РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502691 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение №260332/25.05.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІV
граждански състав, постановено по гр. д. № 20682/2017г. в частта, с която се отхвърля
предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН ********** иск за
ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален акт ***г. по описа
на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г., акт № 184, том 14,
дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 40 ЗЗД, поради сключването му във вреда на
представлявания.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН
********** иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален
акт № *** г. по описа на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г.,
акт № 184, том 14, дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради
сключването му без представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН
********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С. Е. К. е собственик на основание наследство по закон на следните
имоти: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.725.1.6 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от
03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, който СО се намира в сграда № 1,
1
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.725, предназначение на СО:
за търговска дейност; брой нива: 1; посочена в документа площ: 28 кв.м., при съседи:
56784.519.725.1.7, 56784.519.725.1.5, 56784.519.725.1.1 и 56784.519.725.1.2 и 2/9 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 56784.519.725 по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ от
204 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: 56784.519.1036,
56784.519.726, 56784.519.18, 56784.519.724, 56784.519.723, както и за
ОСЪЖДАНЕТО на Т. Д. Б., ЕГН ********** да предаде на С. Е. К., ЕГН **********
владението на описаните имоти.
Жалбоподателят С. Е. К. моли съда да отмени решението на районния съд в
обжалваната част и постанови друго, с което уважи исковете в условията на
евентуалност, която е конкретизирана във въззивната жалба, по съображения изложени
в същата жалба, в хода на устните състезания и в писмена защита.
Въззиваемата страна Т. Д. Б. счита решението на районния съд за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Подадена е и частна жалба против Определение № 260666/07.08.22г. поставено
по същото дело, с което се изменя решението в частта му за разноските като се осъжда
Т. Д. Б., ЕГН ********** да заплати на С. Е. К., ЕГН ********** сумата от 673.14 лева
разноски по делото за уважения иск.
Частният жалбоподател Т. Б. моли съда да отмени определението за разноските
и остави без уважение искането на насрещната страна за изменение на решението в
частта за разноски.
Другата страна по частната жалба С. К. счита определението за правилно и
моли съда да я остави без уважение.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
От представения препис от удостоверение за наследници изх. №
*********/23.06.15г., издадено от Община Пловдив, се установява, че С. К. е
единствен наследник на починалия на ***г. А.С.К., който на 23.09.2009г. е прехвърлил
процесния недвижим имот, срещу задължението за издръжка и гледане на Т. Б..
Ищцата, тук жалбоподател, твърди, че този договор е нищожен, тъй като е
привиден и прикрива договор за продажба и в подкрепа на това твърдение е
представено споразумение от 20.09.2009г. и разписка от същата дата. Въз основа на
тези писмени доказателства, както и становището на ответната страна, която всъщност
признава този иск, районният съд е признал за нищожен този договор като привиден,
прикриващ продажба.
Относно прикрития договор за продажба въззивницата твърди, че е
2
недействителен, като сключен във вреда на представлявания, понеже е продаден на
цена, значително по – ниска от действителната пазарна цена.
Отделно от тази недействителност се претендира, че прикритият договор е
недействителен и затова, че за прикритата продажба е сключена без представителна
власт от страна на Б., тъй като тя не е разполагала с пълномощно да извършва
прехвърляне чрез покупко – продажба на процесния имот.
След като се обяви за унищожаема прикритата продажба, въззивницата моли
съда да я признае за собственик на процесния имот и осъди въззиваемата да предаде
владението като на собственица.
Относно иска за прогласяване недействителността на договора за продажба по
реда на чл. 40 от ЗЗД: Страните не спорят, че продажната цена е 14 100лв., което се
установява и от неоспорения препис от Споразумение, сключено на 20.03.2009г. между
А.С.К. и Т. Д. Б., в което е посочено, че в деня на продажбата продавачът А.К. е
получил продажната цена.
В т.III.2 от мотивите на ТР № 5/12.12.16г. по тълк. д. № 5/14г. на ОСГТК на ВКС
е посочено, че фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД се
състои от два елемента: обективен – увреждане и субективен – споразумяване между
представителя и третото лице. В настоящия случай тези елементи не са налице. Вярно
е, че от неоспореното заключение на съдебно техническата експертиза с вещо лице
инж. С. Ж. се установява, че средно пазарната стойност на магазина е 42 500лв. според
уточнението направено от експерта в откритото съдебно заседание проведено на
09.12.21г. (л.269) и 4 900лв. за замята, върху която се намира обекта, или продажната
цена е малко повече от три пъти по – ниска от средно пазарната. Това обстоятелство
обаче не обосновава наличие на увреждане на интересите на продавача, защото
продавачът в същия ден на продажбата е приел цената от 14 100лв., като на два пъти е
потвърдил волята си да продаде процесния имот за посочената сума, а именно в
Споразумението от 20.03.2009г. и Разписката от същата дата за получаването на
сумата, в която изрично е посочено, че отношенията на А.К. с купувачката са уредени
окончателно и няма да има в бъдеще претенции към нея. Следователно в случая
представляваният е извършил потвърждаване на договора и според последните две
изречения от т. III.3 от посоченото по – горе тълкувателно решение, в този случай
самият продавач заявява, че представителят е действал в негов интерес и не го уврежда
и затова не се позовава на възможната недействителност, а дори и в следващите шест
години до смъртта му К. не е предприел подобни действия.
Това поведение на продавача и липсата на субективния елемент от фактическия
състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД налагат извода, че този иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и искът за прогласяване за недействителен на същия договор в
3
хипотезата по чл. 42, ал.2 от ЗЗД – като сключен без представителна власт. Това е така,
защото за привидната сделка продавачът изразява волята си лично, което е отразено в
обратното писмо, озаглавено Споразумение от 20.03.2009г. сключено между А.К. и Т.
Б.. В него страните ясно и недвусмислено заявяват каква е тяхната истинска воля, а
именно за договор на продажба на недвижимия имот и точно чрез това обратно писмо
се доказа искът за прогласяване на нищожността на договора, сключен между същите
страни за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Доколкото и привидния и прикрития договор следва да се извършват с нотариален акт,
то е спазено изискването на чл. 17, ал.1 във връзка с чл. 18 от ЗЗД.
Неоснователността на тези искове обосновава неоснователността и на исковете
С. К. да бъде призната за собственик на спорния обект, както и за осъждането на Т. Б.
да ú предаде владението върху същия имот.
Като е отхвърлил исковете, предмет на въззивната проверка, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
По частната жалба: С обжалваното определение районният съд е присъдил
разноски в полза на ищеца съразмерно на уважения иск с правна квалификация чл. 26,
ал.2, предл. пето във връзка с чл. 17, ал.1 от ЗЗД. В отговора по молбата за изменение
на решението в частта му за разноските ответника е направил възражение по реда на
чл. 78, ал.2 от ГПК, на което се основава и частната жалба.
С отговора на исковата молба ответната страна е признала иска, а с поведението
си тя не е дала повод за предявяване на този иск, защото Т. Б. не е противопоставяла на
насрещната страна или пред трети лица последиците на привидната сделка, която
съдът е прогласил за нищожна. Напротив, ответната страна извлича правата си
единствено от прикритата сделка. Дори в производството по приложеното гр. д. №
-ти
14648/15г. на ПдРС, ХІХ гр. с., в което се иска разваляне на привидния договор
ответницата Б. е разкрила тази привидност, чрез описаното по – горе обратно писмо и
тази нейна позиция не е променяна и в настоящия процес.
Ето защо, макар този иск да е уважен, доколкото ответната страна не е дала
повод за завеждането му и го е признала не дължи разноски на ищеца. Затова
обжалваното определение следва да се отмени.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
сумата 1200лв. разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260332/25.05.2022г. на Пловдивския районен съд,
4
-ти
ХІV граждански състав, постановено по гр. д. № 20682/2017г. в частта, с която се
отхвърля предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН **********
иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален акт № *** г.
по описа на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г., акт № 184,
том 14, дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 40 ЗЗД, поради сключването му във
вреда на представлявания.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН
********** иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален
акт № *** г. по описа на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г.,
акт № 184, том 14, дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради
сключването му без представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН
********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С. Е. К. е собственик на основание наследство по закон на следните
имоти: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.725.1.6 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от
03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, който СО се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.725, предназначение на СО:
за търговска дейност; брой нива: 1; посочена в документа площ: 28 кв.м., при съседи:
56784.519.725.1.7, 56784.519.725.1.5, 56784.519.725.1.1 и 56784.519.725.1.2 и 2/9 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 56784.519.725 по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ от
204 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: 56784.519.1036,
56784.519.726, 56784.519.18, 56784.519.724, 56784.519.723, както и за
ОСЪЖДАНЕТО на Т. Д. Б., ЕГН ********** да предаде на С. Е. К., ЕГН **********
владението на описаните имоти.
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН **********, от *** да заплати на Т. Д. Б., ЕГН
**********, *** сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски, направени във
въззивното разглеждане на делото.
ОТМЕНЯ Определение № 260666/07.08.22г. поставено по същото дело, с което
се изменя решението в частта му за разноските като се осъжда Т. Д. Б., ЕГН
********** да заплати на С. Е. К., ЕГН ********** сумата от 673.14 лева разноски по
делото за уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6