Решение по дело №807/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Делото е образувано по жалба, подадена от Д. Й. С. от [населено място], чрез адв. Св. К. против Решение № 94ДД-10315-4#2/09.10.2024 г. на зам. кмета на община Велико Търново за предоставяне на достъп до обществена информация.

Жалбоподателката оспорва решението като незаконосъобразно, тъй като счита, че неправилно информацията, която търси й се отказва с мотива, че вече й е предоставена, липсва и/или не е обществена такава. В тази връзка в писмените бележки по съществото спора сочи, че неправилно ответникът се позовава на вече предоставената й графична част от одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“ – фасади и ситуация за същия строеж, за който се отнася и процесното заявление, тъй като информацията, която може да се извлече от чертежите не позволяват да се изчислят широчина на балкони, височина на стрехите и прочие и в този смисъл няма идентичност между търсената с настоящето заявление информация и вече предоставената й такава по предходно. Оспорва като невярно твърдението на ответника, че не е получил цитираното от жалбоподателката в заявлението й за достъп до обществена информация писмо от ДНСК изх. № ВТ-1557-04-178/06.08.2024 г. до кмета, тъй като се твърди, че в други свои писма общината признава, че е получила същото и уведомява ДНСК за предприетите действия в изпълнение на първото. Наред с това се поддържа характера на цялата търсена информация във връзка със строителните книжа на съседна на жалбоподателката сграда като обществена, доколкото самата заявителка не е заинтересувано лице по ЗУТ и няма кака да се сдобие с нея по специалния ред на този закон. По тези мотиви се претендира отмяна на оспорвания отказ и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – зам. кмета на община Велико Търново, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Генерално оспорва характера на търсената информация като обществена, тъй като счита, че не е такава строителната, за която е предвиден специален ред в ЗУТ по отношение на лицата, до чието знание се свежда тя, но допълнително твърди, че търсената с т. 1 от заявлението информация вече е предоставена в рамките на предходните 6 месеца на лицето, а по отношение на тази в т. 2 от заявлението – отрича да е получавал цитираното конкретно писмо от ДНСК от жалбоподателката и съответно да е предприемал действия в изпълнение на същото. По тези мотиви моли съдът да отхвърли изцяло жалбата и да присъди юк възнаграждение на страната.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх. № 94-ДД-10315 – 4 от 27.09.2024 г. Д. Й. С. от [населено място] поискала от кмета на Община Велико Търново да получи достъп до следната информация:

1. Всички строителни книжа за новострояща се сграда с [идентификатор], в това число съгласуваните външни разпределения на етажите в частта на фасадните стени, а именно размерите и надстърчанията на еркерите, балконите и издатините по фасадата на сградата, които касаят публичното пространство и
2. Извършена ли е проверка от служителите на общината въз основа на писмо от ДНСК до кмета на общината с изх. № ВТ-1557-04-178/06.08.2024 г. ? Ако да – да се представи протокола от проверката, а ако не – да се отговори защо не е извършена такава.

В заявлението е посочено, че заявителката желае информацията да й бъде предоставена във формата на копия по електронен път.

Заявлението само по себе си също е изпратено и получено по електронен път.

В отговор на това заявление е постановено оспорваното в настоящето производство Решение № 94ДД-10315-4#2/09.10.2024 г. на зам. кмета на община Велико Търново, с което по същество се отказва търсената информация с мотива, че тази по т. 1 от заявлението вече й е предоставена в срок от 6 месеца назад, а тази по т. 2 не е налична и не е обществена.

Решението е изпратено на електронната поща на молителката на 10.10.2024 г.

Недоволна от този отговор заявителката е сезирала Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена на 24.10.2024 г., видно от дадения й от ССЕВ входящ номер. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.

С Определение от 25.10.2024 г. съдът е изискал преписката от ответника, като същият е предоставил заявлението, решението по него и доказателства за изпращането му.

Като писмени доказателства по делото допълнително са приети предходно Решение № 94ДД-10315-1#2/19.08.2024 г. на зам. кмета на община Велико Търново документите, с което се твърди, че вече е предоставена търсената от заявителката информация и Заповед № РД – 22-1518/16.07.2024 г., оправомощаваща зам. кмета да издаде решения от вида на процесното. Също в съдебно заседание са представени от жалбоподателката и приети като писмени доказателства от съда Протокол изх. № 94-00-1890/24.09.2024 г. на ГДИОКН към МК, в която се твърди, че общината признавала получаването на писмо от ДНСК изх. № ВТ-1557-04-178/06.08.2024 г. до кмета и именно разпоредената с него проверка е обективирана в този констативен протокол.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна по следните мотиви:

ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Но ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Ответникът смята, че в друг закон – ЗУТ, се съдържа друг ред за достъп до информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Установеният в ЗУТ друг ред за достъп до информация е за лица, които имат качеството на страна в съответното административно производство. Само за тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, органите по имат задължението да предоставят съответната информация. Но щом имат качеството на заинтересовани страни те са участници в съответното административно производство и задължението за предоставяне на информация е проява на установения в чл. 12, ал. 2 от АПК общ принцип.

Заявителката, поне с оглед на доказателствата по делото, няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, по отношение на проведено между третото лице и компетентни органи на общината административно производство, свързано с издаването на необходими строителни книжа във връзка със строеж в собствения на третото лице имот - сграда с [идентификатор] . С оглед на това неправилен е изводът на ответникът, че ЗУТ е приложим за нея принципно. Исканата информация – строителни книжа и протоколи във връзка с проверки за незаконно строителство принципно е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страна и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определения на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

Заявителката с т. 1 от заявлението си иска да й бъдат предоставени всички строителни книжа, в това число съгласувани външни разпределения на етажите в частта за фасадните стени, а именно размерите и надстърчанията на еркерите, балконите и издатините по фасадата на сградата, които касаят публичното пространство на строящата се сграда. Ответникът отказва конкретно това искане с твърдението, не че информацията не е обществена, а защото счита, че в рамките на 6 месеца назад е предоставил на същата на лицето, доколкото с предходно Решение № 94ДД-10315-1#2/19.08.2024 г. на зам. кмета на община Велико Търново на С. са изпратени строителното разрешение и графична част от одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“ – фасади и ситуация за сградата и именно там се съдържа цялата тази информация.

Съдът намира решението в тази му част за правилно по следните мотиви: Архитектурният проект може да бъде част от идеен, технически или работен проект по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба № 4). Съдържанието на част архитектурна на идейния, работния и на техническия проект е посочено съответно в чл. 28, 33 и 36 от Наредба № 4. Видно от посочените разпоредби архитектурните проекти представят различни решения за отделни елементи на строежа. Някои от тях - разпределения на всички етажи, напречни и надлъжни вертикални разрези, вертикална комуникация, изолация, подови настилки, архитектурно и технологично оборудване и обзавеждане и други не могат да се отнесат към информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. Тя е свързана с жилището на отделния човек, а неприкосновеност на жилището е конституционно гарантирана - чл. 33, ал. 1 от Конституцията. Тази информация не се търси от жалбоподателката и не й се предоставя. В същото време архитектурната част на съответните проекти съдържа и решения, които са пряко свързани с обществения живот. Така архитектурната част на идейния проект представя решения за функционално-пространствената композиция на обекта, архитектурно-художествения му образ, вписването на обекта в околната архитектурна и ландшафтна среда. Архитектурната част на техническия проект представя в чертежи ситуационното решение, фасадните изображения, които изясняват външното оформяне на обемите, употребените материали и тяхната обработка. Тази информация, когато става въпрос за групова културна ценност, каквото е процесния имот, безспорно е свързана с обществения живот и доколкото е резултат на упражнени от компетентния орган правомощия отговаря на изискванията за обществена информация. След като обаче същата архитектурната част на техническия проект, който представя в чертежи ситуационното решение и фасадните изображения, които изясняват външното оформяне на обемите е вече предоставена на жалбоподателката през август 2024 г. няма каква повече документация по въпроса да й бъде предоставена, а още по – малко в 6 месечния срок след като вече веднъж й е дадена. Дали част архитектурна и чертежи сочат или не „размерите и надстърчанията“ и прочие не е предмет на настоящето производство, защото касае редовността на самите строителни книжа, който въпрос не е предмет на ЗДОИ. Тази информация е дължима и е предоставена на заявителката във вида, в който съществуват при ответника. Ответникът дължи предоставяне на информацията във вида, в който същата се създава/съхранява от него. Същият не дължи анализ на тази информация и каквато и да е допълнителна обработка. За да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители и да е налична при сезирания орган. В тази връзка е недопустимо създаването на нови документи във връзка със запитване за достъп до обществена информация под формата на отговори на конкретно поставени въпроси. За компетентния орган няма законово задължение да създава нова информация по повод на направено искане. Достъпът по ЗДОИ е до обективни данни, със съдържанието което имат и след като същият е вече реализиран, в рамките на 6 месеца след това не може да се търси същата информация. Ето защо решението е правилно в тази му част.

По отношение на т. 2 от заявлението съдът изложи мотиви, с които не споделя принципното разбиране на ответника, че търсената информация с него не е обществена, но намира отказа за правилен по другия мотив посочен в него – а именно, че ответникът не е получавал конкретно цитираното писмо от ДНСК и за това не е предприемал действия по него. Със заявлението са поискани протоколи от проверки на община В. Т., указани с Писмо на ДНСК до кмета изх. № ВТ – 1557-04-178/06.08.2024 г. Ответникът отрича да е получавал такова писмо от ДНСК и доказателства за обратното не са ангажирани по делото. Неоснователно се поддържа, че доказателство за обратното е представеното с жалбата Писмо 91-00-237#2/11.10.2024 г. на кмета на община Велико Търново, тъй като в същото изрично се посочва, че е в отговор на писмо от ГДИОКН, а не от ДНСК и то е от 27.09.2024 г. Тоест няма идентичност между двете писма и извършената проверка е по указание на ГДИОКН към МК, а не на ДНСК. Нещо повече, ако се приеме, че се касае за идентични указания и проверки то е следвало това да се посочи и да се изискат конкретно посечените в отговора Констативни актове, за които още повече заявителката е уведомена конкретно, като в този случай обаче остава неясно защо и тази информация се търси повторно. Накрая, изобщо не е обществена информация изисканата такава за причините защо не е извършена проверка на законността на строежа от ответника, защото в случая се иска тълкуване на закони и административни актове от ответника, което категорично не представлява обществена информация. По тези мотиви отказът е законосъобразен и във втората си част.

Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да се отхвърли изцяло със съответните последици от това. В тази връзка на жалбоподателя не се следват разноски предвид изхода на делото, а на ответника се следват такива за юк възнаграждение, поради което съдът намира, че следва да се присъди в минимален размер съобразно обема на извършената работа от юк по делото, както и фактическата и правната сложност на същото. Ето защо на ответника се следват разноски в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й. С. от [населено място] против Решение № 94ДД-10315-4#2/09.10.2024 г. на зам. кмета на община Велико Търново за предоставяне на достъп до обществена информация.

ОСЪЖДА Д. Й. С., с [ЕГН], от [населено място] ДА ПЛАТИ на Община Велико Търново разноски за делото в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.