№ 5149
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502313 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 2453/25.06.2021 г. от „КРИСТЕРА-АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Девня, чрез пълномощника юрисконсулт М. К.
срещу Решение № 72/10.05.2021 г. , постановено по гр.д. № 772/2020 г., на
ДРС, III-ти с.
По така подадената въззивна жалба и с оглед констатираните
нередовности, въззивният съд с Определение № 2893/13.08.2021 г., по в.гр.д.
№ 2018/2021 г. и Определение № 4542/23.12.2021 г., по в.гр.д. № 3015/2021 г.,
двете по описа на ВОС, ТО, е прекратил първоначално образуваните
производства като на първостепенния съд са дадени изрични указания.
Въззивният съд, при извършената проверка досежно допустимостта на
производството и редовността на сезиращата въззивна жалба, констатира, че
първоначално дадените от ВОС указания не са изпълнени в цялост.
При постановяване на предходните определения на ВОС една от
констатираните нередовности е липсата на заплащане на пълния размер на
дължимата държавна такса за въззивното обжалване, която и до настоящия
момент остава несъбрана в законоустановения размер съобразно Тарифата за
държавните такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред
въззивна инстанция се събира държавна такса в размер на 50 на сто от
дължимата за първоинстанционното производство, върху обжалваемия
интерес, но не по-малко от 25.00 лв., за всеки отделен иск. Доколкото
първоинстанционният съд се е произнесъл по три обективно кумулативно
съединени иска, които почиват на различно основание, държавна такса се
дължи за всеки един от тях, поотделно – както за двете парични претенции за
главница и лихва, така и за претенцията касаеща задължението за предаване
на заместими движими вещи - 19.499 л., първокачествено слънчогледово
олио. Цената на иска за установяване на задължението за предаване на
заместими движими вещи към момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК е посочена да възлиза на сумата 62.59 лв. С оглед уточнената
стойност на тази претенция, дължимата държавна такса за разглеждане на
1
предявените искове пред ДРС се изчислява в общ размер 150.00 лв. или по
50.00 лв., за всеки иск.
Предвид изложеното и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба от
въззивния съд, насочена срещу трите уважени искови претенции, следва да
бъде събрана в общ размер от 75.00 лв., от които към момента на
предходното произнасяне на ВОС, са били постъпили 42.50 лв.
Първостепенният съд с Разпореждане № 2146/28.07.2022 г., по гр. д. №
772/2020 г. е указал на жалбоподателя „Кристера-агро“ ЕООД, да доплати
пълния размер на дължимата държавна такса по сметка на ВОС за въззивното
обжалване, от които 7.50 лв., дължима за покриване на дължимата за
паричните претенции държавна такса и 25 лв., дължима за претенцията за
реално предаване на заместими движими вещи.
Към момента на настоящото произнасяне, с платежни нареждания от
23.06.2021 г., 16.11.2021 г. и 02.02.2022 г. за държавна такса по сметка на
ВОС жалбоподателят е внесъл сумите, както следва: 25.00 лв., 17.50 лв. и 7.50
лв.
С молба с вх. № 5016/05.09.2022 г., депозирана по гр.д. № 772/2020 г. по
описа на ДРС, жалбоподателят е изразил становище, че липсват
обстоятелства, водещи до заплащане на допълнителна държавна такса.
Въззивният съд намира, че формирането на държавната такса бе
изяснено в изложението на настоящия съдебния акт. Съобразно обжалваемия
интерес, се обосновава необходимостта от досъбиране на държавна такса в
размер на 25.00 лв., платима по сметка на ВОС, каквито междувпрочем са
изричните указания дадени на първостепенния съд.
Съгласно чл. 262 ГПК компетентен да разпореди отстраняването на
нередовностите, е първоинстанционният съд, който в действителност е
изпълнил задължението си с дадените указания с Разпореждане №
2146/28.07.2022 г., по гр.д. № 772/2020, по описа на ДРС, с които
жалбоподателят не се е съобразил напълно.
Изложеното, обосновава извод, че на въззивника следва да бъде дадена
последна възможност в едноседмичен срок от връчване на настоящия съдебен
акт, да изпълни изцяло дадените указания като представи доказателства за
заплащане на пълния размер на дължимата държавната такса за въззивното
разглеждане на делото, платима по сметка на ВОС.
Мотивиран от изложеното, Варненски Окръжен Съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 2453/25.06.2021 г.,
по която е образувано настоящото в.гр.д. № 2313/2022 г., на ВОС, ТО.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника „КРИСТЕРА-
АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, в едноседмичен срок от съобщаването да
отстрани нередовностите по въззивната жалба като представи доказателства
за платена държавна такса по сметка на Варненски окръжен съд, в размер на
25.00 лв., на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на указанията изцяло и в срок, въззивната жалба ще
2
бъде върната в съответната част.
Разпореждане не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3