№ 37
гр. Кюстендил , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Калин К. Василев
Татяна Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх. №266514/07.03.2021г. от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление гр.
София, район Люлин, бул. „д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б., чрез юрисконсулт Ц.П., против
Разпореждане № 260934 от 02.03.2021г., постановено по в.гр.д. №386/2021г. по описа на
Районен съд – Кюстендил в частта, в която заповедният съд отхвърлил искане за издаване
на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р.И. за сумата
от *** лв., представляваща застрахователна премия.
Жалбоподателят намира атакуваното разпореждане за неправилно. Нормата на чл.10а,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ позволявал на кредитора да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителския
кредит. Не бил верен изводът на КРС, че чрез договора за застраховка се целял увеличаване
на кредита. В пар.1 от ДР на ЗПК имало дефиниция за „годишен процент на разходите“
като „общ разход по кредита за потребителя“, а това включвало всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници, други
разходи, включително и застрахователни премии в случаите, когато договорът за услуга е
задължително условие за получаване на кредита. В настоящия случай размерът на договора
за застраховка не следвало да се включва в ГПР, тъй като този договор не бил условие за
предоставянето на кредита. В чл. 382 от Кодекса за застраховането било уредена
специфична облигационна връзка – застраховка за обезпечаване на заем или банков кредит.
Кредиторът не могъл да влияе на условията по договора за застраховка и заради това
липсвало оскъпяване на кредита. На тази база се иска отмяна на атакуваното разпореждане
и издаване на заповед за изпълнение относно претендираната сума спрямо Р.И.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на
длъжника.
1
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира
следното от фактическа страна:
На 26.02.2021 г., изпратено по пощата е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№264822 от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК: ********** против Р.Р.И., ЕГН:***********, от ************ – заемополучател по
договор за заем CrediGo №5342-00018001. Претенцията на дружеството е за следните суми:
2364, 48 лв. – главница; 415, 08 лв. – договорна лихва; застрахователна премия – *** лв. за
периода 04.04.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 04.03.2020 г. /падеж
на последна погасителна вноска/ и законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Видно от приложения на л. 6 от ч. гр. д.
№386/2021г. по описа на КРС Договор за заем CrediGo № 5342-00018001/04.09.2018г. бил
сключен заем по който заемополучател е Р.Р.И., а кредитор „Мирко Кредит“ АД.
Стойността на заема е 3300 лв., от която 3075 лв. за получаване и 225 лв. такса, 231, 92 лв.
месечна погасителна вноска, при 18 бр. вноски, ГПР 50 %, обща сума за погасяване – 4 174,
56 лв. Към договора има приложени и подписани общи условия /л.7-9/. Приложен е и
погасителен план. Вземането на „Мирко Кредит“ АД не е погасено изцяло от длъжника, а
впоследствие чрез договор за цесия остатъкът е прехвърлен на новия кредитор - „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
От правна страна съдът установи следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба,
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса,
в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната частна жалба
е неоснователна по следните съображения:
Императивната норма на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, за спазване
на която и съдът следи служебно сочи, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно това правило и ПМС №100/29.05.2012 г., то ГПР не може да надхвърля 50 %.
Видно от сключения Договор за заем CrediGo № 5342-00018001/04.09.2018г., то ГПР е
фиксиран в размер на 50 %. Наред с това, обаче, се претендира и сума в размер на *** лв. –
застрахователна премия по застрахователен договор, който съвпада с периода на главното
задължение /18 месеца/, със същия падеж и самостоятелна вноска в размер на 165 лв.
Вноската по застрахователната премия, увеличава задължението по договора по заем със 70
% и представлява сигурна печалба за кредитора, който е и страна по договора за
застраховка, без да е налице насрещна престация. Сумата от 165 лв. месечно не е
калкулирана в годишния процент на разходите по договора за заем и по този начин се цели
заобикаляне спазването на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Правилен е изводът на КРС, че
съгласно нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна. По оплакванията на жалбоподателя ще се
посочи, че е вярно твърдението, че годишния процент на разходите може да включва лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за посредници и т.н., но следва да държи сметка, че
максималният праг на ГПР е 50 %. По този начин, обстоятелството дали длъжникът
2
доброволно и информирано е сключило договора за заем и се ангажирал с допълнителната
услуга и дали договорът за допълнителна услуга /застраховка/ е задължително условие за
отпускане на кредита, това не дерогира императивния характер на нормите на чл. 19, ал. 4 и
чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Не е верен доводът на въззивника, че договора за застраховка не е
оскъпил кредита, тъй като страна по договора за кредитор е именно заемодателя и той чрез
заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК си гарантира допълнително вземане в размер
на 165 лв. за период от 18 месеца, без насрещна престация.
Ето защо настоящият състав на КОС ще потвърди в обжалваната му част Разпореждане №
260934 от 02.03.2021г., постановено по в.гр.д. №386/2021г. по описа на Районен съд –
Кюстендил като правилно.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260934 от 02.03.2021 г., постановено по в.гр. д.
№386/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3