№ 260891
гр. П., 19.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа гражданско дело № 2860
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от О.Г.М.,
с ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване:гр.П. ул.Ч.Т. чрез адв. В.К.
*** с която са предявени осъдителни искове за заплащане на сумите както следва:
сумата 23 000 лева /двадесет и три хиляди лева/ представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес в
следствие на претърпян инцидент на 07.01.2019 г. в гр. П., вследствие на падане
поради непочистен от сняг и заледен участък, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.01.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата в
общ размер на 1113, 54 лева /хиляда сто и тринадесет лева и 54 стотинки/
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които сумата 1062 лева за
закупуване на канюлиран винт, титаний - 3 бр., поставен при извършената
оперативна интервенция, за която сума е издадена фактура № **********
от08.01.2019г. и сумата 51,54 лв. представляваща стойността на закупените
медикаменти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
закупуване 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като впоследствие след
дадени указания от страна на съда с уточнителна молба претенцията е била
уточнена, като е посочено, че се -уточнява,
че за сумата в общ размер на 1113,54 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от които сумата в размер на 1062 лева за закупуване на
конюлиран винт, титаний - 3 бр. поставени при извършената оперативна
интервенция към исковата молба сме приложили фактура № ********** от 08.01.2019
г. издадена от УМБАПСМ „Н.И.Пирогов“ София и фискален бонз а сумата в размер на
- 51,54 лв. сме представили рецептурна бланка на МЗ издадена от УМБАПСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София от дата 09.01.2019 г. с изписани медикаменти и
фискален бон за заплатената сума за медикаментите, които следвало ищцата да се
приема след извършената операция - ежедневно поставяне на инжекции за
разреждане на кръвта и болкоуспокояващи.
С исковата молба са представени документи с
искане за приемане като доказателства по делото; поискано е допускане на медицинска
експертиза с посочени задачи, както и за разпит на трима свидетели – при режим
на довеждане и назначаване и на съдебно-психологическа експертиза /като това
искане впоследствие е било оттеглено от ищеца/. Отправено е искане на основание
чл.83, ал.2 ГПК ищцата да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по
делото поради липса на достатъчно средства да ги заплати въз основа на
декларация за материално състояние, при представени доказателства . Съдът е
уважил искането.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал
писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер по подробно изложени съображения. Поискано е конституиране
на трети лица помагачи – “Лиел
Констракшън” ЕООД, гр. П. и “Загуба” АД, като правният интерес е обоснован
с твърдението за наличието на договор между същите като съдружници в ДЗЗД „П.
Комунал“, на което по силата на Договор №173/28.10.2015г. Община П. възложила
зимното поддържане на улици и други територии за обществено ползване, вкл.
ръчно обработване на тротоари, спирки на МГТ и други места за обществено
ползване в чрез впръскване на смеси.
Общината е предявила и обратен иск по реда на
чл. 219, ал. 3 ГПК за осъждане на ДЗЗД „П. Комунал“, - дружеството по ЗЗД, да заплати на община П.
сумата предмет на главния иск - ако и за колкото общината като първоначален
ответник бъде осъдена да заплати на ищеца. С отговора са представени документи
с искане за приемане като доказателства по делото.
Съдът
с разпореждане от 02.10.2020 г е
намерил, че искането по чл. 219, ал. 1 ГПК е направено, с отговора на исковата
молба и оттук молбата е допустима, като правният интерес от конституиране на
“Лиел Констракшън” ЕООД, гр. П. и “Загуба” АД като подпомагащи страни на
страната на ответника се обосновава с предвидената изрична възможност в чл.54 ЗЗД, поради която причина и посочените юридически лица следва да бъдат
конституирани като трети лица –помагачи на страната на ответната община.
Същевременно
при извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка на обратната искова молба,
съдът е установил, че същата не е съобразена с изискванията по чл. 101 и чл.
127 и чл. 128, т. 2 ГПК, тъй като:
В
петитума на обратната искова молба е поискано осъждане на „П. Комунал“ - дружеството
по ЗЗД, да заплати на община П. сумите, предмет на главния иск. „П. Комунал“ е
гражданско дружество по ЗЗД (чл. 357 и сл. ЗЗД) и не е юридическо лице, и
следователно не може да
бъде страна в гражданския процес. Надлежна страна по
спора като ответници са всички съдружници,
срещу които следва да бъдат предявени обратните искови претенции. Дори и да е налице упълномощаване на управителя от съдружниците на гражданското дружество,
материализирано в учредителния договор /какъвто липсва
към обратната исковата молба/,
то това не прави дружеството годен носител на
процесуални права, нито прави управителя процесуален представител на сдружението.На следващо място,
по обратния иск също се дължи държавна такса от 4 % върху цената му, като
липсват доказателства за внесена ДТ от ищеца по обратния иск.Отделно от горното, ако се поддържа обратен иск срещу
юридическите лица, които са участници в „П. Комунал“ - дружеството по ЗЗД, недопустимо е също така съдът да разгледа иск за осъждане на всички
ответници, след като в обратната
искова
молба не е посочено при условията на солидарност или
разделност се иска осъждането на ответниците.
Съдът с определението си е
КОНСТИТУИРАЛ, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК “Лиел Констракшън” ЕООД с ЕИК
89911189325 със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Софийско шосе“ №31 и
“Загуба” АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №48-50, като трети
лица--помагачи на страната на ответника Община П..
Оставил е без движение
производството по обратния иск, предявен при условията на евентуалност, по реда
на чл. 219, ал. 3 ГПК от Община П. срещу „П. Комунал“ - дружеството по ЗЗД, за
заплащане на сумите, предмет на първоначалната искова молба, като е указал на
община П., в 1-седмичен срок от съобщението, да посочи:
- дали поддържа обратни искове с
петитум за осъждане на юридическите
лица, които са участници в „П. Комунал” - дружеството по ЗЗД, да заплатят на
Община П. сумата предмет на главния иск, като ищецът по обратния иск заяви
изрично това в писмена молба с копие за ответниците по обратния иск
- дали поддържа искане за солидарно
осъждане на ответниците по обратния иск като посочи основанието за солидарната
им отговорност или ако претендира разделно осъждане на отделните ответници по
обратния иск, да посочи сума в какъв размер претендира да бъде присъдена срещу
всеки от ответниците;
- във всички случаи внесе
държавна такса по обратния иск по сметка на Районен съд-П. в размер на 964,54
лв., като в указания срок се представят доказателства за внесената държавна
такса по делото.
В срок е постъпила молба от Община П., с която
са посочили, че поддържат обратните искове, за осъждане на участниците ЮЛ В ЗЗД
П. КОМУНАЛ. Представят документ за внесена държавна такса.
В срок е постъпил и отговор от третите лица
помагачи -участниците в „П. Комунал“ ДЗЗД - „Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК 8991
1189325 със седалище и адрес на управление: гр.П. ул.“Софийско шосе“ №31 и
„Зауба“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №48-50 да заплатят на Община П. сумата предмет на
главния иск.
С депозирането на отговора на исковата молба
ответникът е предявил и обратен иск на основание чл. 54 ЗЗД вр. чл. 219. ал. 3 ГПК срещу конституираните помагачи, с който претендира ангажиране на
отговорността им за заплащане на присъдената компесаторна сума, за която бъде
уважен главният иск, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
увреждането до окончателното й заплащане. Обосновава пасивната материална
легитимация на ответниците по обратния иск с неизпълнение на задълженията им по
сключения между Община П. и ДЗЗД „П. КОМУНАЛ” Договор № 173 от 28.10.2015 г.,
въз основа на който гражданското обединение се е задължило да извършва дейности
по сметосъбиране и сметоизвозване, в това число и снегопочистване на
територията на Община П.. Счита, че така предявената искова претенция,
посредством регресния иск от една страна за нередовна, а от друга за
неоснователна, тъй като същата е правно необоснована. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да признаете иска за неоснователен и като такъв да
го отхвърли, както и да присъди сторените в настоящото производство разноски.
Съдът е приел обратния иск, като е дал възможност на
ответниците по него да депозират отговор, като такъв е постъпил в срок от
същите, в който оспорват обратния иск, както по основание, така и по размер,
като в подкрепа на своите твърдения сочат, на първо място, е налице-
нередовност на исковата молба, като е
нарушено изискването на чл. 127, ал. 1, т.5 ГПК, за което съдът следвало да
следи служебно на основание чл. 129, ал. 2, предл. първо ГПК. Твърденията им се
обуславят от лаконично изложената фактическа обстановка относно настъпването на
вредоносното събитие, включително и липсата на разяснения относно механизма на
настъпването на злополуката и пряката причинно- следствена връзка между нея и
претърпените вреди.
Отделно
от горното ищецът по обратния иск се сочи, че не е представил никакви писмени
доказателства във връзка с твърдяното неизпълнение на възложените дейности по
снегопочистване, нито е направил искане за събиране на други доказателствени
средства за установяването им. Напротив, в депозирания писмен отговор на
предявения от О.М. иск, поддържа, че на 06.01.2019 г. на ул. „К.”, в гр. П., в
участъка, където на следващия ден е настъпил инцидентът, е била почистена от
сняг и лед от ДЗЗД „П. КОМУНАЛ“ ЕООД. като е и приложил констативен протокол, с
който е приел възложената работа без каквито и да било възражения. Поради изложеното
считат, че макар и исковете да са принципно допустими до отстраняването на
твърдените нередовности исковата молба следва да бъде оставена без движение,
като съдът не е останил исковата молба без движение след постъпване на отговора
/същата е била оставяне без движение преди
това, и нередовностите са били отстранени/. На следващо място, относно неоснователността на обратния иск, ответната
страна по него излага доводи, че по предявения
обратен иск, ищецът по него следва да установи по безспорен начин кумулативното
наличие на две предпоставки. От една страна трябва да докаже, че между него и
ответника по евентуалния иск съществува правоотношение на възложител и
изпълнител, по силата на което последният е поел задължението да почиства
процесния участък от пътната инфраструктура и на второ място, че ответникът не
е изпълнил това свое задължение.Не оспорва твърдението, че между Община П. и
ДЗЗД „П. КОМУНАЛ“ съществуват облигационни отношения по силата на валидно
сключен Договор № 173 от 23.10.2015 г., съобразно клаузите, на който общината в
качеството си на възложител е възложила, а ДЗЗД „П. КОМУНАЛ“ в качеството си на
изпълнител е приело да изпълнява обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и
сметоизвозвапе на битови отпадъци на територията на Община П.. поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, при летни и зимни условия на урбанизираните
територии на Община П. в това число снегопочистване*\
Този договор по своята правна същност представлявал ненаименован договор, при
който предмет на задължението е осъществяване на дейности по почистване на
пътната инфраструктура от сняг и лед. Ето защо за този договор се прилагат
правилата за договора за изработка, уредени в разпоредбите на чл. 258-269 от ЗЗД.В настоящия случай сочи, че задължението на изпълнителя обхваща
извършването на дейностите подробно описани в договора, които са с повтарящо се
изпълнение. Това повтарящо се изпълнение следва да бъде извършвано от
изпълнителя в рамките на срока на договора /60 месеца/ и с периодичност,
каквато е технологично необходима за постигането на договореното качество на
услугата, „като изпълнява стриктно указанията на Възложителя“ (чл. 13 от
Договор № 173/2015 г.).В обстоятелствената част на регресния иск е изложено, че
процесният инцидент е настъпил в гр. П. на ул. „К.“, в близост до магазин „Г.“,
където около 07:30 часа на 07.01.2019 г. пострадалата се е подхлъзнала и
паднала на пътното платно, като е получила фрактура на шийката на лявата
бедрена кост. Вследствие на падането се твърди, че пострадалата е претърпяла
оперативно лечение, като в резултат на това последната е изпитвала болки и
страдания, както и неудобства през възстановителния период.Не оспорва факта, че
изпълнителят е поел задължението, по силата на горецитирания договор за
почистване на процесния участък към момента на настъпването на инцидента, а
именно на улица „К.”, която попада в Оперативния план за зимно поддържане на
пътната инфраструктура на града.В обстоятелствената част на регресния иск Община
П. навеждала твърдения, касаещи неизпълнението от страна на дружеството на
поетите от него с Договор № 173/28.10.2015 г. задължения. Тук следвало да се
отбележи, че това становище противоречи на застъпената теза в отговора на
общината по главния иск, където поддържа, че на 06.01.2019 г. ул. „К.“,
участъкът на местопроизшествието, е бил почистен от сняг и лед, като е
извършено и разпръскване на подходящи смеси от дружеството, на което е
възложена въпросната дейност.На следващо място е определено като несъстоятелно и изразеното от общината
разбиране, че същата е изпълнила задълженията си, вменени й със закон, като е
възложила срещу заплащане извършването им с Договор № 173 от 23.10.2015 г.,
съответно е делегирала отговорността си на дружеството изпълнител и
отговорността за заплащане на неимуществените и имуществените вреди, предмет на
гр.д. № 2860 от 2020 г. по описа на Районния съд - П., като счита, че същите
тежат изцяло и единствено върху „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН” ЕООД и „ЗАУБА" ЕАД,
като участници в ДЗЗД „П. КОМУНАЛ”.Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост
(ЗОС), във връзка с §7, ал. 1 , т. 4 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
респективно по аргумент от чл. 3 и чл. 8. ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП)
общинските пътища са публична общинска собственост, а съобразно чл. 5 ЗП
собствеността се разпростира върху всички елементи на пътната инфраструктура,
включително пътните съоръжения и пътните принадлежности, които се разполагат в
обхвата на пътя. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основани
елементи на пътя. т.е. върху обхвата на пътя. пътните съоръжения и пътните
принадлежности. По силата на чл. 31 ЗП и чл. 48. т.2 ППзп общините са длъжни да
поддържат в изправно състояние пътищата на територията си, тоест същите да са
годни за обикновеното си предназначение, а именно безаварийно движение на
превозни средства и пешеходци. С разпоредбата на чл. 167. ал.1 ЗДвП е вменено
задължението на лицата, които стопанисват пътищата да сигнализират незабавно
възникналите по тях препятствия, респективно да ги отстранят в най-кратки
срокове. Надзор в населените места за изправността и състоянието на пътната
настилка и пътните съоръжения се осъществява от службите за контрол, определени
от кметовете на общините, по аргумент от чл. 167, ал.2, т. 1 ЗДвП. Законът определял и изискуемия резултат
- осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
придвижване през цялата година, според легалната дефиниция на понятието
"поддържане на пътищата" в § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Затова, каквато и
организация да е създала общината като собственик на пътя (улицата) и лице, на
което законът е възложил ремонтът и поддържането на общинските пътища, ако не е
постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при
настъпване на вреди тя носи отговорност. Ето защо, общината, която не отричала, че
процесният участък на ул. „К.”, намираща се в градската част на гр. П., е
общинска собственост и се стопанисвана от нея - носи задължението да поддържа
пътя в изправно състояние, така че да може да бъде ползван по предназначение.
Възлагането на задълженията по поддържане на пътната инфраструктура на ответното
дружество не освобождавало от отговорност възложителя, респективно не прехвърля
отговорността за претърпени от трети лица вреди върху изпълнителя. Оспорват се
итвърденията, че ДЗЗД „П. КОМУНАЛ” в качеството си на изпълнител по договора за
възлагане на обществена поръчка не е изпълнило добросъвестно, точно и
качествено поетите ангажименти, тъй като същите са необосновани, понеже не са
ангажирани доказателства, които да ги подкрепят. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, именно ищецът следва да установи
твърдяното неизпълнение. Посочено е също, че съгласно чл. 8. ал. 1 от Договора,
възложителят (ищец по обратния иск в настоящото производство) осъществява
ежедневен контрол и отчита извършената работа, като се проверява качеството,
видовете и количеството на извършените дейности. По аргумент от чл. 8, ал. 2 от
съглашението, всяко неизпълнение се констатира, чрез изпращане до изпълнителя
на „Съобщение за неизпълнение”.Такива документи не са приложени към
исковата молба, още повече, дори не са изложение твърдения за съществуване на
такива уведомителни съобщения. Предвид изложеното излага становището на
регресния ищец за вменено неизпълнение на възложените дейности, за напълно
оборено, позовавайки се на Ежедневния констативен протокол, с който същият е
извършил приемане на извършените дейности без забележки и че извършеното
съответства на възложеното. Наред с гореизложеното моли съда да има предвид, че всички дейности по
снегопочистване се осъществяват след изричното им съгласуване и конкретно
възлагане от страна на община П.. В тази връзка
отбелязва, че като участници в ДЗЗД „П. КОМУНАЛ“, ответниците, имат
капацитета и ресурсите, обезпечени както с необходимата техника, така и с
достатъчно служители, да извършват всички необходими дейности по зимна обработка
и поддържане на цялата територията на гр. П. след конкретно възлагане. Всяко
излизане на персонал и техника се съгласува с представител на Общината, тъй
като именно тя като възложител има последващо задължение да заплати извършените
работи и с оглед на платежоспособността си преценява необходимостта от
конкретно възлагане на конкретни дейности в хода на изпълнение на договора.
С оглед гореизложените съображения,
счита, че не следва да се ангажира отговорността на „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН"
ЕООД и „ЗАУБА“ ЕАД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „П. КОМУНАЛ”, тъй като
не е налице една от двете кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
54 ЗЗД, а именно виновно неизпълнение на възложените задължения по
осъществяване на зимно почистване по Договор № 173/28.10.2015 г. Моли се съдът, да отхвърли предявения
обратен иск за ангажиране на регресната
отговорност на ,ДИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД и „ЗАУБА“ ЕАД, като участници в
гражданското обединение ДЗЗД „П. КОМУНАЛ” за изплащане на присъдената
по главния иск сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане настъпило на 07.01.2019
г., заедно със законната лихва за забава от датата на увреждането да изплащане
на сумата.
По
делото са били проведени няколко съдебни заседания, в хода на които са били
събрани множество писмени и гласни доказателства, чрез разпита и на трима
свидетели на ищцовата страна. В
последното по делото проведено с.з., съдът е изслушал и приел като доказателство
по делото е допуснатата съдебно-медицинска
експертиза с въпроси, поставени и от двете страни по
делото, като на вещото лице К.А.С., изготвило експертизата в хода на разпита му при защита на
депозираното от него заключение са били зададени и множество допълнителни
въпроси от страните по делото.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място, във
връзка, с възраженията на ответниците по обратния иск, съдът намира, че следва
да посочи, че намира исковата молба за редовна и допустима, като следва да се
посочи, че към момента на депозирането й, съдът е констатирал нередовности в
същата, но същите са били отстранени от първоначалния ищец, след даване на
изрични указания от страна на съда в посочения смисъл, поради което и съдът
намира, възраженията в тази насока за неоснователни, като исковата молба е
редовна и допустима и следва да се разгледа по същество.
По
иска по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
В разглеждания случай се претендира
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества
на една вещ – улица– чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в резултат на
нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния
собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно 49
ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на
типичното състояние на вещта. Основателността на
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна
връзка между вредите и противоправно, виновно поведение на лице, на което от
процесуално легитимирания ответник е възложена работа, което именно лице –
изпълнител на възложената работа е осъществило по отношение на ищеца граждански
деликт. Отговорността на възложилият работата е обективна, с гаранционно –
обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя не е елемент
от фактическия й състав. Субективният елемент от състава на деликта – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира,
съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото писмени /медицински документи/ и гласни
доказателствени средства, в това число и чрез разпит на свидетелите-Г.В.М. /
съпруг на ищцата/, св.Г.Д.Г. /колега на ищцата/, св.А.Б.В. /приятелка на
ищцата/, се установява, че О.Г.М., с ЕГН **********,
адрес: ***, адрес за призоваване:гр.П. ул.Ч.Т. чрез адв. В.К. ***, е претърпяла инцидент на 07.01.2019 г. в гр.
П., изразяващ се в падане на непочистен от сняг и заледен участък, като същата
е пострадала вследствие на подхлъзване и падане
върху непочистената от сняг и заледяване ул. „К.“ в гр. П., като в резултат на
падането е получила следното травматично увреждане- счупване на лява
бедрена кост в горната и част в областта на шийката. Страните по делото не спорят, че на процесната дата е настъпил
процесния инцидент, като спорни са обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, естеството на същото като претърпени болки и страдания, вида на
участъка, отговорността на лицето/лицата, които е следва да отговорят за същия,
и в частност за почистването му и кой следва да носи отговорност за репарине
вредите на ищцата, както и точният размер на същите, претендирани от
последната.
Съдът намира, че от събрания доказателствен материал по
делото, безспорно се установява, точното място и време на настъпване на
инцидента, както и че именно ищцата е пострадалото лице, което още към момента
на падането на непочистен от сняг участък, за което също свидетелстват гласните
доказателства по делото, и в частност от показанията на свидетелите очевидци-
съпругът и колегата на ищцата, вторият помогнал й непосредствено след падането,
другият пристигнал по-късно, за да окаже помощ и закара ищцата в болница. Така
от показанията на тези двама свидетели, и в частност първо от свидетеля - Г.Д.,
се установява, че – „На 07.01.2019
г. сутринта получих обаждане от О.. О.
ми е колежка във фирма „Г.“. Аз работя в счетоводния отдел. И О. също работи в
счетоводния отдел. Занимаваме се с отчетността на фирмата като цяло. Получих
обаждане около 7,30 часа, мисля че беше. Като цяло останах изненадан, че ми
звъни, тъй като във въпросния ден тя не трябваше да е на работа. По телефона,
беше доста разтревожена, ми каза, че е паднала на улицата, която минава пред
магазина и да сляза да й помогна. Намерих я на средата на улицата, като доста
трудно я вдигнах. Обстановката беше доста зимна и улицата заледена тази сутрин.
Основно с мои усилия се качихме горе в офиса, тъй като там беше топло. Нямаше
как да остане навън. Тя се обади на съпруга си, който в последствие дойде и я
качихме в колата и вече те тръгнаха по лекари…. Тя се беше подпряла на мен.
Основната тежест беше върху мен, но тя също можеше частично да ми помага и да
се качи в офиса. Беше разстроена и определено беше доста изплашена. Каза ми, че
я боли левия крак. Като цяло общо взето я болеше всичко, тъй като при
едно падане нормално е човек да го боли на повече места. Но като цяло я болеше
левия крак.Мъжът й дойде за около половин час, до 40 минути. До колата след
това тя слезе с мен. Качихме я на предната седалка на колата и те тръгнаха по
лекари….”. В смислов унисон с казаното от този свидетел, чиито показния,
съдът намира за безпристрасни и съответни на писмените доказателства по делото,
сочещи, че по посочения механизъм ищцата е получила травматичното увреждане, са
и показанията на другия свидетел- Г.М. –съпруг на пострадалата, поради което и показанията на този свидетел, следва
да се ценят само в съответствие с останалия събран по делото доказателствен
материал, то същият заявява, сходни обстоятелства на изнесените данни от
горецитирания свидетел, а именно, че съпругата му, му се е обадила по телефона
процесния ден, като е плачела и е казала, че е паднала на пътното платно и си е
наранила левия крак, като той се е отзовал да й помогне и да я закара на лекар
/” На 07.01.2019 г., сутринта, нямаше
осем часа, беше осем без нещо, жена ми ми се обади по телефона и плачейки ми
каза, че е паднала на пътното платно до магазин „Г.“. Каза ми да отида по
най-бързия начин, щото крака много я боли. На мен ми нужно време докато се
оправя. Навън беше истинска зима и имаше много сняг. Прозорците на
колата бяха замръзнали и трябваше да ги почистя. Тръгнах към мястото и
пътувайки си мислех и се чудех какво ли може да е станало, какво ли се е
случило, че жена ми толкова много да плаче. И не съм и подозирал, че
може да ни сполети такава беда. И жена ми ще трябва да изтърпи месеци толкова
много болка, мъка, болки и страдания. Този ден не беше на работа. Беше си взела
няколко дни отпуска. Но тъй като си беше забравила очилата и трябваше да ходи
до офиса да си ги вземе. Приближавайки се към мястото, се обадих, че пристигам
всеки момент. Отне ми около може би 20-25
минути, защото пътната обстановка беше ужасна, особено пред и около
магазин „Г.“ пътното платно беше в
ужасно състояние. Имаше много сняг и беше изцяло заледено. Имаше образувани
коловози. Аз спрях до магазина и момчето, което й беше оказало първа помощ при
падането, ми помогна да я качим в колата на предната седалка. Това момче е
другият свидетел. Тя не е могла да стане въобще и се е обадила веднага по
телефона някой да й помогне. Аз съм далеч. Състоянието, в което я видях хич
не беше добро. Беше много изплашена. Плачеше и много я болеше крака – левия крак.
Болеше я крака горе близо до таза и нито можеше да стъпва, нито да ходи с него.
Кракът й беше изкривен леко назад от коляното и не можеше въобще да стъпва на
него. Тръгнахме към пернишката болница „Рахила Ангелова“ и по пътя тя не спря
да плаче и да казва колко много я боли крака. Тя ми каза, че е паднала, докато
е пресичала пътното платно, което е било много заледено. Подхлъзнала се е и е паднала. И е нямало как
да премине. Пътното платно изцяло беше заледено, беше ужасно. Имаше образувани
коловози Там съм карал едвам-едвам. След това тя много пъти ми е казвала, че
минавайки оттам панически се страхува от това да не се случи отново същата
беда. Така. Тръгнахме към пернишката болница „Рахила Ангелова“. По пътя тя не
спря да плаче и да казва колко много я боли крака….”./. Съдът, намира, че
от показанията на двамата свидетели, съотнесени едни към други се установява,
че не се наблюдават несъотвествия в заявеното по изнесените факти- в това число
и как точно е настъпил инцидента- при подхлъзване от страна на ищцата на
заледения и непочистнен снежен участък на ул. „К.”, в гр. П., както е че се
касае за датата 07.01.2019 г., когато ищцата е била в отпуск, но е отишла да си
вземе очилата от работното си място /поради което и не става въпрос за трудова злополука,
а за инцидент/, като се установява и че при падането същата е изпитала силни
болки, за което говори поведението й описано и от двамата свидетели, как я е
болял левият крак /впоследствие се установява счупване именно на същия високо
при шийката, видно от СМЕ/, както и че ищцата е изпаднала в тежко емоционално
състояние, още към момента на падането, в резултат на силните болки, като още
при свидетеля Г.Д., помогнал и да се изправи и да я сложи да легне на диван в
офиса до пристигане на съпруга й, ищцата е плачела и видимо е изпитвала силни
болки, за което свидетелстват впоследствие и данните, изнесени от съпруга й,
как същата е плачела и едвам са я качили с колегата й в автомобила, за да я
откара той в пернишката болница. Следва да се посочи, че в показанията и на
двамата свидетели се съдържат данни, за обстановката при която е станало
падането- не само мястото, но и че е било заледено, заснежено и се е пързаляло,
видно от горецитираните показания, тоест участъкът при зимни условия е бил силно
заснежен, заледен и непочистен и е предполагам падане, дори и да е внимавало
лицето, което е пресичало. Следователно, съдът приема, че се установява, че
безспорно по делото основен факт е изяснен- падането на процесния участък е
било провокирано от това, че същият не е бил почистен от падналия сняг.
Установява се, също
безспорно по делото, и естеството на полученото травматично увреждане на
здравето на ищцата, вследствие на падането, като както от писмените
доказателства по делото- представените медицински документи, издадено
впоследствие на ищцата – приложили фактура № ********** от 08.01.2019 г.
издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София и фискален бонза сумата в размер на -
51,54 лв. сме представили рецептурна бланка на M3 издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД гр. София от дата 09.01.2019 г. с изписани медикаменти и фискален бон за
заплатената сума за медикаментите, които следваше да се приемат след
извършената операция - ежедневно поставяне на инжекции за разреждане на кръвта
и болкоуспокояващи, така и от обследваните и описани и в СМЕ документи-Резултат
от образно изследване- рентгенография на лява тазобедрена става - лицева:
Епикриза от УМБАЛ Н.И. Пирогов“ ЕАД гр. София на О.Г.М., ИЗ№:826/2019, Амб.№:
002945, Дата на постъпване: 07.01.2019 13:24 , Дата на изписване: 13.01.2019
14:00ДИАГНОЗА : ****, Оперативен
протокол N№ 19 Дата: 07.01.2019 Ход на операцията: Болната
се постави по гръб. Последва щателно почистване и покриване на оперативното
поле със стерилно бельо. Под ретгенов и тв контрол се репонира фрактурата на
бедрената шийка, Фактура № ********** от 08.01.2019 г. издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД гр. София,Изследване -рентгенография на тазобедрени стави
издадена от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД от 02.02.2019 г., Лист за преглед на
пациент от 02.02.2019 г. , Амбулаторен лист № 000166 от 05.03.2019 г.,
Амбулаторен лист № 000277 от 02.04.2019 г.,,Медицинско направление от
07.05.2019 г. на О.Г.М. Резултати , заключения и препоръки на
специалистите от приемащото здравно заведение, Амбулаторен лист № 000250 от 02.07.2019
г.,Експертно решение № 2565 от 08.07.2019 г. издадено от МБАЛ „Р. Ангелова“ гр.
П. АД, за продължаване на временната нетрудоспособност, Амбулаторен лист №
000298 от 06.08.2019 г., Образна диагностика издадена от ДКЦ 1 - П. ЕООД с
описание: ****, ****. ****. състояние след тривинтова остеосинтеза на шийката
на бедрената кост, по повод ****, все още недобре консолидирана, ****. ****,
Експертно решение № 3098 от 13.09.2019 г., издадено от МБАЛ „Р.Ангелова“ гр. П.
АД, за продължаване на временната нетрудоспособност, Амбулаторен лист№ 000383
от 03.10.2019 г.,Експертно решение №4112 от 19.11.19г., издадено от МБАЛ „Р.
Ангелова“ гр. П. АД, за продължаване на временната нетрудоспособност,
Рецептурна бланка на стойност 51,54 лв.,Болнични листове - 12 бр.,Амбулаторен
лист № 002997 от 24.09.2019 г.,,Епикриза издадена от МБАЛ „Р.Ангелова“ АД гр. П.,
Амбулаторен лист № 00377 от 10.06.2020 г., и видно от заключението СМЕ, че
вследствие на падането ищцата е била с установено счупване на лява бедрена кост
в областта на шийката. БИЛА е приета в УМБАЛСМ „Пирогов“, където я оперирали и
поставили три винта /разноски за които се претендират при заявената претенция
за имуществени вреди по делото/. Видно от заключението на СМЕ, след изписването
ходила през 30 дни на контролни прегледи. Шест месеца не стъпвала на левия
крак. Кракът много отслабнал. Ползвала болнични листове 1 година. През целия
период имала болки, като болките се засилвали при натоварване, при смяна на
времето, при движение по стълби. През 2020г. металната остеосинтеза била
отстранена. И след втората операция имала много болки. Съдът намира, че от СМЕ
по делото, целият събран и цитиран писмен /медицински в голямата си част/
доказателствен материал, се установява, че ищцата е получила именно посоченото
и описано в исковата молба травматично увреждане- счупване на лява бедрена кост
в областта на шийката, което видно от цитираните доказателства, не само към
момента на падането, но й в един изключително дълъг времеви период след това й
е причинявало болки, страдания и дискомфорт и й е пречело да води нормален
начин на живот. Съдът намира, че безспорно се установява от така събраната
доказателствена съвкупност, като не се и спори по делото, че посоченото
травматично увреждане и в пряка-причинно следствена връзка с падането, което е
пък поради непочисетния сняг на процесния заледен участък и е настъпило не по
вина на ищцата, а по обективни причини- лошото състояние в зимни условия на
пътното платно.
На
следващо място, следва да се посочи, че за интензитета на болките и страданията,
претърпяни от ищцата, свидетелстват освен посочените медицински доказателства и
гласните такива, като свидетели еднозначно заявяват, че същата е претърпяла
множество болки и страдания след инцидента и до ден днешен емоционалното й
състояние, когато се връща към същия води до тревога и тежки и болезнени
спомени, които и причиняват психически дискомфорт /като съдът намира, че в бележка би могло да се посочи, че при
непосредствени наблюдение на съдебния състав по време на съдебното
заседание от 12.05.2021 г., на което ищцата лично присъства, същата не спря да
плаче по време на разпита на свидителите, разказващи за инцидента..“/.Следва да се отбележи, че за
емоционалното състояние на ищцата към момента на падането и след това, данни се
съдържат в разпитите и на тримата свидетели, за наблюденията, които същите са
имали през съответни различни темпорални диапазони, така св. Г.Д.Г. сочи в
разпита се пред съда, освен вече горецитираните показания за състоянието на
ищцата след падането- непосредствено след това, заявява като колега на същата,
освен че последната се ползва с добро име сред колегите си и я описва и като
„добър приятел”, че травмата е довела до продължителен емоционален дискомфорт-„
Към днешна дата тя е на работа…Като цяло след връщане на работа,
периода, в който не беше направена втората операция, която беше за сваляне на
пироните, определено тя изпитваше ежедневен дискомфорт – не можеше дълго време
да стои на стола. Оплакваше, че столът й, който и да било стол в офиса й се струваше неудобен. Често се разстройваше,
тъй като не се чувстваше пълноценна в работата си и като цяло. Определено имаше
един не кратък период, в който нещата не бяха както трябва. Като след втората
интервенция, продължава периодично, при смяна на времето и някакви температурни
промени, да има проблеми и да се оплаква…
Като цяло при всички положения беше доста по-изнервена от обикновено. Пак
казвам, че се чувстваше непълноценно, което при всички положения не й се
отразяваше добре на психиката. До ден днешен сме създали организация, когато
има сняг навън, правим така, че в момента когато тя паркира колата си
максимално близо до магазина, човек от офиса, който и да било, слиза да й
помогне, защото усложнената зимна обстановка винаги е свързана със стрес за
нея, което според мен е абсолютно разбираемо…”, за изживяното
след травмата освен като болки и страдания и като емоционален дисбаланс,
свидетелства и съпругът на ищцата- Г.М., който освен гореописаното за
състоянието на съпругата му след инцидента, излага пред съда и данни за начина,
по които е протичало ежедневието и на двамата след това заради травмата, дори и
за начина, по който е следва да се преструктурира домакинството им, за да бъде
обгрижвана ищцата, с оглед претърпяната травма, а именно- „..Престоя й в болницата беше много мъчителен и
много тягостен. Престоя продължи 7 дни. Физически не можеше да направи какво и
да било – не можеше да става, не можеше дори да сяда в леглото. Лежеше
единствено и само по гръб. Психически изпитваше дълбоко емоционален психически
стрес. Отказа да се храни, тъй като не искаше да ми причинява неудобства от
битов план, тъй като трябваше да извършва физиологичните си нужди на подлога,
от което я беше много срам. След престоя в болницата обратно с частна линейка
се прибрахме в къщи. За съжаление с носилка я внесохме в дома ни. За нея беше
истински шок, истински ужас това, че я внасяме на носилка в дома ни. В
продължение на часове седеше неподвижно и само плачеше. Живеем в къща на два
етажа, и спалнята и банята ни са на втория етаж. И трябваше да направим много
промени в битов план, за да може тя да бъде обслужвана. Имаме дете, което живее
в ****. Трябваше да ходим при нея през същия месец и да я види, но поради тази
трагедия не стигнахме до там. Първите няколко дни вкъщи бяха много тежки. Крака
много я болеше. Трябваше да пие обезболяващи. Трябваше да идва вкъщи медицинско
лице, което да й бие инжекции за разреждане на кръвта в продължение на 30 дни.
От това, че лежеше непрекъснато по гръб започна да я боли цялото тяло.
Извикахме рехабилитатор, който да направи масажи и да покаже упражнения, които
да изпълнява в легнало положение. Започна да ги изпълнява и започна малко по
малко да се раздвижва. Това нещо продължава и до ден днешен. Болките и
страданията продължиха може би минимум около месец, месец и половина. Вкъщи
разполагахме с проходилка, с патерици и с инвалиден стол. Започна да прави
първи стъпки с проходилката. Това не можеше сама да го прави и аз трябваше да й помагам, защото беше много
тежко. В легнало положение беше и не се беше въобще раздвижвала. Беше тежко
самото ходене. Имаше даже моменти когато и ръцете я боляха, защото тежестта
отиваше в китките и ръцете, в дланите. Имаше моменти дори когато се изпускаше
без да сяда на инвалидния стол. След инвалидния стол дойде периода, в който
трябваше да ходи с патериците. Не можеше да си прави лична хигиена. Наложи се
аз да я къпя. С мокри кърпи съм я бърсал. Един ден тя не издържа психически и
каза, че иска да се качи на втория етаж, за да се изкъпе. За нас беше много
тежко. Тя седна на дупе и с мускулите се качи на ръце до банята на втория етаж.
Като аз й държах крака в изправено положение и се качихме до банята на втория
етаж, където седна на един стол и аз я изкъпах. Тогава почувствах некакво
облекчение и някаква надежда. И за пръв път от много време аз видях малка
усмивка по лицето й. Периода, в който трябваше да започне с прохождането си с
патериците също беше много тежък за нея. Извикахме рехабилитатор да дойде в
къщи, който да й покаже нужната техника. Ходехме два пъти в седмицата при него
за рехабилитация за раздвижване. За нея беше истинско предизвикателство това да
се научи да се качва и да слиза по стълбите с патериците. След двете патерици
трябваше да дойде и най-трудния момент за нея, а именно да проходи с една
патерица. Това също беше много трудно и много мъчно за нея. Не можеше да запази
баланс, и трябваше да ходи с придружител. Трябваше някой, който да може да стои
до нея, и ако тръгне да пада, някой да й помогне. Беше я страх да ходи сама. Тя
беше доста ангажиран и деен човек преди да падне. Непрекъснато беше в движение.
Тя дълги години работи. Тя работи като „Оператор на компютър“ във фирма „Диел“,
магазин „Г.“ - П.. Тя работи в магазина, пред който е паднала…”. Изложеното
от този свидетел, макар и съпруг на ищцата, съдът намира за достоверно относно
преживяното от нея по време на дългия възстановителен период, след извършените
две операции, за което е събрана достатъчно солидна по обем медицинско
документация по делото, поради което и съдът съотнасяйки я към изложеното от
св. М., намира, че същия описва праведно и истинно, дългият и мъчителен
емоционален период, които е трябвало цялото им семейство заедно да изживее, за
да се върне ищцата след инцидента и операциите към нормалния си начин на живот,
като видно от изложеното от свидетелите и до ден днешен този спомен от
преживяното и причинява дистрес и не желае да се връща към него. Следва да се
посочи, че съдът дава вяра и на третата разпитана по делото свидетелка за
посочените обстоятелства, досежно болките и страданията, които ищцата е
следвало да изтърпи след случилото се, а именно в показанията си пред съда
свидетелката-А.В., посочва – „…С О. се
познавам повече от 15 години. Семейни приятели сме. За инцидента аз разбрах по
телефона, защото й написах едно
съобщение, на което тя не ми отговори. Това страшно много ме озадачи, защото не
е било в неин стил. На другия ден аз реших да й позвъня по телефона и в
слушалката чух един треперещ и вече плачещ глас. Това беше зимата на 2019 г.,
месец януари. Тогава тя ми каза, че е претърпяла инцидент и се намира в
„Пирогов“, оперирана е и не може да се обслужва сама. И това най-много я
тормозеше и я притесняваше, защото още от първия ден тя беше зависима от
помощта и съдействието на други хора. Така аз много шокирана бързо
приключих разговора с нея, за да не я притеснявам повече и отидох да я видя в
деня, в който я изписаха от болницата. Това, което видях в тях, беше един шок
за мен. Познавайки я като домакиня и като жена не можах да повярвам на това,
което виждам. Тя беше прикована на едно легло. Не можеше да става. Беше
зависима от 24 часови грижи от други хора. Тя живее в къща и буквално хола им
беше преобразен на спалня, на кухня, на тоалетна, на всичко от каквото има
нужда един човек в нейното състояние. Тя не можеше да става от това легло и
всичко й се принасяше буквално в леглото. Майка й и съпругът й се грижиха за
нея. Този период продължи много дълго време, може би повече от месец. Не
мога да съм категорична. При следващото мое посещение, започна пак срещата ни
със сълзи на очи, защото кракът й беше атрофирал, ако правилно се
изразявам, и тя се страхуваше дали изобщо ще се възстанови, защото имаше
разлика в размера на двата краката и това допълнително допринасяше за
нейния дискомфорт. След около месец и малко тя започна да става доста трудно и
да се учи да прохожда с проходилка, с която й беше забранено да стъпва на
болния крак и цялата тежест пренасочи на ръцете и оттам започнаха неистови
болки в ръцете й, отделно от тези на крака. Всеки един ден тя преживяваше така,
че все едно остава инвалид за цял живот. Преодоля това, защото нямаше друг
избор и започна да се учи да ходи с патерици. И това продължи да травмира
другите части на тялото й. Тя в един момент беше изключително отчаяна и си
мислеше, че този ад няма да свърши никога. Психиката й се разби и
познавайки я, тя страдаше не само заради това, което й се е случило на нея, а
заради това, че обременява с непрестанни грижи и останалите членове на нейното
семейство. Майка й, която не е в първа младост, трябваше да се грижи абсолютно
за всичко за нея. Една жена има нужда от много грижи - тоалет, хигиена лична и това правеха
майка й и съпруга й. Това аз знам от нея. През месец май те имаха един семеен
празник, на който аз бях гост, но и О. беше гост. Тя ходеше тогава с патерици и
не беше на мястото на което трябваше да бъде,
а беше прикована на един стол и с пълни очи със сълзи през целия ден
едва се сдържаше, за да не развали празника, който течеше в момента. Към есента
започна вече да ходи сама, накуцвайки, но се справяше - как тя си знае.…В тях
тя се придвижваше първоначално само на първия етаж. Беше прикована на леглото
след изписването от болницата. След това започна с проходилка да се движи в
хола и чак след няколко месеца й костваше много усилия, мъка, страдание и
сълзи, за да стигне до втория етаж и да може тя да се изкъпе едва ли не сама.
Всичко това се правеше на първия етаж и на легло. Те са прекрасни хора. Имат
една дъщеря, която живее в ****. Това беше и още един проблем при нея. О. много
криеше и потуляваше страданията си, за да може да не обременява детето си с
всички нейни проблеми и се стараеше да е винаги усмихната, че все едно нищо не
се е случило. ..Тя не смее да излиза сама. Малко ако е дъждовно, за сняг не
коментираме, но при лошо време тя не желае да излиза сама. Страх я е…”.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на тези свидетели, като следва да се преценяват
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като се касае за приятели, съпруг и
колега на ищцата, но при положение, че същите се явяват съответни на останалия
събран по делото писмен доказателствен материал-медицинска документация и
обективно изготвеното СМЕ, то съдът намира, че действително процесните събития
към момента на падането и след него по време на възстановителния процесс при
ищцата са се развили точно по начина, по които описват свидетелите, като от
изложеното в цитираната доказателствена
съвкупност, еднозначно се установява по
делото, че не само че самото травматично увреждане е било тежко, медицинските
процедури по лечението- дълги /две операции и 1 година болничен отпуск,
рехабилитации, проходилки, патерици и т.н./, протяжни, мъжителни, болезнени, но
и за един много продължителен период от време- повече от година освен че ищцата
е било поставена в условия на болки и страдания, да не може да се движи, да
разчита само на близките си, да няма нормален начин на живот, да няма адекватно
извън дома общуване с хората, с работна среда, то това е причинило сериозен
психологически дисбаланс в същата, която освен че е търпяла физическите си
болки, се е измъчвала и от неудобството и дискомфорта, който причинява на
цялото си семейство- съпруг, дете, майка, които е следвала да я обгрижват
непрекъснато, като последната е била лишена за един протяжен период от време и
от възможността да върши нормални, ритунни действия за един човек и в частност-
жена- да ходи до тоалетна сама, да се къпе сама, да приготвя тоалета си сама,
да почиства дома си, което също е довело до моменти на депресивни състояния у ищцата,
видно от заявеното от св. ВЛАДОВА и от
съпруга на ищцата. Нещо повече следва да се отчете, че психологическата травма,
макар и вече физически излекувана /въпреки че се усеща болка на мястото по
време на промяна на времето по данни от делото/, то болезненият спомен е
останал и вторичните белези от него също- ищцата вече не ходи на ски, избягва
да излиза когато е зима и спира колата си, непосредствено през зимата до входа
на магазина, където работи от страх да не й се случи отново. Тези данни сочат,
на една много дълбока травматичност от приживяното не само като болки и
страдания, претендирани като неимуществени вреди, по делото, но като цяло от
промяна на жизнените възприятия на един човек, за цял един живот, защото видно
от заявеното от свидителите ищцата е развила страхове, които с времето не
отминават, свързани с инцидента и преживяванията след него. Всяко едно от
посочените обстоятелства, следва да намери своята репарация и отчитане при
определяне размера на обезвредата за неимуществени вреди, които следва да се
определят и присъдят на ищцата за инцидента.
Следва в
този аспект, да се съобрази и заключението на вещото лице по изготвената по
делото съдебно – медицинска експертиза, чието
заключение, съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в
резултат на процесния инцидент ищцата е получила травматично увреждане – счупване
на лява бедрена кост в горната и част в областта на шийката. Медикобиологичния
характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник, за срок повече от 30 дни, относно това каква е
продължителността на възстановителния период, вещото лице С. е посочило, че
видно
от приложената документация по делото, възстановителния период при ищцата е
продължил една година, като при прегледа,
извършен на 11.03.2021 г. се установило наличието на оперативен белег по
външната страна ляво бедро в горната му част е надлъжен ход и дължина 5см.
Ограничен обем движение лява тазобедрена става при свиване от 70 градуса, при
норма 120 градуса и ротация в ставата от 30 градуса, при норма
45 градуса. С оглед давността на травмата, тези последствия са с траен характер,
според вещото лице. Нещо повече, същото разпитано в с.з. не само защитава
даденото заключение, но и допълнително изяснява на съда и на страните допълнителни
данни по същото, като посочва, че –„В
конкретния случай възстановителния период е една година….След този
възстановителен период, на страница 5 от делото съм описал обективното
състояние на ищцата при прегледа, което с оглед давността на травмата има
постоянен характер, т.е. наличните оперативни белези, както и ограничения обем
на движение в лява тазобедрена става. „Траен характер“ ще рече, че този
ограничен обем на движение и този белег
са с траен характер, т.е. няма да има някакво развитие по отношение
на така установените данни при прегледа.
„Ограничения обем на движение“ какво означава – някакво трайно изменение в
походката или само при определени движения и дейности?..- Конкретно този „ограничен обем движение“ не
позволява на ищцата да кара нормално, в чисто практически аспект. Може да ходи.
Това ограничение не променя походката, но не може да го използва в пълния си
обем, като най-често практическо приложение е, че не може да кара нормално.
Това ограничение позволява самостоятелно придвижване…”. Съдът дава пълна вяра на заключението на
вещото лице за изложените от него данни и изводи, както и досежно
обстоятелството, че до края на живота си ищцата ще носи вторични белези от
преживяното в гореописания смисъл и същите ще й причиняват макар и в не същата
степен и интензитет като към момента на инцидента и на възстановяването
дискомфорт, но ще и носят негативни емоции от спомена за случилото се, дори и
при опит за рутинни дейности /пр. шофиране/.
Предвид изложеното,
съдът намира за безспорно доказано, че на 07.01.2019г. ищцата е претърпяла
увреждане, изразяващо се в счупване на лява
бедрена кост в горната и част в областта на шийката, вследствие на
претърпян инцидент на 07.01.2019 г. около 7.30 часа, вследствие на падане при
пресичане на пътното платно, поради непочистване от сняг и заледен участък,
намиращ се в гр. П., на улица „К.“ в близост до магазин „Г.“.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи по главния
иск:
Съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост
са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с
влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни
имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От изложеното
следва, че ул. „К.“ е общинска собственост, който е и безспорен в отношенията
между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една
вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради
което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД,
съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на
повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на
собственик на вещта Община П. е длъжна да поддържа в изправно състояние
процесната улица- в това число и снегопочиства през зимния период. Понятието
изправно състояние означава, че улица „К.” следва да се поддържа в състояние
годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на
пешеходци, включително и при зимни условия. Ирелевантно за предявения
първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П.
ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние
на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е
възложено поддържането на пешеходния участък, тъй като отговорността на
възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.
Предвид ангажираните по делото
доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа в ул. „К.“ в безопасно
за придвижване на пешеходци състояние.
Предвид обстоятелството, че ответникът като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за снегопочистване и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на
възложителя – Община П. за обезщетяване на причинените на ищеца вреди.
Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45, ал.2 ЗЗД
се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен
фактически състав, придаващ на Община П. качеството лице, отговарящо на
деликтно основание за причинените на О.Г.М. с ЕГН **********, вреди, не би се променил, ако са налице различни хипотези
на възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му
задължение за зимно поддържане на улицата или с предоставяне на компетентност
на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на
юридическото лице ответник да сключи договор за поддържането на процесната вещ.
Причинно – следствената
връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение от
страна на Община П. и претърпените от ищцата вреди, се установява от приетото и
неоспорено заключение по допусната съдебно – медицинска експертиза, показанията
на тримата разпитани по делото свидетели.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита най – вече – начинът на настъпването му, естеството на самото
увреждане, продължителността на възстановяването, самото протичане на
оздравителния процесс, изпитаните неудобства от битов и семеен характер,
въздействието върху нормалния ритъм на живот през периода на
времената нетрудоспособност, негативните емоции, които ищцата е изпитвала през
целия този период. Съгласно
посоченото по-горе постановление на ВС на РБ съдът е длъжен да посочи конкретно
всяко обстоятелство което взема предвид. ПРС е посочил в мотивите си, че взема
предвид характера и интензитета на болките (тоест физическата болка),
възстановителния период и времето за отшумяване на болките, КАТО СЛЕДВА да се вземат предвид установените
битови и хигиенни неудобства (нуждата от чужда помощ при присъщи за човек
дейности - хранене, тоалет и др., установена от показанията на св.
М. и Владова). Същевременно
съгласно Решение 214/08.01.2019г. по гр.д. 3921/2017 г. на ВКС, IV Г.О.:
„Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като
израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда
на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява
съдебната практика в сходни хипотези“. В същия смисъл е и Решение 480
/23.04.2013г. на ВКС, IV Г.О. по гр.д. 85/2012г . В подобна хипотеза (счупена
лява ръка и гипсова имобилизация без други усложнения) с Решение № 367 от
12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г.
о., ВКС, Решение № 143 от 23.06.2016 г. на ВтАС по в. гр. д.
№ 212/2016 г. са присъдени 20000.00.По настоящото дело обаче са установени
допълнителни усложнения-нужда от поставяне на винтове, две операции,
придвижване с количка, патерици, нужда от повторна операция за изваждането на
винтовете. Освен това следва да се отчетат и обществено-икономическите условия
са съществено пременени. Така минималната работна заплата в страната-определяна
с Постановления на Министерски съвет- от
2019 Г. Е била за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.- 560 лева, като това е към момента на инцидента,
и при положение, че ищцата една година е била в болничен то МРЗ е станала -610
лева- за 2020 г., а за 2021 г. , когато приключва разглеждането на делото пред
настоящия съд, същата е в размер на 650 лева, като посочените условия и
завишаване на МРЗ, следва да се отчетат при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.От горецитираната и анализирана доказателствена съвкупност
по делото, съдът намира, че като съобрази и характера, и интензитета на
претърпените от ищцата болки и страдания към момента на ицидента, след това- в
периода на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията,
както и че са ангажирани доказателства и
че вследствие на инцидента на ищцата има причинени трайни увреждания намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от О.Г.М. негативни изживявания възлиза на 15 000 /петнадесет/
хиляди лева, като за разликата до пълния заявен размер от 23 000 лева исковата
претенция се явява недоказана и завишена и следва да бъде отхвърлена.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от
негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от
момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/.
От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато
главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД
до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 07.01.2019г. до
окончателно изплащане на вземането.
Относно
заявената претенция за обезвреда по делото и на имуществени вреди, а именно- за сумата в общ размер на 1113,54 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които сумата в размер на
1062 лева за закупуване на конюлиран винт, титаний - 3 бр. поставени при
извършената оперативна интервенция към исковата молба сме приложили фактура № **********
от 08.01.2019 г. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София и фискален бон за
сумата в размер на - 51,54 лв. за което са представени и рецептурна бланка на
МЗ издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София от дата 09.01.2019 г. с
изписани медикаменти и фискален бон за заплатената сума за медикаментите, които
се сочи, че е следвало да се приемат след извършената операция на ищцата -
ежедневно поставяне на инжекции за разреждане на кръвта и болкоуспокояващи, то
съдът намира, съобразно представените писмени доказателства по делото –
посочените документи, цитирани и анализирани и в обстоятелствената част на СМЕ,
че по делото безспорно се явява доказано по основание и размер и претенцията за
имуществени вреди, в размера, претендират в исковата молба и като такъв следва
да бъде уважен, ведно с претенцията за лихва в горепосочения вече смисъл за
деликта, който съдът не намира за нужно отново да преповтаря.
Следователно, исковите претенции по
главния иск се явяват основателни и доказано до посочените размери и суми.
Предвид основателността на претенцията
за заплащате на обезщетение за претърпени от О.Г.М. неимуществени и имуществени вреди вследствие на осъществен
фактически състав на непозволено увреждане по чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е налице процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност обратен иск с правно
основание чл. 54 ЗЗД.
По
обратния иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.
Регресната отговорност на изпълнителя на
възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на
пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения
по договор за изработка - кои работи са възложени и кога и как те са изпълнени.
Изпълнителят не отговаря пред възложителя само в случай, че той е изпълнил
надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е
ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия.
В случая по делото се установява, че
между въззивника Община П., в качеството му на възложител, и ответниците по
обратния иск „Лиел Констракшън“ ЕООД и
„Зауба“ АД, в качеството им на изпълнители под формата на консорциум,
организиран като гражданско дружество ДЗЗД П. Комунал, по арг. чл. 276 от ТЗ
във вр. с чл. 357 от ЗЗД, е възникнало договорно правоотношение, породено от
сключен между тях договор № 173 от 28.10.2015 г., изменен с допълнително
споразумение от същата дата, представляващ по правната си същност договор за
изработка, за което и по делото страните не спорят. Наличието на договорно
правоотношение между страните е безспорно помежду им, а и същото се установява
от представения по делото договор № 173 от 28.10.2015 г., въз основа на който
Община П. е възложила на ответниците „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД да
предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци,
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни
условия, в това число снегопочистване, за срок от 60 месеца срещу заплащане на
възнаграждение. Безспорно е също между страните, а и се установява от приложение
договор №173 от 28.10.2015 г., между
общината и ответниците и приложенията
към същия, в това число и допълнителните споразумение , представляващо
неразделна част от договора съгласно чл. 1 от същия, че възложените на
съдружниците в гражданското дружество - ответници по обратния иск, работи по
зимно поддържане на улици, булеварди и други обществени места на територията на
Община П., сред които е и ул. „К.“ в град П., се осъществяват в периоди, уговорени съобразно чл.20 от договора и
анекса, в които влиза и м. януари- като част от зимния сезон, в зависимост от
метеорологичните условия, и включват: механизирано обработване на улични платна
чрез разпръскване на подходящи смеси; механизирано почистване от сняг на
уличните платна и площади; механизирано почистване от сняг на централната
пешеходна зона; ръчно обработване на тротоарите, подлези, надлези, спирки на
МГК и други места за обществено ползване чрез разпръсване на смеси; ръчно
почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед, което обхваща и тротоари,
пешеходни зони и пешеходни пътеки; товарене и извозване на сняг.
По делото се доказа по несъмнен начин от показанията
на разпитаните свидетели, че уличното
платно на ул. „К.“ в град П., не е било почистено от снега и заледените
участъци са довели да инцидента, при който е пострадала ищцата. Представените
ежедневни констативни протоколи- в частност 1 бр- стр. 64 от делото, за дата 06.01.2019 г., 04.10 ч., съдът намира, че не сочи на
извод, че е изпълнено вмененото задължение по почистване на процесната улица
относно конкретния инцидент. На следващо място, във връзка с възраженията на
ответника по обратния иск в смисъл, че като доказателство за качествено изпълнение на
дейностите по зимно почистване е издаденият и подписан от възложителя Ежедневен
констативен протокол за отчитане на извършените дейности по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, с който е констатирано, че на
06.01.2019 г. на процесния участък на ул. „К.” ДЗЗД „П. КОМУНАЛ” е извършил
ръчно почистване от сняг и лед, наред с което механизирано е разпръскал смеси
против заледяване и че с този документ
възложителят по смисъла на чл.264 ЗЗД, и одобрил извършените дейности по зимно
обработване на пътната мрежа, включително и улицата, на която е настъпил инцидентът,
то съдът намира, че следва да посочи следното: злополуката по делото се установи, че е от дата
-07.01.2019 г. в гр. П., тоест денят следващ цитирания протокол, като времето е
рано сутринта- преди работно време- около 07.30 ч, сутринта, тоест дори и да се
приеме, че на 06.01.2019 г. е имало почистване на улицата от страна на
ответниците, то това не е доказано за деня на инцидента, при положение, че се
касае за следващия ден и то в ноторно усилена зимна обстановка в началото на
месец януари, когато обикновено снеговаленето е обилна и ниските температури
водят до бързо заледяване, при несвоевременно изчистване на снега, което сочи
на индиция, че при непредставен такъв протокол от 07.01.2019 г. /а дори и такъв
да бе представен инцидентът се твърди рано сутринта, и пак не би променило
извода, че е било възможно и след него да е била почистена улицата, като данни
за това няма/,следва да се приеме, че обективно е било възможно да е паднал
сняг и да се е заледил участъкът за по-малко от денонощие и при положение, че
по делото безспорно се доказа от събраните гласни доказателства, данни, че
същият е бил заледен и непочистен към момента на падането на ищцата, то съдът
приема, че не може да приеме за основателни възраженията на ответниците, че
работата е била приета и изпълнена от
Община П. и участъкът е бил почистен, при положение, че по делото се доказа
точно обратното, поради което и възраженията на ответниците по обратния иск,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни такива и отговорността им съобразно
възложеното по –горецитирания договор за поддръжка да се приеме, че същите не
са изпълнили своевременно задълженията си по снегопочистване на участъка и това
е довело да падането на леда на ищцата и същото е в пряка-причинно следствена
връзка с нанесените и травматични увреждания, поради което и регресната им
отговорност в случая следва да бъде ангажирана /следва само да се посочи, че
приложената и цитирана в отговора на ответниците практика на ВКС касае по
различна фактическа обстановка от тази по делото/. Следователно, „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, като
изпълнители по договора за изработка, не са изпълнили възложените им по същия
договор работи в пълния уговорен между страните обем. Напротив, неизпълнението
от тях на всички възложени задължения по договора за изработка към момента на
настъпване на процесното увреждане се установява по категоричен начин от
останалите събраните писмени и гласни
доказателства. Съгласно чл. 2 (1) от договора между Община П. и ДЗЗД П. Комунал
възложителят изплаща на изпълнителя само стойността на конкретно извършената и
приета работа. В тази връзка и от разпита на свидетеля М. И ДИМИТРОВ се
изяснява, че участъкът на пътя на ул. „К.”,
където е паднала ищцата е бил силно заледен, до степен непроходим. Поради това съдът намира, че освен,че същите
не установяват приемане на изпълнението на възложените по договора работи по зимно почистване на
сняг на уличните платна и ръчно почистване от сняг и лед на намиращите се в тях
пешеходни пътеки, в частност на уличното платно на ул. „К.“ в град П., които
безспорно представляват част от възложеното зимно поддържане и които се считат
за изпълнени с почистването на платното до настилка и липсата на сняг и лед
върху нея, ев случая несъмнено се
установява, че участъкът не е бил почистен., като няма уговорка, да се изпращат
съобщения до него в твърдяние смисъл, описан в отговора на исковата молба
/насрещния иск/, като и това възражение, съдът намира, за неоснователно такова.
Предвид изложеното и на основание чл. 54
вр. с чл. 122, ал. 1 ЗЗД „Лиел
Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД дължат при условията на солидарност обезщетение
за претърпените от възложителя в резултат на неизпълнение на задължеинията им,
произтичащи от договор № 173 от 28.10.2015 г., имуществени вреди в размер на 15 000
лв. и 1113, 54 лева /хиляда сто и тринадесет лева и 54 стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които сумата в размер на
1062 лева за закупуване на конюлиран винт, титаний - 3 бр. поставени при
извършената оперативна интервенция по приложена фактура № ********** от
08.01.2019 г. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София и фискален бон за сумата
в размер на - 51,54 лв. , представена рецептурна бланка на МЗ издадена от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София от дата 09.01.2019 г. с изписани
медикаменти и фискален бон за заплатената сума за медикаментите, които следвало
ищцата да приема след извършената операция - ежедневно
поставяне на инжекции за разреждане на кръвта и болкоуспокояващи,
Отговорността по обратния иск възниква
вследствие на договорно неизпълнение, а не на деликтно основание, поради което
ответниците по същия дължат законна лихва считано от подаването на обратния иск
– 25,09.2020г за им. Вреди до
окончателното изплащане на сумата/ в този см. Реш. По гр.дело № 4455 по описа за 2017г., на ПРС И ПО въззивно гражданско
дело № 636 от 2018 Г НА ПОС/.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция, като в случая
ищцата е била и освободена от държавни такси и разноски по делото, но предвид
обстоятелството, че въпреки това е направила разноски за СМЕ- 200 лева, внесен
депозит, съобразно представени и списък по чл.80 ГПК,в който същите са посочени, като съдът намира, че следва да
й бъдат присъдени, като ответната страна бъде осъдена да ги заплати.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, от който се установява, че ищецът е получил безплатна
правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА,
адвокатът има право да получи адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част на исковата претенция. В този смисъл процесуалният представител има право
да получи от ответника адвокатски хонорар в размер на 1013, 41 лв, съобразно
уважената част от исковете, което следва да бъде заплатена от ответната страна
на адв. К. / арг. Чл.7, ал.2, т. 4.
От Наредбата ца минималните адв. възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС - ДВ,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100
000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата
над 10 000 лв.. / арг. – виж Определение по вэзз .ч.гр.дело № 353 по описа за
2018 год. НА ПОС-Районният съд е преценил събраните по делото доказателства и е
съобразил исканията и възраженията на страните, като е достигнал до извода, че
нормата на чл. 83 ГПК визира само освобождаването от разноските, които
освободената страна прави в процеса за вещи лице и свидетели. Наред с това
възраженията на ищеца, че не дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, с
оглед разпоредбата на чл. 83 ГПК са обсъдени от съда при постановяване на
обжалваното Определение. В случая отговорността за съдебни разноски, извършени
от другата страна, се определя с оглед изхода на делото и няма отношение към
предвидената в чл. 83, ал.2 ГПК възможност за освобождаване на страната от
разноски при липса на достатъчно средства за заплащането им. Така на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК страната се освобождава от внасяне на държавни такси и
разноски за производството по делото и същите се изплащат от бюджета на съда. В
случая с обжалваното Определение съдът се е произнесъл за съдебните разноски,
които се поемат от страните съгласно чл. 78 ГПК, съобразно изхода на делото.
Отговорността за направените от другата страна разноски за водене на делото е
основана на поведението на страна, неоснователно предизвикала правния спор.
Поради това съдебните разноските винаги се дължат при условията на чл. 78 ГПК,
съобразно изхода на делото. При отхвърляне на иска ищецът дори и освободен от
такси и разноски, дължими към съда, отговаря за направените разноски от
ответника. Поради това следва да се приеме, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 78 ГПК и когато ищецът е освободен от държавна такса и
искът му е отхвърлен или делото е прекратено, поради направен от него отказ от
иска, той дължи направените разноски от другата страна…“../.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна следва да заплати по сметка на съда дължимите такси
разноски съобразно уважената част на иска, които са в размер на 644,54 лева.,
тъй като -Когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Съответните суми се присъждат в полза на съда.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените
от ответника съдебни разноски пропорционално на отхвърлената част на исковата
претенция. Съдът намира, че сторените от Община П. разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в производството
възлизат на 200 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Община П.,
притежаваща качеството на ответник по главния иск и ищец по обратните искове,
претендира заплащане на съдебни разноски, като в искането за присъждане на
разноски не е конкретизирано каква част от възнаграждението на процесуалния
представител на страната се отнася за главния и каква за евентуалния иск. Предвид
изложеното, съдът счита, че половината от възнаграждението следва да бъде
отнесено във връзка със защитата по главния иск, а другата половина във връзка
със защитата по обратния иск. Тоест в
случая да се изчисли полагаемото се юк възнаграждение на база 100 лева,
съобразно отхърлената част от исковете, като същото е в размер на 33, 18 лева,
съобразно отхърлената претенция дължи ищцата на ответната страна н основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода на спора по предявения
обратен иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на „Лиел Констракшън“ ЕООД
и „Зауба“ АД следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски
съразмерно на уважената част от исковата претенция, а именно сумата в размер на
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната и държавна такса по тази иск- 964, 54 лева, но
съобразно уважената част на претенцията по обратния иск или за сумата от 353,
17 лева, която сума се дължи от ответниците по обратния иск на ищеца по същия.
На ответниците по обратния иск,с оглед
на изхода на спора разноски не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1A
представлявана от
Станислав Владимиров - Кмет
да заплати на О.Г.М., с ЕГН **********, адрес: ***,
адрес за призоваване:гр.П. ул.Ч.Т. чрез адв. В.К. ***, на основание чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
настъпил на инцидент на 07.01.2019 г. в
гр. П., като вследствие на падане при пресичане на пътното платно,
поради непочистен от сняг и заледен участък, намиращ се в гр. П., ул. „К.” в
близост до магазин „Г.“ на пътното платно, което било заледено и непочистено, ищцата
паднала и й било причинено следното травматично увреждане при падане- счупване
на лява бедрена кост в горната и част в областта на шийката, поради
неизпълнение на задължението на Община П. за снегопочистване на уличната мрежа,
ведно със законната лихва върху уважената
главница, считано от 07.01.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата
в общ размер на 1113, 54 лева
/хиляда сто и тринадесет лева и 54 стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които сумата в размер
на 1062 лева за закупуване на конюлиран винт, титаний - 3 бр. поставени при
извършената оперативна интервенция по приложена фактура № ********** от
08.01.2019 г. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София и фискален бон за сумата
в размер на - 51,54 лв., представена рецептурна бланка на МЗ издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София от дата 09.01.2019 г. с изписани медикаменти и
фискален бон за заплатената сума за медикаментите, които следвало ищцата
да приема след извършената операция -
ежедневно поставяне на инжекции за разреждане на кръвта и болкоуспокояващи, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на закупуване
08.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди разликата
над уважената част от 15 000 лева до пълния
заявен размер от 23 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, ул. 722-ра № 2, ет. 2, и „Зауба“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 48 – 50, да заплатят солидарно на Община П. с ЕИК *********
с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A
сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
настъпил на инцидент на 07.01.2019 г. в
гр. П., като вследствие на падане,
поради непочистен от сняг и заледен участък, намиращ се в гр. П., ул. „К.” до
магазин „Г.“ на пътното платно, което било заледено и непочистено, ищцата- О.Г.М., с ЕГН ********** паднала и й
било причинено следното травматично увреждане- счупване на лява бедрена кост в
горната и част в областта на шийката, поради неизпълнение на задължението на Община
П. за снегопочистване на уличната мрежа, възложено на ответниците по обрания
иск ведно със законната лихва върху уважената
главница, считано от датата на
завеждане на обратния иск -25,09.2020г.до окончателното й изплащане и сумата в
общ размер на 1113, 54 лева /хиляда
сто и тринадесет лева и 54 стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, от които сумата в размер на 1062 лева за
закупуване на конюлиран винт, титаний - 3 бр. поставени при извършената
оперативна интервенция по приложена фактура № ********** от 08.01.2019 г.
издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София и фискален бон за сумата в размер на -
51,54 лв. , представена рецептурна бланка на МЗ издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София от дата 09.01.2019 г. с изписани медикаменти и
фискален бон за заплатената сума за медикаментите, които следвало ищцата да
приема след извършената операция - ежедневно поставяне на инжекции за
разреждане на кръвта и болкоуспокояващи, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Община П. заплати това обезщетение на О.Г.М., с ЕГН **********.***
с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ да заплати на О.Г.М., с
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 200 лева,
съобразно представени и списък по чл.80 ГПК,
за изслушване на СМЕ по делото, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ да заплати на
адв. В.К. на основание чл. 38 ЗА сумата от 1013, 41 лв- адвокатски хонорар за оказаната
безплатна помощ по делото на ищцата.
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК
*********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ да заплати съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда –Районен съд –П., сумата от
644,54 лева, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА
О.Г.М., с ЕГН **********д*** с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван
Рилски“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 33, 18 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
„Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, ул.
722-ра № 2, ет. 2, и „Зауба“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 48 – 50, да заплати на Община П.
с ЕИК ********* , с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата в размер на 353, 17
лева, представляваща сторени съдебни разноски
в настоящото производство съобразно изхода по делото по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО
по иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при
участието на „Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК ********* и Зауба“ АД, ЕИК *********– трети лица-помагачи
на страната на ответника по главния иск Община П. .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А