РЕШЕНИЕ
№ 3198
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330100602 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД и чл. 55 от
ЗЗД от М. Ж. M., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. ******* № *** чрез адв. И.
против „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. за прогласяване нищожността
на клауза от договор за потребителски кредит от 18.05.2017 г. предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане, както и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
130,47 лв., заплатена по нищожната клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 18.05.2017 г.
за сума от 400 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,97 % и годишен процент на
разходите – 49,60 %. Предвидено е заплащане на такса от 73,89 лв. за експресно разглеждане
на документите. Тази уговорка е неравноправна и нищожна. Посочва се, че същата се
съобщава на потребителя след отправяне на заявка и предварително не е ясен нейния
размер. Липсва еквивалентност между таксата и предоставената услуга. Същата се явява
скрит разход и цели заобикаляне на разпоредбите на ЗПК.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора и съдържащите се в него клаузи, предоставянето на заемната сума. Твърди, че
таксата не е разходи. Възможността за експресно разглеждане на искането не е пряко
свързана с договора, а е по повод на същия. наличие на друг спор между страните със
същото основание по г. д. 15241/2020 г. Липсват нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
1
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № ************ от
18.05.2017 г.; разписка(лист 34 от делото) е видно, че на 18.05.2017 г. между страните е
постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 400 лв. в заем за
срок от 30 дни, дължими до 17.06.2017 г. ГЛП е 40,97 %, а ГПР -49,60 %. Предвидено е
заплащане на такса за експресно разглеждане от 73,89 лв. На ищеца е преведена сума от 400
лв. на 18.05.2017 г.
От представения анекс от 23.05.2017 г. към договор за кредит ************ и разписка(лист
38 от делото) е видно, че размера на предоставената в заем сума е увеличен на 660 лв. и
дължимата такса за експресно разглеждане е завишена на 130,47 лв. На 23.05.2017 г. на
ищеца е предоставена сума от 260 лв.
От изготвеното заключение от 16.08.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че посочения в
договора ГПР е включена само договорната лихва. Таксата за експресно разглеждане
оскъпява договора с 9,34%. По договора са начислени две такси за експресно разглеждане-
73,89 лв. за теглена сума от 400 лв. и 56,58 лв. за 260 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и, когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, свързано с изискването на ЗПК за посочване на общата дължима сума, размера на
възнаградителната лихва, условията за прилагане на лихвения процент, компоненти на
месечната погасителна вноска, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, годишната база за изчисляване на възнаградителна лихва, от
която би зависил нейния размер и частта на главницата от всяка вноска. Следва да се има
предвид, че тези изисквания са въведени за създаване яснота у потребителя относно начина
2
се формиране на неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,60%, а
възнаградителната лихва- 40,97% %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
По отношение клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер от 130,47 лв. съдът счита същата за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране
приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване
на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за
заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе
становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса
е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 130,47 лв. или в
случая приблизително 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9
ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в
предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената
клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клауза от
договор за потребителстки кредит от 18.05.2017, предвиждаща заплащане на такса за
3
експресно разглеждане е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи, каквото се явява такса за експресно разглеждане.
Тъй като се признава от ответника, че длъжника е погасил изцяло задълженията си
подоговора, като е платил сума от 811,23 лв. и не се оспорва от него, че е платена сума от
130,47 лв. за такса за експресно разглеждане, същите се явяват дадени без основание и
подлежат на възстановяване на ищеца. Предвид това иска по чл. 55 от ЗЗД е основателен и
следва да се уважи.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него
акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. и 150 лв. за възнаграждение на
вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2,
т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва
да се определи възнаграждение в размер от по 300 лв. за всеки един от предявените искове.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата обективирана договор за паричен заем от 18.05.2017 г..
сключен между М. Ж. M., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. ******* № **** и
„Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане като противоречащи на принципа на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М., да заплати на М. Ж.
M., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. ******* № ****, сумата от 250 лв. (двеста и
петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. да заплати на адвокат
Е. Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. *******, ул. ******** № ***, сумата от
600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатуратаа.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
5