РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2690
гр. Пловдив, 17 декември 2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1059 по описа за 2019 г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба на
“З.И - 03” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя В.З., против Ревизионен акт (РА) №
Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от В.З.на длъжност началник
сектор – възложил ревизията и Т.И.К.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
147/11.03.2019 г. от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” („ОДОП“) - Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен кредит в общ
размер на 23 435,75 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 9 569,98 лв.,
допълнително установени лихви за късно
начислен ДДС в общ размер на 21377,42 лв., както и в частта, с която
допълнително са установени задължения за лихви за корпоративен данък за 2012 г.
в размер на 1 649,67 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 76 044,59
лв., ведно със законните лихви в размер на 19 183,75 лв., корпоративен данък за
2016 г. в размер на 63 415,64 лв., ведно със законните лихви в размер на 9
565,96 лв. лихви за данък върху разходите за превозни средства за 2011 г. в
размер на 12,08 лв. и лихви за данък върху разходите за превозни средства за
2012 г. в размер на 9,75 лв.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като твърденията
в тази насока най-общо се свеждат до следното:
Досежно установените
задължения по ЗКПО жалбоподателят сочи, че от една страна решаващият орган е
отменил РА в частта относно определените задължения по ЗДДС по процесните четири
фактури (фактура № 77/27.03.2015 г., фактура № 81/16.07.2015 г.,
фактура № 94/30.09.2016 г. и фактура № 1/30.11.2016 г.), с предмет адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и
съдействие, като е приел, че е налице реалност на доставките, а в същото време
е приел за правилни констатациите в РА за наличие на отклонение от данъчно
облагане по същите тези фактури по смисъл на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, съответно е
потвърдил определените в тази връзка задължения по ЗКПО, вследствие
преобразувания счетоводен финансов резултат. Този подход на приходна
администрация според жалбоподателя, е неприемлив и неправилен, което води до
незаконосъобразност на оспорения акт в тази част поради липса на основания за
прилагане на цитирания законов текст.
Във връзка с
непризнатия данъчен кредит свързани с покупка на два леки автомобила се твърди,
че спорните МПС не са такива, служещи за представителни/луксозни цели, а се
ползват единствено и само за транспортни услуги в дружеството – транспортиране
на работници и ИТР до обекти, на които са изпълняване СМР от “З.И - 03” ООД.
И най-сетне, във
връзка с констатациите, свързани с начислен със закъснение ДДС, за което са
установени лихви в общ размер на 21 377,42 лв. се твърди, че неправилно
органите по приходите са приели, че датата на съставяне на Акт обр. 19 е дата
на приемане и предаване на изпълнение на СМР. Посочено е в тази връзка, че
Актът обр. 19 се съставя и подписва само и единствено от Техническия
ръководител на обекта. Следва представяне на Акт обр. 19 за проверка и оформяне
на независимия строителен надзор, след което този акт, вече оформен, се изпраща
и представя на Инвеститора, който като лице приемащо изпълнените СМР, чрез
нарочен екип от специалисти – Инвеститорски контрол, извършва проверка и
замервания на място на изпълнените СМР, както и проверка на ценообразуването на
вложените материали – цени и количества. Едва след инвеститорския контрол,
инвеститорът, при липса на възражения относно обемите на изпълнените СМР, документално
от своя страна, чрез полагане на подпис, удостоверява приемането на тези СМР и чак
тогава уведомява изпълнителя да издаде фактура, с който факт изпълнените СМР се
считат за приети/предадени.
В този смисъл се
иска обявяване нищожността, респективно отмяна на процесния РА, както по
отношение на описаните по-горе данъчни задължения (главници
и лихви), така и по отношение на:
- законна лихва върху
сумата от 23 435,75 лв. – главница (непризнат данъчен
кредит), считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата главница;
- законна лихва
върху сумата от 76 044,59 лв. – главница (корпоративен данък за
2015 г.), считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата главница;
- законна лихва
върху сумата от 63 415,64 лв. – главница (корпоративен данък за
2016 г.), считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата главница.
Допълнителни
съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендират се
разноски, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата –
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази
насока са изложени в представена по делото писмена защита. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение като е направени и възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в оспорената в
настоящото производство част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“
- Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ
в частта й, с която се оспорва РА № Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г.,
издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 147/11.03.2019 г. от
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ
размер на 23 435,75 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 9 569,98 лв.,
допълнително установени лихви в общ размер на 21 377,42 лв., както и в частта,
с която допълнително са установени задължения за лихви за корпоративен данък за
2012 г. в размер на 1 649,67 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 76
044,59 лв., ведно със законните лихви в размер на 19 183,75 лв., корпоративен
данък за 2016 г. в размер на 63 415,64 лв., ведно със законните лихви в размер
на 9 565,96 лв. лихви за данък върху разходите за превозни средства за 2011 г.
в размер на 12,08 лв. и лихви за данък върху разходите за превозни средства за
2012 г. в размер на 9,75 лв.
5.В частта, с
която се иска отмяна/обявяване нищожността на процесния РА досежно законна лихва върху сумата от 23 435,75
лв. – главница (непризнат данъчен кредит), считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата главница,
законна лихва върху сумата от 76 044,59 лв. – главница (корпоративен данък за 2015 г.), считано от
25.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата главница и законна лихва
върху сумата от 63 415,64 лв. – главница (корпоративен
данък за 2016 г.), считано от 25.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата главница, жалбата се явява процесуално
НЕДОПУСТИМА за разглеждане.
В тази
връзка следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ДОПК с РА се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за
задължителни осигурителни вноски, възстановяват резултати за данъчен период,
подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и се
възстановяват недължимо платени или събрани суми. В този смисъл и със съдебното
решение съдът дължи произнасяне по законосъобразността на установените,
изменените и/или прихванати задължения, както и по възстановяването на
резултати за съответния данъчен период и на недължимо платени или събрани суми,
отразени в разпоредителната част на акта (така Определение № 2605 от 24.02.2014
г. по адм. д. № 818/2014 г. на ВАС). Т.е. извън предмета на настоящия съдебен
спор се явяват законните лихва за периода от 25.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите на главниците (т.е. след
издаването на ревизионния акт), тъй като такива
задължения с процесния РА не са установени.
При това положение, жалбата на “З.И - 03” ООД, в частта, с която се иска отмяна/обявяване на нищожност на Ревизионен
акт № Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., потвърден с Решение №
147/11.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, досежно законни лихва върху установените задължения за непризнат данъчен кредит в общ
размер на 23 435,75 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 76 044,59
лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 63 415,64 лв., за периода от
25.09.2018 г. (датата на издаване на процесния РА) до окончателното изплащане на съответната главница, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото в тази част – прекратено.
ІІІ. За фактите:
6. Със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617002200-020-001/11.04.2017 г. е сложено
начало на ревизия на жалбоподателя с обхват корпоративен данък за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. и 01.01.2015
г. – 31.12.2016 г.; данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г.; данък върху добавената стойност
за периода 01.01.2012 г. – 31.10.2013 г.; 01.02.2014
г. – 31.08.2014 г.; 01.12.2014 г. – 31.12.2016 г. Определен е краен срок за
приключването на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
посочената заповед (13.04.2017 г.). Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001617002200-020-002/10.07.2017 г. и Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001617002200-020-003/11.08.2017 г., с които
срокът на ревизията е удължен до 13.09.2017 г. Със Заповед №
Р-16001617002200-ЗИД-001/01.09.2017 г. на Заместник изпълнителен директор на
НАП, на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е
удължен до 13.03.2018 г. В тази връзка е издадена и Заповед за изменение на ЗВР
№ Р-16001617002200-020-004/05.09.2017 г. със срок за приключване на ревизията
до 13.03.2018 г. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16001617002200-020-005/28.11.2017 г., с която на мястото на М.Д.Д.– старши инспектор по приходите в ревизиращия екип е
включен Г.Т.Н. – главен инспектор по приходите, като срокът за приключване на
ревизията не е променен. Със Заповед № Р-16001617002200-ЗИД-002/02.03.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК, срокът
за приключване на ревизията е удължен до 13.08.2018 г. Издадена е в тази връзка
и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617002200-020-006/06.03.2018 г. /л.
2679 и сл./, в която е посочено, че ревизията следва да завърши до 13.08.2018
г.
ЗВР и ЗИЗВР са
издадени от В.З.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с
изключение на ЗИЗВР от 10.07.2017 г., която е издадена от М.Й.Л.на длъжност
Началник сектор, в качеството й на заместник на В.И.И..
7. В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001617002200-092-001/27.08.2018
г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е
издаден и оспореният РА.
8.
Този
резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 147/11.03.2019 г.,
Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния
ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.
9. С
оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по
делото е представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание чл.
11, ал. 3 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив /л. 4/, както и Заповед № РД-09-1170/28.06.2017
г., издадена на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, във връзка с чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив /л. 8/ и
Заповед № ЗЦУ/1062 от 31.08.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП
на основание чл. 10, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 2, изр. второ и чл.
13, ал. 1 от ЗНАП /л. 9/.
10. В хода на ревизията на „З.И-03“ ЕООД са установени лихви
в общ размер на 21 377,42 лв. във връзка с начислен със закъснение ДДС по
фактури и доставчици, както следва:
10.1. Фактура
№ 2095/30.12.2011 г. на стойност 230,00 лв. и ДДС 46,00 лв. и фактура № 2096/30.12.2011 г. на стойност 7311,76 лв.
и ДДС 1462,35 лв., издадени на „РАЛ 202“
ЕООД с ЕИК *********.
Установено е след извършени проверки,
че тези фактури не са отразени в дневника за продажби на „З.И – 03“ ООД през
данъчен период м.12.2011 г., а са отразени в по-късен период – м.01.2012 г.,
като е прието, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 86, ал. 2 във връзка
с чл. 124, ал. 2 от ЗДДС и за закъснението на основание чл.175 от ДОПК с РА е
установена дължима лихва в размер на 13,25 лв.
10.2. Фактура № 4128/07.11.2013 г. на
стойност 125 845,80 лв. и ДДС 25 169,15 лв., издадена на Община Стрелча във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР № 1 от 23.09.2013 г.
В тази насока до Община Стрелча е
изпратено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от
трети лица (ИПДСПОТЛ), в отговор на което с писмо вх. № 06-00-366/22.06.2017 г.
са постъпили:
- Договор за изпълнение на СМР №
371/31.07.2013 г., ведно с приложенията към него, с който в чл. 20 е
договорено, че за окончателно предаване на обекта от възложителя се счита
моментът на издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация, а съгласно
чл. 4, ал. 2 междинните плащанията се извършват въз основа на КСС, доклад за
извършените СМР, който съдържа и информацията по чл. 48 от този Договор, с
приложени към него документи – надлежни доказателства за качеството на
извършваните видове СМР и данъчна фактура. Според чл. 2 на същия договор, срокът
за изпълнение на дейностите по договора възлиза на 40 дни, като започва да тече
от датата на издаване на Акт обр. 2/2а и изтича на датата на издаване на Акт
обр. 16 и е разпределен както следва: до 38 календарни дни, считани от датата
на издаване на Акт обр. 2/2а до датата на издаване на Акт обр. 15 и издаване на
Сертификат за приемане; до 2 календарни дни, считани от издаването на Акт обр.
15 до издаване на Акт обр. 16 и въвеждане на обекта в експлоатация;
- Протокол за приемане на извършени СМР
№ 1 от 23.09.2013 г.;
- Протокол за приемане на извършени СМР
№ 2 от 02.01.2014 г.;
- Констативен акт за установяване
годността за приемане на обекта от 19.12.2013 г.;
- Протокол за приспадане на видове СМР
от 17.12.2013 г.;
- Уведомително писмо Б3-8/313 изх. №
01-0800/3382 от 27.08.2014 г. на ДФЗ;
- Удостоверение № 8/20.12.2013 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж „Туристически атракционен
комплекс на миниатюрите“;
- фактури и платежни нареждания, в т.ч.
и фактура № 4128/07.11.2013 г., ведно с платежно нареждане от 12.11.2013 г. за
125 845,75 лв. /л. 282 и сл./.
Прието е от органите по приходите, че в
случая данъчното събитие е възникнало на датата на приемане на извършените СМР
дейности, констатирани с протокол № 1 от 23.09.2013 г., съответно ревизираното
дружество е следвало да издаде фактура не по-късно от 28.09.2013 г., да начисли
дължимия данък добавена стойност и да отрази фактурата в дневника за продажби и
СД по ЗДДС за данъчен период м.09.2013 г., което „З.И – 03“ ООД не е направило
в срок.
За извършените дейности, предадени на
Община Стрелча с цитирания протокол, „З.И – 03“ ООД е издало фактура №
4128/07.11.2013 г., декларирана в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен
период м.11.2013 г., поради което и за закъснението, на основание чл.175 от ДОПК с РА е установена дължима лихва в размер на 413,27 лв., за периода от
15.10.2013 г. до 12.12.2013 г.
10.3. Фактура № 4041/01.07.2013 г. на
стойност 434 684,07 лв. и ДДС 86 936,81 лв., издадена на Община Раковски във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 24.06.2013 г.
В тази насока до Община Раковски е
изпратено ИПДСПОТЛ, в отговор на което с писмо вх. № 06-00-363/20.06.2017 г. са
постъпили:
- Договор № BG161РО001/1.4-06/2010-S1/20.03.2013
г.,
в чийто чл. 15, ал. 2 е договорено, че предаването на изпълнената работа се
извършва с двустранен констативен протокол, съгласно ПКС, в който се описва
извършената работа: количество и стойност на извършени СМР, като съгласно ал. 5
на същия член, този констативен протокол се съставя независимо от протоколите и
актовете, които се съставят, съгласно ЗУТ и Наредба № 3/31.06.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като актовете се
подписват само от изрично упълномощено от възложителя длъжностно лице.
Съответно в чл. 15, ал. 4 е договорено, че обектът се счита за окончателно
предаден на възложителя след издаване на Разрешение за ползване или
Удостоверение за въвеждане в експлоатация, а в чл. 4, ал. 3 са уговорени
междинни плащания, както следва: на изпълнителя се заплаща съответното
количество извършена от него работа съгласно посочената КСС единична цена за
всяка позиция, срещу представен Акт (Протокол № 19) за действително извършените
разходи за изпълнение на СМР, подписан от възложителя, изпълнителя и
извършващия строителен надзор на обекта и оригинална фактура;
- Акт № 19/Протокол № 1/22.05.2013 г.,
Акт № 19/Протокол № 2/24.06.2013 г., фактура № 4023/22.05.2013 г., фактура №
4041/01.07.2013 г., Разрешение за ползване № СТ-05-1502/02.09.2013 г.,
доказателства за извършено плащане /л.
572 и сл./.
Прието е от органите по приходите, че в
случая данъчното събитие е възникнало на датата на приемане на извършените СМР (с протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 24.06.2013
г.) и дружеството е следвало да издаде фактура не по-късно от
29.06.2013 г., да начисли дължимия данък добавена стойност и да отрази
фактурата в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.06.2013 г.,
което „З.И – 03“ ООД не е направило в срок.
За извършените дейности, предадени на
Община Раковски с цитирания протокол, „З.И – 03“ ООД е издало фактура №
4041/01.07.2013 г., декларирана в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен
период м.07.2013 г., поради което и за закъснението на основание чл. 175 от ДОПК с РА е установена дължима лихва в размер на 725,84 лв. за периода от
15.07.2013 г. до 13.08.2013 г.
10.4. Фактура № 4472/08.12.2014 г. на
стойност 1 096 708,98 лв. и ДДС 219 341,80 лв., издадена на Община Макреш във връзка с изпълнени
строителни дейности по протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 14.03.2014
г.
В тази насока до Община Макреш е
изпратено ИПДСПОТЛ, в отговор на което с писмо вх. № 06-00-360/22.06.2017 г. са
постъпили:
- Договор № 005 от 15.03.2013 г., в чийто
чл. 15, ал. 2 е договорено, че предаването на изпълнената работа се извършва с
двустранен констативен протокол, съгласно ПКС, в който се описва извършената
работа: количество и стойност на извършени СМР, като съгласно ал. 5 на същия
член, този констативен протокол се съставя независимо от протоколите и
актовете, които се съставят, съгласно ЗУТ и Наредба № 3/31.06.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като актовете се
подписват само от изрично упълномощено от възложителя длъжностно лице.
Съответно в чл. 15, ал. 4 от който е уговорено, че обектът се счита за
окончателно предаден на възложителя след издаване на Разрешение за ползване или
Удостоверение за въвеждане в експлоатация, а в чл. 4, ал. 1 са уговорени
разплащанията, сред които и междинни такива, според степента на изпълнение на
обекта в размер до 90 % от стойността на договора без ДДС, платими в срок до 10
дни след приемане от страна на възложителя на СМР по реда на ЗУТ и ПНА по
прилагането му (Акт обр. 19) и издаване на фактура от изпълнителя;
- Ценово предложение, КСС на „З.И-03“
ООД и декларация, протокол за приемане на извършени СМР № 1 от 19.08.2013 г.,
Протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 14.03.2014 г., Протокол за
проведена 72-часова проба при експлоатационни условия, Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на
техническата инфраструктура от 14.06.2013 г., Констативен протокол за
установяване годността за приемане на строежа от 14.03.2014 г., Подробна
ведомост за приемане на извършени СМР, Разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
1311 0151 от 25.08.2014 г., Разрешение за ползване № СТ-05-1496 от 23.10.2014
г., фактури, платежни нареждания и банкови извлечения, в т.ч. и фактура № 4027
от 07.06.2013 г. за авансово плащане /л.
628 и сл./.
В случая е прието от органите по
приходите, че данъчното събитие е възникнало на датата на приемане на
извършените СМР дейности и дружеството-жалбоподател е следвало да издаде фактура
не по-късно от 19.03.2014 г., да начисли дължимия ДДС и да отрази фактурата в
дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.03.2014 г., което „З.И –
03“ ООД не е направило в срок.
За извършените дейности, предадени на
Община Макреш с цитирания протокол (№ 2
от 14.03.2014 г.), „З.И – 03“ ООД е издало фактура №
4472/08.12.2014 г., декларирана в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен
период м.12.2014 г., поради което и за закъснението, на основание чл. 175 от ДОПК с РА е установена дължима лихва в размер на 16 798,27 лв., изчислена за
периода от 15.04.2014 г. до 13.01.2015 г., когато е подадена СД за м.12.2014 г.
10.5. Фактура № 3061/15.03.2013 г. на
стойност 19 415,40 лв. и ДДС 3883,08 лв., издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.07.2012 г.;
Фактура № 3062/15.03.2013 г. на стойност 18 384,77 лв. и ДДС 3676,95 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.07.2012
г.;
Фактура № 3063/15.03.2013 г. на стойност 15 208,49 лв. и ДДС 3041,70 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.07.2012
г.;
Фактура № 3064/18.03.2013 г. на стойност 119 999,50 лв. и ДДС 23 999,90 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.12.2012
г.;
Фактура № 4022/21.05.2013 г. на стойност 119 997,80 лв. и ДДС 23 999,56 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.12.2012
г.;
Фактура № 4072/12.08.2013 г. на стойност 44 357,28 лв. и ДДС 8871,46 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.07.2012
г.;
Фактура № 4210/02.04.2014 г. на стойност 22 901,47 лв. и ДДС 4580,29 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.12.2013
г.;
Фактура № 4211/02.04.2014 г. на стойност 2552,76 лв. и ДДС 510,55 лв., издадена на
Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по протокол за
приемане на извършени СМР за м.12.2013
г.;
Фактура № 4218/15.04.2014 г. на стойност 27 322,20 лв. и ДДС 5464,44 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.12.2013
г.;
Фактура № 4232/08.05.2014 г. на стойност 21 153,05 лв. и ДДС 4230,61 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.11.2013
г.;
Фактура № 4256/04.06.2014 г. на стойност 50 825,94 лв. и ДДС 10 165,19 лв.,
издадена на Община Асеновград във връзка с изпълнени строителни дейности по
протокол за приемане на извършени СМР за м.03.2014
г.
В тази насока до Община Асеновград е изпратено ИПДПОТЛ,
в отговор на което с писмо вх. № 06-00-352/30.06.2017 г. са постъпили Справка
за всички сключени договори между Община Асеновград и „З.И-03“ ООД за процесния период, ведно със самите договори, фактури,
Актове обр.19 и констативни протоколи, в т.ч. и процесните такива, а именно:
- Договор № 155/30.09.2013 г. с предмет
„Изпълнение на СМР по уличната мрежа на Община Асеновград“ по обособена позиция
№ 5, в чл. 5, ал. 3 от който е договорено, че приемането на извършените СМР се
извършва с Протокол /акт. Обр. 19 за извършени СМР,
подписан от Възложителя и Изпълнителя, придружен с протокол, в който се посочва
качеството на извършената работа, наличието на недостатъци и срокове за
отстраняване на констатираните недостатъци, както и дали е спазен срокът за
изпълнение, подписан и одобрен от Възложителя. Когато за обекта или за отделни
негови части са предвидени изпитания, приемането се извършва след успешното им
провеждане /л. 1721 и сл./;
- Договор № 153/30.09.2013 г. с предмет
„Изпълнение на СМР по уличната мрежа на Община Асеновград“ по обособена позиция
№ 1, в чл. 5, ал. 3 от който е договорено, че приемането на извършените СМР се
извършва с Протокол /акт. Обр. 19 за извършени СМР,
подписан от Възложителя и Изпълнителя, придружен с протокол, в който се посочва
качеството на извършената работа, наличието на недостатъци и срокове за
отстраняване на констатираните недостатъци, както и дали е спазен срокът за
изпълнение, подписан и одобрен от Възложителя. Когато за обекта или за отделни
негови части са предвидени изпитания, приемането се извършва след успешното им
провеждане /л. 1741 и сл./;
- Договор за строителство №
91/01.06.2012 г. с предмет „Текущ ремонт на уличната мрежа в гр. Асеновград и
населените места на територията на община Асеновград“ /л.1753 и сл./;
-
Договор
за строителство № 80/18.05.2012 г. с предмет „Асфалтиране на улици в Община
Асеновград, обособена на 2 позиции“ /л.1760
и сл./;
-
Фактура
№ 3061/15.03.2013 г., ведно с Акт за извършените СМР през м.юли 2012 г. /л.1113-1114/;
- Фактура № 3062/15.03.2013 г., ведно с
Акт за извършените СМР през м.юли 2012 г. /л.1111-1112/;
- Фактура № 3063/15.03.2013 г., ведно с
Акт за извършените СМР през м.юли 2012 г. /л.1109-1110/;
- Фактура № 3064/18.03.2013 г., ведно с
Акт за извършените СМР през м.декември 2012 г. /л.1107-1108/;
- Фактура № 4022/21.05.2013 г., ведно с
Акт за извършените СМР през м.декември 2012 г. /л.1105-1106/;
- Фактура № 4072/12.08.2013 г., ведно с
Акт за извършените СМР през м.юли 2012 г. /л.1096-1097/;
- Фактура № 4210/02.04.2014 г., ведно с
2 бр. Протоколи за извършени СМР през м.12.2013 г. и Констативен протокол от
11.12.2013 г. /л.1011-1014/;
- Фактура № 4211/02.04.2014 г., ведно с
2 бр. Протоколи за извършени СМР през м.декември 2013 г. и Констативен протокол
от 16.12.2013 г. /л.1007-1010/;
- Фактура № 4218/15.04.2014 г., ведно с
2 бр. Протоколи за извършените СМР през м.декември 2013 г., Протокол от
09.12.2013 г. и КСС на непредвидени СМР /л.1002-1006/;
- Фактура № 4232/08.05.2014 г., ведно с
Протокол за извършените СМР през м.ноември 2013 г., Протокол от 04.11.2013 г. и
КСС на непредвидени СМР /л.995-998/;
- Фактура № 4256/04.06.2014 г., ведно с
Акт за извършените СМР през м.март 2014 г. и Констативен протокол от 24.03.2014
г. /л.980-982/.
При извършената съпоставка на така представените документи
органите по приходите са установили следното:
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „асфалтиране на ул. „Мария Сарова" за м.07.2012 г. на стойност
19415,40 лв. и ДДС 3883,08 лв. Издадена е фактура
№ 3061/15.03.2013 г. на стойност 19415,40 лв. и ДДС 3883,08 лв. Фактурата е
следвало да бъде издадена до 05.08.2012 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „асфалтиране на ул. „Язовирска" за
м.07.2012 г. на стойност 18384,77 лв. и ДДС 3676,95 лв. Издадена е фактура № 3062/15.03.2013 г. на
стойност 18384,77 лв. и ДДС 3676,95лв. Фактурата е следвало да бъде издадена до
05.08.2012 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „асфалтиране на ул. „Искра" за м.07.2012 г. на стойност 15208,49 лв.
и ДДС 3041,70 лв. Издадена е фактура №
3063/15.03.2013 г. на стойност 15208,49 лв. и ДДС 3041,70 лв. Фактурата е
следвало да бъде издадена до 05.08.2012 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „текущ ремонт на уличната мрежа в гр. Асеновград и населените места в
Община Асеновград" за м.12.2012 г. на стойност 119999,50 лв. и ДДС
23999,90 лв. Издадена е фактура №
3064/18.03.2013 г. на стойност 119999,50 лв. и ДДС 23999,90 лв. Фактурата е
следвало да бъде издадена до 05.01.2013 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „текущ ремонт на уличната мрежа в гр. Асеновград и населените места в
Община Асеновград" за м.12.2012 г. на стойност 119997,80 лв. и ДДС
23999,56 лв. Издадена е фактура №
4022/21.05.2013 г. на стойност 119997,80 лв. и ДДС 23999,56 лв. Фактурата е
следвало да бъде издадена до 05.01.2013 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „възстановяване на настилки след канализация в кв. Д. Воден“ за м.07.2012
г. на стойност 44357,28 лв. и ДДС 8871,46 лв. Издадена е фактура № 4072/12.08.2013 г. на стойност 44357,28 лв. и ДДС 8871,46
лв. Фактурата е следвало да бъде издадена до 05.08.2012 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „изграждане на път за детска градина в кв. Запад, Асеновград" за
м.12.2013 г. на стойност 22901,47 лв. и ДДС 4580,29 лв. Приложен е констативен
протокол от 11.12.2013 г., съгласно който плануваните СМР са извършени. Издадена
е фактура № 4210/02.04.2014 г. на
стойност 22901,47 лв. и ДДС 4580,29 лв. Фактурата е следвало да бъде издадена
до 16.12.2013 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „асфалтиране, тротоари и подмяна на водопроводна част на ул. „В. Петлешков" за м.12.2013 г. на стойност 2552,76 лв. и
ДДС 510,55 лв. Приложен е констативен протокол от 16.12.2013г., съгласно който
плануваните СМР са извършени. Издадена е фактура
№ 4211/02.04.2014 г. на стойност 2552,76 лв. и ДДС 510,55 лв. Фактурата е
следвало да бъде издадена до 21.12.2013 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „Изпълнение на строително - ремонтни дейност по уличната мрежа - ОР ул.
„Оряховска" за м.12.2013 г. на стойност 27322,20 лв. и ДДС 5464,44 лв. Издадена
е фактура № 4218/15.04.2014 г. на
стойност 27322,20 лв. и ДДС 5464,44 лв. Фактурата е следвало да бъде издадена
до 05.01.2014 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ на
обект „Изпълнение на строително - ремонтни дейност по уличната мрежа -
асфалтиране на ул. „Хр. Анастасов" за м.11.2013 г. на стойност 21153,05
лв. и ДДС 4230,61 лв. Издадена е фактура
№ 4232/08.05.2014 г. на стойност 21153,05 лв. и ДДС 4230,61 лв. Фактурата е
следвало да бъде издадена до 05.12.2013 г.
- Акт за извършени СМР /акт обр. 19/ -
обект „Изпълнение на строително - ремонтни дейност по уличната мрежа -
асфалтиране на ул. „К. Балтов" за м.03.2014 г. на стойност 50825,94 лв. и
ДДС 10165,19 лв. Приложен е констативен протокол от 24.03.2014 г., съгласно
който плануваните СМР са извършени. Фактура
№ 4256/04.06.2014 г. на стойност 50825,94 лв. и ДДС 10165,19 лв. Фактурата
е следвало да бъде издадена до 29.03.2014 г.
При тези фактически установявания в
обобщение е посочено, че „З.и - 03"ООД е следвало да издаде гореописаните
фактури на Община Асеновград за изпълнените СМР по Актовете за извършени СМР /акт
обр. 19/ и констативни протоколи в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, а именно не по-късно от 5 дни от датата на възникване
на данъчното събитие за доставката, но не е сторил това.
При това положение, на основание чл. 175
от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ с РА са начислени лихви в общ размер на 3 426,79
лв. за закъснението при начисляване и деклариране на дължимия ДДС по горецитираните
единадесет фактури, издадени от дружеството към Община Асеновград.
11. В хода на ревизията на „З.И-03“ ООД на основание чл. 70,
ал. 1, т. 4 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в общ размер на 23 435,75 лв. за покупка на 2
бр. леки автомобила, както следва:
11.1. Лек автомобил марка Мерцедес модел ML -
рег. № ***. За данъчен период м.07.2013 г. „З.И – 03“ ООД е декларирало ВОП от
Германия на употребяван лек автомобил Мерцедес МЛ 250 с рама *** по инвойс № 2226-633448/04.07.2013 г. на стойност 31 845,00
евро. Доставчик по фактурата е „Daimler AG“ с VIN
DE812526315.
За извършения ВОП от ревизираното
дружество е издаден протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС №
**********/04.07.2013 г. с данъчна основа 62284,00 лв. и ДДС 12 456,80 лв.,
отразен в дневника за продажби за данъчен период м.07.2013 г., с което данъкът
е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС.
За придобития лек автомобил марка
Мерцедес модел ML през данъчен период м.07.2013 г. РЛ е ползвало пълен данъчен
кредит чрез включване на издадения протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС в
дневника за покупки и справката–декларация по ЗДДС.
Автомобилът е заведен в счетоводството
на „З.И – 03“ ООД по счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“. Съгласно
представеното свидетелство за регистрация – част І, употребяван автомобил марка
Мерцедес модел ML с рама *** е регистриран в МВР, сектор Пътна полиция – КАТ с
рег.№ *** като лек автомобил с 4+1 места, дата на регистрация - 01.10.2013 г.
11.2. Лек автомобил марка Ауди А3 Спортбаг - рег.№ РВ***СВ. За данъчен период м.11.2015 г. „З.И
– 03“ ООД е декларирало ВОП от Германия на употребяван лек автомобил марка Ауди
А3 Спортбаг с рама ***по инвойс
№ 111269/16.11.2015 г. на стойност 28 067,23 евро. Доставчик по фактурата е
„АУДИ ЦЕНТЪР ИНГОЛЩАТ КАРЛ БРОД“ с VIN DE128586814. За извършения ВОП от
ревизираното дружество е издаден протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС №
**********/16.11.2015 г. с данъчна основа 54 894,73 лв. и ДДС 10 978,95 лв.,
отразен в дневника за продажби за дан. период м.11.2015 г., с което данъкът е
начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС.
За придобития лек автомобил марка Ауди
А3 Спортбаг през данъчен период м.11.2015 г. РЛ е
ползвало пълен данъчен кредит чрез включване на издадения протокол по чл. 117,
ал. 1 от ЗДДС в дневника за покупки и справката–декларация по ЗДДС.
Автомобилът е заведен в счетоводството
на „З.И – 03“ ООД по счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“. Съгласно
представеното свидетелство за регистрация – част І, употребяван автомобил марка
Ауди А3 Спортбаг с рама ***е регистриран в МВР,
сектор Пътна полиция – КАТ с рег.№ РВ***СВ като лек автомобил с 4+1 места, дата
на регистрация - 24.11.2015 г.
11.3. С протокол № 1352784/10.08.2018 г. в
хода на ревизията органите по приходите са присъединили доказателства от
данъчно-осигурителното досие на „З.И – 03“ ООД, събрани в хода на проверка за
установяване на факти и обстоятелства на дружеството, приключила с протокол №
0478588/07.03.2016 г. /л. 219 и сл./.
Присъединени са документи по опис с вх.
№ 70-00-8506/19.09.2016 г., сред които свидетелствата за регистрация на
автомобилите на „З.И – 03“ ООД, документи за придобиването им и извлечение от Данъчния
амортизационен план (ДАПл) на дружеството.
Констатирано е от органите по приходите,
че в случая е налице ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС – правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69,
когато е придобит или внесен лек автомобил, поради което на „З.И – 03“ ООД за
данъчни периоди м.07.2013 г. и м.11.2015 г. с РА е отказан данъчен кредит в общ
размер 23 435,75 лв. с прилежащите лихви в общ размер 9 569,98 лв.
12. В
хода на ревизията на „З.И-03“ ООД на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, във
връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат
за 2015 г. със сумата в размер на 760 445,89 лв. и за 2016 г. със сумата в
размер на 643 156,35 лв., вследствие на което са определени задължения по
ЗКПО в размер на 76 044,59 лв. за 2015 г. и 63 415,64 лв. за 2016 г.
по фактури, както следва:
12.1. Издадени от адвокат Г.Г. - Фактура
№ 74/30.01.2015 г., с предмет „Договор за правна защита
от 30.01.2015 г.“ с данъчна основа (ДО) 8000 лв. и ДДС 1600 лв.; Фактура № 76/06.03.2015 г., с предмет „Договор
за правна защита от 04.03.2015 г. и 06.03.2015 г.“ с ДО 30000 лв. и ДДС 6000
лв.; Фактура № 77/27.03.2015 г., с
предмет „Договор от 03.11.2014 г.“ с ДО 300 000 лв. и ДДС 60 000 лв.; Фактура № 80/13.07.2015 г., с предмет
„Договор за правна защита от 13.07.2015 г.“ с ДО 8000 лв. и ДДС 1600 лв.; Фактура № 81/16.07.2015 г., с предмет
„Договор от 15.01.2015 г.“ с ДО 500 000
лв. и ДДС 100 000 лв.; Фактура №
87/19.10.2015 г., с предмет „Договор за правна защита от 19.10.2015 г.“ с
ДО 4166,67 лв. и ДДС 833,33 лв.; Фактура
№ 84/19.10.2015 г., с предмет „Договор за правна защита от 19.10.2015 г.“ с
ДО 5833,33 лв. и ДДС 1166,67 лв.; Фактура
№ 94/30.09.2016 г., с предмет „Договор от 16.07.2015 г. и протокол от
30.09.2016 г.“ с ДО 200 000 лв. и ДДС 40 000 лв.; Фактура № 97/19.12.2016 г., с предмет „Договор за правна защита от
19.12.2016 г.“ с ДО 100 000 лв. и ДДС 20 000 лв.
12.2. Фактура
№ 1/30.11.2016 г., издадена от адв. С.Л.,
с предмет „Договор за правна защита от 07.10.2016 г. по арб.
дело № 1/2016 г.“ с ДО 475000 лв. и ДДС 95 000 лв.
12.3. В тази насока на адвокат Г.Н.Г. е извършена
насрещна проверка, в хода на която до него е отправено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), в отговор на което с
писмо вх. № 94-00-6683/27.07.2017 г. са постъпили писмени обяснения, ведно с
доказателства, а именно Искова молба от 10.10.2016
г., депозирана на страната – ищец „З.И-03“ ООД, ведно с Разпореждане от 10.10.2016 г. за образуване на арб.
дело № 1/2016 г.; ББ за внесена арб. такса от 10.10.2016 г., пълномощно, ведно с договор за правна защита на
името на адв. С.Б. Л., Решение № 1 от 08.11.2016 г., постановено по арб. дело № 1/2016 г.
Съгласно дадените обяснения, изисканите
фактури, обективират сделки по договори за правни услуги с получател „З.И-03“
ООД за извършени доставки – правни услуги от адвокат Г., които са издавани от
него в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице. Оригиналът на тези фактури е
предаван на получателя по сделката, ведно с договор за правна услуга, въз
основа на който е издадена всяка една фактура. Посочва се, че във връзка с
отправено ИПДПДОЗЛ от 26.05.2017 г. до ревизираното лице, е депозирано
обяснение – справка от 06.06.2017 г., представени са
и изисканите доказателства, които са известни на лицето и потвърждава същите, в
т.ч. че са дадени от него за целите и нуждите на това производство. На следващо
място се твърди, че плащанията по процесните фактури са получавани по посочена
банкова сметка *** „Алианц България“, за което е
дадено съгласие да бъде разкрита банкова тайна. Относно книжата, документиращи
разходи се сочи, че адвокатът не е търговец и не документира разходи за
дейността си, тъй като същите са нормативно установени - в размер, посочен в
закона. Във връзка с искането за представяне на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015
г. и 2016 г. се сочи, че същите са представени и налични в ТД на НАП гр.
Пловдив /л. 2370 и сл./.
12.4. Насрещна проверка е извършена и на С.Б.Л.,
във връзка с която и в отговор на отправено ИПДПОЗЛ е постъпил отговор с вх. № 94-С-106/25.07.2017
г., с който са представени копие на фактура № 1/30.11.2016 г., издадена на „З.И-03“
ООД, копие на договор за правна защита между „З.И-03“ ООД и адв.
С.Б.Л., 4 бр. извлечения от „Банка Пиреос“ за
изплатени адвокатски хонорари, Годишен отчет за дейността за 2016 г., копие от
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, Оборотна ведомост за 2016 г., Дневник на сметка 102,
дневник на сметка 453/2, 453/8, 453/9 за 2016 г.
Представени са и писмени обяснения,
съгласно които и във връзка с издадената фактура № 1/30.11.2016 г. и Договор за
правна помощ от 07.10.2016 г. се сочи, че „З.И-03“ ООД са упълномощили адв. Л.като
процесуален представител в качеството й на адвокат и с оглед разпоредбите на Закона
за адвокатурата по арб. дело № 1/2016 г., като за
целта е сключен договор и е издадена фактура за изплатеното възнаграждение. Как
точно дружеството се е спряло на адв. Л. не може да отговори, но предполага, че
е била препоръчана от други клиенти. Срещите са се състояли както в офиса на
адвоката, така и в офиса на дружеството в гр. Асеновград. Възнаграждението по
договора се сочи, че се определя свободно от адвоката, с оглед неговата
преценка за материалния интерес по делото, сложността на делото, нивото на
ангажираност, като то (възнаграждението) се договаря свободно между страните и
няма законови ограничения и рамки при формирането и определянето му (има
единствено ограничение за минималния праг на възнаграждението, под който по
закон адвокатът не може да пада). Правна услуга, според адв. Л., не формира
себестойност, а съгласно данъчните закони, реализираният приход от адвоката в
целия му размер е печалба, която се облага за съответния данъчен период с данъчна
ставка, установена със закон при спазване на данъчните закони, формиращи
данъчна основа за облагане. В тази връзка и се твърди, че не може да бъде
представена справка за извършени разходи по представената фактура, тъй като адвокатските
услуги се заплащат анблок, а не на парче. Няма
адвокатска практика, която да изисква водене и представяне на такъв тип
отчетност, като това би се направило, ако има изрична клауза в договора за
правна помощ и изрично изискване на клиента. В случая с клиента е договорена една
конкретна сума, в която адв. Л. е калкулирала евентуални разходи, които ще
направи и клиентът се е съгласил, подписвайки договора, като задълженията на
адвоката по този договор се изчерпват с извършената от него работа като
процесуален представител, а не да събира касови бележки и да калкулира разходи.
Посочва се също така, че
възнаграждението, което е получила, е декларирано и осчетоводено, получено е по
банков път, за което са приложени съответните документи, в т.ч. се заявява, че
няма претенции за неизплатени суми по тези правоотношения. Отчитане и приемане
на услугата не е ставало с представяне на съответния съдебен акт и крайния
резултат – събиране на вземанията. Адв. Л. заявява
също така, че няма и никога не е имала в качеството й на адвокат назначени на
трудови или извънтрудови правоотношения служители, не ползва като подизпълнител
други лица по договора за правна помощ със „З.И-03“ ООД. Услугата, която е
извършена, е оказване на правна помощ – процесуално представителство по горепосоченото
дело, както и последващи действия за снабдяване с изпълнителен лист и
реализиране на вземането от длъжника. Съдебният акт, както и изпълнителният
лист е предала на дружеството и впоследствие същият е представен за образуване
на изпълнително дело пред ЧСИ Д.М.от гр. Пловдив, където същият се намира и в
момента по изпълнително дело № 1337/2016 г. Сочи се също така, че изисканите
бележки за такси и съдебни актове, както и др. доказателства, се намират в
кориците на арб. дело № 1/2016 г., т.д. № 8373/16 г.
и изп. дело № 1337/2016 г. /л.2391 и сл./.
12.4. Извършена е насрещна проверка и на ЧСИ Д.М.,която
в отговор на отправено ИПДПОЗЛ е представила Справка вх. №
94-00-6688/18.07.2017 г. за дела, както следва:
- изп. дело №
1590/2014 г. с взискател „З.И-03“ ООД чрез
пълномощник адв. Г.Г. и длъжник М.Л. Н.и Й.И.С.за
събиране на сумите 327 012,53 лв. главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.07.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането; 15 546,23 лв. съдебно-деловодни разноски; 18 000 лв. адв.
възнаграждение. Посочва се, че делото е прекратено на 14.04.2015 г. по молба на
взискателя, суми не са разпределяни, приложени са в тази връзка договор за
правна помощ и пълномощно;
- изп. дело №
1337/2016 г. с взискател „З.И-03“ ООД, чрез управител
В. З., няма адвокатски пълномощник, и длъжник „АГРОДРИП“ ООД за заплащане на
следните суми по изпълнителен лист: 500 000 лв. главница, претендирани
300 000 лв.; 10 000 лв. разноски по арбитражно производство; 1026 лв.
съдебно-деловодни разноски. Посочва се, че с постановление на ЧСИ Д.М.от
08.12.2016 г. делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК /по
молба на взискателя/. Суми не са разпределяни;
- изп. дело №
705/2014 г. с взискател „З.И-03“ ООД чрез пълномощник
адв. Г.Г. *** за следните суми: 105 649,60 лв. –
главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.12.2014 г.;
9600 лв. – адвокатски хонорар. Посочено е, че делото е прекратено на 30.07.2015
г. по молба на взискателя, суми не са разпределяни. Приложени са в тази връзка
договор за правна помощ и пълномощно;
- изп. дело №
148/2014 г. с взискател „З.И-03“ ООД чрез пълномощник
адв. Г.Г. и длъжник „Кострой“
ООД за следните суми: 56 170,78 лв. - главница; 50 000 лв. –
неустойка; законната лихва от 20.06.2014 г. до окончателното изплащане;
13 974,93 лв. – СДР; 9600 лв. адвокатски хонорар. Посочено е, че делото е
висящо, суми не са разпределяни. Приложени са договор за правна помощ и
пълномощно /л.2358 и сл./.
12.5. В отговор на отправено ИИДДКО от
Окръжен съд – Смолян с писмо вх. № 11-04-212/04.08.2017 г. са постъпили заверения
копия на документи по търг. дело № 86/2014 г. по описа на ОС-Смолян със страни
– ищец „З.И-03“ ООД и ответник Община Смолян, както следва: копие на исковата
молба, по която е образувано т. д. № 68/2014 г. на ОС – Смолян; копие на
договор за правна помощ и защита със страни „З.И-03“ ООД и адв.
Г.Г.; копие на пълномощно със същите страни; копие на
преводно нареждане; заверен препис от Протокол от съдебно заседание от
06.11.2014 г., завършил с одобряване на постигнатата между страните спогодба;
препис на Разпореждане № 636/07.07.2015 г. за
издаване на изпълнителен лист в полза на „З.И-03“ ООД /л. 2434 и сл./.
12.6. Във връзка с Искане
за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО), от Окръжен съд –
Пловдив е постъпило писмо вх. № 11-04-212/01.08.2017 г. по описа на ТД на НАП
Пловдив, ведно с молба вх. № 30800/06.11.2014 г., въз основа на която е
образувано търг.дело № 776/2014 г. по описа на ОС – Пловдив, пълномощно от „З.И-03“
ООД в полза на адв. Г., списъци за направени разноски по чл. 80 от ГПК;
протокол от открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2015 г., съдържащ
протоколно определение за прекратяване на производството след оттегляне на иска.
В писмото е уточнено, че производството по търг. дело № 776/2014 г. по описа на
ОС – Пловдив е образувано по реда на чл. 625 от ТЗ въз основа на молба,
депозирана от „З.И-03“ ООД против М.Л. Н.с фирма ЕТ „А.– М.Н.“. Предмет на
делото е производство по несъстоятелност, което не е представлявало фактическа
и правна сложност - проведени са три открити заседания при закрити врата, като
делото е приключило с оттегляне на молбата. Няма данни да е заплатено и
претендирано адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на молителя
адв. Г.. В хода на производството постановените съдебни актове не са били
обжалвани /л. 2455 и сл., том 10/.
12.7. С писмо вх. № 11-04-212/18.08.2017 г. Софийски градски съд,
в отговор на отправено ИИДДКО, е изпратил копия на всички документи по т.д. №
8373/2016 г. по описа на СГС, Търговско отделение, VІ-18 състав /л. 2490 и сл./,
образувано по Молба от „З.и - 03" ООД против „Агродрип"
ООД, с искане за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 405 във връзка
с чл. 404 от ГПК против длъжника: „Агродрип" ООД
за сумите по диспозитива на Решение № 1 от 08.11.2016 г., постановено по
арбитражно дело ad hoc № 1 от
2016 г. по описа на арбитър AD HOC - Г.Н.Г., а именно неустойка - 500000,00 лв.
и разноски - 10000,00 лв., като е поискано и присъждане на сторените разноски в
производството в размер на 1020,00 лв.
Процесуален
представител на „З.и - 03" ООД по дело е била адвокат С.Б.Л..
12.8. На ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ №
Р-16001617002200-040-002/26.05.2017 г., в отговор на което лицето е представило
Обяснение-справка вх. № Д1/РД-20-1074/08.06.2017 г., както и издадените фактури
с предмет правна защита и съдействие, договори, доказателства за извършени
плащания, извлечения от счетоводни регистри – отразяване на фактурата и
отразяване на плащанията /л.2506 и сл./, в т.ч. и процесните такива, а именно:
12.8.1. Фактура №
74/30.01.2015 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор за правна защита от 30.01.2015 г.“ с ДО 8000 лв. и ДДС 1600 лв.,
Договор за правна защита от 30.01.2015 г. с предмет оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в предявяване, образуване и защита по изп. дело против
„КОСТРОЙ“ ЕООД и солидарния длъжник Т.Л.С.за сумата по изпълнителен лист; РКО
за сумата от 6400 лв.; преводно нареждане за сумата в размер на 3200 лв.;
извлечение от банкова сметка *** „Прокредитбанк
България“ ЕАД /л.2553-2557/;
12.8.2. Фактура №
76/06.03.2015 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор за правна защита от 04.03.2015 г. и 06.03.2015 г.“ с ДО 30 000 лв. и
ДДС 6000 лв.; Договор за правна защита от 04.03.2015 г. с предмет оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в предявяване, образуване и защита на
иск – несъстоятелност против ЕТ – М.Л. Н.с фирма ЕТ „А.-М.Н.“ за сумата –
несъстоятелност – предмет на т.д. № 776/14 г. – ПОС с договорено възнаграждение
18 000 лв.; Договор за правна защита от 06.03.2015 г. с предмет оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в предявяване, образуване и защита
на иск против ЕТ – М.Л. Н.“ с фирма ЕТ „А.-М.Н.“ за сумата – цена на иска
предмет на т. д. № 731/14 г. – ПОС с договорено възнаграждение 18 000 лв.;
Преводно нареждане за сумата в размер на 36 000 лв.; извлечение от банкова
сметка *** „Прокредитбанк България“ ЕАД /л.
2558-2562/;
12.8.3. Фактура №
77/27.03.2015 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор от 04.11.2014 г.“ с ДО 300 000 лв. и ДДС 60 000 лв., Договор от
03.11.2014 г. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
предявяване, образуване и защита на иск – несъстоятелност срещу ЕТ М.Л. Н.с
фирма ЕТ „А.-М.Н.“ за сумата 247 572,07 лв.; Преводно нареждане за сумата
в размер на 360 000 лв.; извлечение от „Прокредитбанк
България“ ЕАД /л.2514-2518/;
12.8.4. Фактура №
80/13.07.2015 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор за правна защита от 13.07.2015 г.“ с ДО 8000 лв. и ДДС 1600 лв.,
Договор за правна защита от 13.07.2015 г. с предмет оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в предявяване, образуване и защита по изп. дело против Община Смолян за сумата по изп. лист от 08.07.2015 г. с договорено възнаграждение 9600
лв.; РКО за сумата от 9600 лв. /л. 2563-2565/;
12.8.5. Фактура №
81/16.07.2015 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор от 15.01.2015 г. и Протокол от 15.07.2015 г.“ с ДО 500 000 лв. и ДДС 100 000 лв.; Договор от
15.01.2015 г. с предмет консултации и изготвяне необходими и присъщи при
съставяне и изготвяне на тръжни книжа за участие в процедури по ЗОП по искане
на клиента. Уговорен е срок на договора до 31.12.2015 г., както и отчитане
действията по участие и изпълнение на договорената услуга да се извършва с
нарочен протокол, съставен между страните на два етапа – първи етап в срок до
15.07.2015 г. и втори етап – в срок до 31.12.2015 г. Договорено е
възнаграждение в размер на 1 000 000 лв. плюс ДДС; Протокол от
15.07.2015 г. към Договор от 15.01.2015 г., удостоверяващ изпълнение на
постигнатите договорености, отразени в Договор от 15.01.2015 г., а именно:
страните приемат, че предметът на договора от 15.01.2015 г. е изпълнен от
адвоката и приет от клиента за периода до 30.06.2015 г. без възражения и
забележки, дължимо възнаграждение за първи етап 600 000 лв. с ДДС; Преводно
нареждане за сумата в размер на 600 000 лв.; Извлечение от банкова сметка ***
„Прокредит банк България“
ЕАД /л.
2566-2571/;
12.8.6. Фактура №
87/19.10.2015 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор за правна защита от 19.10.2015 г. – припадаща се част за АД
„ГАЗСТРОЙМОНТАЖ“ в качеството му на съдружник в ДЗЗД – Консорциум „ВиК – Исперих 2013“ с ДО 4166,67 лв. и ДДС 833,33 лв.;
Преводно нареждане за сумата в размер на 5000 лв.; Извлечение от банкова сметка
*** „Прокредитбанк България“ ЕАД; Договор за правна
защита от 19.10.2015 г. с предмет оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в предявяване, образуване и защита на иск против Община Исперих
за сумата 176 227,01 лв. - цена на иска и договорено възнаграждение в
размер на 20 000 лв. /л. 2576-2579/;
12.8.7. Фактура №
84/19.10.2015 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор за правна защита от 19.10.2015 г.“ с ДО 5833,33 лв. и ДДС 1166,67 лв.;
Договор за правна защита от 19.10.2015 г. с предмет оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в предявяване, образуване и защита на иск против
Община Исперих за сумата 176 227,01 лв. - цена на иска и договорено
възнаграждение 20 000 лв.; Преводно нареждане за сумата в размер на 7000
лв.; Извлечение от банкова сметка *** „Прокредитбанк
България“ ЕАД /л. 2572-2575/;
12.8.8. Фактура №
94/30.09.2016 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор от 16.07.2015 г. и протокол от 30.09.2016 г.“ с ДО 200 000 лв. и ДДС
40 000 лв.; Протокол към Договор от 16.07.2016 г., удостоверяващ изпълнение на
постигнатите договорености, отразени в Договор от 16.07.2015 г., а именно:
страните приемат, че предметът на Договор от 16.07.2015 г. е изпълнен от
адвоката и приет от клиента частично за периода до 30.09.2016 г. без възражения
и забележки, като страните договарят дължимо възнаграждение за етап до
30.09.2016 г. в размер на 200 000 лв. плюс ДДС; Договор от 16.07.2015 г. с
предмет: „Страните като констатират, че за клиента е налице необходимост от
юридическо обслужване – за и при осъществяване и изпълнение предмета на дейност
на дружеството, както и консултации и изготвяне на книжа – необходими и
присъщи, при съставяне и изготвяне на проекти за участие в процедури за
изпълнение на СМР, по обявени процедури по реда на ЗОП от лица (потребители),
както и произтичащите и сложилите се в бъдеще време сношения във
взаимоотношенията с тези лица – потребители, в различен обем и сложност, и щото
да бъдат обслужени тези нужди (без процесуално представителство) се договарят
адвокатът да извършва юридическо обслужване на клиента, в т.ч. но не само по
подробно изброени в договора пунктове. Уговорен е срок на договора – безсрочен,
както и че отчитането на действията по изпълнение на договорената услуга, ще се
извършва с нарочен протокол, съставен между страните на етапи; Преводно
нареждане за сумата в размер на 240 000 лв.; извлечение от „УникредитБулбанк“ АД
/л. 2519-2525/;
12.8.9. Фактура №
97/19.12.2016 г., издадена от адв. Г.Г. с предмет
„Договор за правна защита от 19.12.2016 г.“ с ДО 100 000 лв. и ДДС 20 000 лв.;
Договор за правна защита от 19.12.2016 г. с предмет оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в правна защита и процесуално представителство по
жалба – предмет на адм. дело № 2663/2016 г. по описа на Административен съд
Пловдив против Решение № 738/31.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
Пловдив с договорено възнаграждение в размер на 100 000 лв. плюс ДДС;
Платежно нареждане за сумата в размер на 120 000 лв.; Извлечение от
банкова сметка *** „УникредитБулбанк“ АД /л.2580-2583/;
12.8.10. Фактура №
1/30.11.2016 г., издадена от адв. С.Л. с предмет „по договор за ПЗ по арб. дело № 1/2016 г.“ с ДО 475 000 лв. и ДДС 95 000 лв.;
преводни нареждания за сумите в размер на 70 000 лв., 50 000 лв.,
150 000 лв. и 300 000 лв., ведно с извлечения от банкова сметка *** „УникредитБулбанк“ АД и Договор за правна защита от
07.10.2016 г. с предмет оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в предявяване, образуване и защита по
иск против „АГРОДРИП“ ООД за сумата – цена на иска 500 000 лв. /л. 2526-2535/.
12.8.11. По отношение на представените
доказателства, касаещи процесуално представителство по съдебни спорове, се сочи
в дадените обяснения, че същите се намират в кориците на посочените дела и при
страните по сделките. Освен това, договорните отношения са установявани лично
от представляващия дружеството – управител и с подписването на всеки един
договор, дружеството е получило позитивни решения по всеки един съдебен спор,
по който е било страна, както и е изпълнител по множество проведени процедури
(успешни проекти) – търгове и конкурси именно благодарение в голяма част на
правните услуги, ползвани от процесните доставчици – адвокати. Мястото на
предоставяне на правните услуги в случая по цитираните доставки – процесуално
представителство е в кориците на съответния съдебен спор, а услугата –
консултации е в кориците на съответните тръжни/конкурсни книжа (проект),
депозирани по съответните процедури. Адвокатът е консултирал за периода 2015 г.
до датата на обяснението всяка една оферта/тръжни книжа, които дружеството е
депозирало за участие в различни търгове и процедури. Калкулирането на цената и
др. такива относно доставката, предоставена от лице адвокат не е в зависимост и
не тангентира с понятията и категориите работно време
или отработено време, изрично приемане на извършената правна услуга, одобряване
на плащането и др. такива елементи, които са чужди и неотносими към
установените договорни отношения. Цената на услугата се договаря свободно, без
регулиране от закон и е въпрос единствено и само на договореност между
субектите по тези отношения. Приемането на правна услуга за извършена на време
и в качество на законовата рамка се удостоверява и доказва с извършване на
плащане на договорената цена, по всяко едно договорно отношение между страните.
В този смисъл се сочи, че за правната услуга – консултация или процесуално
представителство, не са налице регулативни и ограничителни актове – мерило или
критерий, определят пазарната цена за размяната на блага - престираното
действие от адвоката (правна услуга) срещу възнаграждение платимо от клиента –
договорено между страните. Законът регулира единствено и само минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в смисъл, че в този минимален размер се
дължи репарирането им от противната страна при определени условия. Разходите –
платени/направени по тези доставки са свързани и относими към дейността на
дружеството, както следва: правни услуги – разход за бъдещи облагаеми доставки;
правна защита – събиране и реализиране на вземания от лица, подробно посочени в
договора за правна помощ.
От страна на „З.И – 03“ ООД са
представени списъци на тръжните процедури с участие на дружеството (л. 2595 и сл., том 10), като за 2015 г. списъкът включва общо 75 броя тръжни процедури (с възложители основно общини, а също и „ЕВН България –
Топлофикация“ ЕАД, гр. Пловдив, Регионален природонаучен музей - Пловдив, ОУ
„Граф Игнатиев“, с. Граф Игнатиево, общ. Марица), за 2016 г. списъкът включва общо 62
тръжни процедури (с възложители основно общини, а също така
и Медицински Университет - Пловдив, южноцентрално
държавно горско предприятие, „ЕВН България – Топлофикация“ ЕАД, гр. Пловдив,
Пловдивски Университет, Агенция „Пътна инфраструктура“, Военно поделение 34750,
Пловдивска митрополия, министерство на отбраната, военно поделение 46690,
Помощно училище „Стефан Караджа“, гр. Пловдив).
12.9. Установено е от органите по приходите,
че процесните десет фактури са отчетени от ревизираното лице, като разходи по
сметка 602 – „Разходи за външни услуги“.
За 2015 г.
В
РД е посочено, че в шест от седемте фактури за 2015 г., издадени от адв. Г.Г. на „З.И–03“ ООД, основанието е свързано с оказване на
правна защита и съдействие във връзка с образуване и процесуално
представителство по дела, включително и изпълнителни срещу длъжници на дружеството
- Община Смолян
(за
сумата от 191895,77 лв. - главница, за което е образувано т.д. № 86/2014 г. по
описа на ОС – Смолян), ЕТ „А.- М.Н."
(за сумата
от 327012,53 лв. - главница, за което е образувано т.д. № 731/2014 г. по описа
на ОС - Пловдив, както и за предявена молба за откриване на производство по
несъстоятелност, за което е образувано т.д. № 776/147г. по описа на ОС -
Пловдив за 2014 г.), Община Исперих (за сумата 176227,01 лв.), „Кострой" ООД (за сумата в размер на
56170,78 лв. – главница и неустойка – 50000 лв.)
Констатирано е, че общите задължения на
четиримата длъжници към „З.и – 03“ са в размер на
751306,09 лв. главници, като отделно се претендират неустойки, лихви и
разноски. От своя страна, общата сума на данъчната основа на издадените фактури
от адв. Г. към дружеството през 2015 г. (с
изключение на фактура № 81/16.07.2015 г., която е разгледана отделно)
е в размер на 356000 лв. - почти половината от сумата на главниците по
задълженията на четиримата длъжници. При това положение е прието, че е налице
прекомерност на сумите по фактурираните адвокатски услуги. Според ревизиращите
органи показателен е случая с фактура № 77/27.03.2015 г. на стойност 300 000
лв. и ДДС 60 000 лв. Фактурата е издадена въз основа на сключен договор от 03.11.2014 г.,
съгласно който клиентът ООД „З.и - 3" ООД има вземания от длъжниците Община Смолян за сумата от 191895,77 лв. -
главница, за което е образувано т.д. № 86 по описа на ОС - Смолян за 2014 г.
и ЕТ „А.- М.Н.", за сумата от 247572,07 лв. - главница, за което е
образувано т.д. № 731/2014 г. по
описа на ОС - Пловдив, както и е предявена молба за откриване на производство
по несъстоятелност, за което е образувано т.д.
№ 776/2014 г. по описа на ОС - Пловдив за 2014 г. В договора е записано, че
по тези производства адвокатът - Г.Н.Г., е процесуален пълномощник въз основа
на делегирани правомощия - за оказване на правна защита и съдействие,
изразяваща се в: предявяване, образуване и защита на Иск - Несъстоятелност, и за които процесуални действия, между
страните са сключени или ще бъде сключен Договор за ПЗ (л. 2514 и сл., том 10). Такива договори (за правна защита и съдействие),
със същия предмет, „З.И - 03“ ООД сключва с адвокат Г.. Касае се за договор за правна защита от 04.03.2015 г.
и договор за правна защита от 06.03.2015 г. (л. 2559 и 2560, том 10), за оказване на
правна защита и съдействие на клиента ООД „З.и - 3" ООД, изразяващи се в:
предявяване, образуване и защита на иск - Несъстоятелност - предмет на т.д. № 776/2014 г. по описа на ПОС, против
ЕТ „А.- М.Н.", както и предявяване, образуване и защита на иск, против ЕТ „А.-
М.Н.", предмет на т.д. № 776/2014
г. също по описа на ПОС. На база договорите от 04.03.2015 г. и 06.03.2015 г.
е издадена фактура № 76/06.03.2015 г. на стойност 30000 лв. и ДДС 6000 лв. (л. 2558, том 10). По отношение на дълга на Община
Смолян има сключен договор за правна
защита от 02.07.2014 г. с клиент ООД „З.и - 03" и адв. Г. Н. Г..
Предмет на договорът е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
предявяване, образуване и защита на иск против Община - Смолян, за сумата -
259153,94 лв. (цена на иска), от които 191895,77
лв. главница, 48068,60 лв. мораторна лихва,
19189,57 лв. неустойка. По този договор уговореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 20 000 лв., в каквато връзка адв. Г. издава на „З.И – 03“ ООД фактура
№ 63/02.07.2014 г. на стойност 16666,67 лв. и ДДС 3333,33 лв. (така доказателства на лист 2657 и сл., том 10)
След анализ на събраните в хода на
ревизията писмени доказателства от Окръжен съд – Пловдив, Окръжен съд – Смолян
и ЧСИ Д.М.(подробно описани в т. 12.4, 12.5, 12.6
от настоящото решение), органите
по приходите са направили заключение, че извършеното процесуално
представителство от адвокат Г. по делата срещу длъжниците
на „З.и – 03“ ООД не е свързано с фактическа и правна сложност на делата.
Напротив - същите са приключили в едно или няколко заседания и със спогодби
между страните, а изпълнителните дела се прекратени по молба на взискателя,
като само едно от тях е висящо към момента. В представените пред Окръжен съд
Пловдив „Списък за определяне на разноските (чл. 80 от ГПК)“ от 10.02.2015 г. и
от 08.12.2014 г., в графа “възнаграждение
за правна помощ - за един адвокат/юрисконсулт“ е посочена сума - 0,00 лв. Според
органите по приходите, „ако процесуалният
представител на „З.И – 03“ ООД посочваше в списъците за определяне на
разноските всички суми по посочените по-горе фактури за адвокатски
възнаграждения, то неминуемо страната ответник или съда служебно щеше да
постанови намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.“ Посочено е още в РД, че
в случая не можем да говорим нито за справедлив, нито за обоснован размер на
адвокатските възнаграждения по смисъл на чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй
като е налице е прекомерност на фактурираните адвокатски възнаграждения
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делата.
Издадената от адв. Г. фактура № 81/16.07.2015 г. на стойност
500 000 лв. и ДДС 100 000 лв., е издадена с предмет: „договор от
15.01.2015 г. и протокол от 15.07.2015 г.". Плащането на сумата в размер
на 600 000 лв. е извършено по банков път на 12.08.2015 г.
(Съгласно
договор от 15.01.2015 г., за клиента ООД „З.И - 3" ООД е налице
необходимост от юридическо обслужване - консултации и изготвяне - необходими и
присъщи при съставяне и изготвяне на тръжни книжа - за участие в процедури по
реда на ЗОП, в различен обем и сложност. Адвокатът Г.Н.Г. ще извършва
юридическо обслужване на клиента - консултации и изготвяне на тръжни книжа за
участие в процедури по ЗОП по искане на клиента. Клиентът е длъжен да представи
начални и изходни данни и книжа. Адвокатът е длъжен да указва и текущи
консултации по време на изпълнение на договорните отношения установени между
клиента и трети лица - Договори по ЗОП.
Срокът
на договора е до 31.12.2015 г. Отчитането на действията по изпълнение на
договорената услуга се извършва с нарочен протокол, съставен между страните -
на етапи, както следва: първи етап - в срок до 15.07.2015 г., втори етап - до
31.12.2015 г. Страните посочват размер на възнаграждението - като приемат
изрично, че за първи и втори етап, същото се дължи по равно. Договореното
възнаграждение е 1 000 000 лв. плюс ДДС.)
Приложен е Протокол от 15.07.2015 г.
към Договор от 15.01.2015 г., съгласно който страните по договора приемат, че
предметът на Договор от 15.01.2015 г. е изпълнен от Адвоката и приет от клиента
за периода до 30.06.2015 г. без възражения и забележки. Дължимо възнаграждение
за етапа в размер на 600000,00 лева с ДДС. Протоколът не съдържа никаква друга
информация относно това, какъв е обема на свършената работа, как е приета тази
работа от възложителя, във всички ли, или ако не - в колко процедури по реда на
ЗОП адв. Г. е извършвал юридическо обслужване и при кои от тях е участвал при
съставянето и изготвянето на тръжните книжа. Съгласно дадените обяснения от „З.и
- 03" ООД с вх. № Д1/РД - 20-1074/08.06.2017 г., адвокатът е консултирал
за периода – 2015 г. - до днешна дата всяка една оферта /тръжни книжа, които
дружеството е депозирало за участие в различни търгове и процедури. Според
цитираните по-горе списъци (Списък на тръжните
процедури с участник „З.И – 03“ ООД за съответната година),
през 2015 г. дружеството е участвало в общо 75 броя тръжни процедури.
Посочено е в тази връзка от
ревизиращите органи, че участието на „З.И - 03" ООД в тръжни процедури по
ЗОП не е започнало за първи път през 2015 г., а такива е имало още от началото
на ревизирания период. Според приходна администрация подготовката на тръжни
книжа, които дружеството е депозирало за участие в различни търгове и
процедури, е дейност, изискваща огромен обем от работа, но значителната част от
тази работа е свързана с калкулирането на цени, количества материали, трудови и
времеви ресурси, планиране на отделните видове СМР и други дейности от
категорията на икономическия и инженерен инструментариум, с какъвто потенциал „З.и
- 03" ООД разполагат. Поради това е прието, че не може да се твърди, че
най-съществената и трудоемка част от изготвянето на тръжните книжа е свързана с
юридическото обслужване и подпомагане на тези процедури. В периодите преди 2015
г. „З.И - 03" ООД не са имали сключени договори с адвокат Г. или други
юристи за юридическо обслужване във връзка с участие в процедури по реда на
ЗОП. Установено е, че сключването на Договора от 15.01.2015 г. с адв. Г. с
договорено общо възнаграждение от 1 000 000 лв.
плюс ДДС, не е повлияло на реализираните приходи на „З.И - 03" ООД. За
периода 2013 г. приходите на дружеството са в размер на 16 828 896,63 лв., за 2014
г. – 16 878 999,47 лв., за
2015 г. – 16 631 209,35 лв. и за 2016
г. – 14 795 088,30 лв.
При това положение е прието и, че по
отношение на договореното възнаграждение съгласно договор от 15.01.2015 г. и
отчетения разход по фактура № 81/16.07.2015 г. на стойност 500 000 лв. и ДДС
100 000 лв. отново е налице прекомерност на адвокатски възнаграждения съобразно
действителната правна и фактическа сложност на извършените услуги.
Отчетените разходи от „З.И – 03“ ООД в
размер на 856000,00 лв. по седемте броя фактури, издадени от адв. Г. през 2015 г.
значително превишават разходите, които биха се отчели при извършване на
обичайни сделка от този вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия
икономически резултат.
При тези данни е прието, че страните са
предприели действия, които не съответстват на действителните им взаимоотношения
или на обичайните търговски взаимоотношения, като последица от което е
настъпило отклонение от данъчно облагане. Този противоправен резултат е довел
до занижен финансовия резултат на „З.И – 03“ ООД. В случая действително адв. Г.
в резултат на фактурираните на по-висока стойност адвокатски услуги е отчел
по-високи приходи, но осчетоводяването на разходи по фактури за доставка на
неосъществени на тази стойност услуги води до отклонение от данъчно облагане за
лицето, платило разходите. В тази връзка органите по приходите са се позовали
на Решение № 9264 от 27.06.2012 г. по адм.д. № 14910/2011 г., I отд. на ВАС, като са посочили, че в чл. 16, ал. 2 от ЗКПО е
употребен изразът "данъчната основа се определя", в който терминът „данъчната
основа“ е посочен в единствено число, от което следва, че в хипотезата на чл.
16, ал. 2 ЗКПО няма изискване преценката за наличие на отклонение от данъчно
облагане да се прави като общ резултат за двете лица, участващи в сделка за
доставка на услуга, която не е реално осъществена или е осъществена при
условия, различаващи се от обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат.
С оглед изложеното и тъй като е установено,
че адвокат Г. е извършил услугите -
консултации и изготвяне на тръжни книжа за участие в процедури по реда на ЗОП и
процесуално представителство по цитираните по-горе дела срещу длъжниците на „З.и – 03“ ООД (което
според органите по приходите, не е свързано с фактическа и правна сложност на
делата), е прието, че размерите на заплатените му адвокатски
възнаграждения следва да бъдат редуцирани до минималния размер предвиден в чл.
6, т. 14 (за
изготвянето на документация за участие
в процедури по ЗОП, макар тази разпоредба да е приета едва през 2016 г.)
и чл. 7, ал. 2 (за останалите случаи)
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както следва:
|
ф- ра № |
дата |
предмет на доставката |
стойност |
Определен р-р при ревизията по Наредба № 10/9.07.2004 г. |
Пояснения |
|
|
|
|
|
|
|
|
74 |
30.1.2015 г. |
По договор за правна защита от
30.01.2015 г., с предмет: предявяване, образуване и защита по изпълнително
дело, против „Кострой" ЕООД с ЕИК ********* и
солидарния длъжник Т.Л.С.за сумата - по изпълнителен лист. |
8000,00 |
2122,56 |
56170,78 лв.
- главница, неустойка - 50000 лв. по иска |
|
76 |
6.3.2015 г. |
По договор за правна защита от
04.03.2015 г. и договор за правна защита от 06.03.2015 г., с предмет:
предявяване, образуване и защита на иск - Несъстоятелност по т.д. № 776/14 г.
на ПОС, против ЕТ „А.- М.Н.", както и предявяване, образуване и защита
на иск, против ЕТ „А.- М.Н." по т.д. № 731/14 г. по описа на ПОС – за
сумата в размер на 317012,53 лв. |
30000,00 |
30000,00 |
по т. д. 731/2014 г. материалния интерес е в размер на 327012,53 лв., а по
т.д. № 776/14 г. – общо в размер на
856969,24 лв. По методиката на Наредбата възнаграждението е 36579,46 лв. |
|
77 |
27.3.2015 г. |
По договор от 03.11.2014 г.,
съгласно който клиентът „З.и - 3" ООД има вземания против длъжниците, а
именно: Община Смолян за сумата от 191895,77 лв. - главница, за което е
образувано т.д. № 86 по описа на ОС - Смолян за 2014 г., ЕТ „А.- М.Н.",
за сумата от 247572,07 лв. - главница, за което е образувано т.д. № 731 по
описа на ОС - Пловдив за 2014 г., както и е предявена молба за откриване на
производство по несъстоятелност, за което е образувано т.д. № 776 по описа на
ОС - Пловдив за 2014 г. |
300 000,00 |
0 |
по т. д. 731/14 г. и т.д. 776/14 г. вече има изчислени адв. възнаграждения в горната колона, по т.д. 86/2014 г.
има адвокатско възнаграждение заплатено по ф-ра № 63/02.07.2014 г. -16666,67 лв. и ДДС 3333,33 лв. |
|
80 |
13.7.2015 г. |
По договор
за правна защита
от 13.07.2015 г., с предмет:
предявяване, образуване и защита по изп.
дело против Община Смолян за сумата по изп.
лист от 08.07.2015 г. |
8000,00 |
2114,74 |
по изп. дело
- № 705/14 г. главницата е 105649,60 лв. |
|
81 |
16.7.2015 г. |
По договор от 15.01.2015 г., с предмет: юридически
обслужване - консултации и изготвяне на тръжни книжа за участие в
процедури по реда на ЗОП, с различен обем и сложност. Приложен е Протокол от 15.07.2015 г. към Договора,
съгласно който страните приемат, че
предметът на Договор
от 15.01.2015г. е изпълнен от Адвоката и приет от
клиента за периода
до 30.06.2015 г. без възражения и забележки. |
500000,00 |
55500,00 |
Тъй като заплащането е за първите 6 месеца на
2015 г., при ревизията е прието, че за този период е работено по половината
тръжни процедури за 2015 г. декларирани от дружеството, т. е. 37. бр. процедури х 1500,00 лв. |
|
87 |
19.10.2015г. |
по договор за правна защита от 19.10.2015 г.,
съгласно който адвокат Г.Н.Г. оказва правна защита и съдействие на клиента
ООД „З.и - 3" ООД в качеството му на съдружник в ДЗЗД - Консорциум „ВиК - Исперих 2013", един от съдружниците в което е
АД „Газстроймонтаж", изразяващи се в: предявяване, образуване и защита
на Иск против Община Исперих за сумата 176227,01лв. - цена на иска.
Договореното възнаграждение е 20000,00 лв. |
4166,67 |
0 |
176227,01 лв. - цена на иска против Община Исперих. Изчислено възнаграждение по Наредбата 5816,81 лв. - включено в долната колона. С фактури № 87 и № 84 са извършени две плащания по един и същ договор за
правна помощ |
|
84 |
19.10.2015 |
по договор за правна защита от 19.10.2015 г.,
съгласно който адвокат Г.Н.Г. оказва правна защита и съдействие на клиента
ООД „З.и - 3" ООД в качеството му на съдружник в ДЗЗД – Консорциум „ВиК - Исперих 2013", изразяващи се в: предявяване,
образуване и защита на Иск против Община Исперих за сумата 176227,01 лв. - цена
на иска. Договореното възнаграждение е 20000,00 лв. |
5833,33 |
5816,81 |
176227,01 лв. - цена на иска против Община Исперих. Изчислено общо
възнаграждение по Наредбата - 5816,81 лв. |
|
Общо |
856000,00 |
95554,11 |
|
||
В обобщение е посочено, че
размерът на адвокатските възнаграждение, който би съответствал на действителните
им взаимоотношения или на обичайните търговски взаимоотношения през 2015 г. е
95554,11 лв. Разликата в размер на 760445,89 лв. се явява разход, като
последица от който е настъпило отклонение от данъчно облагане. Този
противоправен резултат е довел до занижен финансовия резултат на „З.И – 03“
ООД.
При това положение, на
основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО не се
признават за данъчни цели отчетените разходи от ревизираното лице по фактури,
издадени му от адв. Г.Н.Г., както следва:
____________________________________________________________________________________________
|
Фактура № |
дата |
Непризнати разходи за данъчни цели |
|
74 |
30.1.2015 |
5877,44 |
|
76 |
6.3.2015 |
0 |
|
77 |
27.3.2015 |
300000,00 |
|
80 |
13.7.2015 |
5885,26 |
|
81 |
16.7.2015 |
444500,00 |
|
87 |
19.10.2015 |
4166,67 |
|
84 |
19.10.2015 |
16,52 |
|
Общо |
|
760445,89 |
Корпоративният данък за 2015 г. е
определен по следния начин:
|
Показатели |
Декларирано по ГДД |
Установено
при ревизията |
|
1.Общо приходи по ОПР |
16 631 209.35 |
16 631 209.35 |
|
2. Общо разходи по ОПР |
14 331 905.92 |
14 331 905.92 |
|
3. Счетоводна печалба |
2 299 303.43 |
2 299 303.43 |
|
4. Увеличение на счетов.финансов
резултат: |
441 292.85 |
1201738.74 |
|
402 905.54 |
402 905.54 |
|
|
16 505.22 |
16 505.22 |
|
|
• Други увеличения - чл. 41,
ал. 1 от ЗКПО |
21882.09 |
21882.09 |
|
|
760445.89 |
|
|
5. Намаления на счетов.финансов
резултат: |
436214.40 |
436214.40 |
|
402 905.54 |
402 905.54 |
|
|
8212.86 |
8212.86 |
|
|
• Други увеличения - чл. 41,
ал. 1 от ЗКПО |
25096.00 |
25096.00 |
|
6. Данъчна печалба след данъчно преобразуване |
2304381.88 |
3064827.77 |
|
7. Дължим корпоративен данък |
230438.19 |
306482,78 |
|
8. Внесен авансово корпоративен данък |
230004.00 |
230004.00 |
|
9. Разлика за внасяне (от дължимия корпоративен
данък) |
434.19 |
76478.78 |
Декларираният корпоративен данък в
размер на 434,19 лв. е внесен в срок на 11.03.2016 г. При това положение
установения като дължим с оспорения РА корпоративен данък възлиза на 76044,59 лв. (76478,78 лв. - 434,19 лв.).
За 2016 г.
За този отчетен период са изложени
идентични съображения с тези за 2015 г. (което
изключва необходимостта от тяхното преповтаряне) и е приложен
същия подход на облагане.
За извършените и фактурирани
адвокатски услуги през 2016 г. при ревизията е приложен размера, посочен в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения:
|
ф- ра № |
дата |
предмет на доставката |
стойност |
определени при ревизията възнаграждения |
Пояснения |
|
94 |
30.9.2016 г. |
По договор от 16.07.2015 г. за
юридическо обслужване при осъществяване и изпълнение предмета на дейност на
дружеството, както и консултации и изготвяне на книжа необходими и присъщи,
при съставяне и изготвяне на проекти за участие в процедури за изпълнение на
СМР, по обявени процедури по реда на ЗОП и др. Приложен е Протокол от
30.09.2016 г. към Договор от 16.07.2015 г., съгласно който страните по
договора приемат, че предмета на Договор от 16.07.2015 г. е изпълнен от
Адвоката и приет от клиента, частично, за периода до 30.09.2016 г. без
възражения и забележки. Страните договарят дължимо възнаграждение - за етап -
до 30.09.2016 г. в размер на 200000 лева без ДДС. |
200000,00 |
124500,00 |
83 броя тръжни процедури (по
данни на ревизираното лице) по 1500,00 лв. съгласно чл. 6, т. 14 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. |
|
97 |
19.12.2016 г. |
По договор за правна защита от
19.12.2016 г., съгласно който адвокат Г.Н.Г. оказва правна защита и
съдействие на клиента „З.И - 3" ООД, изразяващи се в: правна защита и
процесуално представителство по жалба - предмет на адм. д. № 2663/2016 г. по
описа на Адм.съд - Пловдив, против Решение № 738 от 31.10.2016 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП"- Пловдив. Договореното възнаграждение е
100000,00 лв. без ДДС. |
100000,00 |
4613,65 |
Материален интерес 208365,37 лв. Констатирано е, че договореното възнаграждение от
100000,00 лв. без ДДС е почти половината от размера на задълженията
установени с оспорения РА, поради което е прието, че същото е прекомерно. |
|
1 |
30.11.2016 г. |
По договор за правна защита от 07.10.2016 г., съгласно който адвокат С.Б.Л.оказва
правна защита и
съдействие на клиента „З.И - 3" ООД, изразяващи се
в: предявяване, образуване и
защита на Иск против „Агродрип" ООД за сумата от 500000,00
лв. – главница. Договорено
възнаграждение 475000,00 лв. без ДДС. |
475000,00 |
11730 |
Материален интерес 500000,00 лв. Констатирано е, че договореното
възнаграждение от 475000,00 лв. без ДДС е почти колкото размера на иска,
поради което е прието, че същото е прекомерно. |
|
общо |
775000,00 |
140843,65 |
|
||
Прието
е, че размерът на адвокатските възнаграждение, който би съответствал на
действителните им взаимоотношения или на обичайните търговски взаимоотношения
през 2015 г. е 140843,65 лв., а разликата в размер на 634156,35 лв. се явява
разход, като последица от който е настъпило отклонение от данъчно облагане.
Този противоправен резултат е довел до занижен финансовия резултат на „З.И – 03“
ООД.
На
основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО не са
признати за данъчни цели отчетените от „З.И – 03“ ООД разходи, възлизащи на
634156,35 лв. по следните фактури и в следните размери:
____________________________________________________________________________________________
|
Фактура |
дата |
Непризнати разходи за данъчни цели |
|
|
№ 94 - издадена от адв. Г.Г. |
30.9.2016 г. |
75500,00 |
|
|
№ 97 - издадена от адв. Г.Г. |
19.12.2016 г. |
95386,35 |
|
|
№ 1 - издадена от адв. С.Л. |
30.11.2016 г. |
463270,00 |
|
|
Общо |
|
634156,35 |
|
Корпоративният данък за 2016 г. е
определен по следния начин:
|
Показатели |
Декларирано по ГДД |
Установено
при ревизията |
|
1.Общо приходи по ОПР |
14 795 088.30 |
14 795 088.30 |
|
2. Общо разходи по ОПР |
13 065 438.34 |
13 065 438.34 |
|
3. Счетоводна печалба |
1 729 649.96 |
1 729 649.96 |
|
4.Увеличение на счетов.
финансов резултат: |
463 531.40 |
1097687,75 |
|
398 439.19 |
398 439.19 |
|
|
9 689.09 |
9 689.09 |
|
|
27 057.32 |
27 057.32 |
|
|
10 227.80 |
10 227.80 |
|
|
|
634156.35 |
|
|
18118.00 |
18118.00 |
|
|
5. Намаления на счетов.финансов
резултат: |
459720.83 |
459720.83 |
|
398 290.32 |
398 290.32 |
|
|
9689.09 |
9689.09 |
|
|
30743.42 |
30743.42 |
|
|
20 998.00 |
20 998.00 |
|
|
6. Данъчна печалба след данъчно преобразуване |
1733460.53 |
2367616.88 |
|
7. Дължим корпоративен данък |
173346.05 |
236761.69 |
|
8. Внесен авансово корпоративен данък |
120000.00 |
120000.00 |
|
9. Разлика за внасяне (от дължимия корпоративен
данък) |
53346.05 |
116761.69 |
Декларираният корпоративен данък в
размер на 53346,05 лв. е внесен в срок. При това положение, установеният като
дължим с оспорения РА корпоративен данък възлиза на 63415,64 лв. (116761,69 лв. – 53346,05 лв.).
13. На основание чл. 175, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 1
от ЗЛДТДПДВ са установени лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен
данък (КД) по ЗКПО в срок за 2012 г. в общ размер на 1649,67 лв.
Посочено е в тази
връзка, че съгласно чл. 84 от ЗКПО месечните авансови вноски се правят от
данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година. За
2011 г. данъчната печалба на дружеството е 238007,08 лева. Месечните авансови
вноски се определени по формулата по чл. 86, ал. 1 от ЗКПО: АВ = ((ДП x к)/12)
x ДС, където АВ е месечната авансова
вноска, ДП е декларираната данъчна
печалба за годината преди предходната година (при
определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 януари до 31 март)
или декларираната данъчна печалба за предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1
април до 31 декември), к е коефициентът,
отразяващ промените в икономическите условия за текущата година, утвърден със
закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, а ДС е данъчната ставка на корпоративния
данък.
По отношение на авансовата
вноска за корпоративен данък за м.04.2012 г. е приложен чл. 86, ал. 2 от ЗКПО,
според който когато данъчната печалба за предходната година превишава данъчната
печалба за годината преди предходната, месечната авансова вноска за април се
определя, като месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода
от 1 април до 31 декември, се увеличава със сумата, определена по следната формула:
А = 3х(АВ2-АВ1), където:
А е сумата на увеличението, АВ1 - месечната авансова вноска за
периода от 1 януари до 31 март, изчислена по реда на ал. 1, АВ2 - месечната авансова вноска за
периода от 1 април до 31 декември, изчислена по реда на ал. 1.
Установено е, че данъчната
печалба на „З.и - 3" ООД за 2010 г. е в размер на 211390,00 лв.
Дължимата месечна
авансова вноска за корпоративен данък за периода 01.01.2012
г. - 31.03.2012 г. е изчислена в размер на 1937,74 лв. (211390,00 *1,1/12*10% = 1937,74
лв.).
Дължимата месечна
авансова вноска за корпоративен данък за периода 01.04.2012 г. - 31.12.2012 г.
е изчислена в размер на 2181,73 лв. (495371,53
*1,1/12*10% = 2181,73 лв.).
Дължимата месечна
авансова вноска за корпоративен данък за м.04.2012 г. е изчислена в размер на
2913,70 лева. /2181,73 лв. + 3*(2181,73-1937,74)/.
Констатирано е, че
от страна на „З.И – 3“ ООД е внесена само една авансови вноски за КД за 2012 г.
в размер на 5000,00 лв. на 05.12.2012 г. Отделно от това е установен, че ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. е подадена на 27.02.2013 г., а КД за 2012 г. е внесен
на 15.03.2013 г.
При тези данни,
лихвите за невнесените в срок авансови вноски са начислени върху следните суми
и за следните периоди:
|
месец |
дължими АВ |
период на лихва от |
до |
размер на лихвата |
|
1 |
1937,74 |
16.01.2012 г. |
05.12.2012 г. |
177,71 |
|
2 |
1937,74 |
16.02.2012 г. |
05.12.2012 г. |
160,69 |
|
3 |
1937,74 |
16.03.2012 г. |
05.12.2012 г. за сумата в размер на 1124,52 лв.
и до 27.02.2013 г. - за сума в размер на 813,22 лв. |
84,05 79,89 |
|
4 |
2913,70 |
16.04.2012 г. |
27.02.2013 г. |
260,76 |
|
5 |
2181,73 |
16.05.2012 г. |
27.02.2013 г. |
176,81 |
|
6 |
2181,73 |
16.06.2012 г. |
27.02.2013 г. |
157,76 |
|
7 |
2181,73 |
16.07.2012 г. |
27.02.2013 г. |
139,30 |
|
8 |
2181,73 |
16.08.2012 г. |
27.02.2013 г. |
120,22 |
|
9 |
2181,73 |
16.09.2012 г. |
27.02.2013 г. |
101,13 |
|
10 |
2181,73 |
16.10.2012 г. |
27.02.2013 г. |
82,66 |
|
11 |
2181,73 |
16.11.2012 г. |
27.02.2013 г. |
63,58 |
|
12 |
2181,73 |
16.12.2012 г. |
27.02.2013 г. |
45,11 |
|
Общо |
26180,76 |
|
|
1649,67 |
14. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ е установена дължима лихва за невнесен в срок данък върху разходите за
превозни средства за 2011 г. в размер на 12,08 лв. и за 2012 г. в размер на
9,75 лв., както следва:
В хода на ревизията е установено, че ревизираното
лице разполага със 45 броя собствени автомобили подробно описани в табличен вид
в РД (стр. 60), които се използват както за управленската дейност на
дружеството, така и за дейност по занятие. Разходите се отчитат за всеки автомобил.
Горивото се изписва с пътни листове.
На база изминатите километри от всеки
един автомобил, отразени в пътните листове, е извършено разделяне на разходите
за гориво и другите експлоатационни разходи на такива по занятие и такива за
управленска дейност. За разходите, свързани с експлоатацията на превозните
средства, когато с тях се е осъществявала управленска дейност, ревизираното
лице е начислявало данък чл. 204, т. 3 от ЗКПО /в сила до 31.12.2015 г./.
Начисленият и внесен данък върху разходите за превозни средства от дружеството
през 2011 г. и 2012 г. е, както следва:
|
Данък върху разходите за
превозни средства – 2011 г. |
|||||
|
период |
сума на разхода |
сума на данъка |
дата на внасяне |
лихва за закъснение |
дата на внасяне на лихвата |
|
яну.11 |
1980,00 |
198,00 |
16.2.2011 |
|
|
|
фев.11 |
0,00 |
0,00 |
|
|
|
|
мар.11 |
3364,70 |
336,47 |
10.5.2011 |
2,38 |
|
|
апр.11 |
3099,00 |
309,90 |
13.5.2011 |
|
|
|
май.11 |
4296,90 |
429,69 |
15.6.2011 |
|
|
|
юни.11 |
0,00 |
0,00 |
|
|
|
|
юли.11 |
0,00 |
0,00 |
|
|
|
|
авг.11 |
12833,90 |
1283,39 |
11.10.2011 |
9,44 |
|
|
сеп.11 |
9218,80 |
921,88 |
18.10.2011 |
0,26 |
|
|
окт.11 |
4121,40 |
412,14 |
17.11.2011 |
|
|
|
ное.11 |
6936,60 |
693,66 |
15.12.2011 |
|
|
|
дек.11 |
6626,20 |
662,62 |
13.1.2012 |
|
|
|
Общо |
52477,50 |
5247,75 |
|
12,08 |
|
|
По ГДД 2011 г. |
53766,2 |
128,87 |
27.2.2012 |
1,53 |
28.2.2012 |
В обобщение е посочено, че общият размер
на данъка върху разходите за превозни средства за 2011 г. е 5376,62 лв., като
изцяло е внесен. Съгласно чл. 217, ал. 2 от ЗКПО /в
сила до 31.12.2012 г./,
данъкът върху разходите се внася до 15-число на месеца, следващ месеца, в който
е начислен разходът. За закъснението на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с
чл.1 от ЗЛДТДПДВ до датата на внасяне е прието, че се дължи лихва, като за 2011
г. същата е в общ размер на 13,61 лв., от които 1,53 лв. са внесени на
28.02.2012 г.
Данък върху разходите за превозни средства – 2012 г.
|
период |
сума на разхода |
сума на данъка |
дата на внасяне |
лихва за закъснение |
дата на внасяне на лихвата |
|
яну.12 |
6055,10 |
605,51 |
14.3.2012 |
4,79 |
|
|
фев.12 |
746,70 |
74,67 |
4.4.2012 |
0,42 |
|
|
мар.12 |
3606,40 |
360,64 |
17.4.2012 |
0,1 |
|
|
апр.12 |
3845,90 |
384,59 |
25.06.2012 |
4,44 |
|
|
май.12 |
2499,90 |
249,99 |
4.6.2012 |
|
|
|
юни.12 |
5343,90 |
534,39 |
11.7.2012 |
|
|
|
юли.12 |
5276,00 |
527,60 |
8.8.2012 |
|
|
|
авг.12 |
5741,80 |
574,18 |
12.9.2012 |
|
|
|
сеп.12 |
5080,40 |
508,04 |
11.10.2012 |
|
|
|
окт.12 |
5466,10 |
546,61 |
6.11.2012 |
|
|
|
ное.12 |
5277,00 |
527,70 |
12.12.2012 |
|
|
|
дек.12 |
|
|
|
|
|
|
Общо 2012 |
48939,20 |
4893,92 |
|
9,75 |
|
Общият размер на данъка върху
разходите за превозни средства за 2012 г., установен в размер на 4893,92 лв. е
внесен изцяло. За закъснението на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1
от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл. 217, ал. 2
от ЗКПО /в
сила до 31.12.2012 г./ до датата на внасяне се дължи лихва, като за 2012 г.
същата е в общ размер на 9,75 лв.
15.
В
хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ),
частично оспорена от процесуалния представител на ответника, чието заключение,
се свежда до следното:
15.1. Относно отказаното
право на приспадане на данъчен кредит за доставки на МПС, вещото лице посочва,
че в случая се касае за придобиването на следните МПС:
- Мердедес,
модел ML с рег.№ РВ ***РМ, придобит с Договор за покупко-продажба от 25.06.2013
г. и стойност 31 845 евро /том
1, лист 233/. ДДС при
покупката на автомобила е упражнено с издаването на Протокол по чл. 117 от ЗДДС
№ **********/04.07.2013 г. и включването му в дневник за покупки за м.07.2013
г. с данъчна основа 62 284 лв. и начислен ДДС в размер на 12 456,80 лв.
-
Ауди, модел A3 спортбаг с рег.№ РВ ***СВ, придобит с
Договор за покупко-продажба от 16.11.2015 г. и стойност 28 067,23 евро /том 1, лист 258/. ДДС при покупката на автомобила е
упражнено с издаването на Протокол по чл. 117 от ЗДДС № **********/16.11.2015
г. и включването му в дневник за покупки за м.11.2015 г. с данъчна основа 54 894,73
лв. и начислен ДДС в размер на 10 978,95 лв.
Установено
е също така, че към датата на придобиването на двата автомобила, жалбоподателят
е бил регистрирано по ЗДДС лице, считано от 06.12.2004 г. на основание чл. 96
от ЗДДС и няма прекратяване на регистрацията на лицето и към момента на изготвяне
на заключението.
На
следващо място, след запознаване с наличните по делото доказателства –
декларации на шофьорите на автомобилите за показателите на километража,
изминатите километри, наличностите на гориво в началото и края на месеца, както
и зареденото гориво и приложените към всяка декларация, която е за календарен
месец, съответен пътен лист, който показва маршрутите на автомобилите по дати,
вещото лице в табличен вид е обобщило данните и е достигнало до заключение, че са
налице документи, отчитащи движението на процесните автомобили и разхода им на
гориво.
Съгласно
описаните маршрути в пътните листи на автомобилите е видно, че всички пътувания
започват от „База“, което вероятно е базата на „З.И-03“ ООД, където домуват служебните автомобили, което вещото лице не може да
заяви категорично. Видно е, че са посещавани градове в страната, в които
дружеството е имало обекти през проверявания период. Отчетен е разход на гориво
и за двата автомобила.
Във
връзка с редовността на водените счетоводни регистри за ревизирания период от
жалбоподателя, вещото лице посочва, че начетът по ЗДДС в оспорения ревизионен
акт е формиран от отказан данъчен кредит за двата автомобила Мерцедес МЛ и Ауди
A3, за които дружеството е ползвало данъчен кредит, неправомерно според
данъчните органи; останалата част от начета са лихви за издадени след
нормативно определения 5-дневен срок от датата на данъчното събитие фактури. Вещото
лице посочва, че в чл. 70 от ЗДДС са описани ограниченията за ползване на
данъчен кредит, едно от които е покупка на „лек“ автомобил. От регистрационните
талони на двата процесни автомобила, налични по делото в том 1 на л. 232 и 257-гръб
вещото лице е установило, че и двата автомобила са леки. Дейността на „З.И-03“
ООД също не попада в изключенията за ползване на данъчен кредит при някои
видове дейности, описани в ал. З на чл. 70 от ЗДДС. В този смисъл, според
експерта, счетоводството на „З.И-03“ ООД неправилно е отразило в счетоводните
си регистри Протокол по чл. 117 от ЗДДС за ползване на данъчен кредит на двете
превозни средства.
15.2. Относно приложението
на разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО, вещото лице е установило следното:
Процесните
фактури, със стойността на които е увеличен данъчният финансов резултат на „З.И-03“
ООД, и е начислен допълнително данък по ЗКПО с РА, са посочените по следния
начин:
|
Фактура № |
Дата |
Издател |
Предмет |
Данъчна основа |
ДДС |
Признат р-р на разхода по РА |
Том |
Лист |
|
74 |
30.01.2015 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.за правна защита от 30.01.2015 г. |
8000 |
1600 |
2122.56 |
10 |
2553 |
|
76 |
06.03.2015 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.за правна защита от 04.03.2015 г. и 06.03.2015 г. |
30000 |
6000 |
30000 |
10 |
2558 |
|
77 |
27.03.2015 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.от 03.11.2014 г. |
300000 |
60000 |
0 |
10 |
2514 |
|
80 |
13.07.2015 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.за правна защита от 13.07.2015 г. |
8000 |
1600 |
2114.74 |
10 |
2563 |
|
81 |
16.07.2015 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.от 15.01.2015 г. |
500000 |
100000 |
55500 |
10 |
2566 |
|
87 |
19.10.2015 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.за правна защита от 19.10.2015 г. |
4166.67 |
833.33 |
0 |
10 |
2576 |
|
84 |
19.10.2015 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.за правна защита от 19.10.2015 г. |
5833.33 |
1166.67 |
5816.81 |
10 |
2572 |
|
|
|
|
|
856000 |
171200 |
95554.11 |
|
|
|
94 |
30.09.2016 |
Адвокат Г.Г. |
Дог. от 16.07.2015 г. и протокол от 30.09.2016 г. |
200000 |
40000 |
124500 |
10 |
2519 |
|
97 |
19.12.2016 |
Адвокат Г.Г. |
Дог.за правна защита от 19.12.2016 г. |
100000 |
20000 |
4613.65 |
10 |
2580 |
|
1 |
30.11.2016 |
Адвокат С.Л. |
Дог.за правна защита от 07.10.2016 г. по Арб.дело №
1/2016 г. |
475000 |
95000 |
11730 |
10 |
2526 |
|
|
|
|
|
775000 |
155000 |
140843.65 |
|
|
Според вещото лице, за 2015 г., описаните в горната
таблица фактури, издадени от адвокат Г. на „З.И-03“ ООД са в размер на 856 000
лв. С оглед Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
органите по приходите са приели, че фактурираните адвокатски хонорари са
завишени и водят до отклоняване от данъчно облагане по отношение на
жалбоподателя. В тази връзка, според изчисленията на приходните органи, следва
да бъдат признати като разход за 2015 г. само 95554,11 лв. от фактурираните
общо 856 000 лв. без ДДС адвокатски хонорари. С непризнатия размер на разхода
за 2015 г., а именно 760 445,89 лв., финансовият резултат на дружеството е
увеличен и е начислен допълнително данък по ЗКПО в размер на 76 044,59 лв.
За 2016 г. методиката на начета по ЗКПО е идентична - от
фактурираните адвокатски хонорари в размер на 775 000 лв. без ДДС е приспаднат
признатият според НАП размер на разхода – 140 843,65 лв. и с получената
разлика от 634 156,35 лв. е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя,
като е начислен допълнително данък по ЗКПО в размер на 63 415,64 лв.
Експертизата е проследила какво отражение са намерили
тези фактури при техния издател, съответно участват ли в приходите по ГДД и във
формирането на данъчните задължения на лицето за съответните години, както
следва:
За 2015 г. е подадена от Г.Г. Годишна
данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1600И0368327/28.04.2016 г.
В Приложение № 3 от ГДД, където се декларират доходите от свободна професия
/адвокат/ са посочени доходи е код 306 „Доходи от упражняване на свободна
професия“ в размер на 1 017 083,30 лв., която сума отговаря на сумата,
посочена от експертизата в изготвена за целта таблица /с разлика от 0.04 лв./ с
включени сумите по процесните фактури. Данъчната основа за облагане от тази
дейност е в размер на 762 812,47 лв.
При проверката на експертизата е установено, че доходите
от дейността като адвокат са формирани на база издадените през 2015 година
фактури с номера от ********** до **********, фактури по ЗДДС, включващи и
процесните такива. Процесните фактури за 2015 г., на база на които е отказан
разход на жалбоподателя участват във формирането на облагаемия доход на адвокат
Г. и върху тези суми е начислен данък по ЗДДФЛ.
Г.Г. е придобил доходи и от
трудови правоотношения, отчетени в Приложение № 1 на ГДД и общата годишна
данъчна основа на лицето е в размер на 847 840,11 лв., върху която сума е
начислен данък в размер на 84 784,01 лв.
През 2015 г. авансово е удържан данък върху доходите от
трудови правоотношения в размер на 8592,51 лв.; на 17.04.2015 г. е внесен
авансово данък по ЗДДФЛ в размер на 26 100 лв.; на 28.07.2015 г. е внесен
авансово данък по ЗДДФЛ в размер на 525 лв.; на 07.10.2015 г. е внесен авансово
данък по ЗДДФЛ в размер на 38 156,25 лв. Общо внесеният авансов данък от задълженото
лице е в размер на 64 781,25 лв. Остатъкът от дължимия данък за довнасяне
по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 11 410 лв. е преведен към бюджета на 28.04.2016
г.
По отношение на косвения данък - данък върху добавената
стойност, експертизата е направила проверка на отчетните регистри по ЗДДС и
платежните документи на адвокат Г.Г. за месеците, в
които са издадени процесиите фактури, и е установила следното:
|
Период на деклариране |
Вх.№ на
Справка-декларация по ЗДДС |
ДДС
за внасяне в |
Дата
на плащане на ДДС |
|
1.2015 |
16002641565/11.02.2015 |
1722 |
11.02.2015 |
|
03.2015 |
16002683633/08.04.2015 |
66000 |
07.04.2015 |
|
07.2015 |
16002789387/13.08.2015 |
101100 |
12.08.2015- 1100 лв.;
13.08.2015- 100000 лв. |
|
10.2015 |
16002852447/11.11.2015 |
4504.51 |
10.11.2015 |
Т.е., адвокат Г.Г. е декларирал
всички издадени процесни фактури за извършени услуги, начислил е дължимия ДДС
по тях в отчетните си регистри по ЗДДС и е внесъл дължимия данък по сделките.
За 2016 г. е подадена от Г.Г. ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1600И0424903/22.02.2017 г. В Приложение № 3 от ГДД,
където се декларират доходите от свободна професия /адвокат/, са посочени
доходи с код 306 „Доходи от упражняване на свободна професия“ в размер на 846 490,64
лв., която сума отговаря на сумата, посочена от експертизата в нарочно
изготвена за целта таблица с включени суми по процесни фактури. Данъчната
основа за облагане от тази дейност е в размер на 634 867,98 лв. В този
смисъл, според вещото лице, лицето Г.Г. е декларирало
доходите си от дейността си като адвокат на база издадените през 2016 година
фактури с номера от ********** до ********** по ЗДДС, включващи и процесните такива.
Фактурите за 2016 г., на база на които е отказан разход на жалбоподателя
участват във формирането на облагаемия доход на адвокат Г. и върху тези суми е
начислен данък по ЗДДФЛ.
Г.Г. е придобил доходи и от
трудови правоотношения, отчетени в Приложение № 1 на ГДД и общата годишна
данъчна основа на лицето е в размер на 682 621,18 лв., върху която сума е
начислен данък в размер на 68 262,12 лв. През 2016 г. авансово е удържан
данък върху доходите от трудови правоотношения в размер на 4775,32 лв.; на
18.04.2016 г. е внесен авансово данък по ЗДДФЛ в размер на 125 лв.; на
21.07.2016 г. е внесен авансово данък по ЗДДФЛ в размер на 1112,50 лв.; на
07.10.2016 г. е внесен авансово данък по ЗДДФЛ в размер на 52 500 лв. Общо
внесеният авансов данък от задълженото лице е в размер на 53 737,50 лв.
Остатъкът от дължимия данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 9261,55
лв. е преведен към бюджета на 23.02.2017 г.
По отношение на косвения данък - данък върху добавената
стойност, експертизата е направила проверка на отчетните регистри по ЗДДС и
платежните документи на адвокат Г.Г. за месеците, в
които са издадени процесните фактури и е установила следното:
|
Период на деклариране |
Вх.№ на
Справка-декларация по ЗДДС |
ДДС
за внасяне в |
Дата
на плащане на ДДС |
|
09.2016 |
16003112183/06.10.2016 |
40000 |
07.10.2016 |
|
12.2016 |
16003191715/12.01.2017 |
21600 |
10.01.2017-1600
лв; 12.01.2017 - 20000 лв |
Т.е., адвокат Г.Г. е декларирал
всички издадени процесни фактури за извършени услуги, начислил е дължимия ДДС
по тях в отчетните си регистри по ЗДДС и е внесъл дължимия данък по сделките.
По отношение на адвокат С.Б.Л.е установено, че е регистрирано
лице по смисъла на ЗДДС. Налични са по делото в том 9 на лист 2396-2432
представени от адвокат С.Л. документи във връзка с ревизията на жалбоподателя,
а именно: Договор за правна защита от 07.10.2016 г. с клиент „З.И-03“ ООД,
предмет на договора „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
предявяване, образуване и защита на иск, с цена на иска 500 000 лв.
Договореното възнаграждение по договора е 475 000 лв. Представена е също фактура
№ **********/30.11.2016 г. с предмет „Договор за правна защита по Арб. дело
№1/2016 г., данъчна основа 475 000 лв. и начислен ДДС в размер на 95 000 лв.
Общата стойност на фактурата е в размер на 570 000 лв. Представена е по делото
ГДД на адвокат С.Л. за 2016 г., която е подадена към ТД на НАП с вх. №
2300И0080043/06.04.2017 г. В част III на декларацията са описани изплатени
доходи от жалбоподателя в размер на 475 000 лв. Описаната сума участва в общата
годишна данъчна основа на декларацията, която е в размер на 361 823,28 лв.
и съответно начислен данък по ЗДДФЛ в размер на 36 182,33 лв.
Вещото лице е посочило, че по делото са постъпили
документи с вх. № 15320/20.08.19 г. от НАП, част от които е „Справка за
плащания за погасяване на задължение - данък върху доходите на физическите лица
по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.“ на адвокат С.Л.. Справката показва, че
задължението за данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 36 182 лв. е погасено
чрез постъпили плащания в общ размер 32 791,83 лв. и чрез прихващане с АПВ
в общ размер 3390,17 лв.
По отношение на косвения данък, а именно ДДС, е
представено по делото писмо от Директора на НАП - София област, в което е описано,
че за м.11.2016 г. резултатът по ЗДДС на адвокат С.Л. е ДДС за възстановяване в
размер на 778,82 лв. Т.е. не следва да се търси ефективно плащане на ДДС за
м.11.2016 г., в който месец е издадена процесната фактура на дружеството, тъй
като лицето не е имало задължение за данък през този данъчен период.
Според експерта, не е редно органите по приходите при
прилагане разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО да използват минималните размери на
адвокатските възнаграждения за изчисляване на пазарни цени, при положение че в
ДР на ЗКПО изрично е установено, че по смисъла на този закон „Пазарна цена“ е
цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а именно: „Пазарна цена“ е сумата
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица,
които не са свързани.
Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 16,
ал. 1 от ЗКПО, данъчната основа по сделки, включително и между несвързани лица,
както е в описания случай, може да се определи, без да се вземат под внимание
тези сделки или някои техни условия, в случай, че сделките са сключени при
условия, чието изпълнение води до съществено отклонение от данъчно облагане.
Това означава, че при сделки между несвързани лица, е налице съществено
отклонение от данъчно облагане, при условие, че са налице такива условия по
сделка, чието изпълнение или осъществяване води до промяната на данъчната
основа (платена в повече или в по-малко сума за придобиване на стоките/
услугите) и оттам промяна на финансовия резултат, респективно в дължимия
корпоративен данък, като от изпълнението или осъществяването на тези условия,
следва да е настъпило съществено отклонение от данъчно облагане.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, според вещото
лице, изисква също така да се вземе под внимание данъчната основа, която би се
получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчно облагане. Едва при установяване на различие при сравнение
между реална пазарна цена (§ 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 и 10
от ДР на ДОПК) и продажна цена, което различие обаче трябва да се е отразило на
данъчното облагане, може да се коригира данъчният финансов резултат. Иначе
казано, според вещото лице, при сделки между несвързани лица, пазарната цена е
договорената и платена сума без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която цена не се утежнява в увеличение с други условия на договора /неустойки,
лихви за забава и др./.
От гореизложеното, вещото лице е достигнало до извода, че
прилагането на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в общия случай между независими лица (лица, които не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от
ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК) цените са пазарни, което от
своя страна изключва прилагането на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.
С оглед приложение разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО,
при условие, че данъчният орган е приел, че цената, договорена и платена между
страните, не е пазарна цена, същият е длъжен да определи такава съгласно
разпоредбите на закона. Посочва се, че в ДР на § 1, т. 10 от ДОПК са определени
методите за определяне на пазарни цени, а именно: а) методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени,
където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на
стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите
на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при
който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията
се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната
нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Като редът и начинът за
прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.
От цитираното по-горе, според експерта, за да бъдат
коректно определени пазарните цени на процесните сделки, то проверяващите е
следвало да направят оценка по методите, описани в Наредба № Н-9 за реда и
начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Такава
оценка не е направена, нито е ползвана експертиза за вярното изчисление на
пазарните цени на сделките. Експертизата счита, че след като законът препраща
към цитираната наредба за определяне на пазарни цени, то не е редно да се
използват минималните размери на адвокатските възнаграждения за изчисляване на
пазарни цени.
От всичко казано дотук, вещото лице е достигнало до
заключението, че не е налице отклонение от данъчно облагане, извършена е реална
сделка на свободно договорени пазарни цени и са начислени и платени следващите
се преки и косвени данъци от доставчиците. Договорената и платена цена от получателя
по процесните сделки, е пазарна цена за тези сделки, докато не е доказано
обратното с методите, посочени в закона.
Формираните разходи от процесните сделки при получателя
са отчетени като приход при доставчика, за които приходи са начислени и
заплатени следващите се преки и косвени данъци. Експертизата счита, че не е
налице установеното отклонение от данъчно облагане от органите по приходите по
отношение на жалбоподателя - получател по процесните сделки, което отклонение
от данъчно облагане да е установено по реда на закона, за което подробно са
изложени съображенията в заключението.
Във връзка с редовното водене на счетоводните регистри на
жалбоподателя за ревизирания период, експертизата е проверила регистрите, които
показват отразяването на процесните сделки, по които е формиран начет по чл. 16
от ЗКПО за жалбоподателя. Посочва се, че е наличен по делото в том 10 на л.
2604-2605 счетоводен регистър на „З.И-03“ ООД за периода 2012 г. - 2017 г. с
аналитичност на доставчик „адвокат Г.Г.“, който
показва, че са съставени идентични счетоводни записвания по всички процесни
фактури, издадени от адвокат Г., а именно:
Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги
Дебит сметка 4531 Начислен ДДС на покупките
Кредит сметка 401 Доставчици /501 Каса в лева /в
зависимост от вида на плащането/
Дебит сметка 614 Административни разходи Кредит сметка
602 Разходи за външни услуги.
Съставените счетоводни записвания показват, че всички
процесни фактури са отразени като разходи за външни услуги, след което тези
разходи се разпределят към административните разходи на дружеството. Сметка 614
Административни разходи се приключва със сметката за отчитане на печалбите и
загубите от текущата година, което означава, че разходите за извършените
адвокатски услуги, намират отражение във финансовия резултат на „З.И-03“ ООД за
съответната година. С описаните разходи се намалява текущата счетоводна
печалба, тъй като от разходите за юридическо обслужване или процесуално
представителство, не се очаква да се черпят икономически изгоди в повече от
един отчетен период, освен ако не става дума за дългосрочен договор с
абонаментно обслужване. В такъв случай дължимите хонорари следва да се
признават за разход само за месеците в текущата финансова година.
По фактурите, издадени от адвокат Г. е налице плащане в
брой само по два документа:
Фактура № 74/30.01.2015 г. на стойност 9600 лв. - платена
е в брой сумата 6400 лв. на дата 30.01.2015 г. Остатъкът по фактурата от 3200
лв. е преведен по сметката на адвокат Г. на дата 06.02.2015 г., съгласно
банково извлечение № 25 от Прокредитбанк АД на „З.И-03“
ООД.
Фактура № 80/13.07.2015 г. на стойност 9600 лв. - платена
е в брой сумата 9600 лв. на дата 13.07.2015 г.
По останалите фактури са осчетоводени при жалбоподателя
следните плащания:
|
Фактура
№ |
Дата |
Издател |
Стойност
лв |
Том |
Лист |
Платена
сума |
Дата |
Банк.извл. |
Банка |
|
76 |
06.03.2015 |
Адвокат Г.Г. |
36000 |
10 |
2558 |
36000 |
27.03.2015 |
58 |
Прокредит банк
АД |
|
77 |
27.03.2015 |
Адвокат Г.Г. |
360000 |
10 |
2514 |
360000 |
30.03.2015 |
59 |
Прокредит банк
АД |
|
81 |
16.07.2015 |
Адвокат Г.Г. |
600000 |
10 |
2566 |
600000 |
12.08.2015 |
148 |
Прокредит банк
АД |
|
87 |
19.10.2015 |
Адвокат Г.Г. |
5000.004 |
10 |
2576 |
5000 |
28.10.2015 |
198 |
Прокредит банк
АД |
|
84 |
19.10.2015 |
Адвокат Г.Г. |
6999.996 |
10 |
2572 |
7000 |
22.10.2015 |
194 |
Прокредит банк
АД |
|
94 |
30.09.2016 |
Адвокат Г.Г. |
240000 |
10 |
2519 |
240000 |
04.10.2016 |
98 |
Уникредит Булбанк АД |
|
97 |
19.12.2016 |
Адвокат Г.Г. |
120000 |
10 |
2580 |
120000 |
12.01.2017 |
5 |
Уникредит Булбанк АД |
|
|
|
|
1368000 |
|
|
1368000 |
|
|
|
Във връзка с фактурата, издадена от адвокат С.Л. е
наличен по делото счетоводен регистър на жалбоподателя за периода 2012 г. -
2017 г. /том
10, лист 2612/.
Регистърът показва, че по фактурата е съставено следното счетоводно записване:
Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги
Дебит сметка 4531 Начислен ДДС на покупките
Кредит сметка 401 Доставчици /501 Каса в лева /в
зависимост от вида на плащането/
Дебит сметка 614 Административни разходи
Кредит сметка 602 Разходи за външни услуги
Съставеното счетоводно записване показва, че процесната
фактура е отразена като разход за външни услуги, след което този разход се
отнася към административните разходи на дружеството. Сметка 614 Административни
разходи се приключва със сметката за отчитане на печалбите и загубите от
текущата година, което означава, че разходите за извършените адвокатски услуги
намират отражение във финансовия резултат на дружеството за съответната година.
С описаните разходи се намалява текущата счетоводна печалба, тъй като фактурата
е по договор за правна защита в арбитражно дело, изходът на което няма да
промени заплатения хонорар за услугата.
По фактура № **********/30.11.2016 г., издадена от адвокат
С.Л. са направени плащания от страна на жалбоподателя за пълния размер на
фактурираната услуга. Платените суми са както следва:
300 000 лв. на 14.12.2016 г. съгласно банк.
извлечение № 146 на Уникредит Булбанк АД;
150 000 лв. на 22.12.2016 г. съгласно банк.
извлечение № 152 на Уникредит Булбанк АД;
50 000 лв. на 03.01.2017 г. съгласно банк.
извлечение № 1 на Уникредит Булбанк АД;
70 000 лв. на 12.01.2017 г. съгласно банк.
извлечение № 5 на Уникредит Булбанк АД.
15.3. Относно начислените
лихви за забава вещото лице е установило следното:
След извършена проверка на начислените и определени лихви
за забава, по всяка една сума - главница, представляваща данъчно задължение,
вещото лице е установило, че действителният размер на начислените лихви
отговаря на размера на лихвите, изчислени в процесния РА.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
страните по сделката не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
С оглед вписванията в пътните книжки и обстоятелството, че автомобилите тръгват
и се прибират в базата на дружеството, където домуват,
навежда на мисълта и дава възможност да се направи извод, че те се използват за
дейността на дружеството. Всички документи, по които вещото лице е работило, се
намират по делото.
16. Като свидетели по делото са разпитани:
16.1. С.И.М.– служител в „З.И-03“ ООД - диспечер транспортни средства и
механизация. Същият заявява, че двата автомобила - Мерцедес рег. № ***и Ауди
рег. № ***се използват от дружеството за производствени цели. С тях се извършва
превоз на работници и служители на фирмата до различни обекти на фирмата, както
и някои контролни органи, като например технически надзор, когато нямат
транспорт, някои видове контролни органи или лаборатории, които извършват
тестове на обекта, тъй като фирмата се занимава със строителство и обектите на
дружеството са строителни такива. Свидетелят е служител във фирмата от ноември
2016 г. През 2016 г. са имали обекти в района на гр. Пловдив - например детска
градина „Чайка“, паркът на Цар Симеоновата градина, имали са обект в село Буково,
в района на Първомай. Свидетелят разрешава ползването на тези автомобили.
Ключовете за тях стоят при него и по негово нареждане те извършват превози
според нуждите на дружеството. Тези два автомобила домуват
в района на базата на дружеството, където имат гаражи. Автомобилите се карат от
специално назначени шофьори за тях, двама човека. Всеки автомобил е зачислен на
конкретния шофьор и те се заместват при отсъствие. Имало е случаи, когато и свидетелят
лично е управлявал някой от автомобилите, когато се е налагало. Автомобилите,
откакто свидетелят е на работа във фирмата, не са използвани за лични нужди, на
което и да е лице от дружеството или от самите съдружници. Свидетелят не знае какъв
автомобил има собственикът/управителят на дружеството. Той не шофира, возят го.
Цялата документация на автомобилите я съхранява свидетелят и той следи
техническото състояние на автомобилите, включително и за прегледи.
16.2. Х.И.Х.- служител в „З.И-03“ ООД - шофьор. Същият заявява, че като шофьор
работи в „З.И-03“ ООД някъде от 2014 г. Назначен е да управлява Мерцедес ***,
но когато се наложи, когато другият шофьор го няма, е карал и Аудито с рег. № ***. Тези автомобили са служебни и ги
използват за извозване на служители до обектите на фирмата. Фирмата се занимава
със строителство. Автомобилите не се използват за лични нужди. С тях карат
служители, комисии по обектите. Само когато отсъства свидетелят, някой друг
управлява автомобила. Превозва работници, техници, служители, инженери, които
ходят на обектите. Обекти имат почти из цяла България и на тях им се случва да
пътуват непрекъснато. Свидетелят не може да заяви колко човека работят на един
обект. Колата е четири плюс едно, т.е. четири човека могат да бъдат закарани.
Когато има повече от четири човека, просто пускат втори автомобил, защото
обектите са далече и няма как да се върне същата кола и да вземе останалите
хора.
17.
Представени
са също така от жалбоподателя Декларации от водачи на процесните автомобили, по
придобиването на които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит,
ведно със страници от пътни книжки, касаещи процесния период /л. 2720 и сл./, а от
ответника с молби от 25.07.2019 г. и 20.08.2019 г. са представени Дневници за
продажби на жалбоподателя за м.01.2012 г., м.03, м.05, м.07, м.08 и м.11.2013
г., м.04, м.05, м.06 и м.12.2014 г., м.11.2015 г., Дневници за покупки на
жалбоподателя за м.07.2013 г., м.11.2015 г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО на
жалбоподателя за 2010 г., 2015 г. и 2016 г. /л.2856 и сл./; Справка за задълженията и плащанията
по ЗДДС и ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. и 2016 г. на Г.Н.Г. и Справка за
задълженията и плащанията по ЗДДС и ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. на С.Б.Л./л.
2901 и сл./.
ІV. За правото:
18. В случая, релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия, осъществена по реда на ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на
оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма, съобразно
разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на
процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната
администрация.
В конкретния казус, съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, налагат да се приеме, че в по-голямата си
част фактическите констатации на органите на приходна администрация по
отношение на посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена
целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на
процесния такъв. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
19. Относно административноправния спор с предмет допълнително начислени лихви в общ размер на 21 377,42
лв. във връзка с късно начислен ДДС.
В конкретния
случай, предмет на процесните фактурите, с изключение на фактурите, издадени на
„РАЛ 202“ ЕООД, са извършени строителни и монтажни работи, т.е. издадени са за
осъществени услуги. За да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва
услугата да е извършена в обема и по начина, по който е уговорена между
страните по договора. Това означава, че извършената услуга следва да
съответства по вид, количество и качество на уговореното между страните. Това
съответствие се установява по начина, който също е уговорен между страните.
В конкретния
случай, по всички договори е уговорено, че приемането на извършените СМР се извършва
с двустранен протокол. Тези уговорки между страните съответстват на естеството на
услугите, предмет на договорите „Изграждане на туристически атракционен
комплекс на миниатюрите в град Стрелча“, „Изпълнение на СМР дейности по
уличната мрежа на Община Асеновград“, „Текущ ремонт на уличната мрежа в гр.
Асеновград и населените места на територията на община Асеновград“,
„Асфалтиране на улици в Община Асеновград, обособена на 2 позиции“, „Изграждане
на пречиствателна станция на отпадъчни води, канализация и реконструкция на
вътрешна водопроводна мрежа село Раковица, община Макреш, област Видин“, „СМР
по проект: Предотвратяване на рисковете от наводнения чрез корекция и
разширяване на речното корито на река Сребра в гр. Раковски и с. Шишманци,
община Раковски“, които предполагат извършване на специфични, значителни по
обем и вид СМР, които следва да бъдат установявани поетапно и да съответстват
на специални нормативни изисквания.
Между страните не
се формира спор по установените факти. Спорът е правен и се концентрира във
въпроса, свързан с определяне на датата на възникване на данъчното събитие по
отношение на изпълнените от жалбоподателя СМР, обективирани в процесните
„протоколи за извършени СМР“, съответно с момента, в който е следвало да бъде
начислен дължимият в тази връзка ДДС по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед
разрешаването на текущия административноправен спор, необходимо тук на първо
място е да се посочи следното:
С Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (наричана
по-долу за краткостта наредбата или Наредба № 3/31.07.2003 г.) се определят
условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на
завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на
отделни етапи или части от тях.
Актовете и
протоколите, които се съставят от участниците в строителството, са изчерпателно
изброени в чл. 7, ал. 3 от наредбата.
Представените по
делото протоколи за извършени СМР, т.нар. актове „образец 19“ (каквито
като наименование вече не съществуват по приложимото материално право),
всъщност
представляват актове по чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/31.07.2003 г. Според
последноцитираната норма, това са актове за установяване на всички видове
строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са
постигнати изискванията на проекта (приложение № 12), които се съставят от
строителя, проектантите по съответната част и технически правоспособните
физически лица по съответните части към лицето, упражняващо строителен надзор;
съдържат данни за всички извършени строителни и монтажни работи (скрити
работи), които подлежат на закриване или чието количество и качество по-късно
не може да бъде установено при закриването им с последващите
технологични операции, процеси, работи и др.; съставят се за тези видове скрити
работи, необходими за правилната оценка на строежа, етапа или на частта от него
по спазване на изискванията за безопасност и за експлоатационната му пригодност,
съобразно действащата нормативна уредба; с актовете се приемат и видовете СМР,
предписани от проектанта в заповедната книга.
Следователно, основанието,
страните и начинът на съставяне на въпросните актове/протоколи, са нормативно
установени, макар и те да са частни документи. Със съставянето на процесните
протоколи за приемане на изпълнени СМР, представителите в случая на
възложителя, строителния надзор и изпълнителя, по общо съгласие са удостоверили
точно конкретно описани по вид,
количество и цена СМР, т.е., всеки един от тези протоколи удостоверява, че
СМР са извършени в съответствие с проекта и КСС към него и са основание
Възложителят да заплати дължимата за тях цена. Нещо повече, това обстоятелство
изрично е записано в част от обсъжданите протоколи (така например в протокол за приемане на изпълнени
СМР от 23.09.2013 г., находящ се на лист 533 по
делото изрично е посочено, че “…след
проверка на място установихме, че към 23.09.2013 г. са извършени и подлежат на
заплащане въз основа на този протокол следните натурални видове СМР:…“,
протоколи със същото съдържание се намират на лист 541, 783, 795 и т.н.). Това от гледна точка на
данъчното законодателство означава, че фактическият резултат от конкретна
услуга е осъществен и съответно е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.
25 от ЗДДС.
Твърденията на жалбоподателя, че
актът обр. 19 се съставя и подписва само и единствено
от Техническия ръководител на обекта, очевидно не отговаря на действителното
фактическо положение, доколкото представените по делото протоколи за изпълнени
СМР са подписани или от представители на възложителя,
строителния надзор и изпълнителя, или от представители на
възложителя и изпълнителя.
При анализа на договорите,
уговорките за начина на изпълнение и плащане и съставените в тази връзка актове
обр. 19, се стига до извод, че процесните фактури
документират доставка на услуги за строителство в хипотезата на чл. 25, ал. 4
от ЗДДС - които са с периодично, поетапно изпълнение, с оглед на което се приема,
че всеки етап, за който е уговорено плащане (в случая междинните плащания са уговорени да бъдат извършени въз основа на
двустранно/тристранно подписаните протоколи обр. 19,
поради което и във всяка една от процесните фактури е записано, че се издава
въз основа на съответния акт обр. 19 и договор) се смята за отделна доставка и
данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало
дължимо. В конкретния случай плащането, каза се, е станало дължимо на датата на
подписване на съответния протокол обр. 19 от
участниците в строителството.
Като са достигнали до извода, че
на датата на съставяне на съответния протокол обр. 19
е възникнало данъчно събитие по смисъл на чл. 25 от ЗДДС и за ревизираното лице
е възникнало задължение не по-късно от 5 дни от тази датата да издаде фактура на
основание чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, което не е изпълнено от негова страна,
законосъобразно се явява начисляването на лихви на основание чл. 175 от ДОПК
във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл. 86, ал. 2, чл. 25 и чл. 113,
ал. 4 от ЗДДС за периода от 15 число на съответния месец, следващ месеца в
който е трябвало да бъде издадена фактурата до датата на подаване на СД, в
която последната е включена.
Относно фактура № 2095/30.12.2011 г. на стойност 230,00 лв. и ДДС 46,00 лв. и
фактура № 2096/30.12.2011 г. на стойност 7311,76 лв. и ДДС 1462,35 лв.,
издадени на „РАЛ 202“ ЕООД, в жалбата не са изложени конкретни възражения. В
хода на извършеното ревизионно производство, както вече се посочи, е установено
след извършени проверки, че тези фактури не са отразени в дневника за продажби
на „З.И – 03“ ООД през данъчен период м.12.2011 г., а са отразени в по-късен
период – м.01.2012 г., като е прието, че в случая са нарушени разпоредбите на
чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 124, ал. 2 от ЗДДС и за закъснението на
основание чл.175 от ДОПК с РА е установена дължима лихва в размер на 13,25 лв.
Доказателства,
които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях
правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. При това
положение и доколкото
органите по приходите са определили математически вярно начислените лихви за
забава, жалбата в тази част ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Крайният извод на съда е, че в разглежданата част
оспореният РА се явява законосъобразен.
20.
Относно административноправния спор с предмет отказан данъчен кредит в размер
на 12 456,80 лв. по протокол по чл. 117 от ЗДДС № **********/04.07.2013 г., с
който е документирано ВОП на ДМА - лек автомобил „Мерцедес МЛ 250”, рег. № РВ ***РМ,
с места 4+1, и в размер на 10 978,95 лв. по протокол по чл. 117 от ЗДДС № **********/16.11.2015
г., с който е документирано ВОП на ДМА - лек автомобил „Ауди А3 Спорбаг”, рег. № РВ ***СВ, с места 4+1 (общ размер на непризнатия данъчен креди 23 435,75 лв.).
Между страните не
е спорно, че и двата автомобила са регистрирани като „леки автомобили” и че са
с посочения по-горе брой места. В тази връзка по делото са приобщени
регистрационните талони на процесните автомобили.
При това
положение, обосновано органите по приходите са приели, че коментираните МПС са „Леки
автомобили“ по смисъл на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, гласяща, че
„лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава 5, като не е лек автомобил автомобил,
който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно
вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност
от регистрираното лице.
Доставките, за
които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит, са
регламентирани с разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Според чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните
от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице,
му е доставил или предстои да му достави. В същото време в чл. 70 от ЗДДС са
предвидени определени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не
е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е
придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Според т. 5 от същата
разпоредба на закона, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице и
когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта,
подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4,
включително за резервни части, комплектовка, горивни
и смазочни материали.
Изключенията от
правилото на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС са уредени само в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС
и са свързани с осъществяваната основна дейност. Според тази разпоредба (чл.70,
ал. 2 от ЗДДС), алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:
1. превозните
средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни
услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или
подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
2. превозните
средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски
наличности);
3. стоките или
услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности),
включително след преработка;
4. стоките или
услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на
превозните средства по т. 1;
5. превозните
средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за
дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече
от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи
правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ
месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Нито в хода на
ревизията, нито в жалбите си по административен ред и по съдебен ред,
дружеството е твърдяло, че е ползвало право на данъчен кредит за придобития лек
автомобил във връзка с наличие на някое от регламентираните в чл. 70, ал. 2
изключения.
Нещо повече,
твърденията и цялата защитна теза на жалбоподателя бе насочена към установяване
на обстоятелството, че процесните автомобили се използват за независимата му
икономическа дейност.
В случая,
основната дейност на дружеството е с КИД 4521 - Строителство, СМР, проектантска
и строителна дейност, услуги със строителна механизация, търговия със строителни
материали, добив на баластра, във връзка с което същото е вписано и в
Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите.
Това
обстоятелство (което впрочем не е спорно между страните) се установява по категоричен начин, както от приобщените писмени
доказателства, така и от изготвената по делото ССЕ и свидетелските показания.
Действително, през ревизирания период жалбоподателят е извършвал строителна дейност
на множество отдалечени един от друг обекти – в с. Макреш, гр. София, гр.
Панагюрище, гр. Исперих, гр. Разград, гр. Нови Пазар, гр. Шумен и др., за
обслужването на която процесните автомобили (Мерцедес, модел МЛ с
рег. № РВ ***РМ и Ауди А 3 Спортбаг с рег. № РВ ***СВ) са използвани. Последните са били управлявани от нарочно назначени за
целта шофьори Х.Х.и К.В., както и от С.И.М.- диспечер
транспортни средства и механизация в дружеството при отсъствие на някой от
шофьорите, в подкрепа на което по делото са представени декларации от шофьорите
за всеки един от месеците през ревизирания период, придружени със страници от
пътни книжки, в които са посочени дати, маршрути, показания на километраж при
тръгване и при връщане, име и подпис на шофьора /л. 2720 и сл./. Тези данни са анализирани от вещото лице, което в своето заключение е
достигнало до извода, че са налице документи, отчитащи движението на процесните
автомобили и разхода им на гориво. Установява се също така, че процесните
автомобили домуват в базата на
дружеството-жалбоподател, която е посочена и като отправна точка на всеки един
от изминатите маршрути и се използват за превоз на работници, служители,
контролни органи. Разпитаните по делото свидетели под страх от наказателна
отговорност заявяват, че автомобилите не се използват за лични нужди и не се
управляват от собственика, респ. управител на дружеството-жалбоподател.
Всички тези
фактически установявания обаче, по никакъв начин не обосновават извод за признаване
правото на приспадане на данъчен кредит по цитираните по-горе протоколи по чл.
117 от ЗДДС, доколкото приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС може
да бъде изключено само при наличието на изключенията, регламентирани в чл. 70,
ал. 2 от ЗДДС, а тези изключения не бяха установени в хода на съдебното
производството. Впрочем по делото липсват дори твърдения в тази насока.
В този смисъл Решение
№ 12816 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4946/2018 г., Решение № 14365 от
22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2018 г., VIII о., Решение № 1492 от
01.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2017 г., Решение № 6737 от 07.06.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 8358/2015 г., Решение № 15310 от 22.11.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 4172/2011 г. и др.
Изложеното до тук
обосновава извод за законосъобразност на оспорения РА в тази му част. Това има
за последица неоснователност на жалбата, която ще следва да бъде отхвърлена в
същата тази част.
21.
Относно административноправния спор с предмет увеличен счетоводен финансов резултат
на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2015 г.
със сумата в размер на 760 445,89 лв. и за 2016 г. със сумата в размер на 643
156,35 лв., вследствие на което са определени задължения по ЗКПО в размер на 76
044,59 лв. за 2015 г. и 63 415,64 лв. за 2016 г.
21.1.
Между страните не се формира спор относно фактите.
Спорът е правен и най-общо се свежда до въпроса, свързан
с наличието на основание за увеличаване на ФР на жалбоподателя за ревизираните
отчетни периоди с посочените суми.
В конкретния случай, въпреки че процесните фактури с
предмет правни услуги са надлежно осчетоводени, както от ревизираното лице,
така и от доставчиците на въпросните услуги, признато е от органите по
приходите правото на „З.И – 03“ ООД на приспадане на данъчен кредит по тях, от
своя страна доставчиците са начислили и платили съответните преки и косвени
данъци, органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 16, ал.
1, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, касаеща отклонение от данъчното
облагане.
21.2. Според чл. 16,
ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани
лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от
съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически
резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. За отклонение от
данъчно облагане, според ал. 2, т. 4 на цитираната законова норма, се смята и начисляването
на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
Следователно, в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО
данъчният финансов резултат по сделки, вкл. и между несвързани лица, какъвто е
настоящият случай, може да се определи, без да се вземат под внимание тези
сделки или някои техни условия, в случай, че сделките са сключени при условия,
чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Това означава, че
промяна във финансовия резултат и оттам промяна в дължимия корпоративен данък
за съответната година е допустима и възможна само, ако е налице такова условие
по сделка, чието изпълнение или осъществяване да доведе до отклонение от
данъчно облагане. Разбира се, това отклонение от данъчното облагане трябва да
бъде доказано, доколкото законът не е предвидил, че то се предполага до
доказване на противното.
В тази насока следва да се посочи, че принципът на
служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който органите по приходите
и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от
заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на
определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно
производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната
власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които
позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за
установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното
възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива
правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да
изпълнява властническите волеизявления на органите по приходите и да представя
поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от
административното ревизионно производство е неблагоприятен за задълженото лице,
поражда се правото той да бъде обжалван пред контролния в приходната
администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за
задълженото лице е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на
съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на
предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен
административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни –
ревизираното лице и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни
за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това
положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган –
ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е
обстоятелството каква правна последица страната претендира като настъпила.
Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест.
Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се
направи още следното уточнение:
Доказателствената тежест не е
равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от
това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда,
означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Впрочем, нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК /приложима по
силата на § 2 от ДР на ДОПК/ изрично посочва това - “Административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му”.
В случая органите по приходите са тези, които твърдят, че
при процесните сделки, сключени между несвързани лица „З.И-03“ ООД и адв. Г., респ. „З.И-03“ ООД и адв.
Л., са налице условия, довели до отклонение от данъчно облагане, съответно
тяхна е доказателствената тежест да установят това обстоятелство. Всъщност,
твърдението на приходните органи е, че делата срещу длъжниците
на „З.И-03“ ООД и извършените услуги – консултации и изготвяне на тръжни книжа
за участие в процедури по реда на ЗОП, не са от фактическа и правна сложност,
поради което и обичайният размер на съответния вид услуга, следва да бъде
справедлив и обоснован, а според органите по приходите „справедлив и обоснован“
размер очевидно е минималният такъв, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размер на адвокатски възнаграждения. Ето защо, за извършените и
фактурирани адвокатски услуги, органите по приходите са приложили размерите,
посочени в тази наредба.
Тук обаче следва да се посочи, че няма нормативно установено основание, въз основа на което
да се преценява стойността на тази услуга. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Аналогична е и разпоредбата
на чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (според която размерът
на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде
по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ). Следователно,
цитираната наредба урежда само минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но не и максималните такива. Все в тази насока е необходимо да
се посочи, че не е изследвано от органите по приходите и не са събирани никакви
данни каква е среднопазарната стойност на адвокатски
услуги от категорията на процесните такива, за да се обоснове наличие на
отклонение от данъчно облагане.
Необходимостта от установяване на пазарната цена произтича
пряко от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, според която при наличие на
отклонение от данъчно облагане следва да се вземе под внимание именно този
финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от
съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат.
Именно по тези съображения
в конкретния случай няма как да намери приложение Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Обстоятелството, че на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, не
означава, че органите по приходите разполагат с такова правомощие.
При положение, че
между страните не е спорно фактическото извършване на услугите, надлежното
осчетоводяване на процесните фактури, както от ревизираното лице, така и от
доставчиците на въпросните услуги, признато е на „З.И – 03“ ООД правото на
приспадане на данъчен кредит по тях, а от своя страна доставчиците са начислили
и платили съответните преки и косвени данъци, не може да се приеме, че органите
по приходите са обосновали и доказали наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 1,
във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, даваща им основание да преобразуват
ФР на дружеството с отчетените по тези фактури разходи за отчетната 2015 г. и 2015
г.
При така
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е установено
наличието на предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО – не е доказано, че
сделките по процесните фактури са извършени по цени, различни от пазарните, тъй
като не са установени пазарните цени, а оттам не е доказано, че при изпълнение
на условията по тези сделки /като уговорени цени/ е налице отклонение от
данъчно облагане. Липсата на материалноправни предпоставки не предполага
възможност за промяна на данъчния финансов резултат на дружеството-жалбоподател
за 2015 г. и 2016 г.
21.3. Изключение от казаното прави фактура № 77/27.03.2015 г. с данъчна основа 300 000 лв. и ДДС 60 000 лв. Както вече бе посочено
по-горе, същата е издадена въз основа на сключен договор от 03.11.2014 г.,
съгласно който клиентът ООД „З.и – 3“ има вземания от длъжниците
Община Смолян за сумата от 191 895,77 лв. - главница, за което е образувано
т.д. № 86 по описа на ОС - Смолян за 2014 г. и ЕТ „А.- М.Н.", за сумата от
247 572,07 лв. - главница, за което е образувано т.д. № 731/2014 г. по описа на
ОС - Пловдив, както и е предявена молба за откриване на производство по
несъстоятелност, за което е образувано т.д. № 776/2014 г. по описа на ОС -
Пловдив за 2014 г. В договора е записано, че по тези производства адвокатът - Г.Н.Г.
е процесуален пълномощник въз основа на делегирани правомощия - за оказване на
правна защита и съдействие, изразяваща се в: предявяване, образуване и защита
на Иск - Несъстоятелност, и за които процесуални действия, между страните са
сключени или ще бъде сключен Договор за ПЗ (л. 2514 и сл., том 10). Такива договори (за правна защита и съдействие), със същия предмет, „З.И - 03“ ООД сключва с адвокат Г.. Касае се за
договор за правна защита от 04.03.2015 г. и договор за правна защита от
06.03.2015 г. (л. 2559 и 2560, том 10), за оказване на
правна защита и съдействие на клиента ООД „З.и – 3“, изразяващи се в:
предявяване, образуване и защита на иск - Несъстоятелност - предмет на т.д. №
776/2014 г. по описа на ПОС, против ЕТ „А.- М.Н.", както и предявяване,
образуване и защита на иск, против ЕТ „А.- М.Н.", предмет на т.д. №
776/2014 г. също по описа на ПОС. На база договорите от 04.03.2015 г. и
06.03.2015 г. е издадена фактура № 76/06.03.2015 г. на стойност 30 000 лв. и
ДДС 6000 лв. (л. 2558, том 10). По отношение на
дълга на Община Смолян има сключен договор за правна защита от 02.07.2014 г. с
клиент ООД „З.и – 03“ и адв. Г. Н. Г.. Предмет на
договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в предявяване,
образуване и защита на иск против Община - Смолян, за сумата – 259 153,94 лв.
(цена на иска), от които 191 895,77 лв. главница, 48 068,60 лв. мораторна лихва, 19 189,57 лв. неустойка. По този договор
уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 20 000 лв., в каквато
връзка адв. Г. издава на „З.И – 03“ ООД фактура № 63/02.07.2014 г. на стойност
16 666,67 лв. и ДДС 3333,33 лв. (така доказателства на лист 2657 и сл.,
том 10).
Очевидно е при това положение, че за всяка една от посочени правни услуги,
предоставени от адвокат Г., са сключени по два договора, издадени са по две
фактури, по които е извършено и плащане. Ето защо, няма как да се приеме, че
една и съща услуга е извършена два пъти срещу заплащане. При това положение
съдът приема, че по отношение на разходите, отчетени по фактура № 77/27.03.2015
г. (плащането по тази фактура е извършено последно – така
банково извлечение на лист 2518 по делото, том 10) е налице отклонение от данъчно облагане по
смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, тъй като е начислено възнаграждение
за услуга, без тя да е реално осъществена, поради което този разход - в размер
на 300 000 лв., не следва да бъде признат за данъчни цели. С тази сума
финансовият резултат на дружеството за отчетната 2015 г. ще следва да бъде
увеличен.
21.4. Изложеното
налага корпоративният
данък за 2015 г. да бъде преизчислен по следния начин:
|
Показатели |
Декларирано по ГДД |
Установено
при ревизията |
|
1.Общо приходи по ОПР |
16 631 209.35 |
16 631 209.35 |
|
2. Общо разходи по ОПР |
14 331 905.92 |
14 331 905.92 |
|
3. Счетоводна печалба |
2 299 303.43 |
2 299 303.43 |
|
4. Увеличение на счетов.финансов
резултат: |
441 292.85 |
1 201 738.74 |
|
402 905.54 |
402 905.54 |
|
|
16 505.22 |
16 505.22 |
|
|
• Други увеличения - чл. 41,
ал. 1 от ЗКПО |
21882.09 |
21882.09 |
|
|
300000,00 |
|
|
5. Намаления на счетов.финансов
резултат: |
436214.40 |
436214.40 |
|
402 905.54 |
402 905.54 |
|
|
8212.86 |
8212.86 |
|
|
• Други увеличения - чл. 41,
ал. 1 от ЗКПО |
25096.00 |
25096.00 |
|
6. Данъчна печалба след данъчно преобразуване |
2304381.88 |
2604381.88 |
|
7. Дължим корпоративен данък |
230438.19 |
260438,19 |
|
8. Внесен авансово корпоративен данък |
230004.00 |
230004.00 |
|
9. Разлика за внасяне (от дължимия корпоративен
данък) |
434.19 |
30434,19 |
Декларираният корпоративен данък в
размер на 434,19 лв. е внесен в срок на 11.03.2016 г. При това положение като
дължим следва да бъде установен корпоративен данък в размер на 30 000,00 лв. (30 434,19 лв. - 434,19 лв.).
Това налага изменение на оспорения РА
в разглежданата част като допълнително установеният корпоративен данък за 2015
г. в размер на 76 044,59 лв. ще следва
да бъде намален на 30 000 лв., съответно
лихвите за просрочие на задължението, ще следва да бъдат намалени от 19 183,75
лв. на 7568,09 лв.
|
|
||||||||||||||||||||||
В останалата разглеждана част, досежно установените задължения за КД за
2016 г., оспореният РА се явява незаконосъобразен, съответно в тази част ще
следва да бъде отменен.
22. Относно административноправния
спор с предмет установени задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски по
ЗКПО за 2012 г. в общ размер на 1649,67 лв.
В жалбата не са изложени конкретни възражения във връзка с тази
констатация.
В хода на ревизията е установено, че за предходната година (2011 г.) дружеството
е реализирало данъчна печалба в размер на 238 007,08 лв., а за 2010 г. данъчната
печалба е в размер на 211 390,00 лв. Според чл. 84 от ЗКПО, в приложимата
редакция, месечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица,
формирали данъчна печалба за предходната година, а съобразно разпоредбата на
чл. 85 от същия закон, тримесечни авансови вноски се правят от данъчно
задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.
При това положение, както правилно са приели органите по приходите, на
основание чл. 84 от ЗКПО, ревизираното лице дължи месечни авансови вноски.
Същите са изчислени по формулата, предвидена в чл. 86, ал. 1 от ЗКПО (в
ред. ДВ бр. 94 от 2012 г.), като по отношение на
вноската за м.04/2012 г. е приложена разпоредбата на ал. 2 на чл. 86 от ЗКПО в същата
редакция (според която, когато данъчната печалба за предходната година превишава
данъчната печалба за годината преди предходната, месечната авансова вноска за
април се определя, като месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1
за периода от 1 април до 31 декември, се увеличава със сумата, определена по
следната формула: А = 3 x (АВ2 - АВ1), където: А е сумата на увеличението; АВ1 - месечната
авансова вноска за периода от 1 януари до 31 март, изчислена по реда на ал. 1;
АВ2 - месечната авансова вноска за периода от 1 април до 31 декември, изчислена
по реда на ал. 1). При определяне на месечните авансовите
вноски е съобразен предвиденият в § 5 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на
Република България за 2012 г. (отм.) коефициент в размер 1,1.
Отчетено е и обстоятелството, че на 05.12.2012 г., от страна на „З.И – 3“
ООД е внесена сума в размер на 5000,00 лв. за авансови вноски за КД, като е
установено също така, че ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. е подадена на
27.02.2013 г., а КД за този отчетен период е внесен на 15.03.2013 г.
Както вече бе казано, дължимата месечна авансова вноска за корпоративен данък за периода 01.01.2012 г. - 31.03.2012 г. е изчислена в размер на 1937,74
лв. (211390,00 *1,1/12*10% =
1937,74 лв.), за периода 01.04.2012 г. - 31.12.2012 г. е изчислена в
размер на 2181,73 лв. (495371,53 *1,1/12*10% =
2181,73 лв.), а за м.04.2012 г. - в размер на 2913,70 лева. /2181,73 лв. +
3*(2181,73-1937,74)/.
По делото не се твърди, не се установява разглежданите авансови вноски да
са внесени в предвидения в чл. 90, ал. 1 от ЗКПО срок, а именно до петнадесето
число на месеца, за който се отнасят. Следователно, на основание чл. 9 от ЗКПО
и чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК за невнесените в срок авансови вноски, се дължат
лихви, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания.
Според чл. 175, ал. 2, т. 2 от кодекса, лихва върху невнесени в срок
авансови вноски се дължи от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до най-ранната
дата от: а) датата на внасяне на авансовата вноска; б) датата на внасяне на
данъка, по отношение на който се дължи авансовата вноска, или датата на
подаване на данъчната декларация за него в случаите, когато данък за внасяне не
се дължи; в) датата, на която изтича предвиденият в закона срок за внасяне на данъка,
по отношение на който се дължи авансовата вноска.
Органите по приходите обаче, неправилно са приложили буква „б“, предложение
второ на цитираната разпоредба, начислявайки лихва от датата, на която
авансовата вноска за КД е станала изискуема, до датата на подаване на данъчната
декларация за него (27.02.2013 г.),
тъй като не са съобразили, че тази хипотеза е приложима единствено в случаите,
когато данък за внасяне не се дължи. Настоящият казус очевидно не е такъв,
доколкото КД за 2012 г. е внесен на 15.03.2013 г. (изрична
констатация в РД). Казано с други думи, приложимо в
случая се явява първото предложение на коментираната буква „б“ от ал. 2, т. 2
на чл. 175 ДОПК, и лихвата е следвало да бъде начислена от датата, на която
авансовата вноска за КД е станала изискуема, до датата на внасяне на данъка, по
отношение на който се дължи авансовата вноска, а именно до 15.03.2013 г.
Изложеното до тук обаче, не може да бъде съобразено при постановяване на
настоящия съдебен акт, с оглед забраната, възведена в разпоредбата на чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, според която със съдебното решение не може да се изменя актът
във вреда на жалбоподателя.
При това положение, констатациите на приходна администрация следва да бъдат
зачетени така, както са обективирани в оспорения РА. Това налага извод за
неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъда отхвърлена в обсъжданата чат.
23. Относно административноправния
спор с предмет установени задължения за лихви за невнесен в срок данък върху
разходите за превозни средства за 2011 г. в размер на 12,08 лв. и за 2012 г. в
размер на 9,75 лв.
В жалбата отново не са изложени конкретни възражения и във връзка с тази
констатация.
И по отношение на тази констатация не се твърди, не се установява
разглежданият данък да е внесен в предвидения в чл. 217, ал. 2 от ЗКПО срок, а
именно до петнадесето число на месеца, следващ месеца, в който е начислен
разходът. Следователно, на основание чл. 9 от ЗКПО за невнесените в срок данъци,
се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания.
Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези,
събрани в настоящото съдебно административно производство, в т.ч. и приетата
ССЕ, налагат несъмнения извод, че по отношение на констатирания невнесен в срок
данък върху разходите, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия
на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия, са
осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства
са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях
ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в
административното производство и въз основа на това са определени процесните
фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на
съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се
ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който, каза се,
носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо незаконосъобразност на РА в
коментираната част, не доказа по пътя на пълно и главно доказване, че са налице
законоустановените предпоставки за изменение или отмяна на акта в тази част.
При това положение, жалбата и в тази част ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
V. За разноските:
24. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от
жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски.
Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо
първо да бъде обсъдено възражението на ответния административен орган относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в общ
размер на 60 000 лв. Материалният интерес по оспорения РА е в общ размер на 224 264,59
лв. (главница и лихви). Възнаграждението за един адвокат, изчислено по
правилата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 4772,65 лв. При това положение, настоящият състав
преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно
и съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, приема, че
на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат в размер на 7000 лева.
С оглед
изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на
жалбоподателя, се констатираха в размер на 3629 лева, съответната част от
заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
25. На основание чл. 161 ал.
1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се
констатираха в размер на 2420 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “З.И - 03” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.З.,
в частта, с която се иска отмяна/обявяване нищожността на Ревизионен акт №
Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от В.З.на длъжност началник
сектор – възложил ревизията и Т.И.К.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
147/11.03.2019 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, досежно законна
лихва върху сумата от 23 435,75
лв. – главница (непризнат данъчен кредит), считано от 25.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата главница, законна лихва върху сумата от 76 044,59 лв.
– главница (корпоративен данък за 2015 г.), считано от 25.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата главница и законна лихва върху сумата от 63 415,64 лв.
– главница (корпоративен данък за 2016 г.), считано от 25.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата главница и ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 1059 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, в тази
му част.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от В.З.на
длъжност началник сектор – възложил ревизията и Т.И.К.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 147/11.03.2019 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив, в частта, с която на “З.И - 03” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.З., допълнително
са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 63
415,64 лв., ведно със законните лихви в размер на 9 565,96 лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от В.З.на длъжност началник
сектор – възложил ревизията и Т.И.К.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
147/11.03.2019 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, в частта,
с която на “З.И - 03” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя В.З., допълнително са установени
задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 76 044,59 лв.,
ведно със законните лихви в размер на 19 183,75 лв., като НАМАЛЯВА
данъка от 76 044,59 лв. на 30 000
лв., съответно прилежащите лихви от 19 183,75 лв. на 7568,09 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “З.И - 03” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.З.,
против Ревизионен акт № Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от В.З.на
длъжност началник сектор – възложил ревизията и Т.И.К.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 147/11.03.2019 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив, в частта, относно отказано право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 23 435,75 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 9
569,98 лв., допълнително са установени лихви за късно начислен ДДС в общ размер
на 21 377,42 лв., както и в частта, с която допълнително са установени
задължения за лихви за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 1
649,67 лв., лихви за данък върху разходите за превозни средства за 2011 г.
в размер на 12,08 лв. и лихви за данък върху разходите за превозни средства за
2012 г. в размер на 9,75 лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, да заплати на “З.И - 03” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя В.З. сумата от 3629 лв., съответната част
от заплатените държавни такси и възнаграждения за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.И - 03” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя В.З. да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, сумата от 2420 лв., представляваща
съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.
Решението, в частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, а
производството по делото се прекратява, има характер на определение и подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне. В останалата част, решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: