№ 16
гр. Кърджали, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140201107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 22-1300-
001938 от 04.10.2022 г., издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР-
Кърджали.
Жалбоподателят Д. Ф. Д. от гр. Кърджали, ЕГН ********** обжалва
наказателното постановление, с което са му наложени следните
административни наказания: 1. глоба в размер на 100 лв., на основание чл.
179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП; 2. глоба в
размер на 10 лв., на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- за нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 3. глоба в размер на 10 лв., на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.3
от ЗДвП- за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, считайки го за неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва, че е извършил вменените му нарушения. В
съдебно заседание не се явява, представлява се от редовно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Излага доводи, че неправилно на
доверителят му са вменени процесноте нарушения. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Представя писмено становище, с което моли жалбата да бъде оставена без
1
уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 26.09.2022 г. в 16:00ч. в гр. Кърджали, на ул. „Захари Зограф”,
жалбоподателят управлявал товарен автомобил М. с рег. № *******, когато
бил спрян за проверка от служители на ПП при ОДМВР-Кърджали. При
извършена проверка било установено, че: 1. горецитираният автомобил бил с
изменение на конструкцията, изразяващо се в промяна на броя седящи места;
Водачът Д. не носи контролен талон към СУМПС; 3. Водачът не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Свидетелят Н. П.- мл.
автоконтрольор в с-р ПП към ОДМВР-Кърджали приел, че жалбоподателят
осъществява съставите на административни нарушения по чл. 146 ал.1, чл.
100 ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП и съставил АУАН № 792067 от 26.09.2022 г. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока
за възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил
писмени възражения пред АНО.
На основание АУАН било издадено процесното наказателно
постановление на Началник група към ОДМВР Кърджали, с-р ПП, чието
съдържание възпроизвежда съдържанието на АУАН. С него на
жалбоподателя били наложени административни наказания "глоба" общо в
размер на 120 лева.
Изложената фактическа обстановка се е установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които се характеризират със своята
еднопосочност и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от
надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. По съществото жалбата е частично основателна.
По т. 1 от НП:
Посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 146,
2
ал. 1 от ЗДвП предвижда следното: "Изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по
ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията". Видно от съдържанието на цитираната норма е,
че същата е бланкетна и препраща към наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, т. е., за да е съставомерно едно
нарушение по този текст е необходимо да се посочи както чрез фактическо
описание, така и с цифрово изражение нарушената правна норма от
въпросната Наредба, като в случая става въпрос за Наредба № Н-3 от
18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство. Същата норма препраща и към Наредба № I-45 от 24 март 2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 3,
ал. 4 от нея е въведено изискването всяка промяна в данните за регистрирано
превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните
звена "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването. Като не е
сторил това контролният орган, а впоследствие и административно
наказващият орган, не са изпълнили в цялост задълженията си по чл. 42, ал. 1,
т. 4 и т. 5, съотв. по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 за пълно описание на нарушението
и подвеждането му под правилната правна норма. Дадената квалификация в
АУАН и НП е непълна, по отношение на цифровото посочване, което от своя
страна води до неяснота относно приетото от административнонаказващия
орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната правна норма,
нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП,
тъй като се нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието
за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята
защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални
3
нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.
От друга страна, санкцията в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП предвижда глоба за собственик или длъжностно лице, което допуска в
движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е
изменена без съответното за това разрешение. Предвид обстоятелството, че
нито в АУАН, нито в последвалото го НП не е посочена собствеността на
управлявания от Д. товарен автомобил, освен „като водач на МПС”, следва да
се приеме, че жалбоподателят „като водач на МПС” не е собственик на
управлявания от него лек автомобил и като такъв не може да бъде субект на
отговорността по чл179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Предвид на това съдът намира, че
жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение, поради което НП в тнази му част следва да бъде отменено.
По т.2 от НП:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
направения в обжалваното наказателно постановление извод за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се доказа по
делото. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, касаеща това
нарушение, безспорно се установи от показанията на разпитаните по делото
свидетели П. и М.. Жалбодателят не оспорва, че при извършената му
проверка не е представил контролния талон към свидетелството за
управление на МПС, но в жалбата твърди, че КТ към СУМПС му е бил иззет
при съставяне на предходен АУАН и затова не е могъл да го представи, което
е видно от приложената към преписката Справка за нарушител/водач. Тук
следва да се отбележи, че всеки АУАН завършва със забележка, в която е
указано, че препис от акта замества контролния талон за срок до 1 месец.
След изтичането на този срок следва АУАН да се завери от АНО, след което
започва да тече нов срок. В чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е създадена оборима
презумция за доказателствената сила на съставените актове за установяване
на административно нарушение. В случая не бяха събрани доказателства,
които да оборват фактите, описани в него. Въз основа на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че на 26.09.2022 г. в 16:00ч. часа в гр. Кърджали, на ул. „Захари
Зограф”, жалбоподателят управлявал товарен автомобил М. с рег. №
*******, без да носи контролен талон към СУМПС. При извършената му
4
проверка, не е носил контролния талон към свидетелство за управление на
МПС от съответната категория, като с тези си действия умишлено е нарушил
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 предл. 2 от ЗДвП, която разпоредба
вменява в задължение на водач на моторно превозно средство да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната
категория и контролния талон към него, при управление на същото. Предвид
изложеното НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По т.3 от НП:
Водачът е санкциониран и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП
затова, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. От
разпита на свидетелите очевидци на нарушението- П. и М., се установява, че
жалбодателят е носил свидетелство за регистрация на МПС- част 1, т.н. голям
талон, но не е носил част 2-малък талон. Предвид на това, че законодателят
задължава водачът да носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява, но не конкретизира коя част, според настоящия съдебен състав
следва да се приеме, че носенето на част 1 изключва наличие на нарушение по
този текст, предвид на което атакуваното НП в тази му част следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на МПС съгласно
нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 от ЗДП, която предвижда, че се наказва
с глоба от 10 лв., водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация
на управляваното моторно превозно средство. С оглед на санкционната
правна норма, която предвижда твърд размер на административната санкция,
наложената с обжалваното постановление глоба в размер на 10 лева се явява
законосъобразна. Предвид гореизложеното, наказателното постановление по
т. 2 от НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса
за направените по делото разноски. От пълномощника на жалбоподателя са
поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
5
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на Наказателното
постановление в две от точките му, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени пропорционално разноски за адвокатско възнаграждение. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 400 лв., следва да
бъдат присъдени 367 лева. Доколкото издателят на НП е в структората на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата, в качеството й на
юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва да понесе разноските по
делото.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на НП е
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1300-001938 от
04.10.2022 г., издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР- Кърджали, с
6
което на Д. Ф. Д. от гр. Кърджали, ЕГН ********** са му наложени следните
административни наказания: т.1. глоба в размер на 100 лв., на основание чл.
179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП; т.2. глоба в
размер на 10 лв., на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- за нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП; т.3. глоба в размер на 10 лв., на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.3
от ЗДвП- за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ НП в
частта му по т.1 и 3- глоба в размер на 100 лева и глоба в размер на 10 лева, и
го ПОТВЪРЖДАВА по т.2- глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Д.
Ф. Д. от гр. Кърджали, ж.к.”В.” *** вх.*, ап.**, с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
367 лева.
ОСЪЖДА Д. Ф. Д. от гр. Кърджали, ж.к.”В.” *** вх.*, ап.**, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-Кърджали
ю.к. възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийският
административен съд в четиринадесет дневен срок, считано от датата на
получаване на съобщението
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7