№ 226
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по изпратена от ЧСИ Магдалена Стоянова
рег. № 928 с район на действие СОС, гр. Елин Пелин жалба вх. № 6363/29.09.2020 год.,
подадена от АС. АЛБ. АС. – длъжник в изпълнителното производство, срещу постановление
- протокол № 340/10.09.2020 год. по изпълнително дело № 20209280400217, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя в
изпълнителното производство.
Ответницата Р.З. чрез адв. Ш. оспорва жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпратеното копие на материалите по изпълнителното дело, последното е
образувано по молба на Р.З. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.05.2020 год. от
ИРС въз основа на съдебно решение по гр.д. № 66/2014 год. на ИРС, с което длъжникът А.А.
е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лева на детето А. А.а чрез
неговата майка и законен представител Р.З., считано от 14.03.2014 год., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. По изпълнителното дело
е приет адвокатски хонорар на взискателя в размер на 600 лева, заплатен на процесуалния
му представител адв. Ш.. По делото е депозирано възражение от длъжника за прекомерност
на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
1
правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от
съобщаване на обжалваното действие и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО/.
Следователно, направеното от длъжника в изпълнителния процес възражение за
прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК е допустимо и следва да се разгледа по същество относно неговата
основателност. В случая задължението на длъжника по изпълнителното дело към 29.06.2020
год. възлиза общо на 1957,42 лева, от които дължимите само към взискателя суми по
изпълнителния лист са в размер на 1655,94 лева. Минималният размер адвокатско
възнаграждение по делото се формира, както следва: сумата 200 лева – за образуване на
изпълнителното дело /чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ и сумата 172,96 лева – за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната и извършване на действия с цел удовлетворяване на
вземането /чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата/, т.е. в конкретния случай
минималното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело
възлиза на 372,96 лева. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната
по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото - в този смисъл е ТР № 6/2013 г. на
ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното изпълнително производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран ЧСИ, адвокатът на взискателя е осъществявал процесуално
представителство, защита и съдействие на страната и е извършил редица действия с цел
удовлетворяване на вземането – запор върху банкови сметки на длъжника и трудово
възнаграждение, като избраните изпълнителни способи са се оказали ефективни.
С оглед това съдът намира, че заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не е
прекомерен с оглед размера на паричното вземане, предмет на принудителното изпълнение
и извършените по делото процесуални действия. Направеното от страна на длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно и постановеният отказ на
съдебния изпълнител да намали разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение се
явява законосъобразен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на съдебния изпълнител,
обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.
2
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление - протокол № 340/10.09.2020 год. по изпълнително
дело № 20209280400217 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова рег. № 928 с район на
действие СОС, гр. Елин Пелин, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, по жалба вх. № 6363/29.09.2020 год., подадена от АС. АЛБ. АС. –
длъжник по изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3