Р Е Ш Е Н И Е
№ 135/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16 януари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2851 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на РИОСВ
Пловдив против решение № 127 от 11.07.2019 г., постановено по
а.н.д. № 7 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, с което е отменено
наказателно постановление № 83 от 13.12.2018 г. на директора
на РИОСВ Пловдив, с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.151, ал.2, т.6, пр.3, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл.151, ал.2, т.6, пр.3, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО.
Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че е налице противоречие между обстоятелства по извършване на нарушението и
правната квалификация в наказателното постановление, тъй като в
обстоятелствената част са изложени твърдения за неизпълнено предписание, дадено
с констативен протокол, което е съставомерно към фактическия състав на
нарушението по чл.156, ал.1 ЗУО, а същевременно се твърди да е осъществено нарушение
на чл.151, ал.2, т.6, пр.3, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО. Според районния съд това
противоречие представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
засягащо правото на защита на санкционираното лице, за което липсва яснота
какво точно нарушение е извършило. Според районния съд наказателното
постановление е необосновано и недоказано относно посоченото място на
извършване на нарушението.
Решението е неправилно.
Приетата от съда фактическа обстановка е
доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя
изцяло от настоящия касационен състав, но изводите на районния съд са
неправилни.
Неправилен е изводът, че е налице противоречие между
обстоятелства по извършване на нарушението и правната квалификация. Съгласно чл.19, ал.3, т.15 ЗУО кметът на общината
отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им. Тази норма ясно поставя задължение за предприемане на
превантивни мерки, с които да се предотврати изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места, така и за организиране на последващи мерки за
отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено. Доколкото от събраните
по делото доказателства еднозначно и непротиворечиво се установява
нерегламентирано замърсяване, направеният от районния съд извод за липса на
нарушение е неправилен и необоснован от събраните доказателства. В случая
съвкупният доказателствен материал сочи на допуснато нарушение по чл.151, ал.2,
т.6, пр.3 ЗУО и административнонаказателната отговорност не следва да отпада
поради наличие на предписание, дадено с протокол № 0007303 от 19.04.2018 г.
Неизпълнението на самото предписание представлява по самостоятелно
административно нарушение, което е различно от нарушението, за което е
санкциониран касаторът. За съставомерността на деянието има значение единствено
фактът, че е допуснато натрупването на отпадъци.
Неправилен е изводът на районния съд, че в наказателно
постановление липсва
посочване на мястото на извършване на нарушението, доколкото и в АУАН, и в наказателното
постановление е посочено, че се касае за бившето селско сметище, закрито със заповед
от 2009 г. Това описание в достатъчна степен ясно и недвусмислено посочва мястото
на извършване на нарушението.
Доколкото
фактическата обстановка е правилно установена, по безспорен начин са доказани
нарушението и нарушителят, правилно е квалифицирано извършеното нарушение и е
определена санкционната норма, като размерът на имуществената санкция е в
предвидения от закона минимален размер, под който не може да бъде определено
наказание, допуснатото нарушение от
първостепенния съд не налага връщане на делото за ново разглеждане.
Наказателното постановление е законосъобразно, защото е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно
и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 127 от 11.07.2019 г, постановено по а.н.д. № 7 по
описа на Карловския районен съд за 2019 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 83 от 13.12.2018 г. на директора
на РИОСВ Пловдив, с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.151,
ал.2, т.6, пр.3, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл.151, ал.2, т.6,
пр.3, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.