Решение по дело №1107/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Касатор е младши полицейски инспектор при РУМВР Карнобат. Касаторът участва в производството лично.

Ответник по касация е М.Е.Д.,***, със съдебен адрес ***. Ответникът взема участие в касационното производството чрез пълномощник – адвокат С.К. ***.

В касационното производство участва и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 25/28.04.2023г. по АНД № 147/2023г. на Районен съд Карнобат, с което е отменена заповед за задържане № 282зз-179/27.04.2023г., издадена от Н.Е., младши полицейски инспектор при РУМВР Карнобат.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Правят се доводи, че задържането е било постановено с оглед своевременно изясняване на фактическата обстановка по случая с цел съставяне на акт за дребно хулиганство. Правят се и доводи за неправилно изложени от първоинстанционния съд мотиви, касаещи нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване ново по същество, с което се отхвърли оспорването на заповедта за задържане на лице. Сочат се доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила, като излага подробни съображения. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалби съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено посоченото в обстоятелствената част на оспорената заповед, както и допълнителни обстоятелства. Установил, че около 12.10. часа на 27.04.2023г. в гр.Карнобат, на ул.Алекси Нейчев, в близост до магазин Хускварна, на обществено място, жалбоподателят Д. извършил непристойни действия, като отправил обидни думи (олигофрен) срещу лицето Диян Дянков. От посоченото в заповедта, както и от останалите приложени по преписката доказателства е установено, че Д. е задържан в 12.10 часа, т.е. с констатирането на деянието и издаването на заповедта. Акт за установяване на дребно хулиганство е бил съставен и внесен за разглеждане в Районен съд Карнобат на същата дата в 16.52 часа, а Д. е бил освободен от задържането си в 17.00 часа.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени въз основа на събраните доказателства и са обосновани.

Въз основа на установените факти и във връзка с оплакванията по касационната жалба съдът прие следните правни изводи.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от посочения в чл.72 ал.1 от ЗМВР полицейски орган, какъвто се явява младши полицейския инспектор. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Като материално основание за издаването на заповедта е посочена бланкетната разпоредба на чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице в други случаи, определени със закон. Това означава, че за да е пълна правната квалификация на предприетото от органа действие по издаване на заповедта, следва да се посочи и друга законова разпоредба, в която е уредена от законодателя хипотеза на задържане. В текста на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.2 от УБДХ, която обаче не регламентира основание за задържане. Затова настоящата инстанция приема, че не е изпълнено изискването на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР за посочване на правното основание за задържането, който пропуск представлява съществено процесуално нарушение – основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Материалният закон, уреждащ предпоставките за задържане в конкретния случай, е разпоредбата на чл.3 ал.2, вр. с ал.1 от Указ № 904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), съгласно която в случаите, когато при съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство началникът на съответното структурно звено на МВР внася преписката за решаване от районния съдия, лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията. Така цитирания текст на УБДХ ясно посочва, че задържането се постановява не за изясняване на обстоятелствата по случая и издаване на акт за констатиране на дребно хулиганство, а когато актът е издаден и преписката е внесена в съда. Това означава, че целта на допустимото по закон задържане е осигуряване присъствието на нарушителя в съдебно заседание при разглеждането на преписката от съда, съобразно изискването на чл.5 ал.1 от УБДХ. В случая задържането е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като Д. не е бил задържан при внасянето на преписката в съда, а преди съставянето на акта и с оглед осъществяването на нерегламентирана от закона цел – изясняване на обстоятелствата по случая. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното съдебното решение следва да се остави в сила, при съответната корекция в мотивите.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР Бургас следва да заплати на Д. 500лв. разноски по делото пред настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/28.04.2023г. по АНД № 147/2023г. на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на М.Е.Д.,***, със съдебен адрес ***, сумата 500лв., представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: