Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260052
гр. Кюстендил,22.01.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2640/2019 год. КРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“
/България/ ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление на дейността –
гр. София, р-н „Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, представлявано от
А. В. А. –
Изпълнителен директор и М. Т. П. –
Прокурист, чрез пълномощника адв. С. Г.,
съдебен адрес:*** е предявило против Н.И.Д., ЕГН: **********,***, иск за
установяване дължимостта на сумата от 13 636,22, за която е издадена ЗИПЗ
№ 789/2019г. по ч.гр.д. № 1547/2019г. на
КРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност – осъдителен
иск за същата сума.
Ищецът
претендира и направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
В
срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът депозира такъв чрез назначения му
на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител адв. А. ***. Навежда доводи за
допустимост, но неоснователност на заявената претенция, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
приема за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор
за студентски кредит, сключен на
23.08.2013г., ведно с приложен към него Погасителен план, е че между страните възникнало
облигационно отношение, по силата на което ищцовото дружество се задължило да
предостави на Д. сума в общ размер на 10 400 лв. с цел заплащане на 8 бр.
такси за обучение на последния, всяка в размер на 1300,00 лв. Крайният срок за погасяване на задължението е определен на 15.08.2028г.
като страните уговорили и гратисен срок от 66 месеца (до 15.02.2019г.,) през
който не се дължи плащане на главница и лихва (поради което първата дължима вноска
е от дата 15.03.2019г.). Съгласно условията на договора, отпуснатите от Банката
суми се превеждат по изрично посочена сметка на „Нов Български университет“, с
изключение на средствата за първата такса, дължима за първия семестър на
първата година, която, при определени условия, се превеждала по специално
открита в банката сметка на кредитополучателя (същата, съгласно уговореното, се
ползвала за издължаване на сумите по кредита – чл. 4.10 от Договора). Съгласно
постигнатите договорености се дължат и акцесорни на главницата плащания. В
случай на неизпълнение (неплащане на 3 последователни месечни вноски) по
смисъла на договора, кредитът става изцяло и предсрочно изискуем – чл. 6.2 от
Договора.
Представено е изготвено от Банката Уведомление за предсрочна изискуемост
изх. № 001-50880 от 18.06.2019г., адресирано до ответника в настоящото, както и
обратна разписка, удостоверяваща изпращане на същото, но с отбелязване, че
пратката не е потърсена в срок.
Видно от представената на л. 23 от делото справка за движението по
процесния кредит, е че размер на задължението на ответника към 22.11.2019г. е
определен, както следва: 13 205.42 лв. главница; 430,80 лв. лихва; 463.53
лв. законна лихва, с отбелязване, че върху изискуемата главница се начислява
дневна законна лихва в размер на 3,67 лв. Посочена и дължимост на съдебни
разноски от 272,72 лв.
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза установява следното:
Общата сума която ответникът е усвоил по процесния кредит възлиза на
10 400 лв. Към датата на подаване на ЗИЗИПЗ по чл. 410 ГПК – 29.07.2019 г.
задължението на ответника е както следва: 13205,42 лв. – главница; 372,83 лв. –
възнаградителна лихва; 69,07 лв. – законна лихва; общ размер – 13647.32 лв.
Дължимите вноски до 12.07.2019г. (вещото лице сочи тази дата като такава, на
която е настъпила предсрочната изискуемост) са в размер на 330.44 лв. (81,89
лв. на 15.03.2019г., 82,37 лв. на 15.04.2019г., 82,85 лв. на 15.05.2019г. и
83.33 лв. на 15.06.2019г.). Дължимата наказателна лихва към 25.07.2019г. е
57,97 лв., а към 28.07.2019г. – 69,07 лв. Дните в просрочие към 26.07.2019г. от
първия настъпил падеж са 134, а към 19.12.2019г. – 279. Няма извършвани от
ответника по процесния кредит плащания за периода 26.07.2019г. до 04.01.2021 г.
При така установеното от фактическа стра, от правна съдът приема следното:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1547/2019 г. на КРС, а в условията на евентуалност –
осъдителни такива за същите суми.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради
което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства, като е
спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на
предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При преценка на обстоятелствата и събраните
доказателства, съдът счита, че искът е частично основателен поради следните
съображения:
Преди всичко съдът счита, че производството по делото не подлежи на
прекратяване поради изложеното от особения представител на ответната страна
съображение, а именно, че липсвала изрична от ищцовото дружество молба делото
(и по-конкретно последното проведено по него открито съдебно заседание) да се
води в негово отсъствие. Процесуалният закон е ясен в тази насока, като сочи,
че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
гледане на делото, като тази последица не е обусловена от изрично изявление на
страната делото да се гледа в нейно отсъствие. Неявяването на някоя от
страните, ведно с липса на изрично направено искане в посочения вече смисъл,
има отношение към искането за постановяване на решение при липса на
контрадикторен процес, но при наличие на допълнителни за това предпоставки, а
не води до прекратяване на производството на това само основание. Идеята за
прекратяване на производството по делото при неявяване на някоя от страните ( и
то по първото заседание само) не е чужда на законодателя, но при коренно
различна от настоящата хипотеза и условия.
С оглед изложеното и при преценката за валидност на процесния договор
предвид общото оспорване от ответната страна на представените от ищеца писмени
доказателства, в т.ч. и същият, съдът намира следното: ищецът претендира
вземане по договор за студентски
кредит от 23.08.2013, по силата на който
е предоставил на ответника кредит в
размер на 10 400 лева. Съгласно чл.
2. 1 от договора крайният срок за издължаване на кредита
е 15.08.2028 г. Лихвеният процент по кредита
е в размер на 7 % годишно. В чл. 4. 2 от договора
е уговорен гратисен период от 66 месеца, считано от датата на сключване до
15.02.2019 г. Погасяването на кредита се
извършва на 114 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на
съответния месец, считано от 15.03.2019г. до 15.08.2019 г.
Посоченият договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти
и докторанти. Съдържанието на договора
съответства на специалните изисквания по чл. 19 и чл. 21 от ЗКСД, доколкото не е
предвидено обезпечение и средствата е следвало да бъдат превеждани по конкретно
посочена банкова сметка, ***, с изключение на първата вноска за първата година
на първия семестър при наличието на конкретни обстоятелства, като приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвена, установява извършване на конкретните преводи съобразно договореностите между страните. В договора са
посочени и специалните предпоставки за
предоставяне на държавна гаранция за
погасяване на кредита. Законът за кредитиране на студенти
и докторанти поставя общите рамки, в които Министъра на финансите и Министъра на
образованието и науката сключват с банките, отпускащи този вид кредити, Типов договор,
съдържащ всички задължителни реквизити на договора
за кредит
- чл. 7, ал. 2 от ЗКСД. От анализа на
съдържанието на посочената разпоредба следва извод, че типовият договор е предназначен да определи основните
изисквания, на които кредитополучателите
по този специален вид договор за кредит
трябва да отговарят, както и правата и задълженията на държавата като основен и
единствен гарант по тях. Последното съдът посочва и в подкрепа на това, че не
се касае за финансиране с публични
средства, а само гарантиране от държавата връщането на сумите към банките и то
при определени условия.
Типовият договор не урежда специфичните отношения по погасяване на кредита от студента/докторанта,
които са предмет на самия индивидуален договор,
който ще бъде сключен. В този ред на мисли, задължението на кредитополучателя е ясно очертано в
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, която е с императивен
характер, а именно то се формира след изтичане на гратисния период и включва 1.
главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора за кредит,
в това число лихвата, начислена през гратисния период, съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗКСД, на които изисквания
процесният такъв отговаря, поради което и съдът намира, че е възникнало валидно
договорно отношения между същите.
Относно твърдяната за
настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане, съдът намира следното:
Съгласно чл. 6.2 от Договора, при неплащане на 3 последователни вноски по
кредита, последният става изцяло изискуем. Ищцовото дружество твърди, че такива
вноски с настъпил падеж, по които липсва плащане, са с дати 15.03.2019г.,
15.04.2019г., 15.05.2019г., а и 15.06.2019г. Липсата на извършени от ответника
погасявания по процесния кредит се установява и от приетата по същото
съдебно-счетоводна експертиза ( с оглед установения общ размер на същия), която
съдът кредитира като обективно изготвена. От друга страна, правото да бъде обявено цялото вземане за предсрочно изискуемо не настъпва
автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а е необходимо
нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до
знанието на кредитополучателя. По делото доказателства за това не са
ангажирани. В действителност налице е представена обратна разписка за изпращане
уведомлението на банката, че счита кредита за изцяло изискуем, но същата не е
достигнала до знанието на кредитополучателя. Връчване не може да се фингира и
по силата на уговореното в чл. 9.3 от процесния договор, доколкото установената
по въпроса национална съдебна, а и съюзна практика е, че е необходимо да бъде
положена дължимата според съответния процесуален закон грижа, така че
съответното съобщение да достигне до своя адресат. От данните по делото е
видно, че е направен един-единствен опит за връчване на ответника по пощата с
обратна разписка, като уговорката на чл. 9.3 от договора цели да намали
драстично дължимата според закона, а и морала грижа на страните по
облигационното отношение. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки
и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
(на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В
настоящия случай не са предвидени ясни правила относно предпоставките, при
които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължима грижа, поради което посочената договорна клауза не предвижда фингирано връчване
на съобщения.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че предсрочната изискуемост в
случая е обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея на особения представител по делото – на 26.08.2020г.
От друга страна съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, в случая 13.01.2021 г. Присъждането на вноските с настъпил
падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на
иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените
от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя
ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от
който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира
изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло,
а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо -
датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Така, при съобразяване на представените по
делото доказателства в т.ч. представения погасителен план и тълкувателната
практика на върховната инстанция, съдът намира, че размерът на дължимата
главница по договора с настъпил падеж на вноските възлиза
на 1948,56 лв. (за вноски с
падеж от 15.03.2019г. до 15.12.2020 г.
вкл. - от вноските с настъпил
падеж в хода на производството се
присъжда само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.), като за горницата до
пълно претендирания размер на главницата от 13205,42 лв., същият следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.
86 вр. чл.
84, ал. 1 ЗЗД главницата се дължи
ведно с претендираната от ищеца законна
лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение -
26.07.2019 г. за вноските с настъпил падеж до тази дата ( за вноски с падеж от
15.03.2019г. до 15.07.2019г. вкл. – т.е. върху сумата от421,22 лв), а за
вноските с настъпил падеж от датата на депозиране на заявлението до приключване
на съдебното дирене, законната лихва следва да се присъди от датата, следваща
датата на изискуемост на последно падежиралата в хода на процеса вноска, т.е.
от 16.12.2020 г. ( върху сума от 1527,34 лв.), която се явява и дата на
забавата на плащането на главницата чиято изискуемост е настъпила в хода на
процеса.
Исковете по чл. 422 ГПК за вземанията за
възнаградителна лихва в размер на 372,83 лв. за
периода от 15.02.2019 г. до 11.07.2019 г. вкл. и за наказателна лихва в размер на 57,97 лв. за периода от 15.03.2019 г. до 25.07.2019 г. (чийто размер се установява и от приетата по делото
експертиза) са основателни и следва да
бъдат уважени, тъй като те касаят падежирали до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вноски. В
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от
посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно
обезщетение. В случая кредиторът претендира присъждане на цялата главница като
предсрочно изискуема, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, поради
което съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Относно предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове:
От
гореизложените мотиви към тълкувателното решение, става ясно, че доколкото
основанието на установителния иск са твърдените юридически факти, от които
произтича претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката
за допустимо съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в
условията на евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и
петитум по двата иска. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита
за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване
препис от исковата молба на особения представител на ответника на 26.08.2020
г., има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя
основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и
евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и
същ, т. е. налице е недопустимо съединяване на исковете /в този смисъл и
Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о. на ВКС и др. /.
Необходимо е да се отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при
частично уважаване на главен иск е недопустимо разглеждането на евентуален
такъв /цитираното по-горе Р № 135/2018, Решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. №
5600/2014 г. ІV г. о. на ВКС, Определение № 310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1251/2016 г., I т. о. и др. /. Предвид изложеното съдът ще остави без
разглеждане предявените в условията на евентуалност осъдителни искове като ще
прекрати производството в тази си част.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се следва
деловодни разноски съобразно уважената част от исковата претенция, а именно –
такива в размер на 245,26 лв.(по делото са ангажирани доказателства от ищцовото
дружество за реализирани разноски в размер на 355,50 лв. държавна такса, 800,00
лв. – особен представите, 250,00 лв. възнаграждение за вещо лице).Аналогично, и
съблюдавайки тълкувателната практика на върховната инстанция, следва да се
присъдят и разноските направени от ищеца в заповедното производство, а именно –
такива в размер на 47,59 лв. съобразно уважената част от претенцията.На
ответника също се следват деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
иска (както по настоящото, така и в производството по ч.гр.д. № 1547 от описа
на КРС за 2019 г.), но доколкото няма направено искане за това, а и липсват
данни по делото за реализирани такива, то не следва да му се присъждат. В
производството по делото ответникът е представляван от назначен по реда на чл.
47, ал.6 от ГПК особен представител, чиято дейност е винаги възмездна, поради
което съдът в о.с.з. от 13.01.2021 г. е разпоредил внесените за това от ищеца
суми, представляващи депозит в размер на 800,00 лв. да му бъдат заплатени.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
поради отхвърляне на установителния иск, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК. От това следва, че
по заповедното производство не следва да се издава изп. лист в частта по
отхвърления иск.
Воден от горното и на
осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.430 ТЗ,вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86,ал.1 ЗЗД
,съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и
следва да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ /България/ ЕАД,
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, р-н
„Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, представлявано от А. В. А. –
Изпълнителен директор и М. Т. П. –
Прокурист,
сумата от 1948,56 /хиляда деветстотин и
четиредесет и осем и петдесет и шест/ лева, представляваща редовно изискуема главница по Договор за
студентски кредит, сключен на 23.08.2013 г.; 372,83 /триста седемдесет и два и осемдесет и три/лв. изискуема
редовна лихва за периода 15.02.2019 г. до 11.07.2019 г вкл.; 57,97 /петдесет и седем и деветдесет и
седем/лв. – изискуема наказателна лихва за периода 15.03.2019г. до
25.07.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.07.2020 г. за вноски с падеж
от 15.03.2019 г. до 15.07.2019 г. вкл., представляващи сума от 421.22
/четиристотин двадесет и един и двадесет и два/лв. и считано от 16.12.2020 г.
за вноски с падеж от 15.08.2020 г. до 15.12.2020 г. вкл., представляващи сума
от 1527,34 /хиляда петстотин и двадесет и седем и тридесет и четири/лв., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 789/30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1547 от описа
на КРС за 2019 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск за главницата за разликата над уважения размер от 1948,56 лв. до
пълно претендирания такъв от 13205,42/ тринадесет хиляди двеста и пет и
четиредесет и два/ лв., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019 г.до
окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по съединените в условията на евентуалност осъдителни искове, а именно: да се
осъди Н.И.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ /България/ ЕАД,
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, р-н
„Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, на осн. чл. 79, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата
в общ размер от 13636.22 лв., от които: просрочена главница в размер на 330,44
лв., предсрочно изискуема главница в размер на 12874,98 лв., просрочени редовни
лихви в размер на 305,24 лв., начислена за периода от 15.02.2019г. до
15.06.2019г. вкл., начислена редовна лихва в размер на 67,59 лв. върху
предсрочно изискуема главница от 12.07.2019г., начислена за периода
15.06.2019г. до 11.07.2019г. вкл., начислени наказателни лихви в размер на 7,90
лв. върху просрочени главници за периода 15.03.2019г. до 25.07.2019г. вкл.,
начислена наказателна лихва в размер на 50.07 лв. върху предсрочно изискуема
главница от 12.07.2019г., начислена за периода 12.07.2019г. до 25.07.2019г.
вкл. произтичащо от Договор за студентски кредит от 23.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** дължи и следва да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“
/България/ ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление на дейността –
гр. София, р-н „Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Н. Вапцаров“ № 55 сумата
в размер на 245,26 /двеста четиредесет и
пет и двадесет и шест/лв., представляваща деловодни разноски за
настоящото производство, както и сумата в размер на 47,59 /четиредесет и седем и петдесет и девет/лв. деловодни разноски в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. №
1547/2019 г. на КРС.
Решението, в
частта, в която производството по делото е прекратено като недопустимо и имащо
характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на страните. В
останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му.
След влизането на решението в законна сила
препис от него да се изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: