Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.02.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 424
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то
/КЗ/.
Ищецът – Т.Е.К.
твърди, че при ПТП настъпило на 31.03.2016г., около 09:10 часа, на път
ПП-1-6", км. 285+900 /Подбалкански път в участъка между Калофер и
Казанлък, в района на разклона за с. „Търничени" /, водачът Л.Л.,
управлявайки товарен автомобил фиат дукато с рег. №******, виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни увреждания на Т.Е.К.
- водач на лек автомобил „Опел Астра" с peг. № ******. Произшествието
настъпило при следния механизъм: автомобилът „Фиат Дукато", движейки се по
Подбалканския път в посока гр. Калофер, предприел маневра завой наляво в посока
с. Търничени, при което отнел предимството на движещия се в насрещната лента за
движение лек автомобил „Опел Астра", в резултат на което двете превозни
средства се сблъскали. След удара управляваният от ищеца лек автомобил се
ударил в крайпътната мантинела. Твърди, че вината на водача Д.Д.за настъпване
на описаното ПТП е призната с решение № 14/16.01.2017г. по НОХД № 1532/2016г.
по описа на Районен съд - гр. Казанлък. Посочва, че вследствие на описаното ПТП
ищецът получил следните увреждания:
- множествени фрактури на носа с
дислокация, фрагменти и кръвоизлив от носа;
- разкъсноконтузна рана на носа;
- разкъсноконтузна рана на левите
мишница и предмишница и
- лезия на левия трицепс.
Твърди, че непосредствено след
инцидента ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски", гр.
Казанлък, където му е извършена оперативна интервенция, при която била
направена хирургична обработка и бил поставен шев на разкъсания трицепс. След
изписването на ищеца от болницата, състоянието му се влошило. Болките в носа се
усилвали и носът му започнал отново обилно да кърви. Описва, че е бил приет по
спешност в УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД - гр. Пловдив. Синусите на ищеца били
изпълнени с течности. Поставени били катетри в носната област на ищеца и му
били направени две операции. Било проведено и консервативно лечение. Болничният
престой на пострадалия продължил от 31.03.2016г. до 14.04.2016г., след което
ищецът продължил лечението си в домашни условия. В първите 7 месеца след
инцидента не можел да диша през носа си, не му стигал въздух, бързо се уморявал
и често получавал главоболие. В началото на ноември 2016г. на ищеца била
направена нова операция за коригиране на изкривяването на носната кост, след
която затрудненията в дишането му намалели. Към настоящия момент периодично
изпитва болки в носа, от носа му тече секрет, хърка силно и гърлото му
периодично изсъхва. Травмата в областта на носа е довела до загрозяване на
пострадалия, което му създава притеснение при общуване. Носът му е гърбав и
изкривен, като се виждат следите от поставените шевове. Обонянието му е
сериозно отслабено. Усеща единствено силни миризми от малко разстояние, без да
може да определи каква е миризмата. Контузията на левия трицепс на ищеца му
причинила сериозни затруднения в битовото обслужване - къпане, преобличане и
др., тъй като движенията на лявата ръка са били ограничени. Към настоящия
момент липсва издръжливост на тази ръка, налага се да я щади, като изпитва
болки при по-голямо натоварване и при смяна на времето. Травмите на ръката и
влошеното обоняние имат негативно отражение и върху професионалната дейност на
пострадалия, който работи като пожарникар. Твърди, че ответникът е сключил на
01.03.2016г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица № BG/06/116000723459, валидна за периода 15.03.2016г.
- 15.03.2017г. за товарен автомобил марка „Фиат", модел „Дукато” с per. № ******.
Посочва, че ищецът се е обърнал към ответника за доброволно заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като последният е определил
и изплатил обезщетение на в размер на 9 000 лева. Заявява, че посоченото
обезщетение не удовлетворява ищеца, по тези съображения, моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответника да му заплати:
- 26 000 лева, като част от общия
размер на дължимото обезщетение от 81 000 лева – представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от
31.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК /страница 112 от делото/.
Ответникът – „ДЗИ – общо З.“ ЕАД
в депозирания от него писмен отговор признава настъпването на следните факти:
- наличието на застрахователно
правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно описания
товарен автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие – 31.03.2016
г.,
- настъпване на описаното ПТП и
- ответникът е заплатил на ищеца
9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди от процесното ПТП.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като твърди, че същият, като пътник в МПС, не е използвал
обезопасителен колан, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.137а,
ал.1, ЗДвП и на следващо място, че ищецът е управлявал лек автомобил „Опел
Астра" с peг. № ****** със скорост над допустимата за пътния участък /81
км/ч при разрешени в този участък- 60 км/ч/. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител
на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 117 от делото/.
В съдебно заседание на 05.12.2018г.
съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди
от 26 000 лева на 81 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно
описания товарен автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие –
31.03.2016 г.,
-
настъпване на описаното ПТП и
-
ответникът е заплатил на ищеца 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от последния неимуществени вреди от процесното ПТП.
По
делото на страница 8 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 31.03.2016г., съставен относно процесното ПТП.
От
представения и приет по делото препис на Решение № 14 от 16.01.2017г.,
постановено по нохд № 1532/2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, се
установява, че на 31.03.2016г. около 09:10 часа по първокласен път 1-6,
километър 285+900 - разклона за с. Търничени, общ. Павел баня, обл. Стара
Загора, Л.Б.Л.при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Фиат", модел „Дукато" с рег.№ СТ0549ВА, при извършване на
маневра - завой наляво в посока изток-юг, е нарушил правилата за движение по
Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 1, чл.
20 ал. 2, чл. 25 ал. 1, чл. 25 ал. 2 и чл. 37 ал. 1, от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.Х.Ч., което представлява
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2-ро, вр. с чл.342 ал.1 от НК, като на основание
чл.78а ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000лева. На основание чл. 343 от НК Л.Б.Л.е лишен от право да управлява МПС за срок шест месеца. По делото е
прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза, в което при така
установения механизъм за настъпване на процесното ПТП е прието, че управлявания
от ищеца автомобил се е движел със скорост 83 км/ч, при разрешена в този пътен
участък – 60 км/ч. В експертизата е отразено, че при движение на лек автомобил
„Опел Астра", с максималната разрешена скорост 60 км/ч за участъка от пътя,
в който е настъпило ПТП, опасната му зона за спиране е 44 метра и тя е по-голяма
от отстоянието му от мястото на удара 17 метра, от което се определя, че
водачът на л.а. Опел Астра не е имал възможност да спре преди мястото на удара
и не е могъл да предотврати произшествието и при допустимата за зоната на
кръстовището скорост 60 км/ч. Вещото лице е посочило, че при движение с
максимално допустимата скорост 60 км/ч, при удара лекия автомобил би имал
скорост от 15, 65 км/ч и пътниците и водачът в този автомобил не биха получили
наранявания или травмите ще са минимални.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния товарен
автомобил „Фиат”, модел „Дукато” с peг. № *******е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответното застрахователно дружество – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, в качеството му
на застраховател.
По
делото е представена епикриза ИЗ № 2742 на МБАЛ „д-р Христо Стамболски“, гр.
Казанлък /страница 23 от делото/. От нея се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 31.03.2016г., като в спешен порядък под локална
анестезия е извършена хирургична обработка и шев на раната. Изписан е на
02.04.2016г.
По
делото е представена и епикриза по ИЗ № 21190/2016г. на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД /лист 24-25 от делото/, от която се установя, че ищецът Т.К. е постъпил в
лечебното заведение на 02.04.2016г. Посочено е, че на 12.04.2016г. е извършена
операция на пациента. Назначено му е медикаментозно лечение. На 14.04.2016г. е
изписан от лечебното заведение.
Представена
е и епикриза по ИЗ № 21626 на УМБАЛ „Каспела“ /лист 26 от делото/, от която се
установява, че Т.К. е постъпил в лечебното заведение на 01.11.2016г. с
диагноза: девиация на носната преграда. Постъпил в клиниката за оперативно
лечение, като на 01.11.2016г. е извършена операция. Изписан е на 03.11.2016г.
По
делото са представени шест броя болнични листове /страници 27 – 32/, от които
се установява, че ищецът е бил във временна нетрудоспособност за периода
31.03.2016г. - 30.06.2016г., както и за периода от 01.11.2016г. до 30.12.2016г.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че същото е
изготвено и след извършен преглед на ищеца от вещото лице. В заключението е
вписано, че получените от ищеца увреждания при процесното ПТП са: деформация на
носа, силно променена носна архитектоника, хиретрофия на носните конхи,
девиация на нази наляво, сериозна носна секреция и носна обструкция. Вещото
лице е посочило, че е извършило изследване на обонянието и констатирало, че
ищецът усеща, но не разпознава основни ароматни вещества. Експертът e посочил, че настъпилите нарушения на здравословното
състояние на ищеца са тежки и невъзвратими -увредена е обонятелната функция на
носа до степен на аносмия, което обуславя неудобства и опасности в работната и
битова среда. Отразено е още, че същите са в причинна връзка с претърпяното
ПТП. В проведеното на 07.11.2018г. съдебно заседание вещото лице пояснява, че епистаксис
е кръвотечение от носа, а девиация на ностна кухина е изкривяване. Посочва, че
и сега ищецът има голямо затруднение в дишането. Експертът заявява, че операциите
са почти неефективни, поради което не може да има пълно възстановяване на този
орган. Констатираните при ищеца последици са тежки и невъзвратими, както и
нарушението на обонянието. Посочва, че предвид това е противопоказно да работи своята
професия - пожарникар. Посочва, че на моменти има секреция от носа. Съгласно
вещото лице са предприети всички възможни медицински действия спрямо
настъпилите наранявания на носа в резултат на процесното ПТП. Дишането през
носа е основно, като не се диша през носа се отваря устата и това е врата за
инфекции. В допълнителното заключение на вещото лице е вписано, че периодът на
възстановяване е продължителен - по 5-6 месеца след операциите. Посочил е още,
че има невъзвратими увреждания към момента - кървави храчки, секреция от носа, пресъхване
на гърлото. Възстановителният период продължава, оплакванията му продължават. Носното
му дишане и обонянието не са възстановени. Прогнозата на посттравматичните
увреждания е неблагоприятна.
По
делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице -
специалист по ортопедия и травматология. От заключението на приетата и
неоспорена от страните експертиза, се установява, че при процесното ПТП, ищецът
е получил следните увреждания: разкъсноконтузни рани в областта на лява мишница
и предмишница с увреда на триглавия мускул на лява мишница. Прието е, че от
приложените документи по делото, описаните увреждания са в причинна връзка с
ПТП- то. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в хирургична обработка
на раната и зашиване на разкъсаният мускул. Вещото лице е посочило, че периодът
на възстановяване при такъв вид травми е около два месеца. През периода на
лечение, ищеца е търпял болки и страдания, като първите 30 дни, болките са били
с по голям интензитет. При
извършен от вещото лице преглед е установено наличието на оперативен белег по
задната страна на лява мишница и лакътна става с дължина 13 см. Този белег е с
траен характер. Запазен е обема на движение в лява лакътна става с болки в
областта на операцията при пълно свиване на ръката в лакътната става. В съдебното заседание вещото лице допълва, че с
оглед факта, че има само оперативна намеса без обездвижване означава, че
мускулът не е засегнат в по-голямата си част. При извършената операцията
разкъсаните влакна са зашити. Последица при такива оперативни интервенции на
мускула е, че той губи част от своята контраактивност, няма пълното свиване и
разпускане. Експертът пояснява, че при крайната фаза на свиване и разпускане се
появяват болки, тъй като мускулът не може да се разтегне в цялата си част
поради срязването и оперативната интервенция. Силата на ръката намалява за
около 1 месец за зарастването на мускула, но това не трябва и да се проверява,
защото има опасност от повторно разкъсване. Допълва, че обикновено при
мускулите има пълно възстановяване, тъй като останалата част на мускула
хипертрофира, тоест нараства за сметка на останалата част, като силата се
възстановява, но не може да се достигне дължината на мускула от преди това,
поради което се получават тези болки при пълно сгъване и разгъване на мускула.
По искане
на ответника по делото е допусната комплекна съдебно – медицинска и авто –
техническа експретиза. В нея е посочено, че автомобилите Опел Астра, комби, са
фабрично оборудвани с предпазни триточкови колани на всичките 5 места. От
анализа на данните по делото, вещите лица да направили извод, че при инцидента,
ищецът е бил без поставен предпазен колан. Експертите са приели, че най - вероятно
уврежданията в областта на лицето и носа, не биха се получили или биха били по
леки, ако ищецът е използвал предпазен колан. Ръцете не са фиксирани от
предпазния колан и могат да получат увреждания, независимо, дали пострадалият е
бил или не с поставен предпазен колан. Прието е още, че скоростта на л.а Опел
Астра при удара му с т.а. Фиат Дукато е била 83 км/ч. Не са установени спирачни
следи, от което следва, че и преди ПТП скоростта му е била също около 83 км/ч. Вещите
лица са посочили, че ако л.а. Опел Астра се е движил с разрешената скорост 60
км/ч и водачът му е реагирал своевременно за аварийно спиране, той би се ударил
в дясната страна на микробуса със скорост не по-висока от 16 км/ч. При удара на
л.а. Опел Астра в дясната страна на микробуса със скорост 15,65 км/ч, пътниците
и водачът на л.а. Опел Астра, най-вероятно не биха получили наранявания, ако са
с поставен предпазен колан, а ако се без поставен предпазен колан травмите им
ще са значително по леки.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят П.Х.Ч.,
който е бил пътник в лекия автомобил, управляван от ищеца в процесното ПТП. Свидетелят
твърди, че и той и ищецът са пътували с предпазни колани. Свидетелят сочи, че не
е имало подаване на мигач от страна на водача на буса.
По искане
на ищеца е допуснат и изслушан свидетелят С.Н.Г.. Свидетелят Г., посочва, че познава
ищецът, като след катастрофата се преместила при него, защото той имал нужда от
помощ и сега живеят заедно на семейни начала. Посетила е ищецът в болницата
непосредствено след инцидента, когато той е бил целият в кръв, със стъкла и
ръката му била зашита. След изписването вечерта ищецът изплюл две парчета
съсирена кръв, след което започнало много силно да му шурти от носа и от устата.
Свидетелката взела една купа, която се напълнила с кръв. Обадила се на 112 и дошъл
доктор. Слагали лед, ледът свършил,
започнали да вадя замразени зеленчуци. С линейката го закарали в гр. Пловдив.
Приели го и му сложили някакви шишове, той припаднал, а нея изкарали навън. На
другия ден в болницата я уведомили, че ще направят операция. Вечерта отново
започнал да кърви, което наложило още две операции. Свидетелката посочва, че е
загубила работата си, защото неотлъчно била до него. След изписване от
болницата последвали много различни интервенции, горене. Посочва, че и към
настоящия момент ищецът няма обоняние, трудно движи ръката си, постоянно го
боли, сутрин не може да диша и 15 минути си отлепя ноздрите. Храчи постоянно,
хърка, нищо не му помага. Описва, че след случилото се, той не е същият човек,
като пътува - има стрес, уплашен е. Шофира, но си спомня, преди колко спокоен бил,
а сега е по-нервен. Продължава да работи като пожарникар, но повечето от
мъжката работа я върша тя. И сега живеят заедно, защото иска да му помага,
защото вижда, че го боли, особено в студено време. Свидетелката сочи още, че когато
правили операциите бил с тампони в устата, които били захванати за ушите.
Хранел се със сламка, правила пасирани супи, бил вързан за леглото, защото искал
да ги маха тези неща, а те държали капилярите и казали да внимава да не ги
извади, защото пак ще прокърви. Свидетелката Г. посочва, че повече от половин година
продължило лечението. Операциите били 3, една след друга и след това имало други
процедури – горене, а ръката била много грозно зашита. Къпела го и превързвала,
движенията му били много трудни. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Страните
не спорят, че към датата на ПТП – 31.03.2016 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с „Д.З.“ ЕАД, възникнало по застрахователна
полица № BG/06/116000723459, валидна за периода 15.03.2016г. - 15.03.2017г. за
товарен автомобил марка „Фиат", модел „Дукато” с per. № ******, управляван Л.Б.Л..
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца
е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
вина за настъпване на процесното ПТП,
3.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
4.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
5.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от
процесното ПТП,
6.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
От
събраните и описани по-горе доказателства /постановеното съдебно решение по
нохд и заключението на авто – техническата експертиза/ се установява
настъпването на първите два факта: механизма на настъпване на процесното ПТП и
съответно, че вината за това е на водача на товарния автомобил.
От
заключенията на двете съдебно – медицински експертизи с вещи лица – ортопед и
съответно специалист – уши, нос и гърло се установява, настъпване на описаните
в исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и тези травми. От тези документи и разпита на втория свидетел се
установява и предприетите действия за възстановяване от ищеца: три пъти е имал
болничен престой, при който общо са извършени три операция: едната на ръката,
непосредствено след ПТП – то и другите две – на носа. Провеждано е
медикаментозно лечение и извършени допълнителни манипулации – горене в носните
кухини. В периода на лечение на травмата на ръката ищецът е имал нужда от чужда
помощ в ежедневието си. Общият период на възстановяване от ортопедичните травми
е бил около два месеца, като първите 30 дни с по-интензивни болки. След този период има трайни и невъзвратими
последици – белег на ръката в резултат на операцията, болки при пълно
свиване и разгъване на лакътната става,
както и болки при студено време. Не се установи твърдяното от ищеца, а именно –
загуба на издръжливост на тази ръка. По – сериозните травми, налагащи по –
продължителен възстановителен период са свързани с уврежданията на носа.
Извършени са две операции и последващи манипулации, като възстановителен период
след всяка от тях е около 5 – 6 месеца. Общия период, който ищецът е бил
неработоспособен е 5 месеца. Тази травма е свързана с продължителни болки –
силни и интензивни за периода около и след операциите, затруднено дишане,
главоболие, секреция от носа, кървави храчки, липса на обоняние. Извършени са
по отношение на ищеца всички възможни медицински действия, но въпреки това има
настъпили трайни увреждания, които са необратими – нарушено дишане през носа, липса
на обоняние, периодично секрет от носа, пресъхване на гърлото, кървави
храчки.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази
всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в
страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 44г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 5-6 месеца след
операциите, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани със
затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние, както и обстоятелството, че настъпилите
нарушения на здравословното състояние на ищеца са тежки и невъзвратими –
увредена е обонятелната функция на носа да степен на аносмия, което обуславя
неудобства и опасности в работната и битова среда, съдът намира, че сумата от 90 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.
1 от ЗДвП и на следващо място, че ищецът е управлявал лек автомобил „Опел
Астра" с peг. № ****** със скорост над допустимата за пътния участък /81
км/ч при разрешени в този участък- 60 км/ч/.
Относно
първото направено възражение по делото са приети следните доказателства:
свидетелските показания на първия описан свидетел и заключение на комплексната
съдебно – медицинска експертиза. Тези две доказателства са противоположни. При
преценка на свидетелските показания следва да се има предвид по реда на чл. 172
от ГПК възможната заинтересованост на това лице, предвид фактът, че същото има
съдебни дела с ответника относно обезщетение за неимуществени вреди от същото
ПТП. С оглед на това и обстоятелството, че не е оспорена от страните в процеса
заключението на посочената експертиза, нито са събрани други доказателства,
които да я опровергават, съдът кредитира това доказателство. В заключението
експертите са приели, че ищеца е управлявал лекия автомобил без поставен
предпазен колан, както и, че най-вероятно уврежданията в областта на лицето и носа
не биха се получили и биха били по-леки, ако ищецът е бил с поставен предпазен
колан. По отношение на уврежданията, които е получил на лявата ръка, експертите
са приели, че ръцете не са фиксирани от предпазния колан и могат да се получат
уврежданията, независимо дали пострадалият и бил или не с поставен колан.
По
отношение на наведеното от ответното застрахователно дружество, че ищецът е
управлявал лекия автомобил със скорост
над допустимата, с което е допринесъл за настъпване на последиците от ПТП – то,
следва да се посочи, че предвид събраните по делото доказателства, същото е
основателно. В заключението на авто – техническата експертиза е изследван този
въпрос, като е прието, че при управление в максимално разрешената в този пътен
участък скорост, скоростта на лекия автомобил би била 15, 65 км/ч, при който не
биха се получили наранявания или същите ще са минимални.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца, предвид
допуснатото от него нарушение – не поставяне на предпазен колан и съответно
управление на лекия автомобил със скорост над максимално допустимата в този
пътен участък следва да се определени на 30%.
При отчитане на приетото съпричиняване от 30% като причинен принос,
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 60 000 лв.
От
тази сума следва да се приспадне и доброволно платеното от ответника застрахователно обезщетение за неимуществени
от 9000лв., като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 51 000 лева,
за който размер е основателен предявеният иск, като над тази сума до предявения
размер от 81 000 лв. искът се отхвърли като недоказан.
Предвид основателността на главния иск до сумата от 51
000 лева следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва за забава
върху посочената главница, считано от датата на деликта – 31.03.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
в настоящото производство е направил разноски в размер на 1 350 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и платежен документ /страници 6 и 7 от делото/. Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 850 лв.
Направените
от ответника разноски са в размер на 500 лв. – заплатен депозит по допуснатата
комплексна съдебна медицинска и авто – техническа експертиза. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 285, 18 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска в размер на 185, 18 лв. и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 040 лв., както и 1 101, 85
лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от иска.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Е.К., ЕГН - **********
със съдебен адрес: ***, офис 4 - чрез адвокат И.Й. на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 51 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 31.03.2016г. около
09:10 часа, на път ПП-1-6", км. 285+900 /Подбалкански път в участъка между
Калофер и Казанлък, в района на разклона за с. „Търничени" / по вина на
водачът на товарен автомобил фиат дукато с рег. №******, ведно със законната лихва,
считано от 31.03.2016г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 850 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 51 000
лв. до предявения размер от 81 000 лв.
ОСЪЖДА Т.Е.К., ЕГН -
********** със съдебен адрес: ***, офис 4 - чрез адвокат И.Й. да заплати на „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 285, 18 лв. ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2
сумата от 3 141, 85 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: