Решение по дело №37/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Ч., [ЕГН], против Решение № 1393/26.11.2024 г., постановено по АНД № 2913/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 8755116, издаден от ОД на МВР Варна, с който на касатора Г. Н. Ч., на основание чл.189, ал.4, във вр. чл. 182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, и са присъдени разноски в полза на ОД на МВР Варна в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение. Оплакванията в жалбата са за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за постановяване на решението в противоречие на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1. и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди се, че при постановяване на съдебното решение първостепенният съд не е разгледал напълно и всестранно представени от оспорващия доказателствата, както и не е обсъдил неговите възражения. Твърди, че представеният от АНО снимков материал е с лошо качество, което не позволява да бъде точното идентифицирано превозното средство, с което е извършено нарушението. Липсвали доказателства за това, че полицейските служители от поста, които са поставил автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта, са били обучени да работят с него. Посочва се като друго основание за отмяна на решението като неправилно, че в мотивите му се съдържат неточности относно датата на извършване и установяване на нарушението, както и относно отчетеното с АТС превишение на максимално допустимата скорост. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на съдебноделоводни разноски до доказания размер с представения договор за правна защита и съдействие. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Преди датата на провеждане на откритото съдебно заседание по делото е депозирано писмено становище с.д. № 2568/12.02.2025 г. от процесуалния представител на касатора, с което жалбата се поддържа, както и искането за присъждане на разноски.

Ответникът – ОД на МВР Варна оспорва жалбата в представени писмени бележки с.д. № 2518/12.02.2025 година. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и едновременно с това прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар в случай, че съдът намери жалбата за основателна и размерът на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение е по-голямо от установения в приложимата разпоредба минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд-Варна е бил Eлектронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 8755116, издаден от ОД на МВР Варна, с който на касатора Г. Н. Ч., на основание чл.189, ал.4, във вр. чл. 182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш е издаден за това, че на 26.12.2023г. в 13:28 часа в [населено място], по [улица], срещу ресторант „Комитово ханче“, в посока изхода на града, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., с автоматизирано техническо средство АТСС (АРН CAM S1) 120с511 е засечена скорост на движение на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес С 580 4МАТИК” с ДК № [рег. номер] от 89 км/час, при разрешена скорост на движение в този пътен участък от 50 км/ час. Лекият автомобил бил регистриран на името на „Уникредит Лизинг“ ЕАД и ползвател „Силвър Стар Премиум Мобилити“ ЕАД с пълномощник и представител А. Н., който подал Декларация за предоставяне на информация по нарушение Серия К - 8542115, на осн. чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която посочел, че на дата 22.12.2023г. в 10:00 ч същия предоставил процесното МПС на касатора Г. Н. Ч. за ползване до 10:00ч. на 28.12.2023г. с оглед на което твърди, че извършител на нарушението е именно Г. Н. Ч..

За да потвърди ЕФ, въззивният съд приел, че същият отговаря на формалните изисквания на закона, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. От приложените доказателства, въззивният съд е установил, че техническото средство, с което е установено нарушението, е от одобрен тип средство за измерване ARH-CAM-S1 и отговаря на метрологичните изисквания, като надлежно е бил попълнен протокол за използване на АТСС. Регистрираната скорост попада в обхвата на АТСС, като при издаване на ЕФ е съобразена допустимата грешка при полеви условия, която е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. Съдът е приел за доказано, че обективно с посочения в ЕФ автомобил на посочените в него дата и час е извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Доказателства, че жалбоподателят, е управлявал процесното МПС също са ангажирани в пълнота в хода на административно наказателното производство, с оглед на което е обоснован извод, че правилно е установена самоличността на нарушителя, респективно – правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на оспорващия Г. Н. Ч.. Изложени са съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочено е в мотивите, че предвидената в приложимия закон санкция е посочена във фиксиран размер от 400 (четиристотин) лева, поради което не е обсъден въпросът за нейната справедливост.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил фактическата обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш. Мотивите на оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е обсъдил всички възражения на санкционираното лице. Напротив- същите са обсъдени в достатъчна степен, обосноваваща правните изводи на съда. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с тези изводи на съда не е основание за отмяна на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Оспореният в настоящото производство ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. С оглед тези изисквания на закона за форма и съдържание, оспореният ЕФ не страда от посочените в касационната жалба формални пороци.

Споделят се изводите на първостепенния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения ЕФ. Неоспорим факт е, че в хода на производството пред органа упълномощеното от собственика на автомобила лице – А. Н., е представило декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочило, че към датата и часа на извършване на нарушението 26.12.2023г., 13,28 ч., автомобилът с посочения в ЕФ регистрационен номер се е намирал във владение на касатора Г. Н. Ч.. Доказателства, които да оборват този факт, не са представени в хода на административнонаказателното производство. Още повече, че към декларацията, подадена от А. Нумаров, е приложено и копие от СУМПС и на регистрационния талон на нарушителя, а в дъното на листа е вписан текст, подписан от самия Ч., че е информиран и се съгласява копие от тези документи да бъдат предоставени на компетентните органи в предвидените в закона случаи, но не само по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Неоснователни са твърденията, че направените от АТСС снимки са с лошо качество, което не позволява да бъде идентифициран автомобилът, с който е извършено нарушението. В представената от АНО преписка се съдържа изображение с достатъчно добро качество, позволяващо да се установи както марката на автомобила, така и неговия регистрационен номер, като следва да се има предвид, че той, като комбинация от цифри и букви, е единствен за територията на страната.

Касационната инстанция счита, че допуснатата от съда неточност (еднократно) в мотивите на съдебния акт при посочване датата на извършване на нарушението и при изписване на приложимата санкционна норма (чл. 182, ал. 2, т. 5 вместо т.4 от ЗДвП) не са съществени дотолкова, че да налагат неговата отмяна. Обвързваща страните в производството сила има единствено диспозитивната част на решението, а в случая там правилно е посочено правното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г.Н. Ч..

Датата на връчване на ЕФ на санкционираното лице е обстоятелство, което е релевантно при преценка относно спазване на срока за обжалване, а не към неговата законосъобразност, какъвто е предметът на съдебния контрол пред въззивната и пред настоящата инстанция.

С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд-Варна е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилна преценка на събраните по делото доказателства. При извършената служебна проверка за валидността и допустимостта на решението, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за обезсилване или обявяване на нищожността му.

Предвид този изход на спора, основателно е своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е дължимо в минималния размер от 80 лева по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1393/26.11.2024 г., постановено по АНД № 2913/2024 г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА Г. Н. Ч., [ЕГН], да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.