03.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО,
съгласно заповед №1015-26-299/22.07.2016 г. на директора на ТП НОИ – Хасково,
за отказ да се признае трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, като приеме, че
са налице основанията за това и пропускът се дължи на непредвидени
обстоятелства.
Молбата е
постъпила в съда едновременно с жалбата на В.И.С. против Решение №1012-26-106
от 17.05.2018 г. на Директор ТП на НОИ – Хасково, регистрирана при
административния орган под вх.№1012-26-106-2/12.07.2018 г.
Молителят
излага съображения, че в началото на м.юли 2018 г. със семейството си напуснали
квартирата на посочения адрес по финансови причини и се преместили при
родителите на жената, с която живеел на семейни начала, в къща на село. По
същото време здравословното му състояние рязко се влошило. Молителят бил с
тежка мозъчно-черепна травма, в следствие на която изпадал в състояния, през
които не помнел нищо – т.нар. бели петна се появявали и не можел да говори и не
разпознавал хората около него. На няколко пъти бил приет в болницата през този
период и излязъл от това състояние в началото на м.юли. През това време било
получено писмо на адрес, който молителят бил посочил преди време. Лицето,
получило пратката, го било търсило и оставило съобщения на бившата му квартира
да се обади. Едва на 10.07.2018 г. молителят видял в пощенската кутия пуснато
съобщение и се свързал с лицето, получило пратката. Разбрал, че на 15.06.2018
г. то било получило пратка, в която се съдържало решението на директора на ТД
на НОИ с указания, че може да се обжалва. Моли съдът да приеме, че за пръв път
разбрал за решението на 10.07.2018 г., като до сега на адреса на квартирата му
и на посочения му в личната карта адрес не било изпращано това решение. Моли да
бъде прието, че в следствие на влошеното си здравословно състояние и по
икономически причини (не работел и не можел да работи, съпругата му също не
работела и имали дете, което издържали) пропуснал срока за обжалване на
решението. Твърди, че не го бил получил той и лицето, което го е получило, не
могло да го намери, независимо, че направило опити за това.
Моли да бъде
възстановен срока и жалбата му да бъде разгледана по същество.
Административният орган, Директор на ТП
на НОИ – Хасково, не ангажира становище по молбата за възстановяване на срока
за обжалване.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства, съдът установи следното:
Под вх.№1004-26-9/28.09.2017 г. в ТП на НОИ – Хасково е регистрирано постъпило по пощата писмено изявление, озаглавено „Декларация по чл.57, ал.2 от КСО“, с което от пострадалия – В.И.С. ***, се декларира станала на 21.07.2017 г. трудова злополука. Изрично в декларацията се сочи адрес за кореспонденция с подателя – гр.Д., ул.„Ц. Б. *“ №*, офис *.
В регистрираната в ТП на НОИ – Хасково под вх.№5101-26-41/25.10.2017 г. Декларация за трудова злополука (попълнена бланка по образец), подписана от пострадалото лице В.И.С., е вписан постоянния му адрес *****.
След извършването на разпоредено със
заповед разследване, от длъжностно лице в ТП на НОИ – Хасково е издадено
Разпореждане №5104-26-39/06.12.2017 г., с което станалата на 21.07.2017 г.
злополука не се признава за трудова.
Разпореждането е било изпращано по
пощата до В.И.С. на адрес: *** Б 08 029 и пратката е връщана като непотърсена
от получателя.
Видно от Известие за доставяне,
Разпореждането е било изпратено до В.И.С. на адрес: **** и получено на
15.01.2018 г. срещу подпис от пълномощник – М.
С жалба вх.№1012-26-23/29.01.2018 г. В.И.С.
обжалва това Разпореждане пред Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, като в
жалбата отново е посочен адрес за съдебна кореспонденция: гр.Д., ул.„Цар Б. *“
№*, офис **.
С Решение №1012-26-23-1/26.02.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждането е отменено и преписката е
върната на административния орган за ново разглеждане.
От длъжностно лице в ТП на НОИ – Хасково
е издадено ново Разпореждане №5104-26-39-1/30.03.2018 г., с което злополуката
не се приема за трудова.
Видно от Известие за доставяне с баркод
ИД PS 6300 00U72H A, това Разпореждане е изпратено до В.И.С.
на адрес: **** и получено срещу подпис на 11.04.2018 г. от пълномощник с
отбелязване „адвокат“.
С жалба вх.№1012-26-106/26.04.2018 г. В.И.С.
обжалва пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане
№5104-26-39-1/30.03.2018 г., като изрично в жалбата е посочен същия адрес за
кореспонденция: гр.Д., ул.„Ц. Б. *“ №*, офис *.
С Решение №1012-26-106-1/17.05.2018 г.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата. В решението е посочено, че
то може да бъде обжалвано по реда на чл.118 от КСО в 14-дневен срок от
получаването му пред Административен съд – Хасково чрез Териториално поделение
на НОИ – Хасково.
Видно от Известие за доставяне с баркод
ИД PS 6300 00UTPX Z, Решение №1012-26-106-1/17.05.2018 г. е изпратено до В.И.С. на адрес: **** и
получено срещу подпис на 15.06.2018 г.
от упълномощено лице – М..
Жалбата на В.И.С. против Решение
№1012-26-106-1/17.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е постъпила в
ТП на НОИ – Хасково на 12.07.2018 г., без данни да е подавана на по-ранна дата.
Така подадена жалбата безспорно е
просрочена, тъй като предвиденият в чл.118, ал.1 от КСО срок за обжалване на
решението – 14-дневен от получаването му, изтича на 29.06.2018 г. (присъствен
ден).
При това положение молбата за възстановяване
на срока за обжалване на решението, депозирана едновременно с жалбата срещу
него, е процесуално допустима за
разглеждане, съгласно чл.161, ал.1, изр.последно от АПК.
Разгледана по същество, молбата се явява
неоснователна.
Според разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК, може да се поиска възстановяване на срока за обжалване на индивидуален
административен акт, ако пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в
заблуждение.
В конкретния случай молителят не навежда
съображения за поведение на администрацията, въвело го в заблуждение, а твърди,
че пропускането на срока от негова страна се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Като такива сочи влошеното си здравословно и икономическо
състояние, поради които променил местоживеенето си, а също и обстоятелството,
че лицето, получило на 15.06.2018 г. подлежащото на обжалване Решение, не
успяло да го уведоми своевременно за това, въпреки, че правило опити. Молителят
за пръв път разбрал за решението на 10.07.2018 г. Като доказателства прилага
към молбата си Съдебномедицинско удостоверение №423/17 г. на съдебен лекар и
Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив, според която В.И.С. е
приет на лечение на 22.07.2017 г. с посочена диагноза и изписан на 31.07.2017
г.
Настоящият съдебен състав намира, че
така изложените в молбата фактически твърдения и ангажираните доказателства не
могат да обосноват прилагането на предвидената в чл.161, ал.1 от АПК хипотеза,
тъй като не доказват, че пропускането на срока за обжалване се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Теорията и практиката приемат, че
особените непредвидени обстоятелства са факти от действителността, при
наличието на които лицето изпада в обективна невъзможност да реализира права,
или са настъпили пречки, които не може да отстрани или преодолее. Върховният
административен съд нееднократно е посочвал, че особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на закона са само обстоятелства, които имат изключителен
и изненадващ характер, и след като са настъпили в течение на срока за
обжалване, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото
процесуално действие.
В случая здравословното състояние на
молителя е било влошено от момента на злополуката, поради което това
обстоятелство не може да се разглежда като изненадващо настъпило. Освен, че към
молбата не се прилагат доказателства за твърдяното в нея рязко влошаване на
здравословното състояние на молителя, то това също не би представлявало събитие, което е настъпило извънредно, тоест
молителят да не е могъл да го предвиди. Освен приложената Епикриза за болнично
лечение през 2017 г., няма ангажирани други доказателства, удостоверяващи за
периода от датата на получаване на Решението на 15.06.2018 г., до изтичане на
законния срок за обжалването му, молителят да е бил настанен за лечение, или по
друг начин обективно да е бил възпрепятстван да подаде жалбата в срок.
Освен това молителят не твърди да е съобщил
на административния орган друг свой адрес за връзка, различен от този, който
изрично е посочил пред него като адрес за кореспонденция във всички свои жалби,
и на който адрес неколкократно е получавал всички отправени до него книжа във
връзка с административното производство. Не спори също така, че изпратеното му именно
на този адрес Решение №1012-26-106-1/17.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ –
Хасково е получено редовно от съдебния адресат на 15.06.2018 г.
При изрично заявен адрес за
кореспонденция с административния орган, различен от местоживеенето на
молителя, то без значение е промяната на местоживеенето му и причините за това.
Единствено в грижа на молителя е било да осигури на адреса за кореспонденция добросъвестен
получател, който своевременно да го уведоми за получаването на акта. В конкретния
случай административният орган не е имал задължение да изпраща решението и на
друг адрес, след като то е било редовно получено на адреса за кореспонденция. В
процесната хипотеза пропускането на срока за обжалване не се
дължи на особено непредвидено обстоятелство, а изцяло на поведението на
молителя.
Ето защо искането на В.И.С. за
възстановяване срока за обжалване на Решение №1012-26-106-1/17.05.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково е неоснователно и следва да се отхвърли.
Съответно на основание чл.159, т.5 от АПК, подадената от В.И.С. на 12.07.2018 г. жалба срещу Решение
№1012-26-106-1/17.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково следва да бъде
оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото следва да
бъде прекратено.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.И.С. *** за
възстановяване срока за обжалване на Решение №1012-26-106-1/17.05.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, обективирано в молба с вх.№1012-26-106-3/12.07.2018
г. на ТП на НОИ – Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.И.С.
*** срещу Решение №1012-26-106-1/17.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ –
Хасково и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №692/2018
г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: