РЕШЕНИЕ
№ 473
гр.Плевен, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието
на прокурора И. Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №403 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.104, ал.1 във
връзка с чл.121, ал.1, т.3 от Закон за
държавния служител и чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба от д-р Е.С.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощника й адв.И.Х.Д. *** с адрес на кантората гр.Велико Търново 5000, ул
„Ивайло“№4, ет.2, оф.3, против Българска агенция по безопасност на храните със
седалище гр.София, бул „Пенчо Славейков“ №15А, представлявана от Изпълнителния
директор, на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска: главница в размер 3666,00
лева (три хиляди шестстотин шестдесет и шест лева), представляваща обезщетение
в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно, за период от шест месеца, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението,
както и направените такси и разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат.
В исковата молба се твърди, че д-р Ц. е била
назначена на длъжност „младши инспектор“
в НВМС гр.София, в организационно звено РВМС-гр.Плевен. С приемането на ЗБАБХ,
в сила от 2011 год., трудовите и служебните правоотношения на служителите са
били уредени при условията на чл.123 от КТ и чл.87а от ЗДСл. Ищцата е била
неколкократно повишавана в длъжност и в ранг, като към 1.11.2012 год. е заемала
длъжността „главен инспектор“, с ранг III
младши. Със Заповед №ОСПР-139/4.03.2014 год. на и.д. главен секретар на БАБХ,
ищцата е била повишена в ранг II младши. Прави
извод, че към 4.04.2016 год. д-р Ц. е имала статут на държавен служител по
смисъла на чл.2 от ЗДСл, като е била в служебно правоотношение с БАБХ и е
заемала длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ
гр.Плевен, ранг II младши, дл.ниво по КДА:9,
експертно ниво 5, код по НКПД:24226043, с основна заплата в размер на 611,00
лева. Твърди, че по повод образувано
дисциплинарно производство, със Заповед №НК-5/4.04.2016 год. на Изпълнителния
директор на БАБХ, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. Ищцата е оспорила тази заповед, която е била
отменена с Решение №17/19.01.2017 год. по адм.дело №613/2016 год. на
Административен съд –Плевен. С протоколно определение от 14.06.2017 год. по
адм.дело №3092/2017 год. на Върховен административен съд, касационната жалба на
БАБХ против постановеното от АС-Плевен решение е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено. По жалба до 5-членен състав на ВАС
против прекратителното определение на ВАС по адм.дело №3092/2017 год., е
образувано адм.дело №9572/2017 год., като 5-членният състав е оставил в сила
определението за прекратяване по адм.дело №№3092/2017 год. Твърди, че след
налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ на 4.04.2016 год. , д-р Ц.
не е била назначена на друга държавна служба, нито е получавала каквито и да са
възнаграждения по трудови или граждански правоотношения. На това основание
счита, че за нея е възникнало право да предяви иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл за
обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване
на уволнението за незаконно или на неявяването й да заеме службата за цялото
време, през което не заема държавна служба, но за не повече от шест месеца,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане на обезщетението. В заключение моли съда да осъди Българска агенция
по безопасност на храните гр.София да заплати на ищцата сумата от 3666,00 лева,
представляваща обезщетение в размер на основната заплата, определена към
момента на признаване на уволнението за незаконно, за период от шест месеца,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява
от адв. И.Д. *** с пълномощно на л.29,
който поддържа иска по основание и размера, претендира присъждане на
направените по делото разноски, моли да не се уважава възражението на
насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Депозирана е и писмена молба с
вх.№3251/26.06.2019 год. от адв.Д., в която поддържа исковата претенция, както
е заявена, претендира да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът-Българска агенция по
безопасност на храните гр.София е депозирала отговор на искова молба с
вх.№2098/23.04.2019 год., чрез адв.С.М., за който е представено надлежно
пълномощно на л.66 от делото, в която сочи, че признава предявения иск
доколкото е налице безспорен факт, а именно –отмяна на Заповед №НК-5/4.04.2016
год. на Изпълнителния директор на БАБХ, на ищцата е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. В съдебно заседание ответникът
не се представлява, постъпила е молба с
вх.№3638/15.07.2020 год., с която упълномощеният адвокат М. е направил
възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед
№5169/28.11.2002 год. на л.187 от ад 613/2016 год. Ц. е назначена за държавен служител на длъжността
младши инспектор ДВСК-гр.Плевен към РВМС-Плевен. Последователно е преназначавана и неколкократно повишавана в длъжност и в ранг. С приемането на Закона за БАБХ,
обн. В ДВ, бр.8/25.01.2011 год., в сила от 25.01.2011 год.се създава Българска
агенция по безопасност на храните (БАБХ) към министъра на земеделието, храните и горите. Съобразно
§1
от ПЗР на ЗБАБХ, Българската
агенция по безопасност на храните е правоприемник на активите, пасивите,
архива, правата и задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба и
на Националната служба за растителна защита, с изключение на Института по
растителна защита. Българската агенция по безопасност на храните е
правоприемник на съответната част от активите, пасивите, архива, правата и
задълженията на Националната служба по зърното и фуражите, на регионалните
здравни инспекции и на областните дирекции "Земеделие", свързана с
дейността й по чл. 3, ал. 1. Предвидено е
с §1, ал.3 трудовите и служебните правоотношения на служителите в службите по
ал. 1 и 2 да се уредят при условията на чл. 123 от
Кодекса на труда и чл. 87а от
Закона за държавния служител. Със Заповед №ОСПП-52/5.11.2012 год. на
л.92 от ад №613/2016 год. Ц. е преназначена
на длъжност „старши инспектор“ в отдел КХ към ОДБХ Плевен при БАБХ, а
със Заповед №ОСПР-139/4.03.2014 год. е
била повишена в ранг II младши.
Със Заповед № НК-5/4.04.2016 г.
на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на
храните, на д-р Е.С.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Горната заповед е оспорена от ищцата пред
Административен съд-Плевен, който се е произнесъл по жалбата с Решение
№17/19.01.2017 год. по адм.дело №613/2016 год. на Административен съд –Плевен,
с което е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение .
Решението на АС-Плевен е оспорено по реда на
инстанционния контрол пред ВАС, който се е произнесъл с определение от 14.06.2017 год. по адм.дело
№3092/2017 год. на Върховен административен съд, с което касационната жалба на
БАБХ против постановеното от АС-Плевен решение е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено.
По жалба до
5-членен състав на ВАС против прекратителното определение на ВАС по адм.дело
№3092/2017 год., е образувано адм.дело №9572/2017 год., като 5-членният състав
на ВАС с Определение №11042/21.09.2017 год. е оставил в сила определението за
прекратяване по адм.дело №№3092/2017 год.
Следователно, Заповед № НК-5/4.04.2016 г.
на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните
е отменена по окончателен начин с влязъл в сила на 21.09.2017 год. съдебен акт.
Въз основа на влязлото в сила решение на Административен съд-Плевен по адм.дело
№613/2016 год. , със Заповед №ВР-19/9.10.2017 год.. на Изпълнителния директор
на БАБХ, ищцата е възстановена на длъжността „главен инспектор“ в отдел
„Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Плевен,
с ранг II младши, № по ред от КДА : 265, длъжностно ниво по КДА:
9, наименование на длъжностното ниво: Експертно ниво 5, код по НКПД:24226043,
считано от 9.10.2017 год.
В Административен
съд-Плевен е образувано настоящото адм.дело №403/2019 год. по искова молба от д-р Е.С.Ц.
против Българска агенция по безопасност на храните, на основание чл.104, ал.1
от ЗДСл и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска: главница в размер 3666,00 лева (три хиляди шестстотин шестдесет и шест
лева), представляваща обезщетение в размер на основната заплата, определена към
момента на признаване на уволнението за незаконно, за период от шест месеца,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на обезщетението.
Междувременно, след образуване на адм.дело №403/2019
год., по молба за отмяна на влязлото в сила решение №17/19.01.2017 год. на Административен
съд –Плевен по адм.дело №613/2016 год., подадена от изпълнителния директора на
БАБХ, във ВАС е образувано адм.дело №12333/2017 год., по което е постановено
Решение №9861/26.06.2019 год., с което по реда на отмяната на влезли в сила
решения е , на основание чл.239, т.5, предложение второ от АПК, влязлото в сила
решение №17/19.01.2017 год. на Административен съд –Плевен по адм.дело
№613/2016 год е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на Административен съд – Плевен от фазата на първото заседание по делото.
В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело
№744/2019 год., по което е постановено Решение №245/10.04.2020 год., с което е
отменена Заповед № НК-5/4.04.2016 г. на изпълнителен директор на
Българска агенция по безопасност на храните, с която на основание чл.90, ал.1,
т.5 от Закона за държавния служител, на д-р Е.С. Ц. главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при
ОДБХ-Плевен е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”. Решението на Административен съд-Плевен не е било
обжалвано по реда на инстанционния контрол пред ВАС и видно от отбелязването
върху приложеното на л.120-123 от настоящото дело, е влязло в законна сила на
5.06.2020 год.
По повод
образуваното в Административен съд-Плевен адм.дело №744/2019 год., настоящото
адм.дело с претенция за обезщетение за вреди от незаконното уволнение, е било
спряно до постановяване на окончателно решение по адм.дело 744/2019 год. След
влизане в сила на Решение №245/10.04.2020
год., с което е отменена Заповед № НК-5/4.04.2016 г. на изпълнителен
директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която на основание
чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител, на д-р Е.С.Ц. - главен
инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Плевен е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”, настоящото исково дело за обезщетение за обезвреда е възобновено с
Определение №849/10.06.2020 год.
Установено е от заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира с доверие като обективно,
компетентно и съответно на събраните о делото писмени доказателства, че за периода от 1.01.2015 год. до 31.12.2017
год., в ТД на НАП-Велико Търново няма регистрирани трудови договори с ищцата;
за периода от 4.04.2016 до 4.10.2016 год., за ищцата няма начислен
осигурителен доход от друг работодател, освен от ОДБХ гр. Плевен. Посочено е в
заключението, че от ОДБХ гр.Плевен са подадени Декларации обр.1 за начислен
осигурителен доход на Ц. в размер на 611,00 лева месечно за периода м.04.2016
год. до м.10.2016 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед изложеното от страните и представените
доказателства съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.121, ал.1, т.3 вр. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител и
чл.86, ал.1 от ЗЗД– за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди от отменен административен акт, представляващи обезщетение за
времето, през което не е била на
държавна служба поради незаконното уволнение, за 6 /шест/ месечен период на
основание чл.104, ал.1 от ЗДС, ведно със законната лихва върху тази сума. От
приложените към исковата молба доказателства се установява активната и
пасивната легитимация на страните. Ищцата
в качеството си на държавен служител по смисъла на чл.2 от ЗДС е предявила иск за
обезщетение срещу ответника-Българска
агенция по безопасност на храните-гр.София -юридическо лице по смисъла
на чл.1, ал.2 от ЗБАБХ и чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Българската
агенция по безопасност на храните ” във връзка с чл.205 от АПК. С оглед на
представените доказателства съдът намира, че искът е допустим.
С отмяната с влязло в сила съдебно решение, на Заповед
№ НК-5/04.04.2016 г. на изпълнителен директор на Българска агенция
по безопасност на храните, с която на д-р Е.С.Ц. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”, възниква правото на ищцата да получи
обезщетение за понесените от нея вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител
държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение. Определянето на обезщетението е въз основа
на основната заплата на служителя към
момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да
заеме службата.
По делото е изслушана съдебно –счетоводна експертиза,
заключението на която съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и
съответно на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че
размерът на основната заплата на ищцата,
е както следва: към момента на прекратяване на служебното правоотношение (4.04.2016
год.)-611,00 лева; към момента на признаване на уволнението за незаконно (влизане
в сила на решението на АС-Плевен по адм.дело №613/2016 год.-21.09.2017год.)-611,00
лева. Съответно размерът на
обезщетението за 6 /шест/ месечния период по чл.104, ал.1 вр. с чл.121, ал.1,
т.3, вземайки предвид основната заплата към момента на признаване на
уволнението за незаконно, е 3666,00 /три хиляди шестстотин шестдесет и шест/
лева. Предвид, че ищцата не е работила по друго правоотношение след
прекратяване на служебното и такова с БАБХ и не е получавала възнаграждение за
труд, респ.заплата, разпоредбата на чл.104, ал.1, изречение второ от ЗДСл е
неприложима.
По отношение на дължимата лихва съдът съобрази
следното: Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и
договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Мораторната лихва по чл. 86,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД по своя характер представлява обезщетение за неизпълнение
на едно парично задължение. Тя се дължи от деня на забавата. А съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е настоящия
случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Следователно, предпоставка за настъпване на забава е изискуемостта на
вземането, а ако то е безсрочно - необходима е и покана на кредитора. В случая,
се претендира обезщетение по чл. 104 от ЗДСл , като този вид отговорност не
произтича от договор или друг писмен акт и затова, рядко в отношенията между страните
може да има такава яснота, която да прави вземането безспорно и установено по
размер. Ето защо, в случая следва да се
приложи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 86 ЗЗД, се дължи
лихва върху обезщетението от момента на поканата. В случая, за покана до
ответната страна за заплащане на обезщетение се счита предявената искова молба
от 5.04.2019 год. От тази дата ответната агенция е изпаднала в забава и дължи
обезщетение за неизпълнение на парично задължение, което следва да се присъди
до окончателно изплащане на сумата.
При този изход на делото и с оглед на факта, че искът е
уважен изцяло, на ищцата следва да се
присъдят направените по настоящото дело
разноски. Ищцата е претендирала разноски общо в размер на 750 лева, от които 600 лева договорено и изцяло
платено в брой възнаграждение за един адвокат (л.29) и 150 лева депозит за вещо лице (л.52). Разноските
за депозит за ВЛ следва да бъдат присъдени на ищцата. По отношение на
заплатеното възнаграждение за един адвокат , ответникът в молба на л.127 от
делото е направил възражение за прекомерност. Разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Наредба №1/9.04.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ –ДВ, бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020
г. , като съгласно изменената разпоредба, за защита по административни дела
възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1,
т. 4 и ал. 2, а правилото на чл.7, ал.2, към който препраща чл.8 е,
че адвокатското възнаграждение се определя в зависимост от парично оценимия
интерес по делото. Понастоящем редакцията на чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредбата предвижда при интерес от 1000 до 5000 лв. /по настоящото дело
интересът е в размер на 3666 лева/, възнаграждение за един адвокат в размер
на 200 лв. + 6 % за горницата над 1000
лв. В случая обаче, възнаграждението е било договорено преди изменението на Наредбата - на 3.04.2019
год., видно от пълномощното и договора за правна помощ на л.29. Към този момент
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата е предвиждала по административни
дела при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждение в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или
възнаграждение в случая в размер на 487
лева. Съдът намира именно този размер на възнаграждение, уговорен към момента
на сключване на договора за правна защита при действието на тази цитирана
редакция на Наредбата, за справедлив и обоснован и съответстващ на невисоката
фактическата и правна сложност на делото. За разликата над този размер до
пълния претендиран от ищцата размер на възнаграждение от 600 лева искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните със
седалище гр.София, бул „Пенчо Славейков“ №15А, представлявана от Изпълнителния
директор да заплати на д-р Е.С.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение за
времето , през което е останала без работа поради незаконно уволнение със
Заповед № НК-5/4.04.2016 г.
на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на
храните, отменена с влязло в сила решение №№245/10.04.2020 год по адм.дело
№744/2019 год. на Административен съд-Плевен, но не повече от 6/шест/ месеца, общо в размер на 3666,00 (три хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева), ведно с лихва за забава върху обезщетението за този
период, изчислена от датата на подаване на исковата молба - 5.04.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните със
седалище гр.София, бул „Пенчо Славейков“ №15А, представлявана от Изпълнителния
директор да заплати на д-р Е.С.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** деловодни
разноски общо в
размер на 637 (шестстотин тридесет и седем) лева, от които 150 (сто и
петдесет) лева депозит за ВЛ и 487 (четиристотин осемдесет и седем) лева възнаграждение за един адвокат,
като ОТХВЪРЛЯ искането на д-р Е.С.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** за заплащане
на разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената сума от 487 (четиристотин осемдесет и седем) лева до пълния претендиран от нея
размер от 600 (шестстотин ) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва от страните с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението , пред
ВАС на РБ.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/