Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 26.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря:
Детелина Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1735/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от
приложеното ч. гр. дело № 4428/2019 г. Добричкият районен съд със заповед №
2169/12.12.2019 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Г.С.Ч., с ЕГН ********** *** като
длъжник по договор за кредит „Б. к.” № 420233 сключен на дата 25.06.2016 г. ДА
ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „А. за с. на в.” ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. С., бул.”***, офис – сграда ****, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б. Б., следните суми: 1) 850,05 лева (осемстотин и петдесет лева и пет стотинки),
представляваща дължима главница, по сключен договор за кредит „Б. к.” № *** на дата 25.06.2016 г. между Г.С.Ч. „А. Ф.” ООД , вземането по който е
прехвърлено на 12.06.2018 г. по силата на договор за цесия в полза на „А. за к.
на п. з.” ЕООД, което от своя страна на 03.05.2019 год. е прехвърлило вземаното
си на заявителя „А. за с. на в.” ЕАД, с
ЕИК *** заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по пощата (06.12.2019 г.) до окончателното плащане; 2) 130,56 лева (сто и тридесет лева и
петдесет и шест стотинки) договорна лихва за периода от 02.05.2017 г. до
06.09.2017 г.; 3) 180,50 лева (сто и осемдесет
лева и петдесет стотинки) – неустойка за
периода от 06.07.2017 г. до 06.09.2017 г.; 4) 80,00 лева (осемдесет лева) такса разходи за събиране за периода от 06.08.2017 г. до 07.03.2018 г.;
5) 5,76 лева (пет лева и седемдесет
и шест стотинки) такса разходи за дейност; 6) 250,69 лева (двеста и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки)
обезщетение за забава, считано от 02.04.2018 г.
г. до датата на подаване на заявлението в съда (06.12.2019 г.); 7) 79,95 лева (седемдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки) направени съдебно-деловодни разноски по частно
гр.дело № 4428/2019 г. по описа на ДРС.
Съобщението
до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като
длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да
получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок
от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по
делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за
връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на
съда.
При
служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Добрич, е установено, че длъжникът
няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с
разпореждане от 09.06.2020 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на
настоящото гр. дело № 1735/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за
установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба. На основание чл. 140 от ГПК
съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата, да насрочи делото
за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните, на които да връчи
препис от настоящото определение.
Към исковата молба са представени следните
писмени доказателства: Договор за кредит “Б. к.“ с № ***/14.10.2014 г. с Приложение № 1 и Анекси
към договора; Договор за цесия от 11.11.2016 г., ведно с приложение № 1 от
12.06.2018 г. и потвърждение за сключена цесия; Договор за цесия от 03.05.2019
г., ведно с приложение № 1 от 03.05.2019 г. и потвърждение за сключена цесия; 3
бр. Пълномощни, с които се уведомяват длъжниците за станалата продажба на
вземанията.; Уведомителни писма за извършено прехвърляне ня вземания; Известие
за доставяне от „Б. п.“ ЕАД с пощенско клеймо от 10.06.2019 г.; Известие за
доставяне от ****“ и обратна разписка към товарителницата № ***.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е процесуално
допустим и основателен.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в
срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на
постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за
произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата
хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено, че по
силата на издадената заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца процесните
суми.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени
и сторените от него по настоящото дело съдебно-деловодни разноски в размер на 129,95
лв. /сто двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/.
По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното
производство, същите възлизат на сумата от 79,95 лв. (седемдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 4428/2019
г. по описа на ДРС.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че Г.С.Ч.
с ЕГН ********** *** като длъжник по договор за кредит „Б. к.” № *** сключен на
дата 25.06.2016 г., ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № **12.12.2019
г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4428/2019
г. в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. С., бул.”****, офис – сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., следните суми: 1) 850,05 лева (осемстотин и петдесет лева
и пет стотинки), представляваща дължима главница, по сключен договор за кредит
„Б. к.” № **** на дата 25.06.2016 г.
между Г.С.Ч. и „А. Ф.” ООД , вземането
по който е прехвърлено на 12.06.2018 г. по силата на договор за цесия в полза
на „А. за к. на п. з.” ЕООД, което от своя страна на 03.05.2019 год. е
прехвърлило вземаното си на заявителя „А.
за с. на в.” ЕАД, с ЕИК **** заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по пощата (06.12.2019 г.) до окончателното плащане;
2) 130,56 лева (сто и тридесет лева
и петдесет и шест стотинки) договорна лихва за периода от 02.05.2017 г. до
06.09.2017 г.; 3) 180,50 лева (сто и осемдесет
лева и петдесет стотинки) – неустойка за
периода от 06.07.2017 г. до 06.09.2017 г.; 4) 80,00 лева (осемдесет лева) такса разходи за събиране за периода от 06.08.2017 г. до 07.03.2018 г.;
5) 5,76 лева (пет лева и седемдесет
и шест стотинки) такса разходи за дейност; 6) 250,69 лева (двеста и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки)
обезщетение за забава, считано от 02.04.2018 г.
г. до датата на подаване на заявлението в съда (06.12.2019 г.)
ОСЪЖДА Г.С.Ч. с ЕГН ********** *** да
заплати на „А. за с. на в.” ЕАД, с ЕИК*** седалище и адрес на управление гр. С.,
бул.”***, офис – сграда ****, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., сумите от: 129,95 лв. /сто двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски; 79,95 лв. (седемдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 4428/2019
г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: