Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 23.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора Мария Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Тихолов гр.д.№487 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производство по чл.30, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето

С исковата си молба АСП, ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” гр.Никопол, представлявана от М.П. - директор моли съда да постанови решение, с което на основание чл.30, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД да прекрати настаняването на детето М.Ф.Т., ЕГН********** *** и го настани в приемното семейство на И.А.Д., ЕГН********** *** за период от две години.

Биологичната майка на малолетния М.Ф.Т., ЕГН********** – Ф.М.Т., ЕГН********** не се явява в съдебно заседание и не е взела становище по иска.

Контролиращата страна РП – Никопол е била редовно призована, изпратила е представител, който е взел становище по молбата.

Детето редовно призовано чрез назначения особен представител не се явява.

Назначеният особен представител е взел становище, че е в интерес на детето да бъде настанено с решението на съда в семейство на И.А.Д., ЕГН**********, в което по административен ред до произнасяне на съда е настанено.

За ДСП-НИКОПОЛ не се е явил представител, но в качеството на свидетел е бил разпитан социалният работник Л.О.К..

Явил се е приемният родител И.Д., която е била разпитана в качеството на свидетел по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Детето М.Ф.Т., ЕГН********** е родено на ***г. по нормален механизъм от серопозитивна майка по отношение на ретровирус и непровеждаща съответно лечение. След провеждане на първични реанимационни мероприятия, състоянието на детето се стабилизира и остава такова до края на болничния престой. След взимане на кръв от пъпната връв и направени изследвания е установено, че детето е здраво, като може да се отглежда в домашна среда, при нормален режим съответстващ на възрастта. По административен ред спрямо детето е предприета спешна мярка за закрила и със заповед №ЗД/Д-ЕН-031/08.02.2017г. на ДСП-Плевен, детето е настанено в ДМСГД-Плевен. За това настаняване се е произнесъл ПлРС, който с решение №627/11.04.2017г. по гр.д.№1902/‘17г. е настанил детето в ДМСГД-Плевен.

Майката на детето Ф.М.Т., ЕГН********** е била консултирана за задълженията й по чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК по отношение на детето, като тя в тази връзка е подписала декларация от 08.02.2017г. От 21.11.2018г. до завеждане на делото пред НРС няма регистрирани контакти от майката с детето. Същата е със семейно положение неомъжена, а освен детето М. има още две деца – М.И.М. на девет години и Е.Ю И.М. на седем години, признати от бащата И.И.М. на 35г., който заедно с майка си отглежда детето Е.. Детето М. се отглежда от дядото по майчина линия – М.А.Т. на 75г. За децата Е. и М. се предоставя дългосрочна (12 месечна) социална услуга от ЦОП-Плевен.

         Докато е съжителствала с И.М., майката е напускала семейството три пъти, като последният е през месец април 2019г. и до момента не се е връщала. Периодично се е свързвала по телефон с близките си, като е съобщила, че е в чужбина. Към момента няма актуална информация за местоживеенето на Т..

От 07.08.2019г. и 13.08.2019г. са осъществени две срещи на територията на ДМСГД-Плевен с детето и приемния родител И.Д.. Същата на 13.08.2019г. е депозирала заявление в ОЗД-Плевен за настаневане на детето М. в приемното й семейство, считано от 21.08.2019г. За периода 16.08.-20.08.2019г. детето е било изведено с цел гостуване в дома на приемния родител. Детето е започнало своята адаптация в семейството на приемния родител, като по преценка на социалните работници, семейната среда е подходяща за неговото нормално физическо и психическо развитие.

На основание чл.30, ал.2 във връзка с чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗакД с административна заповед №ЗД/Д-ЕН-228/21.08.2019г. на директора на ДСП-Плевен е прекратено настаняването на детето М. ***, а на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД с административна заповед №ЗД/Д-ЕН-229/21.08.2019г. на директора на ДСП-Плевен, детето М. е настанено в професионалното приемно семейство на И.А.Д., ЕГН********** *** до произнасяне на съда.

На майката са били изпратени двете административни заповеди по постоянен и настоящ адрес ***, но писмото е било върнато в ДСП-Плевен на 27.08.2019г., като е отбелязано, че лицето се е преместило и не живее на адреса.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че молбата на ДСП-Никопол е основателна.

Следва да се посочи, че по несъмнен начин в хода на съдебното дирене се установи, че Ф.Т. не може да осигури подходяща семейна и социална среда за отглеждане и развитие на детето М..

Според настоящия съдебен състав е налице съвкупност от фактори, които указват отрицателно влияние на качеството на грижата за малолетния М. в семейството на майката.

На първо място поведение на биологичната майка е трайно и е продиктувано от нейната незаинтересованост от това дете.

В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на детето изисква непрекъснати, непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на лицата, които в случая са се грижили за малолетния до настаняването му по административен ред в приемно семейство е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и във връзка с полагането на грижи се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на семейната среда, децата могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а неговото отражение върху децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на полагащите грижите лица. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение, т.е. субективното отношение на полагащите грижите към засягането на правата на децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от Конвенцията  за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г.,  ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г.  и влязла в  сила от 3.07.1991г. родителите  носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата.  Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.

Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.30, ал.1 във връзка с чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗакД настаняването на детето М.Ф.Т., ЕГН********** ***.

НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД детето М.Ф.Т., ЕГН********** в семейството на И.А.Д., ЕГН********** *** за период от две години.

Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: