Присъда по дело №16148/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	459
Дата:	4 юли 2024 г. (в сила от 20 юли 2024 г.)
Съдия:	Веселка Николова Йорданова

Дело:	20231110216148
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 459
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.ОВА
СъдебниМАРГАРИТА Н. ЦВЕТАНОВА

заседатели:БОГДАНКА Б. И.А
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
и прокурора Й. В. С.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.ОВА Наказателно дело от общ
характер № 20231110216148 по описа за 2023 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. В. М. - роден на ......г. в гр. ....., българин, български
гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, постоянен адрес: гр. Г., ул. „.....“ №
...., живущ в гр. Луковит, ул. „....“ № ...., ЕГН : ********** за ВИНОВЕН в това, че на
01.03.2023 г. около 15:30 часа в училище „Питагор“ - ПЧМГ, на адрес: в гр. София, ул. „Ген.
Скобелев“ № 58, от обособена за охрана стая в училището, отнел чужди движими вещи - 1
брой мъжка кожена чантичка на стойност 12,00 /дванадесет/ лева, 1 бр. кафяво портмоне на
стойност 7,00 /седем/лева и 2 бр. ключове на стойност 6,00/шест/ лева, всички вещи на обща
стойност 25,00 /двадесет и пет/ лева, от владението на собственика М. П. М., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, след като М. М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях не е отложено по реда на
чл. 66 от НК, а именно:
1

Със съдебен акт на PC- Габрово по НОХД № 475/2020г. по описа на PC- Габрово,
влязъл в сила на 31.07.2020 г., с което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК,
на М. М. е определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с
отделните съдебни актове по НОХД № 475/2020 г. по описа на PC - Габрово, по НОХД
№ 480/2019 г. по описа на PC -Троян и НОХД № 37/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Варна, а именно лишаване от свобода в размер на две години, което на основание
чл.25, вр. чл. 24 от НК е увеличено с 1 година и на М. е наложено общо най-тежко
увеличено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим, изтърпяно ефективно на 13.12.2022 г ;
С определение на PC - Луковит по ЧНД № 221/2018 г., влязло в сила на 06.10.2018 г., с
което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, на М. М. е определено едно общо
най-тежко наказание, измежду наложените му с отделните съдебни актове по НОХД №
3357/2017г. по описа на PC - Плевен, по НОХД № 383/2018 г. по описа на PC -
Габрово, по НОХД № 152 /2018 г. по описа на PC- Луковит , а именно “лишаване от
свобода“ “ за срок от две години, изтърпяно ефективно на 14.11.2019 г., поради което и
на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ и б. „Б” от
НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.54 от
НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ 2
/ДВЕ/ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ ” РЕЖИМ.

На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимия М. В. М. /с установената по-горе самоличност/ да заплати
сторените по делото разноски в размер на 235,83 лв. /двеста тридесет и пет
лева и осемдесет и три ст./, представляващи възнаграждения за вещи лица от
досъдебното производство, както и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен
срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 04.07.2024 г., постановена по НОХД №
16148/2023 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в .

Производството пред съда е въз основа на обвинителен акт, внесен от СРП, ведно с
досъдебно производство № 538/2023 г., по описа на 06 РУ –СДВР, пр.пр.№ 15513/2023 г., по
описа на СРП, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия М. В. М. - роден на ..... г.
в гр. ........, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан,
постоянен адрес: гр. ....., ул. „....“ № ...., живущ в гр. Луковит, ул. „...“ № ..., ЕГН : **********
за това, че на 01.03.2023 г. около 15:30 часа в училище „Питагор“ - ПЧМГ, на адрес: в гр.
София, ул. „Ген. Скобелев“ № 58, от обособена за охрана стая в училището, отнел чужди
движими вещи - 1 брой мъжка кожена чантичка на стойност 12,00 /дванадесет/ лева, 1 бр.
кафяво портмоне на стойност 7,00 /седем/лева и 2 бр. ключове на стойност 6,00/шест/ лева,
всички вещи на обща стойност 25,00 /двадесет и пет/ лева, от владението на собственика М.
П. М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, след като М. М. е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях не
е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно:
- Със съдебен акт на PC- Габрово по НОХД № 475/2020г. по описа на PC- Габрово,
влязъл в сила на 31.07.2020 г., с което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК,
на М. М. е определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с
отделните съдебни актове по НОХД № 475/2020 г. по описа на PC - Габрово, по НОХД
№ 480/2019 г. по описа на PC -Троян и НОХД № 37/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Варна, а именно лишаване от свобода в размер на две години, което на основание
чл.25, вр. чл. 24 от НК е увеличено с 1 година и на М. е наложено общо най-тежко
увеличено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим, изтърпяно ефективно на 13.12.2022 г. ;
- С определение на PC - Луковит по ЧНД № 221/2018 г., влязло в сила на 06.10.2018 г.,
с което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, на М. М. е определено едно
общо най-тежко наказание, измежду наложените му с отделните съдебни актове по
НОХД № 3357/2017г. по описа на PC - Плевен, по НОХД № 383/2018 г. по описа на PC
- Габрово, по НОХД № 152 /2018 г. по описа на PC- Луковит , а именно “лишаване от
свобода“ “ за срок от две години, изтърпяно ефективно на 14.11.2019 г. –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ и б. „Б”
от НК.
Делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК, по чл.371, т.2 от НПК
по искане на подсъдимия и неговия защитник, направено в съдебно заседание.
Подсъдимият М. В. М. - редовно призован за съдебно заседание се явява
лично и с адв.Р. П., назначена за служебен защитник от досъдебното
производство. Същият изразява съгласието си за разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е
съгласен за тези факти да не се събират доказателства. На основание чл.372,
ал.4 от НПК след като установи, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
1

доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия М. обвинение, съгласно фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и дадената правна квалификация,
като счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Доколкото самопризнанието на
подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя напълно от
събраните на досъдебното производство доказателства, прокурорът пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства прокурорът посочва множеството
осъждания на подсъдимия, извън тези, обосноваващи наличието на опасен
рецидив, а като смекчаващо такова ниската стойност на предмета на
посегателство. При определяне на наказанието на подсъдимия съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК и да
намали същото с една трета. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв.П. изразява становището си, че са
налице достатъчно смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват определяне на наказанието на подсъдимия към предвидения в
закона минимум. В тази връзка защитата акцентира на ниската стойност на
предметът на посегателство, както и на изразеното съжаление и разкаяние на
подсъдимия за извършеното.
Подсъдимият не дава обяснения по обвинението. Заявява единствено, че
се извинява за това, което е извършил. В последната си дума подсъдимият
моли за справедливо наказание, по преценка на съда.
Съдът, като съобрази направеното признание от подсъдимия и след като
установи, че същото се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, както и че действията по разследването са извършени
законосъобразно, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. В. М. е роден на .... г. в гр. ....., българин, български
гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с постоянен адрес: гр.
..., ул. „....“ № ...., живущ в гр. Луковит, ул. „..“ № ......, ЕГН : **********.
С присъда, постановена по НОХД № 475/2020г., по описа на PC-
Габрово, влязла в сила на 31.07.2020 г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1
от НК, на подсъдимия М. М. е определено едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените му с отделните съдебни актове по НОХД № 475/2020 г.,
по описа на PC - Габрово, по НОХД № 480/2019 г. по описа на PC -Троян и
НОХД № 37/2020 г., по описа на Окръжен съд- Варна, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, което на основание чл.25, вр. чл. 24 от НК е
увеличено с 1 година лишаване от свобода и на подс.М. е наложено общо най-
2

тежко, увеличено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, изтърпяно от подсъдимия
ефективно на 13.12.2022 г. С определение на PC - Луковит по ЧНД № 221/2018
г., влязло в сила на 06.10.2018 г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от
НК, на подсъдимия М. М. е определено едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените му с отделните съдебни актове по НОХД № 3357/2017г.
по описа на PC - Плевен, по НОХД № 383/2018 г. по описа на PC - Габрово, и
по НОХД № 152 /2018 г. по описа на PC- Луковит , а именно “Лишаване от
свобода“ за срок от две години, изтърпяно ефективно на 14.11.2019 г.
Към 01.03.2023 г. пострадалият М. П. М. изпълнявал длъжността
„охранител“ в Първа частна математическа гимназия, находяща се на адрес гр.
София, бул. „Ген. Скобелев“ № 58. В посоченото учебно заведение била
обособена стая за охранителите, която се намирала на партера, в близост до
входа на училището.
На 01.03.2023 г. свидетелят М. М. бил на работа, като съхранявал
личните си вещи – черна кожена чантичка, съдържаща портмоне с лични
документи и ключове в посочената обособена стая на охранителите. Около
15.30 часа на същата дата свидетелят М. отишъл до тоалетна в санитарните
помещения на училището, като за целта напуснал стаята на охранителите. По
същото време подсъдимият М. М. се намирал в района на Първа частна
математическа гимназия. Същият взел решение да влезе вътре и да вземе
чужди вещи, с които да се облагодетелства. В изпълнение на взетото решение
подсъдимият М. влязъл през входа на гимназията и отишъл до обособената
стая на охранителите, където видял, че в този момент няма никой. Същият
взел намиращата се в стаята мъжка чантичка със съдържащите се в нея вещи -
портмоне с лични документи и ключове, собственост на свидетеля М., след
което се насочил към изхода на училището. В този момент подсъдимият бил
забелязан от свидетеля М., който се връщал от санитарните помещения.
Подсъдимият също видял свидетеля М., поради което започнал да бяга по
бул.“Скобелев“, по посока магазин „Лидл“, след което завил по ул.“Дамян
Груев“. Свидетелят М. последвал подсъдимия и го настигнал в момент, в
който подсъдимият прескачал оградата на кооперация, намираща се на
ул.“Дамян Груев“ № 38. Свидетелят М. хванал подсъдимия за крака, но
последният успял да се отскубне и да прескочи оградата, след което започнал
да се отдалечава по посока паркинга на бул.“Скобелев“. Докато бягал
подсъдимият разгледал чантичката на св.М. и решил да изхвърли същата, като
преди това извадил от нея и взел единствено портфейла, който прибрал в
джоба си. Свидетелят М. прибрал чантичката си и намиращите се в нея
ключове. Доколкото същият бил възмутен от дръзката проява на подсъдимия,
сигнализирал органите на 06 РУ –СДВР, където било образувано досъдебно
производство.
В хода на проведеното разследване било проведено разпознаване на
лица и предмети по снимков материал, при което пострадалият М.
категорично посочил подсъдимия като автор на инкриминираното деяние.
3

На досъдебното производство била назначена и изготвена СОЕ, от
заключението на която било установено, че чуждите движими вещи, които
били отнети от владението на пострадалия, са на стойност, както следва: 1
брой мъжка кожена чантичка на стойност 12,00 /дванадесет/ лева, 1 бр. кафяво
портмоне на стойност 7,00 /седем/лева и 2 бр. ключове на стойност 6,00/шест/
лева, всички вещи на обща стойност 25,00 /двадесет и пет/ лева.
С протокол за доброволно предаване на разследващите органи били
предадени записите от охранителните камери, разположени в учебното
заведение от инкриминираната дата. Същите били обект на видео-техническа
експертиза, която установила, че на инкриминираната дата според
индикациите на камерите се вижда лице от мъжки пол, облечено с тъмно яке и
качулка, сини дънкови панталони и черни маратонки с бели подметки, което
влиза в сградата през вратата, след което влиза във фоайето на същата, с
поставена на главата си качулка, след което за кратко излиза от кадър. След
това лицето се появява отново в кадър и се отправя към помещение с отворена
врата, намиращо се в ляво, влиза през вратата в помещението и отново излиза
от кадър. Секунди след това лицето се появява отново в кадър и излиза от
стаята, а малко след това напуска сградата. Веднага след него на записа се
вижда друго лице от мъжки пол, което го последва с бърза крачка. Записите
дават представа за движението и действията на заснетото лице, но поставената
качулка на главата и разположението му спрямо камерите, са причината да
не могат да се откроят достатъчно общи и частни признаци, което води до
невъзможност същото да бъде идентифицирано.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните на
досъдебното производство доказателства –показанията на свидетелите М. П.
М., И. М. П. – Р. и М. И. Д., заключенията на изготвените СОЕ и ВТЕ,
протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за доброволно
предаване, справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата, справка за регистрация в Централния полицейски регистър,
справка от ГДИН, справка за съдимост на подсъдимия.
Депозираните в хода на съдебното следствие самопризнания на
подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът намира, че се
подкрепят изцяло от всички събрани на досъдебното производство
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Горепосочените
доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, по
безспорен начин установяват изложената фактическа обстановка в нейната
пълнота и цялост, поради което съдът основава на тях своите фактически
изводи. Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства, тъй като те еднопосочно водят до извод, че подсъдимият е
автор на инкриминираните деяния.
От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по
4

делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че подсъдимият М. В. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ и б. „Б” от НК.
В настоящия случай от обективна страна безспорно е установено, че на
01.03.2023 г. около 15:30 часа в училище „Питагор“ - ПЧМГ, на адрес: в гр.
София, ул. „Ген. Скобелев“ № 58, от обособена за охрана стая в училището,
подсъдимият М. В. М. е отнел чужди движими вещи - 1 брой мъжка кожена
чантичка на стойност 12,00 /дванадесет/ лева, 1 бр. кафяво портмоне на
стойност 7,00 /седем/лева и 2 бр. ключове на стойност 6,00/шест/ лева, всички
вещи на обща стойност 25,00 /двадесет и пет/ лева, от владението на
собственика М. П. М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като
М. М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях
не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно: с присъда на PC- Габрово по
НОХД № 475/2020г. по описа на PC- Габрово, влязъл в сила на 31.07.2020 г., с
което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, на М. М. е определено
едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с отделните съдебни
актове по НОХД № 475/2020 г. по описа на PC - Габрово, по НОХД №
480/2019 г. по описа на PC -Троян и НОХД № 37/2020 г. по описа на Окръжен
съд- Варна, а именно лишаване от свобода в размер на две години, което на
основание чл.25, вр. чл. 24 от НК е увеличено с 1 година и на М. е наложено
общо най-тежко увеличено наказание в размер на три години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, изтърпяно
ефективно на 13.12.2022 г., с определение на PC - Луковит по ЧНД №
221/2018 г., влязло в сила на 06.10.2018 г., с което на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК, на М. М. е определено едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените му с отделните съдебни актове по НОХД № 3357/2017г.
по описа на PC - Плевен, по НОХД № 383/2018 г. по описа на PC - Габрово, по
НОХД № 152 /2018 г. по описа на PC- Луковит , а именно “лишаване от
свобода“ “ за срок от две години, изтърпяно ефективно на 14.11.2019 г..
От обективна страна е налице изпълнителното деяние на кражбата –
отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго. То се осъществява
само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата
власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого и
същевременно да установи своя фактическа власт върху нея. Кражбата е
типично резултатно престъпление. Престъпният резултат е именно промяната
във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила
вследствие на деянието. Видно от доказателствата по делото престъпният
резултат е настъпил. Елемент от обективна страна на извършеното от
подсъдимия деяние е и отсъствието на съгласие от страна на владелеца за
5

отнемането на вещите.
Предмет на посегателство в случая са чужди движими вещи на обща
стойност 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Настоящото деяние е извършено от подсъдимия при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“А“ и б. „Б” от НК, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно: с присъда на PC- Габрово по
НОХД № 475/2020г. по описа на PC- Габрово, влязъл в сила на 31.07.2020 г., с
което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, на М. М. е определено
едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с отделните съдебни
актове по НОХД № 475/2020 г. по описа на PC - Габрово, по НОХД №
480/2019 г. по описа на PC -Троян и НОХД № 37/2020 г. по описа на Окръжен
съд- Варна, а именно лишаване от свобода в размер на две години, което на
основание чл.25, вр. чл. 24 от НК е увеличено с 1 година и на М. е наложено
общо най-тежко увеличено наказание в размер на три години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, изтърпяно
ефективно на 13.12.2022 г. и с определение на PC - Луковит по ЧНД №
221/2018 г., влязло в сила на 06.10.2018 г., с което на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК, на М. М. е определено едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените му с отделните съдебни актове по НОХД № 3357/2017г.
по описа на PC - Плевен, по НОХД № 383/2018 г. по описа на PC - Габрово, по
НОХД № 152 /2018 г. по описа на PC- Луковит , а именно “лишаване от
свобода“ “ за срок от две години, изтърпяно ефективно на 14.11.2019 г. В
случая не е налице хипотезата на чл.30, ал.1 от НК, при която се изключва
приложението на чл.29 от НК, тъй като към датата на инкриминираното
деяние не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по посочените
осъждания.
Подсъдимият М. В. М. е пълнолетно и вменяемо наказателно-отговорно
лице. От субективна страна подсъдимият е действал виновно с пряк умисъл.
Същият е предвиждал общественоопасните последици от извършеното,
съзнавал е общественоопасния му характер, че лишава от фактическа власт
владелеца на инкриминираните вещи. Предвиждал е преминаването им в
негова фактическа власт и същевременно е целял да установи тази власт
върху инкриминираните вещи. Освен прекия умисъл за отнемане на предмета
на посегателство подсъдимият е действал с намерение противозаконно да
присвои чуждите движими вещи, като е искал настъпването на престъпния
резултат.
Подсъдимият е съзнавал също така, че извършва деянието след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
6

след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях не е
отложено по реда на чл. 66 от НК. Определяйки формата на вината, съдът взе
предвид не само субективното становище на дееца, но и всички налични
обективни признаци на извършеното деяние.
Непосредствен обект на инкриминираното деяние са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост или правото на владение или държане върху движими вещи. Като
най-същественото условие за упражняване на посочените права е вещта да се
намира във фактическата власт на този, който я държи.
Причина за извършване на престъплението е нежеланието на
подсъдимия да спазва установения в страната ред за защита на
неприкосновеното право на собственост, както и желанието му да се снабди
по лесен и престъпен начин с парични средства.
Ето защо поради наличието на всички обективни и субективни признаци
от състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б.“А“ и б. „Б” от НК, за който му е повдигнато обвинение, съдът призна
подсъдимия М. за виновен по предявеното му обвинение.

Относно наказанието:
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. При постановяване на осъдителната
присъда при условията на чл.373,ал.2 от НПК съдът определи наказанието
лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б.“А“ и б. „Б” от НК в закона се предвижда наказание Лишаване от свобода
от две до десет години.
Съдът определи наказанието на подсъдимия при приложението на чл.54
от НК, като не намери основание за приложение на чл.55 от НК. На основание
чл.54 от НК съдът определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от 3 /три/ години, което намали с една трета /една година/ и осъди
подсъдимия на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ОТ
2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ ”
РЕЖИМ.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде при
първоначален „строг“ режим.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията му,
обуславящи квалификацията на деянието като опасен рецидив, както и че
подсъдимият е извършил настоящото деяние след като вече е изтърпявал
наказания лишаване от свобода в пенитенциарни заведения и то за дълъг
7

период от време, лошите характеристични данни за подсъдимия, който е
започнал своята престъпна деятелност още като непълнолетен, от което съдът
намира, че е налице висока степен на обществена опасност и на личността му,
тъй като очевидно многократното налагане на наказание лишаване от свобода
не е изиграло превъзпитаваща роля.
В кръга на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът отчете проявената от подсъдимия дързост, извършвайки деянието в
училище, където преобладаващата част са деца и обслужващ персонал.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие ниската
стойност на инкриминираните вещи.
Така определеното по вид и размер наказание според съда ще изиграе в
достатъчна степен възпитателно и предупредително въздействие върху
подсъдимия да се въздържа занапред от подобен род прояви, да спазва
законоустановения в страната ред и да уважава правото на собственост на
останалите членове на обществото.

Относно разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от
НПК съдът осъди подсъдимия М. В. М. /с установената по-горе
самоличност/ да заплати сторените по делото разноски в размер на 235,83 лв.
/двеста тридесет и пет лева и осемдесет и три ст./, представляващи
възнаграждения за вещи лица от досъдебното производство, както и сумата от
5.00 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Съобщи за изтекли лични данни