Решение по дело №622/2019 на Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е№

гр. Р., 03.12.2019 г.

 

...............Р.нският............окръжен съд...........наказателна............колегия в.......открито........заседание на трети декември ......през две хиляди и деветнадесета .............година в състав:

Председател:      ПЕТЪР БАЛКОВ................

                                                                              

              ^{Членове:}.          М.А ПЕЙЧЕВА........

                      А. И.........

при секретаря.............Светла Пеева.................................................................................и в присъствието на

прокурора........................П. Петков.....................като разгледа докладваното от съдията....... Пейчева ......ВНАХ дело № 622 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно, по чл.7 ал.3 от УБДХ.

С Решение № 643/24.09.2019г., постановено по АХД № 1877/ 2019г., по описа на Р.нски районен съд, Д.А.М. е признат за виновен в това, че на 22.09.2019г., в гр.Р., извършил непристойна проявя, изразяваща се в оскърбително отношение към личността на В.В.Ю.от гр.Р., с което нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.6 б.”а”,вр. чл.1 ал.1 от УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

Решението на РРС е обжалвано от нарушителя Д.М., чрез упълномощеният му защитник адв.С.С. от РАК. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се въззивният съд да отмени решението и оправдае нарушителя. В жалбата няма подробни съображения в подкрепа на исканията.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват жалбоподателят Д.М. и упълномощеният му защитник. Те поддържат жалбата, развиват и допълват съображенията си и искат решението да бъде отменено, като М. оправдан, тъй като не е извършил нарушението. Излагат подробни съображения в подкрепа на исканията.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна и предлага решението да бъде отменено, тъй като авторството на деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденият си.

След ка­то об­съ­ди до­во­ди­те на страните и до­ка­за­тел­с­т­ва­та, приложени към делото, Окръжният съд кон­с­та­ти­ра след­но­то:

Жалбата е подадена от нарушителя в срок, по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Насочена е против решение на първоинстан­ци­о­нен съд, по­становено по чл.4 от УБДХ. Постъпила е в сро­­ка по чл.7 ал.2 от УБДХ, по­ра­ди ко­­ето е про­це­су­ал­но до­­пу­сти­ма. Разгледана по съ­щес­т­во жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира обжалваното решение за обосновано и правилно, тъй като изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Нарушителят Д.М. е на 40 години, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работи.

Св.А.М.е баща на нарушителя, а св.М. М. е негов брат. Нарушителят и свидетеля А. М.ов, от една страна и св.ВА.от друга били съседи. Св.В.А.и св.С.Ю.са съответно дъщеря на св.А.и негов зет. Между съседите и техните близки имало непрестанни кавги по повод на паркиране на автомобилите пред бл.“б. в гр.Р., по повод нарязани гуми на автомобила, управляван от нарушителя, като във връзка с последното между тях се водели дела.

На 22.09.2019г., вечерта свидетелите Ю.и Ю. били на гости в дома на св.А.в бл.“б.. Около 21.30 часа първите двама решили да се приберат в дома си и св.А.предложил да ги откара до там с автомобила си. Всички те слезли пред жилищния блок и установили, че автомобила на св.М.ов е паркиран по начин, който преграждал пътя на автомобила на св. А. за което последния подал сигнал на тел. 112.

На мястото бил изпратен екип на полицията, който установил нарушение по ЗДвП и на св.М.ов бил съставен фиш за административно нарушение. Това подразнило св.М.ов и нарушителя М., който междувременно слязъл пред блока за оказване на съдействие на баща си и допълнително обтегнало и без това лошите отношения между двете семейства. Между тях започнал спор и разправия- имало ли е място да премине л.а. на А.или не, защо е извикан КАТ и др. В течения на конфликта нарушителят нарекъл св.Ю.„курва” и я заплашил, че ще я пречака пред дома й и ще я изнасили. Ю.отново подала сигнал за поведението на нарушителя, във връзка с който на място дошли служителите на Второ РУП при ОД на МВР- Р.. Те взели отношение по конфликта и всички упоменати лица били отведени в сградата на управлението за изясняване на случая. Там се явил и св.М.. Бил съставен Акт за констатирана проява на дребно хулиганство против Д.М., изготвен доклад за установените факти и предприетите действия, в който било описано случилото се и присъствалите свидетели, били снети обяснения от горепосочените лица и от св.П. И.- познат на св.А..

Гореизложената фактическа обстановка въззивната инстанция намира за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тя правилно е изяснена от районния съд, който е разпитал всички свидетели, имащи отношение към случилото се.

По делото са събрани две групи гласни доказателства, като свидетелите от всяка група са в близки или родствени отношения помежду си, а лицата от двете групи са във влошени отношения помежду си. При тези взаимно изключващи се гласни доказателства и такива на заинтересовани лица, първата инстанция правилно е дала вяра на показанията на свидетелите А. Ю., Ю., П. И. като последователни и логични. Те кореспондират помежду си, както и с отразеното в приложените по делото писмени доказателства. Мотивирано не е споделена тезата на нарушителя, подкрепена от показанията на неговия баща и брат- че не е казвал посочените думи, а е налице провокация от страна на другата група свидетели по отношение на него, с оглед наличието на други дела между тях. Към аргументите на първата инстанция, следва да се това и това, че е крайно нелогично св.Ю.на два пъти да търси съдействие на спешния телефон, ако е нямало сериозно основание за това. Няма причина полицейските служители да съставят акт именно на Д.М., ако не са установили, че именно той е извършител на хулиганската проява. В доклада на полицейските служители, приложен по делото, св.М. М. не е отразен като свидетел на конфликта, поради което са правилни съображенията на първата инстанция, че той не е присъствал на случилото се, а е дошъл впоследствие.

Назначената от въззивната инстанция техническа експертиза, която е изследвала представения от защитата оптичен носител, която е приета по делото, не установява фактическа обстановка, различна от приетата от районния съд и описана по-горе. От заключението на експерта е видно, че в предоставените за изследване видеозаписи няма записана реч. От съдържанието на възпроизведените на хартиен носител кадри от записа се виждат множество леки автомобили, един от които таксиметров, а друг от тях- полицейски, както и струпване на лица пред автомобилите, в района на паркинга пред блок. Процесното нарушение е осъществено чрез изречени думи от страна на  Д.М. по адрес на пострадалата, а предвид липсата на звук, видно от заключението на техническата експертиза, не може да се приеме за доказана  тезата на защитата, че не са отправяни процесните думи от страна на нарушителя. От друга страна, с оглед обсъдените по-горе доказателства са налице достатъчно такива, които да доказват авторството и начина на извършване на деянието, които правилно са приети от районния съд, като техническата експертиза не опровергава тези доказателства.

Съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства сочи на  неправомерно поведение от страна именно на Д.М..

При така установеното от фактическа страна, съдът правилно е приел, че с деянието си нарушителят Д.М. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение „дребно хулиганство”, по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ, тъй като на 22.09.2019г. в гр.Р.извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към личността на В.Ю.ова, с което е нарушил обществения ред и спокойствие. От субективна страна М. е действал при пряк умисъл- съзнавал е, че с употребените от него изрази и закани ще унизи и оскърби св.Ю.и именно това искал, в отмъщение за подадения от баща й сигнал до органите на МВР и последвалото от това наказване на баща му- с наложната глоба с фиш.

При индивидуализацията на наказанието на нарушителя правилно са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства: ниския интензитет на упражненото вербално насилие; проявената и от другата страна агресия. Съдът не споделя взетото предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство- предходното му осъждане по УБДХ, което е посочено в докладната, тъй като са изминали пет години от същото, което е един продължителен период от време дори и за осъждане, каквото наказанието по УБДХ не се явява. Районният съд е наложил на М. наказание от вида глоба, в размер на 150лв. Въпреки посоченото от настоящата инстанция размера на глобата е към законовия минимум, поради което същият се явява законосъобразен, правилен и справедлив и не са налице основания за намаляването му.

С оглед изхода на делото, нарушителят следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски- 107 лева по сметката на РОС- разноски, направени от въззивната инстанция, във връзка с назначената, изготвена и приета техническа екеспртиза.

Мотивиран така, Р.нският окръжен съд 

     

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 643/24.09.2019г., постановено по АНД № 1877/19 по описа на Р.нския районен съд

ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Р.нския окръжен съд сумата СТО И СЕДЕМ ЛЕВА /107 лева/- разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

Председател:                          Членове: