№ 1586
гр. Плевен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430101828 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.422,ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирА. искова молба от “***” ***, гр. София, чрез юрк.
***, против А. Г. Г., от гр. Плевен, с която се твърди, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит №***/***г., по силата на който, на
ответника е предоставен кредит в размер на 5242,55лв. Твърди се, че общото
крайно задължение по Договора, е в размер на 9909,62лв., която сума е
разсрочена на 34 погасителни месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва- 33 вноски, всяка в размер на 291,46лв., и последна
изравнителна вноска в размер на 291,44лв. Твърди се, че уговореният между
страните годишен лихвен процент, е в размер на 50,12%. Твърди се, че
кредитополучателят е пожелал отложено плащане, като първата погасителна
вноска е с падеж 25.09.2020г. Твърди се, че въз основа на заявление за
рефинансиране от ***г., ответникът е пожелал да рефинансира свое
задължение по договор №***, в размер на 5242,55лв. Твърди се, че
ответникът е преустановил плащанията по договора, като непогасени са
вноски с падежи 25.11.2020г., 25.12.2020г. и 25.01.2021г. Твърди се, че до
ответника е изпратено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост
по процесния договор, получено лично на 05.05.2021г. Твърди се, че към дата
1
на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, задължението на ответника А. Г. Г., по Договора, е било в
размер на 6279,94лв., от която сумата от 5094,48лв.- главница и сумата от
1185,46лв. договорна лихва. Твърди се също, че на основание чл. 9, ал. 4 от
Договора за потребителски кредит, ответникът и обезщетение за забава, което
към 30.06.2021г. е в размер на 147,37лв.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
дължи сумата от общо 6427,31лв., от които: 5094,48лв. главница, 1185,46лв.
договорна лихва за периода 25.11.2020г.- 05.05.2021г, 147,37лв,- обезщетение
за забава за периода 25.11.2020г.- 30.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК-
16.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението, дължими въз
основа на Договор за потребителски кредит №***/***г. представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. А. Г. Г., чрез адв. Н. И., изразява
становище за неоснователност на исковете- по основание и размер. Прави се
възражение за нищожност спрямо отделни клаузи от договора, както и
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се съществуването на
валидно облигационно отношение между страните. Оспорва се факта на
получаване на сумата по кредита от ответника. Не се оспорва подписа,
положен за кредитополучател, но се твърди, че същия е пренесен
посредством специални технически средства и моли съда да задължи ищеца
да представи процесния договор в оригинал. Прави се възражение за
нищожност на процесния договор в частта, в която са уредени лихвите,
поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК.
Оспорва се начисленият лихвен процент като се твърди, че е неправомерно
завишен и е в противоречие с добрите нрави. Твърди се нарушение на чл. 10,
ал.1 от ЗПК- досежно шрифта и по чл. 11 от ЗПК, регламентиращи
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, както
следва: по чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК, досежно срока на договора; по чл. 11, ал.
1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички
2
договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика
в процесния договор липсва; по чл. 11, ал. 1, т. 10, т.11 и т.12 от ЗПК. Твърди
се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Твърди се, че договорът не
съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Прави се възражение за изтекла давност по отношение на претендираните към
ищеца суми за главници и лихви.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл. 417, т.2 от
ГПК, въз основа на извлечение от сметка, е образувано ч.гр.д.№4620/2021г. на
ПлРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение
№2763/19.07.2021г., против която в срок е депозирано възражение от
длъжника. В указаният срок е предявен настоящия установителен иск, поради
което, същият е допустим.
Безспорно по делото се установява, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит №***/***г., за сумата от 5242,55лв., за срок
до 25.06.2023г., при ГПЛ от 50,12% и ГПР от 48,94%. Установява се, от
съдържанието на договора, че крайната сума, която кредитополучателя следва
да върне е в размер на 9909,62лв, по погасителен план, инкорпориран в
договора, с падеж на първата вноска- 25.09.2020г. и на последната-
25.06.2023г, общо 34 на брой, всяка в размер от 291,46лв /последната вноска
от 291,44лв/. Установява се също, че въз основа на заявление от стрА. на
кредитополучателя, от ***г, със сумата по процесния договор за кредит, е
рефинансирано негово задължение по договор за кредит №***, в размер на
5242,55лв. По делото безспорно се установява също, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, с нарочно уведомление от кредитора, връчено на
ответника на 05.05.2021г.; в уведомлението е посочено, че е налице просрочие
на три последователни погасителни вноски- с падежи 25.11., 25.12.2021г. и
25.01.2022г.
3
По делото е изслушА. и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: след изследване на представеният по делото оригинал
на процесния договор за кредит, се установява, че целият текст на договора е
отпечатан при големина на шрифта от 12 пункта, който е еднакъв за целия
текст на договора - Arial.
По делото е изслушА. и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: ВЛ е установило, че в полза на ответника, по процесния
договор е отпусната сумата от 5242,55лв, за рефинансиране на задължение по
друг договор за кредит, при ГПЛ от 50,12%- или общ размер на договорната
лихва от 4667,07лв.- за срока на договора. ВЛ е установило, че ответникът е
следвало да върне сумата от общо 9909,62, на 36 месечни погасителни
вноски, всяка от 291,46лв.– дадени в табличен вид. ВЛ е установило, че
посочения в договора за кредит ГПР от 48,94%, е грешно посочен, като
действителния размер на ГПР по договора е 63,39%. ВЛ е установило също,
че по договора е заплатена сума от 630лв., с която е погасена главница от
148,07лв., договорна лихва от 471,98лв.и лихва за забава от 9,95лв. ВЛ е
констатирало, че ответникът е погасил вноски с падеж м.09. и м.10.2020г. ВЛ
е установило също, че към датата на депозиране на заявлението, в
счетоводството на ищеца са отразени следните задължения: 5094,48лв.-
главница, 1185,46лв.- договорна лихва за периода 25.11.2020-05.05.2021г,
лихва за забава- 147,37лв., за периода 25.11.2020-30.06.2021г. ВЛ е
констатирало също, че лихвата за забава е начислена с договорен лихвен
процент +10 пункта наказателна надбавка, а е следвало да бъде само 10
пункта наказателна надбавка. Експертизата е изчислила лихвата за забава,
съобразно чл. 9,4 от Договора- ОЛП+10 пункта, и същата е в размер от
20,17лв., за периода 25.11.2020-30.06.2021г. При изслушване на ВЛ в с.з.,
същото посочва, че е изчислило ГПР и установило, че същия е в размер от
63,39%, и включва компонентите по ЗПК. ВЛ изрично посочва, че главницата
по кредита е усвоена от стрА. на ответника- кредитополучател.
При така установеното от фактическа стрА., съдът намира за установено
от правна стрА. следното:
Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установява
съществуването на договорни отношения между страните, въз основа на
валиден договор за банков кредит, по смисъла на чл. 430 от ТЗ, въз основа на
4
който, на ответника- като кредитополучател, е предоставена сумата от
5242,55лв.- за рефинансиране на друг банков кредит, като сумата по кредита е
усвоена от стрА. на ответника- кредитополучател. Следва да се посочи, че
съобразно нормата на чл.430 от ТЗ, договорът за банков кредит е
консенсуален. Съдът намира за установено също, съобразно заключението по
СТЕ, че договорът за кредит е действителен, като изготвен на хартиен
носител, на еднакъв по вид големина и размер шрифт- 12 пункта, Arial - арг.
чл. 10, ал.1 от ЗПК, а направеното възражение в тази насока- неоснователно.
По делото безспорно се установи, че от стрА. на ответника, има плащане две
погасителни вноски падеж м.09. и м.10.2020г. По делото безспорно се
установи също, че към датата на депозиране за заявлението по чл. 417 от
ГПК, е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Съобразно заключението по приетата ССЕ, което съдът кредитира
изцяло, съдът приема, че е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, съобразно която, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Видно от заключението на ВЛ, същото е посочило, че
действителния размер на ГПР по кредита е 63,39%, а не както е посочено в
договора– в размер на 48,94%, при размер на ГПЛ от 50,12%- или общ размер
на договорната лихва от 4667,07лв., за срока на договора. Съобразно нормата
на чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
като по реда на ал.2, същият се изчислява по формула съгласно приложение
№ 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. С оглед изложеното, съдът приема, че
възражението на ответника за нищожност на тази клауза е основателно и
приложение следва да намери нормата на чл. 19, ал.5 от ЗПК, съобразно
която, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. На основание изложеното, съдът намира, че в случая налице
прекомерност при определяне на ГПР по договора, вкл. и размера на
включващата се в него възнаградителна лихва- в размер на 50,12%, което
5
противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата. Нищожната
клауза не може да се замести от и такава за лихва за забава, тъй като е
различна тяхната функция и същност, а и такова правомощие на съда е
предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по отношение
на потребителя не е търговска сделка. Поради изложеното, уговорената
договорна лихва, не се дължи, поради изначалната нищожност на договорната
клаузата, уреждаща същата, а предявеният иск, в тази му част, за признаване
за установено, че ответникът дължи сумата от 1185,46лв.- договорна лихва за
периода 25.11.2020г.- 05.05.2021г., се явява неоснователен. Съдът намира, че
в случая нищожността клаузата за ГПР по договора, не влече
недействителност на целия договор за кредит, каквито аргументи излага
ответникът в депозирА.та по делото молба- становище. Съобразно изричната
норма на чл. 19, ал.5 от ЗПК, нищожна се явява само съответната клауза.
Неспазването на чл. 19, ал.4 от ЗПК, не е предвидено като основание за
недействителност на договора и по силата на чл.22 от ЗПК, в която норма
основанията са изчерпателно изброени. Следва да се посочи също, че
евентуално, при констатирА. от съда недействителност на договора за
кредит- при условията на чл. 22 от ЗПК, по силата на закона - чл. 23 от ЗПК,
се дължи връщате на чистата сума по кредита. ЗПК и не е необходимо
предявяването на нарочен осъдителен иск за тази сума, нито е налице
„подмяна на основанието“. Сумата се дължи от кредитополучателя именно
като получена по договор за кредит, по силата на изрична правна норма.
Изложеното е за пълнота на изложението и с оглед на направените
възражения от ответника в тази насока, но съобразно изложеното по- горе,
съдът приема, че не се намира в такава хипотеза, с оглед на установената
действителност на договора за кредит, респ. нищожност само на клаузата за
ГПР.
С оглед на направеното от стрА. на ответника плащане- преди
образуване на заповедното производство, на сумата от общо 630лв., с която е
погасена договорна лихва от 471,98лв., с оглед на установената изначална
нищожност на клаузата, съдът намира, че следва служебно плащането да бъде
отнесено към размера на дължимата главница. Съдът приема, претенцията
главница от 5094,48 лв., е основателна до размера на сумата от 4662,50лв.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира за установено следното: Съобразно
6
нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за установяване на вземането се счита
за предявен, считано от датата на заявлението по чл.417 от ГПК- или в случая
това е 16.07.2021г. Именно към тази дата следва да се извършва преценката за
това изтекла ли е погасителната давност спрямо вземането на ищеца. По
делото, видно от приложената към ч.гр.д.№4620/2021г, на ПлРС, извлечение
от сметка, се установява, че ответникът е изпаднал в забава на2 5.11.2020г.-
първата неплатена от него месечна вноска. Поради изложеното, съдът
намира, че към датата на депозиране на заявлението- 16.07.2021г, вземането
за главница не е погасено по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът
съобразява следното: в случая, както бе посочено по- горе, ответникът е
изпаднал в забава, считано от м. ноември. 2021г, и в този смисъл, по арг. чл.
86, ал.1 от ЗЗД, дължи обезщетение за забавата, за периода, посочен в ИМ- за
периода 25.11.2020-30.06.2021г. Видно от уговореното в договора за кредит-
чл. 9,4, при просрочие, кредитополучателя дължи лихва за просрочие, в
размер на законната лихва, върху просрочената сума, за периода на
просрочието. Съобразно заключението по ССЕ, ВЛ е констатирало също, че
лихвата за забава е погрешно начислена- с договорен лихвен процент + 10
пункта наказателна надбавка-или сума в размер на 147,37лв, а е следвало да
бъде само 10 пункта наказателна надбавка. Експертизата е изчислила лихвата
за забава, съобразно чл. 9,4 от Договора- ОЛП+10 пункта, и същата е в размер
от 20,17лв., за периода 25.11.2020-30.06.2021г. С оглед изложеното, съдът
намира, че предявеният иск е основателен до размер на сумата от 20,17лв., за
посоченият период, като за разликата до пълният предявен размер на иска от
147,37лв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание гореизложеното, съдът намира, че основание предявените
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430,
ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът А. Г. че дължи сумата от общо 6427,31лв., от
които: 5094,48лв.- главница, 1185,46лв.- договорна лихва за периода
25.11.2020г.-05.05.2021г, 147,37лв.- обезщетение за забава, за периода
25.11.2020г.-30.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК- 16.07.2021г., до
окончателното изплащане на задължението, дължими въз основа на Договор
за потребителски кредит №***/***г., са основателни до размера от
7
4682,67лв., от които 4662,50лв.- главница и 20,17лв.- лихва за забава, за
посоченият период, като за разликата до пълният предявен размер, искът
следва бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на спора, следва ответникът да бъде осъден, да
заплати на ищеца сторените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от исковете и съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в
размер на сумата от 548.35лв., вкл. държавна такса, деловодни разноски и
100лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, както и сумата от 130.08лв- разноски в заповедното производство, също
съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, съобразно представения списък на
разноските. В случая се претендира адв. възнаграждение, за предоставена по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, правна защита и съдействие.Следва в полза на
адв. Н. И. И., да бъде присъдена сумата от 179,15лв.- адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ А. Г. Г., ЕГН **********,
от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, ***, ДЪЛЖИ НА „***” ***, гр. София,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”***”, №***,
представлявано от В. *** и Ал. ***, сумата от 4662,50лв.- главница,
дължими по Договор за потребителски кредит №***/***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417
от ГПК- 16.07.2021г., за която сума има издадена заповед за незабавно
изпълнение №2763/19.07.2021г., по ч.гр.д.№4620/2021г. на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН размер от 5094,48лв.- главница И
ЗА сумата от 1185,46лв.- договорна лихва за периода 25.11.2020г.-
05.05.2021г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ А. Г. Г., ЕГН **********, от с. ***, обл.
Плевен, ул. ***, ***, ДЪЛЖИ НА „***” ***, гр. София, ЕИК***, със
8
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”***”, №***, представлявано
от В. *** и Ал. ***, сумата от 20,17лв.- лихва за забава, за периода
25.11.2020г.-30.06.2021г., за която сума има издадена заповед за незабавно
изпълнение №2763/19.07.2021г., по ч.гр.д.№4620/2021г. на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН размер от 147,37лв., ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, А. Г. Г., ЕГН
**********, от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***”
***, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
”***”, №***, представлявано от В. *** и Ал. ***, сумата от 548.35лв.-
разноски по настоящето производство и сумата от 130.08лв -разноски по ч.
гр.д.№ 4620/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв ,
„***” ***, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ”***”, №***, представлявано от В. *** и Ал. ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
София, ул. ***, офис ***, сумата от 179,15лв.-адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9