№ 13541
гр. С... 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110123357 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД от В. Х. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С...ж.к.“Д...“ бл.22А,ет.3,ап.7,против „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и
адрес на управление гр.С...ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И...,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищцата в размер от 321,86 лева,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист за парични суми срещу ищцата П. въз основа на съдебни
актове,постановени по гражд.дело № 63364/2016 г. и ч.гражд.дело №
38988/2016 г. по описа на СРС като чрез способите на принудително
изпълнение са събрани парични суми,които впоследствие са разпределени в
полза на ответното дружество. Ищцата сочи,че след събирането на сумата от
321,86 лева по подадена от нея частна жалба Софийски градски съд е отменил
разпореждане за издаване на изпълнителен лист за тази парична сума. Твърди
се,че с оглед постановяване на съдебния акт от СГС паричната сума от 321,86
лева се явява недължима,респективно отпаднало е основанието за нейното
плащане като по този начин ответникът се обогатява неоснователно за сметка
обедняването на ищцата. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
постъпило възражение е налице правен интерес да бъде предявена
установителната искова претенция. Ищцата моли съда да уважи предявения
иск.
Ответникът „Т...“ЕАД в подадения писмен отговор оспорва исковата
претенция като неоснователна с твърдения,че паричната сума не е заплатена
на отпаднало основание,твърди се,че паричната сума не е постъпила в полза
1
на ответника,твърди се,че към момента на събирането на сумата същата е
дължимо събрана на основание издадения изпълнителен лист от СРС,тъй като
събирането на сумата предхожда постановяването на съдебен акт от
въззивния съд. Моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК В. Х. П. претендира сумата от
321,86 лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 10116/2023 г.
по описа на СРС,42 състав.
Видно от изпълнителен лист,издаден на 17.03.2021 г.,СРС,61 състав
осъжда В. Х. П. да заплати на „Т...“ЕАД сумите от 321,86 лева разноски по
ч.гражд.дело № 38988/2016 г.,371,37 лева разноски по гражд.дело №
63364/2016 г. и 74,27 лева сторени разноски за заповедното производство.
От удостоверение,издадено от ЧСИ Н... се установява,че по образувано
изпълнително дело № 2911/2021 г. с взискател „Т...“ЕАД и длъжник В. Х. П. в
полза на взискателя са наредени парични суми,в това число 767,50 лева
разноски,а изпълнителното производство е приключено на 21.10.2022 г.
Представено е определение № 661/18.01.2023 г.,постановено по
ч.гражд.дело № 11861/2022 г. по описа на СГС е отменено разпореждането на
районния съд за издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издаденият
изпълнителен лист в частта за сумата от 321,86 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай ищцата П. следва да проведе доказване,че е заплатила паричната сума
от 321,86 лева,а след плащането на паричната сума е настъпило
обстоятелство,при което паричната сума се явява недължимо платена.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
явява предявен на 24.02.2023 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че ищцата П. е заплатила
сумата от 321,86 лева,в която насока отчете,че изпълнителният лист е издаден
от първоинстанционния съд за сума в размер на 767,50 лева,а според
удостоверението,издадено от частния съдебен изпълнител преведената в
полза на взискателя сума за разноски е в този размер,а именно 767,50 лева.
2
Това позволява да бъде възприето,че в хода на изпълнителното производство
е събрана парична сума,представляваща разноски в размер от 767,50
лева,която включва и сумата от 321,86 лева. Не може да бъде споделен
доводът на ответното дружество,че не е доказано да е получена паричната
сума от ответника,тъй като издаденото удостоверение,което не е оспорено от
ответника,нито са ангажирани доказателствени искания в тази
насока,удостоверява,че паричната сума за разноски е наредена в полза на
взискателя. Същевременно не може да бъде възприет и доводът на
ответника,че са сторени и разноски за изпълнителното производство,тъй като
от представеното удостоверение от частния съдебен изпълнител се
установява,че сумата от 767,50 лева представлява разноски за съдебното
производство,тъй като разноските за изпълнителното производство,както и
юрисконсултското възнаграждение за изпълнителното производство са
посочени отделно,а и паричните суми,наредени в полза на взискателя
представляват такива след реализирано разпределение между взискателя и
такси на частния съдебен изпълнител. Така мотивиран,съдът намира,че
сумата от 767,50 лева е постъпила в полза на ответника,а от значение за
преценка дали искът е основателен е дали ответникът има основание да
задържи паричната сума или е настъпило обстоятелство,при което паричната
сума се явява недължима. Софийският районен съд приема,че след събиране
на паричната сума и след приключване на изпълнителното производство – на
21.10.2022 г. е настъпило обстоятелство,с оглед което сумата от 321,86 лева
подлежи на връщане,а именно с определение на Софийски градски съд от
м.01.2023 г. е отменено разпореждане за издаване на изпълнителен лист в
частта за тази парична сума и е обезсилен изпълнителният лист за тази
парична сума. Предвид отмяната на съдебния акт – разпореждане за издаване
на изпълнителен лист,както и с оглед обезсилване на изпълнителния лист
следва да се приеме,че сумата в размер от 321,86 лева не е подлежала на
изпълнение чрез способите на принудително изпълнение,респективно
подлежи на възстановяване. Действително към момента на събиране на
паричната сума от 321,86 лева паричната сума е реализирана въз основа на
издадения изпълнителен лист,но при съобразяване постановеното
определение от въззивния съд,паричната сума следва да бъде възстановена на
ищцата П.,тъй като в противен случай би се достигнало до неоснователно
обогатяване на ответника. По изложените съображения съдът счита,че
исковата претенция подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 425 лева за заповедното производство и
425 лева за исковото производство. С оглед това,че уговореното адвокатско
възнаграждение е в размер на предвидения минимум по Наредба №
1/09.07.2004 г.,съдът намира,че формулираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
3
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.55,ал.1 от ЗЗД по отношение на „Т...“ЕАД,ЕИК
...,със седалище и адрес на управление гр.С...ул.“Я...“ № 23Б,представлявано
от А... и И...,че съществува вземане на В. Х. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С...ж.к.“Д...“ бл.22А,ет.3,ап.7,в размер от 321,86 лева ( триста двадесет и
един лева осемдесет и шест стотинки ) – парична сума,подлежаща на връщане
предвид отмяна на разпореждане за издаване на изпълнителен лист и
обезсилване на изпълнителен лист с определение на СГС по ч.гражд.дело №
11861/2022 г. по описа на СГС,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 24.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 10116/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И... да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. Х. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С...ж.к.“Д...“ бл.22А,ет.3,ап.7 сумата от 425 ( четиристотин двадесет и пет )
лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 425 ( четиристотин
двадесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4