№ 8197
гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110101448 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу В. А.
Й., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 26.04.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19896/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Поддържа, че ответникът е вещен ползвател на топлоснабдения имот, с оглед което и
има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение
за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ,
приложими към договора за продажба, е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане
на разноски за производството.
Ответникът, чрез адв. П. Х., оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва да има качеството на
потребител, респ. на страна по договор с ищеца, както и да е приемал Общите условия,
които ищецът счита, че са приложими към договора. Оспорва същите да са били
публикувани по предвидения в ЗЕ ред. Позовава се на изтекла кратка тригодишна
1
давност. Възразява срещу легитимацията на ищеца да претендира вземания за дялово
разпределение. Заявява изрично възражение за погасяване по давност и на това
вземане. Оспорва да дължи лихви за забава. Изрично заявява искане да не се допуска
изготвянето на експертизите, поискани от ищеца, тъй като не оспорва фактите, за
установяването на които са заявени тези доказателствени искания. Моли за отхвърляне
на исковете и претендира разноски за производството.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди за конкретния имот през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. В тежест на ищеца с оглед възражението
за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
С доклада по делото и с оглед разпределената доказателствена тежест съдът е
обявил на страните, че по силата на закона, а именно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, за периода
13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. давност за вземанията на ищеца не е текла, а за
ненуждаещи се от доказване в производството предвид тяхната безспорност са
отделени следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на процесния имот
топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза
на сумата от 1732,86 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените
стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки,
изготвени от [******], съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през
процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в
абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през
периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на
задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими
към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била
осъществявана от [******] и същата възлиза на сумата от 46,30 лева за периода
01.03.2020 г. - 30.04.2022 г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
С оглед изложеното и въз основа на приетите писмени доказателства, съдът
приема, че с договор за дарение на недвижим имот от 06.03.2008 г., за който е съставен
нотариален акт № [******], том I, рег. № [******], дело № [******] г., ответникът и
съпругата му [******] са дарили собствения им имот [******], находящ се в [******]
на дъщерите си [******] и [******], като дарителят [******] (ответник по делото) е
запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху целия имот. Не са
налице данни това право на ползване са се е погасило поради неупражняването му, или
вещният ползвател да се е отказал от същото по надлежния предвиден в закона ред. В
случая именно вещният ползвател се явява купувач по продажбеното правоотношение
с ищеца, тъй като последният упражнява правомощието да владее и ползва имота,
съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му, както предвижда
разпоредбата на чл. 57 ЗС. Следователно и през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, предвид което и
ответникът се явява задължен за цената на доставената в имота топлинна енергия през
периода.
Въз основа на приетите в производството писмени доказателства (документи за
главен отчет, изравнителни сметки и фактури, издадени от ищеца) и отделените с
доклада по делото за безспорни между страните обстоятелства, следва да се приеме за
доказано, че стойността на ТЕ за имота през исковия период възлиза на сумата 1732,86
лева. За отоплителни сезони 2020 г. – 2021 г. и 2021 г. – 2022 г. ответникът не е
осигурил достъп до ползвания от него имот за отичтане на показанията на находящите
се в имота водомери, с оглед което и ТЕ за подгряване на вода е начислена по
нормативен път, като ищецът е установил правото си да начисли същата предвид
неосигурения до имота достъп.
Ответникът своевременно е заявил възражение за погасяване по давност на част
от главницата, което следва да бъде разгледано.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София
от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
3
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е
заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 13.04.2023 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено
на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2
месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на
посочения период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г.
до 30.11.2019 г., тъй като вземането за м.12.2019 г. е станало изискуемо на 15.02.2020 г.
и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече
съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 13.04.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, съдът приема, че погасеното по давност вземане за топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г. възлиза на сумата 216,29 лева (фактурираната
сума за отоплителния сезон 370,79 лева с ДДС, разделена на 12 месеца и умножена по
броя на месеци, обхванати от погасителна давност - 7). Следователно и дължима е
сумата 1516,57 лева за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., в която част искът за
главница за стойност на топлинна енергия следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа и в
същата е въведена системата за дялово разпределение на топлинната енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [******], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период. Не е спорно, а и това е установено с писмени
доказателства, че услугата е извършвана през процесния период от [******], като са
били изготвяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
4
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщението по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът е доказан и по
размер за сумата от 46,30 лева.
Възражението за погасяване на това вземане по давност е неоснователно с оглед
периода, за който същото се претендира, датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед, от когато искът се счита предявен, и спирането течението на погасителната
давност за периода на извънредното положение.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Същите са публично достъпни на ел.
страница на търговеца. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Не се установява лихва да е била начислявана върху прогнозните сметки. Съдът
следва да обърне внимание също и на обстоятелството, че за времето на извънредното
положение не се претендира и не се установява да е начислявана лихва за забава,
доколкото падежът на вземането по общата фактура за първия отоплителен сезон от
исковия период настъпва на 15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за забава за
времето от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1516,57 лева (за която този иск е основателен) следва да се уважи
за сумата от 174,51 лева, която съдът, съобразявайки момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по всяка от трите изравнителни сметки и с помощта на
онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. За разликата до пълния
размер от 243,33 лева този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 9,26 лева се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
5
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 161,11 лева от общо 188,410 лева /за държавна
такса – 78,90 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 77,50 лева от общо 90,63 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 400 лева за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение. За исковото производство е заплатил на процесуалния си представител
адвокатски хонорар в размер на сумата 500 лева. Ищецът е заявил възражение за
прекомерност на разноските на ответника по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът с
оглед липсата на фактическа и правна сложност и обема на извършеното процесуално
представителство в заповедното производство намира за основателно, с оглед което и
намалява тези разноски до сумата от 200 лева. Възражението, касаещо разноските за
исковото производство, е неоснователно. Съобразно изхода от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника се следва сумата 72,44 лева за исковото производство и
сумата 28,98 лева за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [******], ЕИК [******],
със седалище и адрес на управление: [******], по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че В. А. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], дължи на [******]
сумата от 1516,57 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [******], [******], аб. № [******]
за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 13.04.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихвавърху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 174,51 лева за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г., сумата от
46,30 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 12004 от 26.04.2023 г. по ч.гр.д. №
19896/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следа: за сумата над 1516,57 лева до сумата от 1732,86 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: [******], [******], аб. № [******] за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 174,51 лева до
сумата от 243,33 лева периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г., както и изцяло иска с
правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 9,26 лева,
представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 12004 от 26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 19896/2023 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В. А. Й., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [******], да заплати на [******], ЕИК [******], със седалище и
адрес на управление: [*******], сумата от 161,11 лева - разноски в исковото
6
производство и сумата от 77,50 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [******], ЕИК [******], със седалище
и адрес на управление: [*******] да заплати на В. А. Й., ЕГН **********, със съдебен
адрес: [******], сумата 72,44 лева – разноски в исковото производство и сумата 28,98
лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [******] на
страната на ищеца [******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7