№ 255
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000167 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на С. Г. С., срещу решение
№525/07.12.2023г. по електронно дело 20233100900085(ТД№85/2023) по
описа на ОС-Варна, с което е бил отхвърлен предявения от него по реда на
чл. 74 ТЗ иск за отмяна на решения на проведено на 30.01.2023г. общо
събрание на съдружниците на „ВАРНА БРОКЕР“ООД, с които ищецът е бил
изключен и са уредени последици от прекратеното му членство.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд е разгледал в определение №318/05.06.2025г. (л.36), като са
били отстранени допуснатите процесуални нарушения по попълване на делото
с доказателства, включително и такива, налагащи специални знания за
служебна преценка на вече събраните доказателства. Наред с допускане на
новите доказателства е оповестен доклада по оплакванията на страните.
Въззивникът ищец (изключен съдружник) С. Г. С., чрез адв. Д., се
оплаква за неправилно установяване както на фактите по организацията на
провеждането на събранието, така и на основанията за вземане на оспорените
решения. Сочи, че са пренебрегнати липсата на реквизити на поканата за
общото събрание и несъответствието на съдържанието на предупреждението
за изключването му, както с по- рано обявеното негово изявление за напускане
с предизвестие, така и със законовите изисквания за яснота и изричност и
изтичане на достатъчен период от време за поправяне на сочени от
1
дружеството нарушения (чл. 126 ал. 3 ТЗ). Позовава се и на игнориране на
добросъвестно връчено предварително възражение срещу провеждане на
събрание, насрочено за време, в което съдружникът е бил призован на друго
място и вече е предупредил, че присъствието му е невъзможно поради
влошено здраве. Като неправилни са оспорени и фактическите изводи по
провеждане на самото събрание и разисквания, направени въз основа на
оспорен протокол, изготвен без необходими реквизити за посочено място и
подпис на всички съдружници и без да е отчетено съдържанието на оповестен
дневен ред в получено от съдружника чрез телепоща уведомление. Отделно са
изложени и подробни оплаквания по установените от съда предпоставки за
изключване на съдружника, като се оспорват изводи, направени въз основа на
заключение, изготвено въз основа на оспорени счетоводни книжа. Като счита,
че редовността на водените от дружеството счетоводни книги не е доказана,
оспорва като необосновани и изводите за възприетите в обжалвания акт
изводи за вредоносно поведение на изключвания ищец(изтеглянето на суми от
пълномощник без убедително установяване на ползване на служебна карта
именно от ищеца; на осчетоводена без убедително доказване на редовното
водене на книгите касова наличност; на антидатирана аналитична партида на
подотчетно лице без достоверно предоставяне на наличности).
В писмени бележки по същество, пълномощникът на въззивника,
допълнително с коментар и на новосъбраното заключение, обосновава доводи
за опровергаване на счетоводните записи, водени произволно и едностранчиво
и без документална обоснованост на „счетоводната“ липса и поддържа
искането си за уважаване на иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на
незаконосъобразното решение на дружеството след пълната отмяна на
обжалваното съдебно решение.
Въззиваемият ответник „ВАРНА БРОКЕР“ООД, чрез адв. Г.,
упълномощен от управител Й., оспорва оплакванията, като счита за правилно
установени фактите по уведомяване на изключвания съдружник както за
допуснатите нарушения, така и за предстоящото събрание. Обосновава
съответствие на изводите на съда със законовите правила за провеждане на
събранието в отсъствие на редовно поканен съдружник, който сам не се е
погрижил да осигури свой представител или неприсъствено да представи
изискваното от него изпълнение, като изпрати нужните за отчета му
документи. Счита за правилно и квалифицирането на задълженията на ищеца,
натоварен с управленски функции в конкретен стопански обект от
предприятието. Сочи, че цялостната проверка на счетоводните записи е без
значение за нарушението на подотчетно лице, при категорично установен
липсващ отчет на извършените от името на дружеството действия по сделки и
парични транзакции за целия период от упълномощаването до констатирана
липса на касова наличност. Отделно, ответникът принципно оспорва интерес
на съдружник, подал заявление за напускане с предизвестие, да оспорва
решение за прекратяване на членството му на друго основание и
неотносимост на повторно поисканите доказателства.
В пледоарията си по съществото на спора представителят на
дружеството поддържа доводи за неоснователност на оспорването на
законосъобразността на процедурата по изключването, като допълнително
акцентира върху потвърдените от вещото лице факти на усвояване на
2
средства от дружествените сметки и липсващия отчет за разходването им в
ръководения от този съдружник търговски обект в полза на дружеството,
независимо дали да били правилно осчетоводени като ненамерена касова
наличност или биха били невъзстановен служебен аванс, без да е налице
каквото и да е основание за задържането на значителните по размер суми, вкл.
и като полагаща се на този съдружник печалба за целия период от 2006г. до
2021г. Моли за потвърждаване на решението по неоснователния иск.
Претенции за определяне на разноски за двете инстанции са обявили и
двете насрещни страни, но само въззиваемата страна е конкретизирала
размера им в списък по чл. 80 ГПК(л. 83).
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК
по т. д. № 1/2011 г. на ВКС).
С обжалвания акт е бил отхвърлен конститутивен иск за защита на
членствени права на съдружник в ООД. Претенцията е била основана на
твърдения за наличие на членствено правоотношение на ищеца към
30.01.2023г. в ответното дружество, притежавано от двама съдружници –
ищецът и управляващ съдружник Й., представляваща в спора ответника. Няма
спор между страните (ответникът признава в отговор твърдение по искова
молба), че на 21.12.2022г. съдружникът С. е отправил свое тримесечно
предупреждение за напускане на дружеството, получено от Й. на следващия
ден. До момента на провеждане на събранието, фактическият състав,
пораждащ основанието за прекратяване на членството на С. не е бил
довършен, а това несъмнено потвърждава легитимацията му като ищец -
титуляр на налично членствено правоотношение към релевантния за иска
момент, съвпадащ със свикването и провеждането на увреждащото действие
на колективния орган. Действително, законът урежда последиците от
прекратяването на членството по сходен начин (чл. 125 ал. 3 ГПК), но сами по
себе си основанията за това прекратяване са изрично разграничени в
предходните алинеи, като именно волята на желаещия да напусне
дружеството е квалифициращия елемент на основанието по чл. 125 ал.2 ТЗ,
който го отличава от всички други хипотези, обединени в ал. 1. Тази
специфика на напускането изключва пораждане на последиците му въпреки
волята на съдружника, респективно изключва и добросъвестното позоваване
от страната на юридическото лице на „довършването“ на фактическия състав
при изтичане на срока на предизвестието, след като неговите
органи(управител и общо събрание) вече са прекъснали същото
правоотношение със решение, което поражда последици спрямо
съдружниците незабавно. Изключването на ищеца не е еднозначно с
предсрочно възприемане на волята му за напускане, тъй като до изтичането на
предизвестието той продължава да е съдружник и решението за незабавно
прекратяване (отказ от остатък от срока) изисква и негово съгласие, каквото в
случая липсва. Затова не може да се приеме, че двете основания за
прекратяване са алтернативи с равнозначни последици за ищеца. Напротив,
3
оспореното от ищеца изключване, довършено с решението от 30.01.2023г.
обуславя обем на имуществените последици, фиксиран към края на януари
2023г., докато безспорно недовършено напускане(в случай, че не бъде
осуетено с оттегляне на съгласието на съдружника) условно би се породил
едва през март 2023г., когато текущото балансово изражение на дела на ищеца
може вече да е различно. Само по себе си, отправеното предизвестие не
изключва интерес на съдружника да се защити срещу евентуално накърняване
на имуществения му интерес поради разликите в момента на прекратяване на
членство, затова не може да се приеме тезата на въззиваемия ответник за
безпредметност на търсената от ищеца промяна. Отделно от това, не може да
се отрече и самостоятелен неимуществен интерес на съдружника да търси
отмяна на незаконосъобразно санкциониране с принудително лишаване от
участие в дружеството, за да се възстанови занапред потенциалната му
възможност да избере съответния на интереса му момент да се освободи от
участието си в това юридическо лице (вкл. и като оттегли неизтеклото
предизвестие).
В заключение, въззивният съд, така както и първата инстанция, не
намира за опроверган интереса на съдружника като процесуална предпоставка
за упражняване на правото му на иск.
Гарантираното в чл. 74 ал. 1 ТЗ потестативното право на защита на
поканен съдружник срещу решение на колективен орган на юридическото
лице е упражнено в рамките на преклузивния срок(изтекъл на 13.02.2023г.).
Пораждането на претенцията е обосновано с твърдения за процедурна
незаконосъобразност на изключването, поради допускане на свикването от
управителя без предварително взето решение за предупреждаване на
изключвания съдружник и ненадлежно оформяне на покана, игнориране както
на вече получено предизвестие за напускане, така и на по-рано възложено
задължение за явяване на друго място на същата дата и отправена молба за
отсрочването поради заболяване на съдружника. Посочено е и вземане на
решения по дневен ред, който не е било предварително оповестен. Отделно се
сочи и липса на доказано възлагане на съдружника за съхраняване на
конкретни суми и неясното обявяване на тяхна липса в поканата за събранието
като вредоносно нарушение и повод за изключването. Обжалваното решение е
изцяло съответно на това допустимо сезиране, включващо искан съдебен
контрол и върху обусловените от изключването решения (т.2 от ТРОСТК
1/2020 на ВКС).
Защитата на ответното дружество насрещно е обоснована с възражения
за наличие на надлежно отправено (според възприети в съдебната практика
изисквания на закона) предупреждение към неизправния съдружник за
изключване при липса на доброволно предложено възстановяване на липсите,
едновременно с покана за участие на събранието, насрочено за разглеждане на
предложението за изключването му. Ответникът е оспорил доводите за
осуетяване на присъствието на поканения и е обосновал виновното му
поведение с липса на предаване или отчет на разходването на значителни
средства, изтеглени от банкови сметки въз основа на даденото му
пълномощно в периода 14.12.2004 – 14.12.2022г.
В тези рамки на упражнена от насрещните страни процесуална защита
следва да се проведе и въззивния контрол по разрешаването на спора по
4
същество.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от
фактическа и правна страна:
По делото няма спор(видно е и при справка по партида на търговеца в
ЕПЗЕУ), че ответното дружество е било учредено от двама съдружници с
равно дялово участие в записания капитал, като управлението му е било
възложено на избраната за едноличен управител С. Й. още от самото му
учредяване. Не е спорно, че този управител е упълномощил през 2004г.
съдружника С. с права да представлява дружеството, вкл. да договаря сделки
в рамките на предмета на дейност и да тегли и внася неограничено суми от
банкови сметки(л.39 от делото на ВОС), като това общо овластяване е било
оттеглено с уведомление, получено от пълномощника на 14.12.22г. (л. 64 от
делото на ВОС).
От представените безспорни като съдържание между страните преписи
от екземпляри на разменена кореспонденция се установява, че след като
отправил с телепоща № 44/21.12.22г. предизвестие за напускане (получено от
управителката на 22.12.2022г., според разписка на л.5 от делото на ВОС), с
насрещна телепоща №49/23.12.22г (л.10 от делото на ВОС) съдружникът С.
бил поканен да се яви на 30.01.2023г. в 10.00ч. в офис на дружеството с
конкретно посочен адрес за провеждане на общо събрание с единствена точка
от дневен ред, изключване на съдружника С. поради действия, увреждащи
интересите на дружеството.
Фактът на получаването на това изявление, удостоверено от пощенски
служител като адресирано от дружеството писмо със заверка на
съдържанието, не се оспорва от въззивника. Оплаквания са изложени само
относно правната му квалификация и последиците му като покана по
смисъла на чл. 139 ал.1 ТЗ. Действително, документът не носи подпис на
управителя, обявен в самото съдържание на писмото като негов автор, но
законът не изисква подобен формален реквизит. В дружественият договор
(чл.42) участниците са се отклонили от законовото правило само по
отношение на срока, като са въвели удължен триседмичен срок за
предварителна подготовка за участието в събранието, но не са предвидили
друга, различна от обикновената писмена форма, която се покрива при всяко
изразено с разбираеми за адресата символи текстово съобщение, в което се
обявяват място, дата и дневен ред на предстоящото събрание. Затова макар и
неподписано, когато това несъмнено писмено изявление на управляващия
съдружник с такова съдържание е било отправено по пощата и е достигнало
до адресата си, то в пълно степен удовлетворява изисквания на дружествения
акт и закона. Действително, в поканата е посочен само един въпрос за
разискване, но той съответства и на единственото решение, налагащо
обсъждания, тъй като след произнасянето на събранието с приемане на
предложението за изключване на единия от двамата съдружници, всички
следващи актове биха били в изключителна компетентност на едноличен
собственик и затова не се налага да се обявяват предварително. Оплакванията
по преценката на тази част от полученото от ищеца писмо като редовна
покана за събранието се оказват неоснователни.
Макар и посочени като пороци на отправената покана, останалите
5
оплаквания визират недобросъвестното провеждане на така свиканото
събрание от органите на дружеството, доколкото се твърди, че предложението
за изключване не е било съгласувано с друга покана, отправена от управителя
за други действия на същата дата, както и с осуетеното уведомяване на
управляващия съдружник за възникналата обективна пречка, осуетяваща
личното участие на поканения изключван съдружник. Видно от телепоща №28
от 24.01.2023г.(л.10 от настоящото дело) действително, съдружникът С.
допълнително е бил поканен да се яви на 30.01.2023г. в нотариална кантора
(на адрес различен от мястото на провеждане на събранието), за да предаде
водена от него документация, отнасяща се до обект на ул. „Кап. Райчо“№101
(ведомости за заплати и споразумения към трудови договори и издадени от
СТМ медицински заключения за служители). Същевременно не са оспорени и
събраните от въззивната инстанция медицински документи (амбулаторен и
болничен лист от 26.01.23г. нар. 9 и 10), от които е видно, че поради проявило
се с болки при движение и ставане заболяване на междупрешленни дискове,
на пациента С. е било предписано домашно лечение с покой, медикаменти и
физиотерапия за 10 дневен период, изтичащ на 04.02.23г. и той е предприел
незабавно опит за уведомяване на органите на дружеството за това влошаване
на здравето си с изпратена телепоща № 33/26.01.23г., а след връщане на
непотърсеното известие, адресирано до управителя Й. на адреса на офиса,
обявен като място на провеждана на събранието и ползван за осъществяване
на търговска дейност и с допълнително писмо, отправено на 30.01.2023г. на
електронния адрес на управителката (л.7 и 11 от делото на ВОС). И в двете
посочени уведомления, предупреденият вече за предстоящо изключване
съдружник е заявил, че желае насроченото събрание да не бъде провеждано до
изтичане на периода на временната му нетрудоспособност, за да може да
присъства при вземането на решението, като същевременно е настоял при
новото определяне на дата да се разгледа и поисканото от него освобождаване
от членство след изтичане на предизвестие. По делото няма преки
доказателства за получаване на тези уведомления (напротив телепощата е
върната като непотърсена), но на съда е служебно известно, че посоченият от
подателя електронен адрес съвпада с този, обявен публично като ползван от
същото лице С. И.Й., при регистриране на друго търговско дружество,
учредено от нея още на следващия месец (според вписвания на заявени
обстоятелства по новооткрита партида на „ВАРНА БРОКЕР 2023“ЕООД по
заявление от 15.02.2023), поради което поне това финално уведомление, ведно
с медицинските документи за заболяването на съдружника, следва да се
приемат за достигнали до адресата.
Сами по себе си обаче, посочените от въззивника обстоятелства
(доказани и с новосъбраните доказателства), не съответстват на конкретни
изисквания, които законът поставя за свикване и провеждане на събрание на
съдружниците. Няма правило, според което въпросите от изключителната
компетентност на събранието да се разискват по определен ред, като работата
на този върховен орган е обусловена изцяло от оперативната нужда. С
изключение на въпросите, свързани с оповестяване на годишни резултати, за
които задължително се провежда редовно събрание (чл. 138 ал.1 ТЗ),
извънредни събрания се свикват именно по преценка на управляващия орган,
когато общият интерес налага това. Само по себе си, наличието на вече
отправено предизвестие от един съдружник не може да ангажира дружеството
6
да се въздържа от каквито и да е решения, преди да е довършен фактическия
състав, променящ членството. Респективно, течащият срок на предизвестието
сам по себе си не се отразява на текущата дейност и не изключва възможност
по спешност да се решават и други въпроси, свързани с това членство. При
наличие на констатирани от управителя нарушения, застрашаващи дейността
на дружеството (каквото несъмнено би било лишаването на предприятието от
налични оборотни средства в касата), въпросът за санкциониране на
неизправният съдружник има оперативен приоритет и затова този орган не
само може, но е и длъжен да обяви незабавно предупреждението за налагане
на санкция (чл. 126 ал.3 ТЗ), респективно и да реализира правомощието си да
свика и събранието, което единствено е овластено да разглежда предложение
за изключване (независимо кой е автора на предложението – управителя или
някой от заинтересованите съдружници). Затова „неподписаното“, но
несъмнено адресирано от Й. уведомление за дата на предстоящо събрание,
свиквано само за произнасяне по предложението за изключване, представлява
правомерно упражняване на управленските й функции в интерес на общия
дружествен интерес, а не злонамерено игнориране на волята на ищеца за
напускане.
Изискването от С. на една и съща дата да се яви на различни места е
било обосновано с различни негови задължения. С по-рано връчената покана,
той е уведомен за организирано събрание, което ще се проведе само, ако не
бъде междувременно „преустановено“ задържането на дружествените
средства (обявено като вредоносно за дружеството поведение на съдружник),
докато с новото уведомление (отправено на 24.01.23г след като е изтекъл
дадения срок за „поправяне“ на нарушението до 13.01.23г.) доверител е
изискал от довереника си друга документация, съставена в рамките на
възложеното му общо търговско упълномощаване (л. 39 от делото на ВОС). В
тази връзка, доколкото отношенията по упражняване на предоставените с
пълномощното права са сходни с тези по изпълнение на трудови функции,
възникналото заболяване, ограничаващо временна трудоспособност, може да
има значение само за изпълнението на задълженията по второто уведомление,
тъй като подобно на трудовата функция и отчетните действия на търговския
пълномощник принципно изискват лично действие (арг. от чл. 43 и чл.283 ал.1
ЗЗД). Задължение за явяване пред свикано общо събрание обаче принципно
съдружника няма, освен ако гласът му е необходим за вземането на решение.
Доколкото изключваният съдружник не гласува, самото му присъствие на
събранието не е задължително и в този смисъл не се налага отсъствието му да
бъде специално оправдавано. Затова и разрешавания от лекар отпуск по
болест, предназначен за извини отсъствие от изпълнение на задължения, сам
по себе си е ирелевантен за случай, в който с присъствието се цели
упражняване на права. Именно такава обаче е хипотезата в спорния казус, тъй
като предупредения за неизправност съдружник се кани да участва в
събранието не за да изпълни нарушените задължения (за това му е бил даден
друг срок), а за да защити правото на членство като докаже изправността си
пред вземащите решение други съдружници. В този смисъл, сама по себе си
временно ограничената трудоспособност представлява уважителна причина за
неявяване на свиканата среща за предаване на документацията (като част от
изпълнение на служебната функция на търговския пълномощник),
респективно дублирането на тази среща с провеждането на събранието остава
7
без значение. Съответно, възникналото влошаване на здравето (удостоверено
като причина за нетрудоспособност) само по себе си не е от такова естество, че
да изключи изобщо възможността на ищеца да обосновава тезата си,
изчерпваща се с позоваване на липса на каквито и да са доказателства за
фактите, посочени в предложението за изключването му. Доколкото самият С.
е успял да организира уведомяване на управителката за исканото отлагане на
събранието, чрез изпращане на електронно писмо, аналогично е можел да
обяви изрично писмено и личните си възражения, по които иска да получи
обосновка преди произнасяне на решението, и така в пълна степен да
реализира своята, подготвена вече цял месец защита, без да се налага
физически да се придвижи до мястото на провеждане на събранието. Отделно,
именно за такива временни неразположения (възникнали непосредствено
преди събрание, но след изтичане на срока за съобразяване или отричане, вкл.
и с бездействие, на твърдяното в предложението за изключване виновно
неизпълнение) законодателят предвижда и възможност за участие на
съдружника в разискванията по дневния ред на събранието чрез
пълномощник, като само за гласуване, в което изключвания принципно не
участва, упълномощаването следва да е изрично (чл.137 ал. 6 ТЗ). Съответно
няма никаква пречка защитната теза на възпрепятствания от заболяването си
С. (свеждана до оспорване на основанието за изключване) да се изложи устно
от негов представител или дори само да се представи в писмен вид от
фактически натоварен приносител.
При това положение и въззивният съд достига до извод за липса на
процедурни нарушения по свикването и провеждането на събранието, които
автоматично да изключват законосъобразността на взетите решения. До
същия извод е достигнала и първата инстанция и затова, въпреки
допълнително установените факти на влошеното здраве на ищеца,
оплакванията по същество на тази предварителна преценка се оказват
неоснователни.
Наред с общите правила за свикването на колективния орган обаче,
процедурата по принудително прекратяване на участието на съдружник в този
вид дружество включва и допълнително изискване на предварително
предупреждаване на изключвания съдружник за конкретно констатирани
нарушения, които обосновават направеното пред събранието предложение за
изключване. В трайно установената практика на съдилищата (Решение № 5 от
5.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3583/2014 г., II т. о., ТК и цитирани в него
множество актове), е изяснена целта на писменото предупреждение по чл.
126, ал. 3, т. 3 ТЗ като гаранция за защитата на членството в капиталово
дружество с персонални елементи, чието принудително отнемане може да се
наложи само в общ дружествен интерес: нарушителят следва да се запознае с
конкретните констатирани факти на неизпълнени задължения, да изложи
доводи против съобщените му провинения; да коригира поведението си, ако
нарушението позволява това. Ето защо в предупреждението за изключване
следва да са посочени и конкретизирани действията против интересите на
дружеството, съставляващи основание за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ и
съответно предоставения разумен срок преди разглеждането на въпроса от
общото събрание да е обективно достатъчен. В случая, в уведомлението
изпратено с телепоща №49/23.12.22г. и връчено на 29.12.22г.(л. 10 от делото
8
на ВОС) съдържа именно такива факти, тъй като ясно сочи, че управлението
на дружеството е констатирало по счетоводни данни извършени от
съдружника множество усвоявания на средства от банковите сметки(в периода
от 14.12.2004г до 14.12.2022г.) до общ сбор от 417 11326лв., за които не са
били представени разходно-оправдателни документи и съответно са били
изискани като съхранявана от получателя наличност в брой по повод на
данъчна ревизия, но не са били представени до 21.12.2022г. за инвентаризация
на касата на дружеството и това неизпълнение е било констатирано като липса
в акт на управителя за начет на отговорното лице. За такъв вид нарушение
(липса на предоставени, чрез овластяване за теглене от сметки и приети за
съхранение от съдружника дружествени парични средства), не е необходимо
да се описват други обстоятелства и допълнителния двуседмичен срок за
поправянето на поведението на съдружника (предаване на наличности равни
на изтеглени суми, след по-рано изискана инвентаризация) е напълно
съответен на реалистично изпълнение на добросъвестен длъжник (в случай, че
изтеглените средства, заприходени в каса действително са били съхранявани
от него). Същевременно, при безспорно липсващо предлагане на каквото и да
е изпълнение до 13.01.2023г. от страна на С., именно останалата непокрита
липса на наличността на осчетоводени в каса парични средства в брой в същия
сборен размер е посочена като недобросъвестно увреждащо действие на този
съдружник при мотивиране на оспорваното в настоящия процес решение на
събранието за незабавното му изключване. При това положение, не могат да
се приемат доводите на въззивника за неспазена процедура по
предупреждаване на ищеца за предстоящото (след изтичане на срок за
поправяне) обсъждане на събрание на предложение за санкциониране за
накърняване на интересите на дружеството. Изводите на въззивния състав по
преценка на предизвестието и последиците му съвпадат с тези на първата
инстанция и тези оплаквания също се оказват неоснователни.
Независимо от надлежно проведената процедура обаче, за да бъде
законосъобразно решението на събранието по чл. 126 ал. 3 ТЗ, при оспорване
на материалната законосъобразност на решение за изключване на съдружник,
съдът следва да извърши проверка доказано ли е основанието за изключване
- установено ли е нарушение на конкретно дължимо от съдружника(ищец по
иска по чл. 74 ТЗ) поведение, произтичащо от закона, от дружествения
договор или от решение на ОС, налице ли е виновно неизпълнение на основни
за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения
на съдружника. При отсъствието на такова неизпълнение, изключването е
недопустимо, тъй като се касае за крайна санкционна мярка, която трябва да е
адекватна на извършеното нарушение (решение № 5 от 5.02.2016 г. на ВКС по
т. д. № 3583/2014 г., II т. о., ТК, и др. цитирани там). Както предупреждението,
така и решението на събранието сочат като такова поведение неизпълнение на
задълженията на съдружника като овластен от управителя пълномощник.
Когато натовареният с общо пълномощно, включващо права за разпореждане
с банкови сметки на дружеството представител упражни ефективно дадените
му управленски права, за него възниква задължение за грижа (идентична с
тази на доверилия тази част от функциите си управител) за дружествените
средства и за отчет на получените при тегленето суми в брой. Макар да не е
избран за управител, съдружникът в ООД има общо задължение за лоялност,
изискващо от всеки участник в дружеството да полага усилия за постигане на
9
целите на дейността и да се въздържа от действия, които биха навредили на
общия интерес, и затова, с приемането на допълнителното превъзлагане на
част от управленските функции, този съдружник е поел и съответна
допълнителна отговорност. Затова недобросъвестното поведение на такъв
пълномощник (аналогично на поведение на упълномощилия го управител)
покрива квалификацията на нарушение на общия интерес на предприятието и
подобно действие може да бъде санкционирано с изключване в хипотеза на чл.
126 ал. 3 т. 3 ТЗ(т.3 ТРОСТК 1/2020 на ВКС).
За доказването на неизправността на съдружника/пълномощник С., при
вземането на оспорваното решение ответното дружество се е позовало на акт
за начет (л.40 от делото на ВОС), съставен от управителя въз основа на
счетоводните данни за съхранявана в обект на ул. Кап. Райчо № 101 от
материално отговорно лице С. наличност на каса в размер на 420 442.26лв. и
установена при данъчна проверка в същия обект в присъствие на същото лице
наличност в брой от само 3329лв. Така съставеният документ, като частно
изявление, ползващо само ответника не се ползва с убедителна
доказателствена стойност и не може да освободи дружеството от
задължението да докаже пълно посочените в него обстоятелства, оспорени от
ищеца. Противопоставими на съдружника са само, подписаните от него
протоколи за констатации, описа на наличност, въпросник и декларация на
проверявано лице, съставени при извършена инвентаризация за проверка на
оповестена в отчети за данъчни цели касова наличност
(л.78,81,84,93,96,99,102,105 от дело на ВОС). От тези частни документи се
установява само, че С. признава, че в собствения му имот на ул. Кап. Райчо №
101 се намира офис, в който той, наред с други две служителки, сключва
оборотни сделки за дружеството, от които реализира обороти (отчитани с
издадени полици и квитанции) и е приел да съхранява само приходи в брой от
тези дейност, натрупани в период от 05.12.22 до 8.12.22г., до сбор от 3329лв. в
налични банкноти. В декларацията си пред проверяващите служители на НАП
съдружникът изрично е отрекъл да ползва друго място за съхранение на
каквито и да са други парични наличности.
За установяване на приемането на съхранение именно от ищеца на
твърдяната като липсващата горница, ответникът е ангажирал експертно
заключение. Назначеното от първата инстанция вещо лице е проверило
счетоводните данни в предприятието и е констатирало, че всички суми,
изтеглени от банкови сметки(било чрез касови операции, извършени от
пълномощника С., или чрез употреба на връчените му общо 5 бр. дебитни
карти по два разплащателни сметки в две банки) за периода на 2004-2022г.
достигат сбор от 851 809лв. и са били текущо отчитани в предприятието като
заприходени в каса наличности, които са разпределени аналитично към
неговата част от подсметка на счетоводна каса, респективно в друга подсметка
са отразявани тегленията, извършени от управителката Й.. Вещото лице е
констатирало, че към отчета на касови наличности, наред с двете персонални
партиди на опериращите със средствата на дружеството представители в два
обекта са били добавени и отделно отчитани като трети обект постъпления,
събирани за трети лица чрез услуга „Fast pay“(л.144 от делото на ВОС). Тази
аналитичност е била оспорена от ищеца изрично като необоснована и
нередовно водена и това налага допълнителната й проверка преди да се
10
възприемат констатациите, направени въз основа на това осчетоводяване. В
установената практика(решение по т. д. №546/2008 г., на ВКС, 2-ро т. о.;
решение по т. д. №546/2008 г. на ВКС, 1-во т. о.; решение по гр. д. №775/2010
г. на ВКС, 3-то г. о., решение по търг. д. №436/2012 г. на ВКС, 2-ро т. о. и др.) е
разяснено, че вписванията в счетоводните (търговски) книги са частни
свидетелстващи документи, като при оспорване подлежат на доказване, а по
начало – на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото (чл. 182, ал. 1
ГПК). Възприето е още, че в счетоводните книги се отразяват всички
стопански операции, които водят до изменения на имущественото и
финансово състояние на предприятието по смисъла на Закона за
счетоводството, като счетоводното отчитане се осъществява на основата на
документална обоснованост на стопанските операции, при спазване
изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи.
Допълнителната проверка, извършена от същото вещо лице по задачите,
поставени от настоящия състав(л.71-72 от настоящото дело) показва, че
въпреки въведената аналитичност, предприятието не разполага нито с обща
касова книга за цялото предприятие, нито с отделни касови книги за обектите,
организирани в два самостоятелни офиса (съответно в имота на съдружника С.
на ул. Кап. Райчо № 101 и в друг обект, на ул. Дубровник № 21, който е явно
различен от офиса, указан като място на текущо управление в разменените
телепощи). Аналитичността в счетоводна сметка 501 „каса“ до края на 2021г. е
била ограничена само до заприходяване на постъпленията от изтеглените
банкови сметки (в подсметка на съответно легитимирания пълномощник), без
да са разпределени и постъпления от клиенти според сделките в различните
търговски обекти. Липсва и реципрочна аналитичност и на разходвани в брой
средства, с които касата е намалявана, като всички текущи разходи за
дейността като плащания към доставчици, изплатени заплати и дивиденти и
давани служебни аванси на подотчетни лица, са били синтетично обобщавани
за цялото предприятие, без да са разграничавани по обекти или платци.
Кореспондираща разходна аналитичност на касата е била въведена едва в
началото на 2022г, когато се обособяват външните за предприятието суми,
постъпващи по договора за инкасо на комунални доставки. Вещото лице не е
установило конкретен документ, отразяващ обща воля на съдружниците или
оповестен управленски акт, въз основа на който са били разпределени по
отделни обекти парите в брой от водената до този момент общо (синтетично)
касова наличност, но потвърждава методологията, по която са формирани
конкретните начални салда за трите обособени аналитично подсметки: от
хронологичната справка (предоставена на вещото лице), отразяваща
тегленията от всеки от пълномощниците(възприети като приход в обща каса)
са приспаднати общите разходи и остатъкът с натрупване в годините (таблица
№ 3 на л. 72) е били разпределени по равно в аналитични подсметки на
двамата съдружници (като ръководители на отделни офиси), а разликата в
края на 2021г на салдата произтича от отделянето от обекта на Й. на отделно
отчитани и реализирани само там обороти от каса „Fast pay“. С това паритетно
разпределение започва вече действително обосновано отделно осчетоводяване
както на заприходените средства, така и на разходваните в съответния обект
наличности, довели до салда към 8.12.22г. от 420 442.26лв. за подсметка на
обекта на С. и 327 959.51лв. на обекта на Й..
При това положение съдът преценява, че само по себе си твърдението на
11
ответното дружество за липса на отчет на упълномощения съдружник,
изтеглил средства от банкови сметки не се потвърждава. Напротив, всяка
промяна на стойности на банковите наличности (отразена в банковите
извлечения) е намерила кореспондиращо счетоводно отражение като
трансформиране в друг, достъпен за оперативната дейност актив – касова
наличност, чрез „заприходяване“ в общата каса. Само по себе си това действие
представлява недвусмислено признание на дружеството (доверител) на
получен отчет от пълномощника, ползвал правата си на разпореждане с
банкови сметки. Прехвърлянето на резултата от теглене в общата каса обаче не
е равнозначно на поемане на лично задължение на съдружника С. за
съхраняване на същата стойност в брой. Управлението на паричните средства
е ангажимент на компетентния орган на дружеството, а документалната
обоснованост на обособяването на това управление по обекти изисква и
съответно съставени актове или удостоверими изявления на подотчетните
лица. Само ако аналитичността съответства на фактическо разделение на
оперативната дейност на двата офиса като самостоятелни части от
предприятието, би могло да се поддържа тезата, че натоварването с общото
търговското пълномощно е било целево именно за да се обособи обект,
управляван от пълномощника, съответно и че всички средства, изтеглени от
него са били предназначени само за организираната от него дейност в
собствения му недвижим имот на ул. Кап. Райчо № 101 и затова
заприходяването се приравнява на конклудентно съгласие за съхраняването
им като предназначена за разходване само в този обект наличност. В
конкретния случай обаче, управлението на дружеството не е възприело
аналитичност и на разходите и затова няма обосновано документално
разграничаване на дейностите в два различни обекта, управлявани независимо
от законния представител и търговския пълномощник. Според проверката на
вещото лице (л. 73) за периода до края на 2021г. касата е била разходвана
общо, вкл. и за суми, внесени обратно в банкови сметки(без отразяване коя от
наличностите е ползвана за това). Затова не може да се приеме за достоверно
паритетното разпределение на остатъците в касата на двата обекта (при
положение, че захранванията не са били равни, а няма данни и дали заплатите
на служителите и другите текущи разходи също са паритетни за двата офиса).
Макар разделното водене на касови книги да не е предвидено като законово
задължение, самото вътрешно за предприятието управленско решение за
отделна отчетност на паричните наличности е изисквало и съответна
документална обоснованост, за да може наред с поименното „заприходяване“
на изтеглените суми да се разграничи и разходването им от съответния
представител или употребата им за специфичните нужди на обособени две
части от предприятието или за общи разходи, направени по преценка на
едноличното управление. При липса на реципрочна аналитичност, за да бъде
надлежно обосновано конкретното задължение на подотчетното лице да
съхранява определена сума от формирана текущо и натрупвана общо касова
наличност, то следва да е изрично документирано с разходни ордери,
съставени за приемане на вече постъпили касови наличности именно от
конкретно отговорно за тях лице (като служебен аванс, изискващ и
допълнителен отчет на касов разход или връщане при прекратяване на
мандата). Такава документация липсва и затова въззивният съд преценява, че
ответникът не е успял да докаже убедително редовността на аналитичното
12
разпределение на счетоводното салдо на общата каса в началото на 2022г.,
респективно и основанието за задължаването именно на пълномощника С. да
съхранява част от нея, възлизаща на 420 442.26лв. към 8.12.2022г.
Същевременно, съдът съпоставя заключението на вещото лице за
непълната аналитичност с констатираните, натрупвани през годините на
търговската дейност касови наличности(таблица № 2 на л. 71), които
кореспондират на годишно отчитани балансови резултати, приемани ежегодно
единодушно от съдружниците. До изключването на ищеца, са били одобрени
ГФО за целия период на упълномощаването му от 2004 до 2021г., в които са
оповестени общите стойности на касата, нарастващи от 10 хил.лв до 813 хил.
лв., като същевременно със сходни темпове са нараствали и неразпределените
печалби, формирани от ежегодно „задържани“ в дружеството неразпределени
положителни годишни финансови разултати( от 13 хил. лв през 2005г. до 790
хил. лв през 2021г.). Съгласието на двамата съдружници по тези стойности
несъмнено индикира общата им воля, че натрупваната касова наличност не е
предназначена да обслужва текущата оборотна дейност, а резерви,
компенсиращи евентуални общи загуби, като тази воля кореспондира както на
липсата на отделно осчетоводявани разходи, така и на „служебното“
паритетно счетоводно разпределение (съответно и на паритетното
дружествено участие на двамата съдружници) на общата каса в подсметките в
началото на 2022г. без нарочна вътрешна инвентаризация на разпределените
наличности.
В следващата 2022г. обаче (когато са били инвентаризирани независимо
от външни проверяващи и двата обекта) и според вещото лице е констатирано
счетоводно салдо надвишаващо установените суми в брой и в двата обекта,
управлението на дружеството е осчетоводило само липса в обекта на ул. Кап.
Райчо № 101, но не и на този на ул. Дубровник. Разликата между общата
счетоводната каса (748 401.77лв) и безспорните наличности (65744.64лв) не
надхвърля общите резерви (заделени като печалби от минали години, отразени
в баланса за тази година като 699 хил. лв). Затова не може да се приеме за
добросъвестно и съответно на общия интерес санкционирането само на С. за
допусната разлика между заприходени средства и фактически наличности при
неясното начално разпределение на самостоятелните „каси“. Докато не бъде
установено и фактическото местонахождение на остатъкът от счетоводната
каса (извън този записан като липса в обекта на С.) и при явно реципрочно
допуснатата от другия управляващ съдружник разлика в отчетността на касите
на двата обекта, самото предложение на управителя Й. за лишаване на
съдружника от членство като крайна мярка не е пропорционално на защита на
общия дружествен интерес. Още повече, че вече заявеното искане на С. за
напускане на дружеството е налагало да се отразят и двете липси, за да се
„изравнят“ резултатите от инвентаризацията със счетоводния запис на
налични парични средства, а това неминуемо означава, че или следва дасе
признаят общите загуби или предлагащият изключването управител също
следва да бъде задължен на същото основание като С., респективно да бъде
държан отговорен за същото виновно поведение. Доколкото стопанисването
на касата и от двамата съдружници (С. като пълномощник и Й. като
управител) е довело до сходни резултати (липси под финансовите резерви), не
може само евентуалното неизпълнение на ищеца (ако действително той лично
13
е приел за съхранява самостоятелно салдото за своя обект от началото на
2022г.) да се приравни на такава пречка за нормалната дейност на
дружеството, която да компрометира търговската му дейност и да
демонстрира явното му желание да действа против интересите на
дружеството, за да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 126, ал. 3,
т. 3 ТЗ. При това положение посоченото в предизвестието и обсъдено на
събранието провинение на ищеца не е достатъчно за да ангажира негова
отговорност за целенасочени умишлени действия против дружеството като
цяло.
Доколкото по предложението за изключване събранието е заседавало в
състав от единствения съдружник с право на глас (чл. 137, ал. 3, изр. 1 ТЗ), но
този решаващ съдружник съвпада със отговорната за същото управленско
поведение Й., въззивният състав преценява, че самото упражняване на
правото на на глас от това лице по такова предложение е несъвместимо с
добросъвестността, по аргументи, сходни с тези налагащи ограничение на
това право при конфликт на интереси(Решение № 157 от 3.01.2017 г. на ВКС
по т. д. № 2219/2015 г., II т. о., ТК). При съобразяване и на оповестени
публично (известни на съда при справка в ЕПЗЕУ) данни за предприети
именно от Й. непосредствено след това събрание, още на 15.02.2023г.
действия по регистрация на ново, вече еднолично дружество „ВАРНА
БРОКЕР 2023“ЕООД със същия предмет на дейност, не остава съмнение, че
санкцията не е насочена към преустановяване на вредоносно за самото
дружество поведение на С., а към потвърждаване на „избирателното“
възлагане на отговорността за евентуалните загуби от дотогавашното
споделено управление.
В заключение, въззивният съд не намира за установено и основанието по
чл. 126 ал. 3 т.3 ТЗ, послужило като мотив за изключване на ищеца.
Решението, прието на 30.01.2023г. от общото събрание по т. 1 от дневния ред е
взето в нарушение на изисквания на закона и това е достатъчно за да бъде то
отменено. При незаконосъобразно изключване, отпада и основанието за
разглеждане на обусловени от прекратяването на членство въпроси по т. 2 и 3,
респективно и тези решения противоречат на закона. Искът на изключеният
съдружник за отмяна на протоколираните решения в цялост е основателен и
следва да бъде уважен.
Произнесеното в обратен смисъл решение на първоинстанционния съд
следва да се отмени.
По разноските:
Новият резултат от разглеждането на спора налага и преразпределение
на отговорността за направените от насрещните страни разходи. Основание за
възлагането на разходи на ищеца няма и съответно тази част от решението
следва да се отмени. Ответното дружество следва да понесе всички разходи, за
които ищецът е представил доказателства, а такова според изявлението на
неговия пълномощник е само плащането на таксата от 80 лв. Към тази сума
следва да се добавят и разходите за основателното обжалване на неправилния
първоинстанционен акт. Въззивникът не е представил списък на изплатените
от него суми (въпреки изричното указание на съда в подготвителното
заседание), поради което съдът съобразява само наличните доказателства за
внесена такса за обжалване в размер на 40 лв.
14
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №525/07.12.2023г. по електронно дело
20233100900085(ТД№85/2023) по описа на ОС-Варна, с което е бил отхвърлен
предявен иск по чл. 74 ТЗ и са били възложени разноски на ищеца С. Г. С.в,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 74 ТЗ решения, отразени в протокол от общо
събрание на съдружниците, проведено на 30.01.2023г. за изключване на
съдружника С.в; отразяване с изменение на дружествен договор и
наименованието на дружеството поемането на дяловете на изключения
съдружник от оставащия едноличен собственик С. И. Й. и овластяване на
адвокат за вписване на промените, като взети в нарушение на изисквания на
закона по чл. 126 ал.3 т.3 ТЗ по иска на С. Г. С., ЕГН **********, срещу
„ВАРНА БРОКЕР“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ВАРНА БРОКЕР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. Гаврил Кръстевич 4, ет.6, ап.12,
представлявано от С. И. Й. да заплати на С. Г. С., ЕГН ********** с адрес
***** сума от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща сбор от
направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции по разглеждане
на основателен иск и въззивна жалба на ищец, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните, чрез представителите им ( на адв. Д. през ЕПЕП, според
съгласието, дадено на л. 48).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15