Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 796 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.В.Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 16-1204-003630 от 17.04.2018 г., издадено от Ива Пламенова
Григорова, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1,
т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00
(хиляда) лева за това, че повторно
управлява ППС без да е правоспособен водач- нарушение по чл. 150 ЗДвП.
В жалбата се твърди липса на компетентност на АНО да издава НП, както и
допуснато грубо нарушение на сроковете за изготвяне и връчване на НП, което
води до затруднения у жалбоподателя да организира защитата си. Сочи се, че в НП
не се съдържат фактически и ясни твърдения за всички значими обстоятелства, във
връзка с които му е била наложена санкция. Сочи се, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати и други съществени
нарушения на процесуалните правила. С оглед на горното, се прави искане съдът
да отмени атакуваното НП, респ. да обезсили същото поради липса на активна
легитимация на издателя му.
В последно проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалният му представител-
адв. К.Г..
Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В съпроводителното
писмо, с което преписката е изпратена на РС- гр. Сливница, е направено искане
жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното на водача
наказание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 19.11.2018 г.,
видно от разписката, а жалбата е подадена по куриер на 22.11.2018 г.), и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач (л. 25-34) и
служебно изисканата от съда (л. 206-215), на 24.02.1992 г. жалбоподателят Д.В.Д.,
ЕГН **********, издържал изпит за правоспособност като водач на МПС, като му
било издадено и свидетелство за управление на МПС категория С, като
впоследствие придобил и категории СЕ и D. В
този смисъл, видно и от справката жалбоподателят е правоспособен водач на МПС
категории C, M,
DE, CE, D, B, AM, TKT, BE. На
06.02.1998 г. Д. бил зачислен към ново
ОДМВР. На 11.02.1998 г. му било издадено СУМПС № 4540306, валидно до 28.01.2008
г. На 31.03.2004 г. му било издадено СУМПС № *********, валидно до 17.03.2014
г. На 15.06.2004 г. му били възстановено 7 контролни точки след 2 години без
наказание. На 16.11.2007 г. му били възстановени 20 контролни точки след 2
години без наказание. На 19.06.2017 г. му били възстановено 5 контролни точки.
На 19.11.2018 г. на жалбоподателя бил издаден дубликат на СУМПС № *********,
валиден до 23.11.2023 г., което било и последното преиздаване на СУМПС. С АУАН
№ GA
27951/25.06.2019 г. на ОДМВР, РУ-
Годеч, съставен за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 190, ал. 3 ЗДвП,
СУМПС № 28382337 било иззето. В справката за нарушител/водач няма данни за
предходни изземвания на СУМПС на жалбоподателя.
В справката за нарушител/водач се съдържат данни за две наказателни
постановления- съответно НП № 475/2013 от 27.05.2013 г. на ОДМВР, РУ-
Костинброд и НП № 66/2013 от 27.08.2013 г. на ОДМВР, РУ- Годеч, с които на
жалбоподателя е било налагано и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
съответно за срок от 19.11.2013 г. до 19.02.2014 г. и за срок от 19.02.2016 г.
до 19.02.2018 г. Тези наказателни постановления не са приложени по делото, тъй
като не са били цитирани в обжалваното наказателно постановление, поради което
не може да бъде установено категорично кога са били връчени същите, влезли ли
са в сила и каква е причината наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС по второто НП да е за срок от 19.02.2016 г. до 19.02.2018 г.,
т.е. с начало на срока близо 3 години след издаване на НП, при положение, че в
самата справка е отразено, че това НП е връчено на 27.08.2013 г. и е влязло в
законна сила на 04.09.2013 г.
Същевременно с приложените по делото и цитирани в обжалваното
наказателно постановление- НП-15-0267-000075/03.09.2015 г., връчено на
11.11.2015 г. и НП № 16-0267-000006/28.01.2016 г., връчено на 16.02.2016 г., на
жалбоподателя са били наложени административни наказания „глоба“ съответно в
размер на 100,00 лв. за нарушение по чл. 150 ЗДвП (за това, че управлява МПС,
след като СУМПС му е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП) и в размер на 200,00
за нарушение по чл. 150 ЗДвП (за това, че управлява МПС, след като СУМПС му е
отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП). Тези наказателни постановления не са обжалвани,
поради което същите са влезли в сила съответно на 19.11.2015 г. и на 24.02.2016
г.
С протоколно определение от 25.04.2013 г. по НОХД № 116/2013 г. по
описа на РС- гр. Костинброд, влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил
постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, като е признал
жалбоподателя Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 вр. чл.
42а, ал. 1 , ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3, т. 1 НК му наложил наказание
„Пробация“ за срок от шест месеца, включваща двете задължителни пробационни
мерки. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК жалбоподателят бил
лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, считано от 20.12.2012 г.
Деянието било извършено на 20.12.2012 г.
С протоколно определение от 02.04.2015 г. по НОХД № 61/2015 г. по описа
на РС- гр. Костинброд, влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил постигнатото
между страните споразумение за решаване на делото, като е признал жалбоподателя
Д. за виновен в извършено престъпление по чл. чл. 343в, ал. 1 НК, поради което
и на основание чл. 343в, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 вр. чл. 42а, ал. 1 , ал.
2, т. 1 и т. 2 и ал. 3, т. 1 НК му наложил наказание „Пробация“ за срок от една
година и три месеца, включваща двете задължителни пробационни мерки. На
основание чл. 343г. вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК жалбоподателят бил лишен от
правото да управлява МПС за срок от 6 месеца. Деянието било извършено на
17.03.2015 г.
С протоколно определение от 14.09.2015 г. по НОХД № 301/2015 г. по
описа на РС- гр. Сливница, влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил постигнатото
между страните споразумение за решаване на делото, като е признал жалбоподателя
Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б“ НК му наложил наказание „Пробация“, включваща двете задължителни
пробационни мерки за срок от тридесет месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото- сто часа в рамките на три години. Деянието било извършено на
18.03.2015 г.
С определение по ЧНД № 904/2015 г. по описа на РС- гр. Сливница, влязло
в сила на 29.12.2015 г., съдът е
определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на жалбоподателя Д.
с влезли в сила присъди по НОХД № 61/2015 г. по описа на РС- гр. Костинброд и
по НОХД № 301/2015 г. по описа на РС- гр. Сливница, а именно „Пробация“,
включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от тридесет месеца и
безвъзмезден труд в полза на обществото от сто часа в рамките на три години. На
основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от така определеното общо най-
тежко наказание времето, през което жалбоподателят е търпял наказание пробация
по НОХД № 61/2015 г. по описа на РС- гр.
Костинброд, считано от 17.04.2015 г. Съдът е пропуснал да се произнесе по
приложението на разпоредбата на чл. 343г НК.
С протоколно определение от 13.10.2016 г. по НОХД № 389/2015 г. по
описа на РС- гр. Костинброд, влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил
постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, като е признал
жалбоподателя Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 343в, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 и ал. 3, т. 1, т. 3 и чл. 42б, ал. 1, 2 и 5 НК му
наложил наказание „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за
срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа в рамките на една година. На основание чл. 343г. вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК жалбоподателят бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца,
считано от датата на отнемането. Със същото споразумение жалбоподателят бил
признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2 , т. 1, 2 и 6 и ал. 3, т. 1 и 3 и чл. 42б, ал.
1, 2 и 5 НК му наложил наказание „Пробация“, включваща двете задължителни
пробационни мерки за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа в рамките на една година. На основание чл.
343г. вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК жалбоподателят бил лишен от правото да
управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от датата на отнемането. На
основание чл. 23, ал. 1 и 2 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му, а именно „Пробация“, включваща двете задължителни
пробационни мерки за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа в рамките на една година и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от десет месеца, като на основание чл. 24, вр. чл.
23, ал. 1 и 2 НК увеличил така определеното общо най-тежко наказание
„Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от една
година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа в рамките на една година, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от една година и три месеца, считано от отнемането. Деянието било извършено на 19.07.2015 г.
С протоколно определение от 13.10.2016 г. по НОХД № 72/2015 г. по описа
на РС- гр. Костинброд, влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил постигнатото
между страните споразумение за решаване на делото, като е признал жалбоподателя
Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК, поради
което и на основание чл. 270, ал. 1 пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 и ал. 3, т. 1, т. 3 и чл. 42б, ал. 1, 2 и 5 НК му
наложил наказание „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за
срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа в рамките на една година. Със същото споразумение жалбоподателят бил
признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 343в, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл.
42а, ал. 2 , т. 1, 2 и 6 и ал. 3, т. 1 и 3 и чл. 42б, ал. 1, 2 и 5 НК му
наложил наказание „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за
срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа в рамките на една година. На основание чл. 343г. вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК жалбоподателят бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца,
считано от датата на отнемането. На основание чл. 23, ал. 1 и 2 НК съдът е
определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, а именно
„Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от една
година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа в рамките
на една година и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от десет месеца,
като на основание чл. 24, вр. чл. 23, ал. 1 и 2 НК увеличил така определеното
общо най-тежко наказание „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни
мерки за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа в рамките на една година и „Лишаване от право
да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от отнемането. Деянието било извършено на 29.03.2015 г.
С определение по ЧНД № 12/2017 г. по описа на РС- гр. Костинброд,
влязло в сила на 26.04.2017 г., съдът е
определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на жалбоподателя Д.
с влезли в сила присъди по НОХД № 301/2015 г. по описа на РС- гр. Сливница,
НОХД № 72/2015 г. по описа на РС- гр. Костинброд и НОХД № 389/2015 г. по описа
на РС- гр. Костинброд, а именно „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни
мерки за срок от тридесет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото от
сто часа в рамките на три години. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е
приспаднал от така определеното общо най- тежко наказание времето, през което
жалбоподателят е търпял наказание пробация по НОХД № 301/2015 г. по описа на РС- гр. Сливница.
На основание чл. 23, ал. 2 НК съдът е присъединил към определеното общо
най-тежко наказание наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 година и 3 месеца, наложено по НОХД
389/2015 г. по описа на РС- гр. Костинброд.
На 18.11.2016 г., около 18.20 часа, жалбоподателят Д.В.Д. се намирал в
с. Василовци, общ. Драгоман, обл. София, като се движел с управлявания от него
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 430“, с рег. № СВ 7754 ВА, с посока
на движение към гр. Драгоман. Жалбоподателят бил спрян от Д. Русев Кангалджиев,
служител на ГД „Национална полиция“, които установил, че жалбоподателят няма
СУМПС. Това наложило на място да пристигнат свидетелите И.Т.Т. и В.П.В.-
служители при сектор КПД ГПА при ОДМВР София. Свидетелят Т. поканил
жалбоподателя да представи СУМПС, като той не представил такова, вследствие на
което свидетелят Т. извършил справка чрез ОДЧ при ОДМВР София, като приел за
установено, че жалбоподателят е с отнето СУМПС и управлява като неправоспособен
водач.
За констатираното нарушение свидетелят И.Т.Т.- на длъжност мл.
автоконтрольор при КПД ГПА ОДМВР София (видно от Заповед № 517з-1707/08.06.2016
г. на директора на ОДМВР- София и акт за встъпване в длъжност от 20.06.2016
г.), съставил в присъствието на свидетеля В.П.В. и на самия жалбоподател АУАН
бл. № 311342 от 18.11.2016 г. за това, че на 18.11.2016 г., около 23.30 часа, в
с. Василовци, с посока на движение към гр. Драгоман, управлява л.а. Мерцедес ML 430, с рег. № СВ 7754 ВА, собственост на Георги
Лъчезаров Георгиев , без да притежава СУМПС, отнето 2014 г. (справка ОДМВР
София), с което нарушил чл. 150 ЗДвП.
В хода на извършената проверка било установено още, че в едногодишен
срок назад от датата на извършване на нарушението- 18.11.2016 г., Д. има
връчено и влязло в сила НП с наложена санкция по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, а именно:
-
НП №
15-0267-000075/03.09.2015 г., издадено от РУ- Годеч, връчено на 11.11.2015 г. и
влязло в законна сила на 19.11.2016 г. и
-
НП №
16-0267-000006/28.01.2016 г., издадено от РУ- Годеч, връчено на 16.02.2016 г. и
влязло в законна сила на 24.02.2016 г.
Изложеното е мотивирало АНО да приеме, че е
налице извършено от жалбоподателя престъпление, с оглед което преписката е била
изпратена на РП- гр Сливница по компетентност.
Във връзка с постъпилите в РП- гр. Сливница
материали било образувано ДП № 79/2017 г. по описа на РУ- Сливница, пр.пр. №
72/2017 г. по описа на РП- гр. Сливница, в хода на което били приобщени
изисканите и в хода на настоящото административно производство писмени
доказателства, тези съдържащи се по административната преписка, а също и
такива, касаещи изпълнението на наложените на жалбоподателя наказания
„Пробация“, като били извършени разпити и на свидетелите по делото. Сред
материалите по административнонаказателната преписка е справка за
нарушител/водач, актуална към момента на извършване на административното
нарушение, в която било отразено, че СУМПС № *********, издадено на 17.03.2004
г., валидно до 17.03.2014 г. е отнет/иззет, като не се съдържа информация с
какъв акт е било сторено това. С постановление за привличане на обвиняем от
22.05.2017 г. в това процесуално качество бил конституиран жалбоподателят Д.В.Д..
Със същото жалбоподателят е бил привлечен към наказателна отговорност за това
че, на 18.11.2016 г., около 18.20 часа в с. Василовци, общ. Драгоман обл.
Софийска, с посока на движение към гр. Драгоман, е управлявал МПС- лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ430“, с рег. № СВ 7754 ВА, без съответно
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП № 16-0267-0000006/28.01.2016 г. на началника на РУ-
Годеч, връчено му на 16.02.2016 г., влязло в законна сила на 24.02.2016 г., за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление- престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК.
Производството пред РП- гр. Сливница
приключило с постановление по чл. 243 НПК от 29.06.2017 г., с което
наблюдаващият прокурор е прекратил образуваното досъдебно производство 79/2017
г. по описа на РУ- Сливница, пр.пр. № 72/2017 г. по описа на РП- гр. Сливница,
като е приел, че жалбоподателят Д. не е консумирал състава на нито от
престъпленията, визирано в разпоредбата на чл. 343в НК. За да достигне до този
извод, представителят на държавното обвинение е приел, че извършеното от
жалбоподателя деяние е извън срока, в рамките на който същият е бил лишен от
правото да управлява МПС. Приел е, че срокът на наказанието е с начало
19.11.2013 г. и край 19.02.2016 г., макар и от постановлението да не става ясно
с какъв акт според прокурора е било наложено това наказание (доколкото в
справката за нарушител/водач липсва такъв период на наказание, а по ДП е била
налице и допълнителна справка в която се сочи, че периодът на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ е от 19.02.2016 г. до 19.02.2018 г.- л.
101 от делото) а единствено е посочено, че е по описа на РУ-Костинброд. С оглед
на това е счел, че жалбоподателят Д. не е извършил престъпление по чл. 343в,
ал. 1 НК. Наред с това и доколкото жалбоподателят е правоспособен водач и се
води на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- София, е
приел, че жалбоподателят не би могъл да консумира и състава на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК, тъй като от обективна страна е необходимо деецът да е неправоспособен
водач- такъв, който никога не е притежавал СУМПС или е бил правоспособен, но е
изгубил изцяло правоспособността си поради отнемане на пълния брой контролни
точки и е необходимо повторното му явяване на изпит. С оглед на това
наблюдаващият прокурор е счел, че, след влизане в сила на постановлението за
прекратяване (12.07.2017 г.), преписката следва да бъде изпратена на началника
на РУ-Сливница, с оглед преценка за реализиране на административнонаказателната
отговорност на Д..
Материалите постъпили в РУ- Сливница на 17.01.2018
г., като на същата дата били изпратени на сектор „КАТ ПП“ при ОДМВР- София.
Въз основа на така съставения АУАН и постановлението на РП- гр.
Сливница от 29.06.2017 г., Ива Пламенова Григорова на длъжност началник група
към ОДМВР- София (видно от Заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г.), упълномощена
със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., издала атакуваното НП № № 16-1204-003630
от 17.04.2018 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр.
ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя Д.В.Д. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева за това, че на 18.11.2016 г., около 23.30 часа, в с.
Василовци, на улица без име, с посока на движение към гр. Драгоман, управлява
л.а. Мерцедес МЛ 430 с рег. № СВ 7754 ВА, след като е лишен от това право във
връзка с изтърпяване на присъда по НОХД № 398/16 г. на РС- гр. Костинброд и
НОХД № 72/16 г. на РС- гр. Костинброд, с определено общо наказание от лишаване
от право да управлява МПС за срок от 15 месеца, с начало 19.08.2016 г. и край
19.11.2017 г. В едногодишен срок от 18.11.2016 г. Д. има връчени и влезли в
законна сила НП по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, а именно НП-15-0267-000075/03.09.2015
г., връчено и влязло в сила на 19.11.2015 г. и НП № 16-0267-000006/28.01.2016
г., връчено и влязло в сила на 24.02.2016 г., с което извършил: Повторно
управлява ППС без да е правоспособен водач- нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
писмените доказателства- АУАН бл. № 311342 от 18.11.2016 г.; приложените по ДП
№ 79/2017 г. по описа на РУ- Сливница, пр.пр. № 72/2017 г. по описа на РП- гр.
Сливница писмени доказателства; 2 бр. справка за нарушител/водач; АУАН № 8 от
19.04.2016 г.; НП № 16-0267-000006 от 28.01.2016 г.; АУАН № 60 от 19.07.2016
г.; НП № 15-0267-000075 от 03.09.2015 г.; Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
министъра на вътрешните работи; Заповед № 517з-1707/08.06.2016 г. на Директора
на ОДМВР- София; акт за встъпване в длъжност на И.Т.Т. от 20.06.2016 г.;
Заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи; акт за
встъпване в длъжност на Ива Пламенова Григорова от 23.04.2015 г. и справка за
съдимост за жалбоподателя Д., както и гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите И.Т.Т. и В.П.В..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по
делото заповеди и актове за встъпване в длъжност се установява компетентността
на актосъставителя и на административнонаказващия орган, които са материално,
териториално и лично компетентни да издават процесните актове.
Доколкото свидетелите нямаха конкретен спомен за случая, в връзка с
който са призовани, а и предвид изтеклия продължителен период от време, на
същите беше предявен АУАН бл. № 311342 от 18.11.2016 г., съгласно разпоредбата
на чл. 284 НПК.
След запознаване с акта, свидетелите, предупредени за наказателната отговорност
по чл. 290 НК, потвърдиха изложеното в него, въпреки че заявиха, че дори и след
предявяването не могат да си спомнят за конкретния случай.
Съдът счита събраните по делото доказателства за
непротиворечиви и въз основа на тях прие за категорично установена изложената
по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази
задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
314, ал. 1 НПК, намира
следното от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във
вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от
представените по делото писмени доказателства.
В
конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 18.11.2016
г.), макар и тази дата да е ирелевантна,
доколкото преписката е била изпратена РП- гр. Сливница. В този смисъл, от
значение за спазване на срока по чл. 34, ал 3 ЗАНН е периодът от време, изтекъл
от получаване от АНО на постановлението за прекратяване на ДП, а именно
17.01.2018 г. Доколкото НП е издадено на 17.04.2018 г., то преклузивният срок
за това е бил спазен.
Въпреки
това, в настоящия случай съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице.
На първо
място, атакуваното НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото даденото в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, е напълно неясно и
противоречиво. От една страна се сочи, че жалбоподателят Д. е управлявал л.а.
Мерцедес МЛ 430, с рег. № СВ 7754 ВА, след като е лишен от това право във
връзка с изтърпяване на присъда по НОХД № 398/16 г. на РС- гр. Костинброд и
НОХД № 72/16 г. на РС- гр. Костинброд, с определено общо наказание от лишаване
от право да управлява МПС за срок от 15 месеца, с начало 19.08.2016 г. и край
19.11.2017 г., а от друга, че с това е извършил: „повторно управлява ППС без да
е правоспособен водач“- нарушение по чл. 150 ЗДвП. Фактически твърдения за липса
на правоспособност не са въведени в НП, а това до такава степен опорочава
законосъобразното приключване на административнонаказателното производство, че
само по себе си е основание за отмяна на атакуваното НП. Нещо повече ДП е било
прекратено от наблюдаващия прокурор, именно защото жалбоподателят не е
управлявал МПС в срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“,
което очевидно не е било съобразено от АНО. Макар и това да не е водещо при
преценката на съда, не може да не се обърне внимание и на начина, по който е
формулирано твърдението за повторността, а именно, че в едногодишен срок от
18.11.2016 г. Д. има връчени и влезли в законна сила НП по чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 2 ЗДвП, а именно НП-15-0267-000075/03.09.2015 г., връчено и влязло в
сила на 19.11.2015 г. и НП № 16-0267-000006/28.01.2016 г., връчено и влязло в
сила на 24.02.2016 г., въпреки че следва да е точно обратното.
В тази връзка е налице и материална незаконосъобразност на атакуваното
НП, доколкото посочените в НП номера на дела, а именно НОХД № 398/16 г. на РС-
гр. Костинброд и НОХД № 72/16 г. на РС- гр. Костинброд, видно от служебно
изисканата справка за съдимост, не съществуват и в този смисъл твърдяното
нарушение се явява недоказано. Това вероятно се дължи на непълно проведената
проверка и неизисканите релевантни документи, доколкото АНО се е ограничил с
наличната по преписката справка за нарушител/водач, от която обаче не биха могли
да бъдат установени всички относими данни. Вероятно АНО е визирал НОХД 389/2015 г. по описа на РС- гр. Костинброд,
по което е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
една година и три месеца, считано от отнемането- 19.07.2015 г., до 19.10.2016
г. и НОХД № 72/2015 г. по описа на РС- гр. Костинброд, по което е било наложено
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от десет месеца, считано
от отнемането- 29.03.2015 г. до 29.02.2016 г. АНО обаче вероятно е съобразил и
последвалото след извършване на деянието, но направено към момента на издаване
НП групиране на наказанията, наложени по тези НОХД, с което му е било определено
едно общо най-тежко наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
година и 3 месеца, наложено по НОХД
389/2015 г. по описа на РС- гр. Костинброд, което обаче не е с начало
19.08.2016 г. и край 19.11.2017 г., както се приема в атакуваното НП, а с
начало 19.07.2015 г. и край 19.10.2016 г. Доколкото всички обстоятелства,
отразени в НП следва да отговарят на обективната истина и тъй като е
недопустимо съдът да изгражда изводите си на база предположения какво е имал
предвид административнонаказващият орган, то този порок е неотстраним и влече
отмяната на атакуваното НП.
Налице е и допълнително основание за материална незаконосъобразност на
атакуваното НП, доколкото описаната фактология (която не се и установява по
делото) не покрива признаците на състава на нарушението по чл. 150 ЗДвП.
Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато са налице
изрично предвидените в разпоредбата изключения. Правоспособността се придобива
по установения в закона ред и същата се удостоверява с издаването на
свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление
притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Законът предвижда една единствена хипотеза, при която
вече придобитата правоспособност се губи, а именно в случая в който на водача
са му били отнети всички контролни точки. Загубването на правоспособността в
този случай става ex lege и
не се обуславя от издаването на изричен санкционен акт. Разпоредбата на чл.
157, ал. 4 ЗДвП предвижда задължението на водачите, изгубили правоспособността
си вследствие отнемането на контролните им точки, да върнат свидетелството си
за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение е
скрепено с възможността за издаване на заповед по чл. 171, т. 4 ЗДвП, с която
се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за
управление на МПС. Загубата на правоспособността не е обусловено от влизането в
сила на тази заповед, доколкото същото става с влизане в сила на санкционния
акт, с който са отнети последните от общо 39 контролни точки. В този смисъл
обстоятелствата, от значение за преценката налице ли е извършено от водача
нарушение по чл. 150 ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да управляват
МПС, едва след като са придобили правоспособност, се свеждат до описание на
фактите, сочещи, че водачът никога не е придобивал правоспособност, респ. тези
довели до загубата на придобитата от водача правоспособност.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.
1 ЗДвП (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Съобразявайки цитираната разпоредба следва да се
приеме, че именно това е нормата, която фактически се твърди, че е нарушена, а
не тази на чл. 150 ЗДвП, доколкото в НП липсват каквито е да било фактически
твърдения за липса на правоспособност на водача. Напротив, твърди се именно че
същият е управлявал МПС, докато е бил лишен от това право по съдебен ред, макар
и това обстоятелство да не се установи в настоящото производство. Доколкото
това е редакцията на разпоредбата, действала към момента на съставяне на НП и
тъй като в случая същото е издадено вследствие на прекратяване на ДП и
изпращане на материалите на АНО, т.е. без да е от значение има ли и за какво е
съставен АУАН, именно тя е следвало да намери приложение по отношение на
извършеното от жалбоподателя нарушение. Като не е квалифицирал правилно
извършеното от жалбоподателя нарушение, административнонаказващият орган е
издал незаконосъобразно НП, което подлежи на отмяна.
Съобразявайки всичко изложено до
тук, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 1 и чл. 336 НПК, Районен съд-
гр. Сливница
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 16-1204-003630 от
17.04.2018 г., издадено от Ива Пламенова Григорова, с което на Д.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000,00 (хиляда) лева за това, че повторно управлява ППС без да е
правоспособен водач- нарушение
на чл. 150 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: