Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260034 07.01.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела
Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 3469 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът И.А.М. твърди, че е
собственик по силата на договор за продажба на дворно място ведно с построената
в него жилищна сграда, находящи в гр. *****, ул. ******** №***. Ответникът А.М.,
бил син, а ответницата С.М. – снаха на ищеца. Третата ответница – Б.Д. била
майка на първия ответник. Твърди се, че през ******** тримата чрез непристойни
действия са отстранили ищеца от имота. Предвид това се претендира да бъдат
осъдени ответниците да му предадат владението върху имота.
Ответниците А.И.М., С.И.М. и Б.З.Д. сочат, че ищеца М. и ответницата Б.Д. са живели на
съпружески начала от 1990г. като имат родени две деца, едното от които
ответника А.М.. Поддържат, че процесната къща е строена по време на
съжителството между страните и след това обитавана от тях и техните деца. След
това ищецът и ответницата Б.Д. били отстъпили втория етаж от къщата на сина и
снаха си – първия и втората ответници.
Считат, че ответницата Д. е станала собственик, поради влагането на
средства на нейните родители в строежа, както и поради това, че заедно с ищеца
е живяла в имота от ***** до ***** като е придобила ½ ид.ч. от него по
давност. Предвид това считат, че искът е неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за продажба на недвижим имот -
частна общинска собственост №**** от **** ищецът М. *** правото на собственост
върху поземлен имот № ***** с площ 381 кв.м., относно който е отреден УПИ ******,
в кв.*****, по рег. план на гр.****** при граници: север - улица, изток - имот
№*******, юг - ********, запад - улица. Договорът е вписан на ********* / лист 5/.
Установява се, че в описаното дворно място е построена
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 102 кв.м., която представлява
търпим строеж / лист 50/. Същата е заснета в действащия план с №*******,
видно от представената скица /
лист 8/. На ********* с
нотариален акт №*****, том *****, дело****** на нот. ***** ищецът бил признат
за собственик на двуетажната масивна жилищна сграда построена в недвижимия имот
/ лист 7/.
По делото не е спорно и се установява от събраните
гласни доказателства, че ищецът е бил във фактическо съпружеско съжителство с
ответницата Б.Д., като от него имат родени две деца син - ответника А.М. и
дъщеря Р.М.. Според показанията на свидетелката С.М., съжителството било започнало
от 1990г., като семейството първоначално живеело при родителите на ищеца в с. ********.
Според свидетелката къщата в гр. ******* била строена през *****, като при
строителството били използвани материалите, които предварително били приготвени
в с. ******** за да се строи за семейството на ищеца. Другият свидетел Р.М.
потвърждава, че къщата е строена през ***** Твърди, че средствата за строежа
осигурявала неговата сестра – майката на ищеца, която по това време се
занимавала с отглеждане на животни и на фъстъци. Свидетелката М. също сочи, че
родителите на ищеца са се занимавали с животновъдство, като поддържа обаче, че
ответницата Д. помагала с личен труд и тя била спестила парите относно
строителството, включително и тези които получавала от майчинството си. Твърди,
също, че именно ответницата се е разплащала с майсторите при строителството на
къщата. След като ответника А.М. се оженил, ищецът му казал да се нанесе на
втория етаж от къщата. Във връзка с това ответника бил извършил довършителни
работи по етажа.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
От представения
нотариален акт и договора за продажба на общински недвижим се установява, че
ищецът е носите на правото на собственост върху процесния недвижим имот. След
като е придобил имота чрез продажба, по силата на чл.92 ЗС той се явява собственик и на построената в
него сграда.
Съдът намира, че
възражението на ответницата Д., относно това, че е придобила по силата на
давностно владение собствеността върху ½ ид.ч. от построената в имота
сграда е неоснонователно. Съдът намира, че по делото не се доказа, че тази
ответница е осъществявала владение върху споменатите идеални части имота с
намерение да ги придобие за себе си. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че между нея и ищеца не е налице сключен брак, поради което и
в отношенията помежду им не намира приложение презумпцията относно наличие на
съвместен принос в придобиване на общо имущество. Освен това, съдът намира за
недоказани твърденията на тази ищца, че в имота са били вложени нейни средства
и такива на нейните родители. Събраните гласни доказателства, включително и
тези на свидетелката посочена от тази ответница, сочат, че средствата за
строежа са били предоставени от майката на ищеца.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да ес уважи.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят
на ищеца деловодни разноски в размер на 679,50 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на А.И.М. ЕГН **********,
С.И.М. ЕГН ********** и Б.З.Д. ЕГН **********, тримата с адрес ***, че ищецът И.А.М.
ЕГН ********** с адрес *** е собственик на осн. договор за покупко-продажба на
недвижим имот - частна общинска собственост №**** от ****** на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *********
с площ 381 кв.м., относно който е отреден УПИ **********, в кв.****, по рег.
план на гр.***** с административен адрес ул. ******* №****, при граници: север имот
№ *******- улица, изток имот №*******- двор, юг - имот ******** и запад имоти
№ ******* и № *******, ВЕДНО с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с № ******** като ОСЪЖДА
ответниците А.И.М., С.И.М. и Б.З.Д. да предадат, на осн.
чл.108 ЗС, на ищеца И.А.М. владението на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА А.И.М. ЕГН **********, С.И.М. ЕГН **********
и Б.З.Д. ЕГН **********, тримата с адрес *** да заплатят на И.А.М. ЕГН **********
с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 679,50 лв.
/шестстотин седемдесет и девет лева и 50ст./, представляваща деловодни
разноски.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца
шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да
отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок
вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.