РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Луковит, 22 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д.
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 516 по описа за 2019 г.
на съда
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл.
86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Х.Г.Х.,
подадена чрез пълном. адв. В. П., против
ОДМВР - Ловеч.
Ищецът
твърди, че е служител на ОДМВР – Ловеч и
в процесния период 12.08.2016г. - 12.08.2019г. е работил на длъжност
„Младши оперативен дежурен в ОДЧ"
към РУ-Луковит и „Младши
автоконтрольор" към РУ-Луковит,
като към настоящия момент продължава да работи в РУ-Луковит като „Младши
оперативен дежурен в ОДЧ". Излага, че трудовата
си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З
от ЗМВР.
Излага, че на основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че от м.
08. 2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от директора на ОДМВР –
Ловеч и графици от началника на РУ - Луковит за дежурствата и отчитане на
положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на
работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часовете извън
установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на
вътрешните работи. Излага, че в процесния период – 12.08.2016 г. – 12.08.2019
г., е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че за
процесния период - 12.08.2016 г. – 12.08.2019 г., е положил нощен труд, както
следва: общо за 2016 г. – 294 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е
336,042 часа; общо за 2017 г. – 616 часа нощен труд, който преобразуван към
дневен е 704,088 часа; общо за 2018 г. – 512 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 585,216 часа; общо за 2019 г. /до м. юли включително/
352 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 402,336 часа.
Позовава се на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, съгласно която разпоредба при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен
труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд
няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период
е положил общо 1774 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1. 143 и съответно възлиза на 2027,682 часа, което от своя страна
води до извънреден труд от 253,682 часа, който следва да му бъде платен допълнително.
Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 6,60 лева,
следователно за посочения труд му се дължи сумата от 1674,30 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР да му заплати сумата от 1674,30 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 12.08.2016 г. – 12.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 200, 00 лева, представляваща мораторна
лихва върху неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен труд за периода 01.10.2016 г. – 12.08.2019
г. Претендират се и сторените деловодни разноски.
В хода на
делото след приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с протоколно
определение на съда от 05.12.2019 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение на главния иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1
от ЗМВР чрез увеличаването му на първоначално предявения размер от 1684,33 на 1752,10
лева, както и изменение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД чрез увеличаване на
размера му от 200,00 лева на 243,67 лева.
В
рамките на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че
през процесния период ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника и е
заемал посочената от него длъжност. Излага, че
статутът на държавни служители –
полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР е уреден в специалния закон, за тях
били неприложими нормите на общото законодателство /ЗДСл и КТ/, поради
това била неприложима и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в частност чл. 9 на същата. Твърди, че на държавни служители –
полицейски органи в МВР, работещи на нормирано работно време им се заплаща
цялата продължителност на съответната 24 часова смяна, на каквато работи
служителя, а не както е посочено в исковата молба 12 часа – съгласно Заповед №
295з-355/23.02.2018 г. на директора на ОДМВР – Ловеч относно „Реда за
разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР в
ОДМВР – Ловеч“. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли за
уважаването му по изложените в исковата молба правни съображения, като в
писмени бележки развива подробни доводи за това.
Ответника
се представлява от юрисконсулт Р.Р.който без да оспорва фактите, поддържа и
доразвива в писмени бележки правните си доводи, изложени в отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на предявения иск.
Като
прецени събраните по делото относими и допустими доказателства по отделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се
спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в
процесния период от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. ищецът Х.Х. е бил в служебно
правоотношение с ответника, доколкото е заемал длъжността „Младши оперативен
дежурен в ОДЧ“ и „Младши контрольор“ към РУ – Луковит при
ОДМВР Ловеч и като такъв е полагал труд на смени от 12 часа в интервалите от
8.30 ч. до 20.30 ч. и от 20.30 ч. до 08.30 ч. съгласно утвърдени седмични
графици.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните,
се установява, че през процесния период от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г.
ищецът е положил нощен труд във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. по графиците за дежурство на отчетен
едномесечен период общо 1804 часа. През
процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от
ответника на сумарното работно време. За всеки час положен нощен труд на ищеца
е изплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лева или общо 451.00
лева за процесния период /колона 3 от приложение 1 към заключението/.
Експертизата е преобразувала нощния труд към дневен, прилагайки коефициент
1,143, определен като отношение между нормалната продължителност от 8 часа
дневен труд към нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7/ - чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Нощният труд, преобразуван в дневен с коефициент 1,143, се
равнява на 2062 часа /колона 4 от
приложение 1/ или часовете извънреден труд след преобразуване на нощния
в дневен труд е разликата от 258 часа /колона 5 от приложение 1/. Паричната
равностойност на тези 258 часа труд в повече, изчислена съобразно часовата
ставка с 50 на сто увеличение върху основното месечно месечно възнаграждение за
съответния период, е в общ размер на 1752,10 лева, която сума не е начислена
към заплатата на ищеца и не е платена от ответника. Експертизата е изчислила и размера на мораторната лихва за забава върху сумата за извънреден
труд, ако такъв е бил отчитан ежемесечно, считано от 26-то число на следващия
отчетния месец. Общия размер на мораторната
лихва за забава при тези условия е 243,67 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са два обективно
съединени осъдителни иска : главен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1752,10 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 12.08.2016 г. –
12.08.2019 г., съединен с акцесорен иск
по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Между страните не се спори, че за
процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение по ЗМВР. Не
се спори и относно факта, че ищецът за процесния период е
положил нощен труд.
Спорните въпроси
по делото са: дали при определяне
възнаграждението на ищеца за нощния труд през процесния период са приложими КТ
и НСОРЗ, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен с прилагане на коефициент 1,143, съответно дължи ли се
заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Като държавен служител по смисъла
на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на основание ал. 2 от същия текст статутът на
ищеца във връзка с полагането на труда се урежда от МВР.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и
6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи /чл.187, ал. 9 от ЗМВР/.
Преди процесния период за периода
от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г., е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. В чл. 31, ал. 2 от същата изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд за времето между 22.00 и
6.00 ч. се умножава по 0,143, като
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Впоследствие са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., последната от които е действала в исковия период. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., както и в предходния подзаконов акт
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., липсва регламентация за преизчисляване на
нощния труд с коефициент 1, 143, който е бил прилаган в периода на действие на
наредбата от 2014 г.
Нормата на чл. 188, ал.
2 от
специалния закон /ЗМВР/ предвиждаща,
че държавните служители, които полагат труд между 22.00 и 06.00 часа се
ползват със специалната закрила по КТ.
Част от тази специална закрила е
изричната уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, съобразно
която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа, като нощен е трудът, който се полага от
22, 00 ч. до 06, 00 ч. /чл. 140, ал. 2 КТ/.
Чл.9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Следователно приложимия
коефициент е 1,143, който се определя с просто пресмятане, като нормална
продължтелност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд.
В ЗМВР няма специална
норма, която да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд и
това не е необходимо, след като е въведена препращащата към КТ норма в чл. 188,
ал. 2 ЗМВР. Относно нормалната
продължителност на нощния труд се прилага правилото на чл. 140 КТ, а именно –
до 7 часа при подневно отчитане на труда.
Следва да се посочи, че
нормата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР не предвижда нормална продължителност от 8 часа
на нощния труд /каквото е разбирането на ответника/, а единствено указва, че
при работа на смени, както е в настоящия случай, е допустимо да се полага труд
и през нощта между 22.00 и 06.00 часа при работа на смени, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Въз основа на горното
настоящият състав достигна до извод, че нормалната продължителност на работното
време през нощта на служителите на МВР е до 7 часа, като правилото се
отнася до всички категории служители на МВР съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР -
полицейските органи и органите на пожарна безопасност, държавните служители,
както и тези, работещи по трудови правоотношения.
Да се приеме обратното, би
означавало държавните служители в МВР да се поставят в неравностойно положение
както спрямо работниците и служителите извън МВР, работещи по трудово
правоотношение, така и спрямо останалите служители в същото министерство,
работещи по трудово правоотношение, спрямо които при отчитане на нощния труд би
се приложило правилото на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Подобен резултат е недопустим,
защото би довел до по-неблагоприятно третиране на държавните служители в
МВР от служителите, работещи по трудово
правоотношение в същото ведомство. КРБ гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Горното тълкуване е в съответствие и с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Следва да се отбележи, че съгласно Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО за някои аспекти на организацията на работното време е
установено, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в
околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата и че
дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и
да застрашат безопасността на работното място. Поради това е необходимо да се
ограничи продължителността на нощния труд. Такова ограничение представлява
предвиденото в чл. 140, ал. 1 от КТ относно продължителността на нощния
труд, както и посоченото по-горе преобразуване на
отработените нощни часове към дневни. Никъде Директива 2003/88/ ЕО не допуска
ограничение на прилаганата закрила на нощния труд спрямо труда на полицаите.
Напротив, в преамбюла се изисква равнището на опазване на безопасността и
здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на работа на
смени да се привежда в съответствие с естеството на тяхната работа, а работата
на служителите по ЗМВР през нощта е с несъмнено висок риск. На база изложеното
може да се заключи, че неприлагането на превръщането на нощния им труд в дневен
противоречи на действащото европейско и национално законодателство и установява
неравното им третиране.
При това положение следва
да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, което постига същия резултат,
който е бил гарантиран от действалата в предходен период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че за исковия период на ищеца е заплащано допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от по 0.25 лева/час, защото това е друга
закрилна мярка на нощния труд.
Закрилата на нощния труд се
осъществява по две линии - от една страна се ограничава неговата
продължителност, а от друга се завишава дължимото възнаграждение при полагането
му.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът, за периода от 12.08.2016 - 12.08.2019 г. е положил 1804
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 2062 ч. Разликата между реалния
нощен труд и преизчисления в дневен е 258 часа.
Тези 258 часа, получени
след прилагане на правилото за преобразуване, имат характера на извънреден
труд. Този извод се налага и от приложената от ответника Справка относно
изплатен извънреден труд (л. 41), от която е видно, че за всеки месец в исковия
период на ищеца е изплащано възнаграждение за извънреден труд, т.е. такъв е бил
налице и без да се преобразуват нощните часове в дневни.
Възнаграждението за
положен извънреден труд се формира по нормативно установения в ЗМВР начин /чл.
187, ал. 6/, който съответства на правилото на КТ, като 50 % увеличение върху
основното месечно възнаграждение, от което се изчислява и часовата ставка за
всеки период според промяната във основното възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за
положения извънреден труд за целия период съгласно ССчЕ е 1752,10 лева, в който
размер е предявен иска, след увеличението му по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Поради това главният
осъдителен иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главния
иск води до извод за основателност и на акцесорния иск за обезщетение за
забава. Тези възнаграждения е следвало да бъдат изплатени до 25-то число на
месеца, следващ този на отчитането на положения труд. Ответникът не е сторил
това и съответно за всяко вземане за извънреден труд вещото лице е изчислило
законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от 26-то число на следващия полагането
на труда месец. Така общия размер на лихвата до датата на подаване на исковата
молба, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, е 243,67 лева.
По разноските:
Делото е решено в полза на
лице, освободено от държавни такси и разноски, затова и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да плати дължимите държавни такси и разноски за
вещо лице. На основание чл. 72, ал. 2 ГПК държавна такса се дължи по двата иска
– по главния в размер на 70,08 лева, а по акцесорния – 50.00 лева, общо 120,08
лева. Заплатеното възнаграждение на вещото лице е 220.00 лева, платено от
бюджета на съда. Затова общо сумата от 340,08 лева следва да бъде платена от ОД
МВР Ловеч в полза на РС Луковит.
Сторените от ищеца
разноски за един адвокат в размер на 350.00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат платени от ответника в полза на ищеца, доколкото е видно от договора
за правна защита, че сумата е реално платена в брой.
С
оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ЛОВЕЧ с ЕИК ********, представлявана от директора М.С.М., с адрес
гр. Ловеч, ул. „С.К.*, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. с ЕГН ********** ***
сумата 1752,10 лева (хиляда седемстотин петдесет и два лева и 10 ст.),
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. в размер на 258 часа, получен след преобразуване
на нощния труд в дневен, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 243,67 лева
(двеста четиридесет и три лева и 67 ст.), представляваща обезщетение за забава
от датата на възникване на първото месечно вземане – 26.09.2016 г., до датата
на предявяване на иска – 13.08.2019 г., както и законна лихва за забава
върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОД МВР ЛОВЕЧ с ЕИК ********, представлявана
от директора М.С.М., с адрес гр. Ловеч, ул. „С.К.*, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ сумата 340,08 лева (триста и четиридесет лева и 08 ст), представляващи
държавна такса и разноски за експертиза.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОД МВР ЛОВЕЧ с ЕИК ********,
представлявана от директора М.С.М., с адрес гр. Ловеч, ул. „С.К.*, ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. с ЕГН ********** *** сумата 350.00 лева (триста
и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: