№ 825
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20242100101607 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на Г. С. Т. с адрес в ******, против Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано
от Б.А.Б., с която са предявени претенции за присъждане на сумата 205 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
вследствие на настъпило ПТП на 28.02.2020 г. около 22 ч. на главен път I – 9,
км 249 + 600, след изхода на гр. Бургас в посока кв. Крайморие, при което е
настъпила смъртта на нейната майка В.А.Б., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от изтичането на срока за произнасяне на
компенсационния орган – 13.07.2021 год. до датата на плащане на
определеното обезщетение, но за не повече от тригодишен период преди
предявяването на исковата молба, както и законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на на 28.02.2020 г. около 22 ч. на главен път I – 9, км
249 + 600, след изхода на гр. Бургас в посока кв. Крайморие, е реализирано
ПТП от водача на автобус „Мерцедес Травега“ с турски раг.№******,
собственост на „Йозлем Тур Туризм С.А.Ш.“, - К.К.Ф., при което е настъпила
смъртта на майка й В.А.Б..
В исковата молба се твърди, че с присъда по НОХД № 1204/2021 г. на
БОС, влязла в сила, К.К.Ф. е признат за виновен в извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. б, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. в, предл. 1 във вр. с чл.
342, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП за това, че се е движел със
1
скорост 105 кв/ч, допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на
повече от едно лице, в това число смъртта на майката на ищцата В.Б.. Твърди
се, че към датата на произшествието за превозното средство – автобус
„Мерцедес Травега“, рег. № ******, регистрирано в Турция, не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с български
застраховател, а е била сключена застраховка с турски застраховател – HDI.
Твърди се, че ищцата е депозирала пред СНББАЗ извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение, получена на 13.05.2021 год., по
която ответникът предложил обезщетение в размер на 45 000 лв. Заявява се, че
ищцата изразила несъгласие с размера на определеното обезщетение и
кореспонденцията между страните продължила, но без нейното окончателно
съгласие, от СНББАЗ на 29.08.2024 год. й било преведено обезщетение в
размер на 45 000 лв. Според ищцата, това обезщетение е явно несправедливо,
не съответства на тежестта на понесените от нея неимуществени вреди от
загубата на родител, също така е необосновано, тъй като от ответника се
твърди съпричиняване на вредите, а и е определено общо, без да е ясно какъв
е размерът на обезщетението и на лихвите и за какъв период са изчислени.
Поддържа се, че вследствие на произшествието ищцата е претърпяла и
търпи продължителни душевни болки и страдания от загубата на майка си, на
която е била единствено дете и с която поддържала дълбока и трайна връзка.
Заявява се, че единствено неправомерното поведение на водача на
автобуса е довело до трагичния резултат, а твърденията на СНББАЗ за
съпричиняващо поведение не могат да намерят опора в съображенията на
наказателния съд.
Заявява се, че страните не спорят, че ответникът е компенсационен
орган и отговаря по претенцията, че процесното ПТП попада в предметния
обхват на чл.515 от КЗ, както и че за автобуса е имало валидна застраховка,
сключена с HDI. Сочи се, че спорен е единствено размерът на обезщетението
за понесените неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответното сдружение чрез процесуален
представител е оспорило претенциите.
Не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение,
възникнало от договор, сключен с турска застрахователна компания.
Заявява се, че ответникът е изплатил обезщетение в размер на 45 000 лв.
по извънсъдебната претенция, което е справедливо по размер, ето защо не са
налице вреди, подлежащи на обезщетяване и претенцията е неоснователна.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалата, тъй като пострадалата, нарушавайки правилата на чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.108 ал.1 от с.з. е създала предпоставка за ПТП.
2
Сочи се, че произшествието е било предотвратимо от пострадалата, в
случай, че е спазила разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП. При условията на
евентуалност се твърди, че ако пострадалата е останала в колата си, нямаше да
настъпи смъртта й.
Оспорен е размера на предявения иск с твърдения, че претенцията за
неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и
на принципа на справедливостта.
По отношение на иска за заплащане на законна лихва върху главницата
са въведени твърдения за неоснователност, поради неоснователност на
главния иск. При условията на евентуалност се заявява, че ответникът не е
изпаднал в забава от твърдяната в исковата молба дата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията за обезщетяване на вредите, доколкото са налице
предпоставките по чл.511 от КЗ – произшествието е настъпило на територията
на РБългария, с участието на водач, управляващ МПС, което обичайно се
намира в държава, чието бюро членува в Съвета на бюрата и застраховано със
застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно от това, ответникът е
заплатил обезщетение на ищцата по извънсъдебна претенция в размер на
45 000 лв., с което е признал претенцията й по основание. Така пред
настоящия съд спорни остават справедливия размер на обезщетението и
наличието на съпричиняващо поведение у пострадалото по см.на чл.478 ал.1
от КЗ лице – майката на ищцата В.Б..
С влязла в сила присъда № 64/09.12.2022 год. по НОХД № 1204/2021 г.
на БОС, водачът на автобус марка „Мерцедес Травега“ с турски peг. № 34
CKR845- К.К.Ф. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. 4, б. б, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. в, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1
НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП за това, че е нарушил правилата за
движение по чл.20 ал.2 изр.първо от ЗДвП и като се е движел със скорост 105
кв/ч, допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице, в това число смъртта на майката на ищцата В.Б..
Поради постановения акт на наказателния, за гражданския съд е
установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването на
деянието, представляващо и деликт, неговата противоправност и виновността
на дееца.
От произшествието е настъпила смъртта на В.Б., на 46 години, като
3
нейната дъщеря – ищцата, има право на обезщетение за понесените от деликта
вреди – така ППВС №4/61 год., с което е признато право на обезщетение на
най-близките на починалия в резултат на деликт – деца, съпруг, родители.
От свидетелските показания се установява по несъмнен начин, че между
ищцата и починалата е била изградена трайна емоционална връзка,
поддържана и след като ищцата създала свое семейство. От гласните
доказателства се установява, че между майката и дъщерята имало
разбирателство, взаимна подкрепа и обич, като дори вечерта преди инцидента
двете и семействата им били заедно. Установява се, че пострадалата полагала
грижи и за първото дете на дъщеря си, била всеотдаен и активен човек.
Свидетелят Тасев – съпруг на ищцата, изнася, че Г. Т. приела загубата на
майка си много тежко, изпаднала в шок, и сега продължавала да чувства
липсата й.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. - конкретните
обстоятелства, при които са настъпили вредите, възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. По-новата практика
последователно приема, че при определяне размера на обезщетението следва
да се има предвид динамиката на обществено-икономическите отношения,
променените критерии за справедливо обезщетение, постоянно нарастващите
размери на застрахователните лимити. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на
съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от
11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
При определяне на обезщетението съдът взе под внимание, че към
датата на деликта починалата е била на 46 години, в разцвета на силите си,
жизнен, енергичен и активен човек. Загубата за ищцата е била внезапна, тя е
изгубила майка си, с която е имала силна връзка и на която е разчитала в
ежедневието си.
Внезапната загуба на родител винаги е трагично събитие, а в
практиката си ВС приема, че загубата на близките от най-тесния родствен
кръг причинява най-тежки неимуществени вреди. Като взе предвид възрастта
на починалата, отношенията на близост, тяхната продължителност и
интензивност, дори и след като ищцата създала свое семейство, както и
икономическите условия в страната към момента на произшествието и
постоянно нарастващите застрахователни лимити, съдът намира за
4
справедлив размер на обезщетението за понесените неимуществени вреди
сумата от 180 000 лв.
Ищцата претендира обезщетение за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от изтичането на срока за произнасяне на бюрото, като
се позовава на чл.516 ал.4 от КЗ и фиксира датата 13.07.2021 год., но за не
повече от три години преди предявяването на исковата молба – уточнение на
л.65 от делото и пояснение в с.з. на 25.03.2025 год.
Съдът отбелязва, че в настоящия случай отговорността на НББАЗ не
възниква като компенсационен орган по см.чл.515 от КЗ, а като национално
бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, със
задължения да участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена
карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали
Многостранното споразумение. Според разпоредбата на чл.511 ал.4 от ЗК,
бюрото следва да се произнесе по извънсъдебната претенция в срока по чл.496
ал.1 от КЗ, т.е. в тримесечен срок от депозирането на претенцията. В случая
това е станало на 13.05.2021 год. и тримесечният срок е изтекъл на 13.08.2021
год. Ищцата претендира лихви за срок от три години преди подаване на
исковата молба, т.е. от 15.10.2021год., от което следва, че е без значение
спорът между страните дали забавата на бюрото е настъпила в дву- или
тримесечен срок от депозирането на претенцията. При всички случаи към
15.10.21 год. ответникът е бил в забава и дължи лихва.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалата поради престоя й на пътното платно в момента на инцидента
съдът намира за основателно:
Няма спор между страните и от събраните доказателства се установява,
че непосредствено преди сблъсъка с автобус „Мерцедес Травега“ с рег. №
****** пострадалата се е намирала на платното за движение, в лявата пътна
лента, непосредствено до спрелия л.а „Ситроен Ксара Пикасо“. От
показанията на св.М. се установява, че между управлявания от пострадалата л.
а. „Ситроен Ксара Пикасо“ и друг автомобил, управляван от другия пострадал
Т., е възникнало леко пътно-транспортно произшествие само с материални
щети, при което и двамата водачи спрели на самото пътно платно.
Автомобилът на жената бил в лява пътна лента, а този на момчето – в дясната,
непосредствено пред автобуса от градския транспорт, управляван от
свидетеля. Свидетелят слязъл, за да огледа своя автобус и след като
установил, че няма поражения, оставил участниците в ПТП да продължат да
се разправят и докато се качвал настъпил фаталният сблъсък с турския
автобус, който ги връхлетял. Свидетелят е уточнил, че водачите разговаряла в
лявата пътна лента, по-близо до мантинелата, а спрените автомобили били
5
запушили двете ленти. Никой от тях не поставил светлоотразителен
триъгълник и жилетка, но автомобилите и автобуса били с включени аварийни
светлини. Пострадалата държала телефон в ръка и се опитвала да позвъни на
телефон 112 за спешни повиквания. Свидетелят посочва, че до момента на
произшествието с турския автобус по пътя преминали и други автомобили.
От двете заключения на съдебно автотехническата експертиза се
установява, че според видеорегистратора на автобуса от градския транспорт за
времето от лекото ПТП до момента на фаталния сблъсък са изминали 4 мин. и
27 сек. Пострадалата се е намирала в лявата пътна лента на платното за
движение в посока гр.Созопол, в близост до задната част на л.а.“Ситроен“ и с
гръб към гр.Бургас и приближаващия се автобус. Според вещото лице, тя най-
вероятно не е възприела приближаващия се автобус, тъй като е била с гръб
към него. От пояснението на в.л. П. в съдебното заседание на 01.07.2025 год.
се установява, че няколко МПС, вкл. и автобус като процесния, са преминали
безпрепятствено за времето от 4 мин. и 27 сек., като са заобиколили
л.а.“Ситроен“ от дясно. Включените аварийни светлини са били надежден
източник за предупреждение, тъй като представляват активен източник на
светлина и са били видими от около 300 м. Според основното заключение,
пострадалата е имала техническата възможност да придвижи автомобила си
на собствен ход на безопасно място. Причините за настъпването на
произшествието са няколко: движението на турския автобус с превишена и
технически несъобразена скорост с далечината на осветеност, предоставена от
включените къси светлини, което е поставило водача в невъзможност
своевременно да възприеме възникналата опасност на пътното платно и да
спре; разположението на л.а.“Ситроен“ в лявата пътна лента, без да се движи;
неправилните технически действия на водачите, участници в лекото ПТП – Б.
и Т., които не са предприели мерки за осигуряване на безопасността на
движението и с действията си са създали опасност, въпреки, че автомобилите
им са били с включени аварийни светлини. От допълнителното заключение е
видно, че на мястото на произшествието от дясната страна няма обособен
пътен банкет, а е имало и има крайпътна отбивка с дължина около 50 м., като
ударът с автобуса е настъпил в началото на тази отбивка, гледано в посока към
гр.Созопол и спрямо посоката на движение на участващите МПС-та. На
мястото на произшествието не е имало поставена мантинела от дясната страна
на платното за движение, а от лявата страна има разделителна ивица между
двете платна за движение с поставена по дължината й мантинела.
От така събраните доказателства следва да се приеме, че с поведението
си пострадалата е поставила в опасност живота и здравето си, като след лекото
ПТП е спряла в активната лента за движение, излязла от колата си и престояла
на пътя непосредствено до лекия автомобил, без да вземе мерки за
6
обезопасяване на движението, освен чрез включване на аварийните светлини.
От момента на лекото ПТП за нея е възникнало задължение да спре без да
създава опасност за движението по пътя, за да установи какви са последиците
от произшествието – чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП; да премести автомобила си, така
че да не възпрепятства движението ако има съгласие на другия участник с
причините за възникването му – чл.123 ал.1 т.3 б.“б“, а ако няма съгласие -
уведоми съответната служба за контрол без да напуска местопроизшествието
- чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Изискването на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП
водачите да не напускат произшествието в никакъв случай не означава, че те
трябва да останат на самото пътно платно и да пребивават там до момента на
идването на контролните органи. Дори и да се приеме, че за времето от 4 мин.
и 27 сек. двамата водачи все още не са били съгласували действията си,
пострадалата е била длъжна да постави светлоотразителна жилетка, щом се е
намирала на пътното платно – чл.101 от ЗДвП и да се изтегли на банкета, а ако
няма банкет – в най-дясната част на платното за движение – арг.от чл.108 от
ЗДвП. При това от допълнителното заключение се установява, че на мястото
на произшествието е имало крайпътна отбивка, която, дори и да е била
необозначена, е била видима – дълга около 50 м. и широка 2,50 м. и на нея
двамата пострадали са могли да се изтеглят своевременно. Както се
установява от поясненията на вещото лице и от свидетелските показания,
пътят е бил много натоварен, дори и по това време в тъмната част на
денонощието, спрените автомобили са били заобиколени от няколко други,
което е било показателно за значителната опасност от престой на пътното
платно.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или
е способствало за неговото настъпване, дори и да не е противоправно (т.7 от
ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
В конкретния случай при полагане на допълнителни грижи от
пострадалата за обезопасяване на движението чрез изтегляне на автомобила от
скоростната активна лента на главен път І-9 или дори само при оттеглянето й
от платното за движение в близост до дясната граница на пътя или в
крайпътната отбивка фаталният край е бил предотвратим. Този извод
мотивира съда да приеме, че поведението на пострадалата е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат.
Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът приема, че
приносът на водача на турския автобус К.Ф. е основен и най-значителен за
настъпването на произшествието. Той е управлявал МПС с превишена и
7
технически несъобразена скорост с далечината на осветеност, предоставена от
включените къси светлини на автобуса, което го е поставило в невъзможност
своевременно да възприеме възникналата опасност на пътното платно и да
спре. Неговото поведение е първопричина за настъпването на вредите, а
съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване
безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез
вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да
може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да
предвидят. Пешеходците, доколкото след излизането си от л.а.“Ситроен“
пострадалата е придобила качеството на пешеходец, са най-уязвимите
участници в движението от визираните в §6 т.75 от ДРЗДвП и за водачите на
МПС е установено задължение в чл.5ал.2 т.1 от ЗДвП да бъдат особено
внимателни към тях.
От друга страна съдът съобрази, че за краткото време от 4 мин. и 27 сек.
пострадалата е била в състояние на стрес от претърпяното леко ПТП в тъмната
част на денонощието и не е била в състояние да вземе бързо адекватно
решение за обезопасяване на движението и за собствената си безопасност.
Оставайки непосредствено зад автомобила си на платното за движение тя е
способствала за настъпването на вредите, но нейният принос е много по-
незначителен и се оценя от съда на 10%. Горното налага определеното по-горе
обезщетение в размер на 180 000 лв. да се намали с 10% и същото придобива
размер от 162 000 лв. След приспадане на доброволно заплатените от НББАЗ
45 000 лв. в полза на ищцата следва да се присъдят 117 000 лв., а в останалата
част до предявения размер на 205 000 лв. претенцията следва да се отхвърли.
Ищцата е поискала присъждане на разноски и има право на такива на
основание чл.78 ал.1 от ГПК. Била е представляван от адвокат и е заплатила
възнаграждение в размер на 3000 лв. От тях съразмерно на уважената част от
иска й се следват 1 712,20 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 600 лв. за възнаграждение
на вещо лице и от тази сума по съразмерност му се следват 257,60 лв.
Тъй като ищцата е освободена по право от заплащане на държавна такса
и разноски, дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 4 680 лв., както и
съразмерната част от разноските, направени от бюджета на съда за
възнаграждение на вещо лице в размер на 490 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
8
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б., да заплати на
Г. С. Т. с адрес в ******, сумата 117 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й вследствие на настъпило ПТП на
28.02.2020 г. около 22 ч. на главен път I – 9, км 249 + 600, след изхода на гр.
Бургас в посока кв. Крайморие, при което е настъпила смъртта на нейната
майка В.А.Б., ведно със законната лихва върху присъдената сума за
тригодишен период преди предявяването на исковата молба, а именно от
15.10.2021 год. до 15.10.2024 год., както и законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2024 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения до претендирания размер от 205 000 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б., да заплати на
Г. С. Т. с адрес в ******, разноски в първоинстанционното производство в
размер на 1 712,20 лв.
ОСЪЖДА Г. С. Т. с адрес в ****** да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев
№ 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б., разноски в първоинстанционното
производство в размер на 257,60 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас,
държавна такса в размер на 4 680 лв., разноски за експертизи в размер на 490
лв. и такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9