№ 1222
гр. Велико Търново, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110100270 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „С-64” ЕООД срещу „Т.” АД, с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 12881.97 лева, представляваща
стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците на работата по
договор за СМР от 16.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба, както и за сумата от 2592 лева, представляваща неустойка по чл. 15, ал. 3 от
договора.
Ищецът твърди, че на 16.11.2020 г. между страните е сключен договор за
изработка, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни външна
топлоизолация по многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Велико Търново,
ул. „А. К.” № 1, както и че отделни видове работи и техните цени са били посочени в
договора. Заявява, че след приключване на работата издадените от ответника фактури
са заплатени, но след първите сериозни студове и валежи положената мазилка е
започнала да се компрометира, като до края на месец април 2021 г. 450 кв.м. от нея са
били изронени, отлепени и опадали в цялата южна и югозападна част и частично в
западната част на фасадите. Сочи, че още при първите прояви на компрометиране
управителят на ответното дружество е бил уведомяван устно, но до края на месец май
2021 г. не са предприети никакви действия за поправянето на компрометираната
мазилка, което е принудило ищеца да сключи договор за СМР с друг изпълнител.
Твърди, че такъв договор е сключен на 14.6.2021 г. с „Е. С. 76” ЕООД, по силата на
който последното дружество е извършило частичен ремонт на компрометираните
фасади. Заявява, че на основание така сключения договор е заплатил поръчаните от
изпълнителя материали на обща стойност 4758.27 лева, както и възнаграждение в
размер на 8123.70 лева. Счита, че на основание чл. 15, ал. 3 от договора с ответника
последният му дължи и неустойка за некачественото изпълнение в размер на 30 % от
стойността на некачествените работи.
Ответникът не спори наличието на договор за изработка със сочения от ищеца
1
предмет, но счита, че изпълнението на същия е извършено в съответствие с
приложимите строителни правила и норми и с техническите изисквания за качество, за
което сочи и изготвеният при приемането на работата Акт образец 19 от 21.12.2020 г.,
според който възложителят не е направил никакви възражения за неточно изпълнение.
Сочи, че ищецът в качеството му на възложител не е съобразил техническите
изисквания за запазване целостта на изпълнената топлоизолация, като е оставил
недовършен строежа в граничните зони, с което по недопустим начин е допуснал
излагането на топлоизолацията на неблагоприятното влияние на атмосферните условия
през зимния сезон. Твърди, че в нарушение на договора между страните ищецът не го е
уведомил писмено за констатираните недостатъци и не го е поканил да отстрани
същите, с което го е препятствал да установи проблемните участъци и да провери вида,
обема и причините за увреждането. Счита, че извършените от ищеца разходи не са
свързани изцяло с дейности, които са относими към ремонта на засегнати части от
фасадата, по която е работил, като в тази връзка обръща внимание на изложеното от
ищеца в производството по гр. д. № 3330/2021 г. на Районен съд – Велико Търново,
според което необходимите за поправката дейности са с около 50 % по-малко от тези,
за които изпълнителят е търсил възнаграждение. Сочи, че твърдения за некачествено
изпълнение от страна на „Т.” АД са внесени за пръв път именно в производството по
посоченото дело, по което обаче не е участвал и не е могъл да се защити срещу
неоснователното му ангажиране с причините за ремонта. Прави евентуално
възражение за прихващане със сумата от 5919.92 лева, представляваща разликата
между фактурираната стойност на СМР и заплатената сума по фактура №
**********/21.12.2020 г.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване, а процесуалният представител на
ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че с договор от 16.11.2020
г. ищецът е възложил на ответника направата на външна топлоизолация на обект с
приблизителна квадратура от 620 кв.м., находящ се на адрес: гр. Велико Търново, ул.
„А. К.“ № 1. В договора е посочено, че обект на същия са СМР с единични цени, както
следва: монтаж и демонтаж на скеле – 4 лв. на кв.м., шпакловка с мрежа – 8 лв. на
кв.м., минерална мазилка – 8 лв. на кв.м. и направа на топлоизолация – 8 лв. на кв.м.
Посочено е, че срокът за изпълнение на договора е не повече от 45 работни дни след
неговото подписване, както и че окончателното плащане се извършва след извършване
на необходимите проби, след представяне на екзекутивна документация /ако е
необходимо/, след представяне на сертификати за качество на вложените материали и
след изготвянето на протокол за действително извършените и подлежащи на заплащане
СМР /Акт Образец 19/. Отразено е, че общата стойността на труда възлиза на 20 832
лева с вкл. ДДС.
Установява се също, че на 21.12.2020 г. между страните е изготвен протокол за
установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР към
посочената дата, според който ответникът е извършил монтаж на фасадна топло-
изолационна система от 10 см EPS, микрофибърна мрежа и шпакловка в общ обем от
546.00 кв.м., направа на тръбно скеле от общо 546.00 кв.м. и направа на структурна
мазилка по фасади от общо 686.00 кв.м. Общата стойност на всички видове СМР по
2
протокола е посочена в размер на 61 519.92 лева с вкл. ДДС.
Установява се още, че на 27.11.2020 г. от ответника е издадена фактура на
стойност 9600 лева с вкл. ДДС с основание извършени СМР по Акт Образец 19,
съгласно договор за строителство от 16.11.2020 г., която е платена от ищеца на
16.12.2020 г.
На 21.12.2020 г. от ответника е издадена нова фактура на стойност 51 919.92 лева с
вкл. ДДС с основание изпълнени СМР по Протокол № 1/ Образец 19 от 21.12.2020 г.,
като на 23.12.2020 г. за плащане на тази фактура от ищеца са преведени 46 000 лева.
На 10.5.2021 г. е изготвен констативен протокол за установяване състоянието на
строежа, според който топлоизолацията е компрометирана, тъй като има нарушение на
голяма част от външната мазилка в цялата южна и югозападна част и частично на
западната фасада.
На 14.6.2021 г. между „С-64“ ЕООД и „Е. С. 76“ ЕООД е сключен договор за СМР,
според който ищецът е възложил извършването на СМР, изразяващи се в частичен
ремонт, поради нарушена външна мазилка по фасадата на многофамилна жилищна
сграда, находяща се гр. Велико Търново, ул. „А. К.“ № 1. В договора е посочено, че
работата включва смъкване на нарушена външна мазилка при цена от 2.30 лв. на кв.м.,
грундиране при цена от 1.00 лв. на кв.м., извършване на циментова шпакловка при
цена от 4.00 лв. на кв.м., повторно грундиране при цена от 1.00 лв. на кв.м., нанасяне
на мазилка при цена от 8.00 лв. на кв.м. и монтаж и демонтаж на скеле при цена от 3.00
лв. на кв.м.
При съответните етапи от работата са изготвяни протоколи Образец 19, според
които „Е. С. 76“ ЕООД е изпълнил 29.00 кв.м. премахване на стара мазилка, 929.00
кв.м. грундиране, 449.84 кв.м. шпакловка, 449.84 кв.м. мазилка и 390.00 кв.м. монтаж и
демонтаж на скеле.
С решение по гр.д. № 3330/2021 г. на Районен съд – Велико Търново е прието за
установено, че ищецът „С-64“ ЕООД дължи на „Е. С. 76“ ЕООД сумата от 4 553.00
лева - главница по фактури № 8 и № 9 от 21.7.2021 г. по договор за СМР от 14.6.2021
г., както и сумата 227.65 лева - неустойка за забавено плащане.
В настоящото производство са ангажирани гласни доказателства, както следва:
Св. П. К. заявява, че топлоизолацията на обекта е изпълнена през м. ноември и м.
декември, като относно мазилката му е направило впечатление, че условията за
полагането й не били подходящи – вечер ставало студено, а и имало много дъждовни
дни. Сочи, че в началото на следващата година мазилката е започнала да се подгугушва
и да се отлюспва, като имало много такива участъци от запад и от юг. Твърди, че
впоследствие проблемите с мазилката са отстранени от друга фирма, чиито
представители са му споделили, че проблемите вероятно се дължат на лошите
метрологични условия. Заявява, че е споделял на управителя на „С-64“ ЕООД
опасенията си относно условията, при които се полага мазилката, но последният не му
е отвърнал нищо конкретно.
Св. А. Д. заявява, че мазилката на обекта е била много компрометирана, което е
констатирано с протокола от 10.5.2021 г.
Св. Л. З. заявява, че притиснат от крайния срок за завършване на обекта,
управителят на ищцовото дружество го е помолил да му съдейства с ангажирането на
ответника, чиито служители да направят топлоизолацията. Твърди, че изискванията за
полагане на топлоизолацията са спазени, но че преди полагането й, или поне паралелно
3
с него, е следвало да се извършват и други дейности – слагане на глафтове под
прозорците, закапачване на прозорците и парапетите на терасите, на борда на покрива,
полагане на замазка и направа на хидроизолация. Сочи, че разговарял с управителя на
ищцовото дружество за това, че е рисково изолацията и мазилките да се правят през м.
декември, но че последният просто бил притиснат от клиентите си, поради което за
него е било по-добре мазилката да се завърши през м. декември, отколкото през м.
януари или м. февруари, поради което именно по искане на управителя на „С-64”
ЕООД дейностите по топлоизолацията са извършвани през м. ноември и м. декември.
Заявява, че управителят на ищцовото дружество му се обадил година и половина след
завършване на работата с искане той и управителят на ответното дружество да му
дадат пари за ремонта, който е правил впоследствие.
Св. В. М. заявява, че преди Нова година св. Л. З. го е потърсил с молба да постави
обшивките на бордовете на покрива, водосточна тръба по западната фасада, както и
хидроизолация на голямата тераса на последния етаж на блока. Сочи, че това е било
необходимо, тъй като на терасата нямало замазка и водата се е събирана и е влизала в
апартамента, а водата от покрива е влизала под топлоизолацията, която по това време е
била завършена. Сочи, че като цяло по обекта е било необходимо извършването и на
други довършителни работи – поставяне на ПВЦ за отводняване на терасите, да се
направят замазки, да се закапачи бордът на последната тераса и пр.
Св. Д. Д. заявява, че се е занимавал с доставката на материалите за обекта, за които
възложителят и изпълнителят са имали съответната оферта.
Според заключението по изготвената в настоящото производство техническа
експертиза, при изпълнение на процесния договор за изработка не са спазени всички
технически изисквания при изпълнението на топлоизолацията и фасадната мазилка,
както и че технологичният процес на изпълнението не съответства на изискванията за
качество и гаранционна издръжливост. Сочи се, че изпълнението на замазка, респ. на
хидроизолация на откритите части на сградата, както и поставянето на подпрозоречни
глафтове по граничните зони на фасадната топлоизолация и мазилката е било
необходимо с оглед технологичните изисквания за трайност на изработеното.
Посочено е още, че при забавяне изпълнението на необходимите СМР по граничните
зони на фасадната топлоизолация и мазилка съществува риск по отношение
издръжливостта и запазване цялостта на изпълнените външна топлоизолация и фасадна
мазилка, както и че забавяне изпълнението на необходимите СМР по граничните зони
на фасадната топлоизолация и мазилката има отношение към компрометиране
целостта и здравината на мазилката в случай, че след нейното полагане е изминал
период от време, обхващащ един зимен и един пролетен сезон. Заключено е, че
заплатените от ищеца дейности, които са свързани с нанасянето на мазилка и с
боядисването на фасадни стени, според приложените по делото документи, възлиза на
9 596.40 лева с включен ДДС, а стойността на разходите за необходими СМР за
поправяне на фасадна мазилка, съобразно извършените от ищеца плащания за
възстановяване на фасадната мазилка върху засегнатите участъци, ако се имат предвид
само площите, за които конкретно са възложени СМР, посочени от ищеца в отговора на
исковата молба по гр. д. № 3330/2021 г. възлиза на 8 123,70 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че причината за компрометирането на
топлоизолацията са лошите климатични условия през м. декември и фактът, че не е
спазен нужният срок между нанасянето на шпакловката и мазилката.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
4
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 265, ал. 1, пр. 2 и по
чл. 92 ЗЗД, като от страна на ответника е направено евентуално възражение за съдебно
прихващане на претендираните от ищеца суми със сумата от 5919.92 лева,
представляваща остатъчно задължение по фактура № **********/21.12.2020 г.
За основателността на исковете ищецът следваше да установи наличието на
недостатъци по работата на ответника, своевременното уведомяване за тях и размерът
на разходите за поправяне на работата, както и наличието на валидна неустоечна
клауза, сбъдване на условията за начисляването на неустойката и нейния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, при договор за изработка възложителят е
длъжен при предаване на извършена работа да прегледа същата и да уведоми
изпълнителя за забелязани недостатъци и отклонения незабавно, иначе работата се
счита за одобрена, освен ако по-късно се открият такива, които не са могли да се
забележат при обикновен преглед. При открити впоследствие /скрити/ недостатъци
правата на възложителя се запазват, ако същият незабавно уведоми изпълнителя.
Уведомяването следва да се извърши незабавно след открИ.е на недостатъка, като в
случай, че недостатъкът е явен този момент е предаването на работа, а в случай, че е
скрит - от момента на проявяването и открИ.ето му. Под незабавно законодателят има
предвид онзи разумен срок, който предпоставя възможност на възложителя да огледа
работа и да я прегледа. Едва след предоставяне на такава възможност за кредитора ще
възникне правото на иска по чл. 265 от ЗЗД. Уведомяването запазва правата на
възложителя за предявяването на исковете по сочената разпоредба, а несвое-
временното уведомяване води до отпадане на отговорността на изпълнителя,
доколкото същото е приравнено на одобрение.
В случая претендираните от ищеца недостатъци са скрити такива и за тях ищецът е
следвало да уведоми ответника незабавно след открИ.ето им, т.е. в разумен срок. По
делото бяха ангажирани доказателства за това кога са открити недостатъците, като
това е станало най-късно с изготвянето на констативния протокол от 10.5.2021 г.
Липсват обаче доказателства за уведомяването на ответника в разумен срок.
Изпратената на 3.11.2022 г. покана не би могла да изиграе функцията на незабавно
уведомяване, тъй като същата е изпратена година и половина след открИ.е на
недостатъците, което несъмнено не може да се приеме за разумен срок. Не са
ангажирани доказателства ответникът да е знаел за посочените недостатъци, което да
освободи ищеца от необходимостта да го уведомява, съгласно чл. 264 ЗЗД, а законът
не презюмира знание на изпълнителя за недостатъка, поради което това знание
подлежи на доказване от ищеца /в този смисъл Решение № 1585/17.10.2002 г. по гр.д.
№ 113/2002 г. на ВКС, V. г.о.; Решение № 547/7.7.1993 г. по гр.д. № 1622/1992 г. на ВС,
V г.о./. Твърденията на ищеца, че още при първите появи на компрометиране е
уведомил управителя на ответното дружество /а и след това/ не се установяват по
делото, като писмени доказателства за това обстоятелство не са ангажирани.
Събраните по делото гласни такива се изчерпват със заявеното от св. К., който заявява,
че е присъствал на разговор, при който управителят на ищцовото дружество е
разговарял с някого по повод поправянето на мазилката. Самият свидетел обаче,
заявява, че не знае с кого е проведен разговорът, а още по-малко сочи кога е проведен
същият. Но така или иначе, доколкото договорът между страните е писмен такъв, то
уведомяването за установените недостатъци е следвало да бъде сторено в същата
форма, каквито данни по делото липсват. Видно от твърденията в исковата молба,
ищецът е узнал за недостатъците още в началото на 2021 г. /„...веднага след първите
сериозни студове и валежи ... до края на април ...“/, като всички са отстранени до
5
21.7.2021 г. от последващия изпълнител. По несъмнен начин се установява както
наличието, така и вида на недостатъците, а именно - че същите са били скрити такива,
както и извършен впоследствие ремонт. Въпреки това обаче, липсата на незабавно
известяване на изпълнителя за откритите недостатъци е преклудирала възможността на
ищеца да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 ЗЗД. В случая срокът, в
който съдът приема, че съобразно конкретиката на случая ответникът е следвало да
бъде известен за откритите скрити недостатъци, за да се приеме, че това е сторено
незабавно, е до датата, на която е изготвен констативния протокол за установяване
състоянието на строежа /10.5.2021 г./, но най-късно до датата на сключване на договора
с последващия изпълнител /14.6.2021 г./. Изискването за подобно уведомяване не е
случайно, като същото цели да се даде възможност на изпълнителя да се запознае с
откритите недостатъци, да прегледа същите и евентуално да му се даде възможност да
ги отстрани. Очевидно на това мнение са били и самите страните по делото, доколкото
в сключения помежду им договор е посочено, че възложителят следва да уведоми
писмено изпълнителя след установяване на появили се в гаранционния срок дефекти
/чл. 9/, че последният следва да отстрани за своя сметка констатираните скрити
дефекти и некачествено извършени работи, считано от писменото му уведомяване, а
възложителят има право да иска отстраняването на такива скрити недостатъци / чл. 6/.
В случая, неуведомявайки ответника и възлагайки поправката на компрометираните
участъци на трето лице ищецът е лишил ответника от възможността да се запознае с
недостатъците, да прегледа същите /да установи на какво се дължат, да замери и опише
същите и пр./, а евентуално – и да му се даде възможност да ги отстрани, както
задължение е имал по договора.
След като ищецът не е изпълнил задълженията си да уведоми изпълнителя за
откритите недостатъци, правата му да иска заплащане на разходите за поправката им
са преклудирани. Предвид на това, след като правата на ищеца са преклудирани, без
правно значение е дали посочените недостатъци действително съществуват. Т.е. дори
изпълнена от ответника работа да е била с отклонение от възложеното, с оглед
установяване на фактическа власт върху изработеното и липсата своевременно
възражение срещу качеството й, обосновава извод, че е налице одобрение на работа,
поради което и за ищеца не е възникнало вземане срещу ответника по чл. 265 от ЗЗД.
С оглед на горното, искът за осъждането на ответника за сумата от 12 881.97 лева,
представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците
на работата по договор за СМР от 16.11.2020 г., следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода на съда за неоснователност на първия иск, неоснователна се явява
и претенцията за неустойка в размер на 30 % от стойността на некачествено
извършените работи, доколкото дължимостта на неустойката също е обусловена от
правата на възложителя по чл. 265 ЗЗД, които съдът намира за преклудирани.
Аргументите за това са идентични с гореизложените, тъй като за възникване на
правото по чл. 92 ЗЗД възложителят следва да е уведомил изпълнителя за
констатираните скрити недостатъци, т.е. да го е уведомил за некачествената му
изработка, и на последния отново да е дадена възможност да прегледа същите, най-
малко, за да установи техния обем.
Соченият като евентуален иск за обезщетяване на ищеца за претърпените от него
загуби от лошото изпълнение на ответника всъщност не представлява евентуален, а
същият иск, доколкото почива на същото основание /некачествено изпълнение по
договора за изработка, в резултат на което за ищеца са настъпили вреди/ и касае
същото искане /осъждането на ответника за сумата от 12 881.97 лева/.
6
По разноските.
С оглед становището на съда за неоснователност на предявения иск и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски -
депозит за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар в общ размер от 2 350.00 лева,
които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С-64” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, за
осъждането на „Т.” АД, ЕИК *********, представлявано от ***, за сумата от 12 881.97
лева, представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на
недостатъците на работата по договор за СМР от 16.11.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, както и за сумата от 2 592.00 лева,
представляваща неустойка по чл. 15, ал. 3 от договор за СМР от 16.11.2020 г.
ОСЪЖДА „С-64” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на „Т.” АД,
ЕИК *********, представлявано от ***, сумата от 2 350.00 /две хиляди триста и
петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7