№ 219
гр. Пазарджик, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500663 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
Обжалвано е с частна жалба определение № 124 от 14.07.2021 г. по гр.д.
№ 620/20г. на РС-Велинград.
Определението е обжалвано от С.Г. , чрез процесуалния и представител.
Първоинстанционният съд неправилно не приложил разпоредбата на
чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, във връзка с приложимото по аналогия правило на чл.
72, ал. 2 от ГПК, съгласно което когато с една искова молба са обективно и
субективно съединени искове срещу няколко ответници, държавна такса се
дължи за всеки отделно предявен иск, когато се защитават различни
интереси.
По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 /2004г. съдът дължал
присъждане на разноски в пълен размер за изцяло уважените искове .При
определяне на възнаграждението на адвокат следвало да се вземе предвид
броя на предявените от него искове, като за всеки един от тях се определя
отделно възнаграждение. Нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. била
ясна и непротиворечива и въз основа на нея била формирана константна
практика на ВКС. Прието било, че когато са предявени алтернативно или
евентуално съединени искове , по отношение на адвокатското възнаграждение
1
следва да се приложи по аналогия нормата на чл. 72, ал. 2 ГПК когато се
защитава едно и също благо. Когато се защитават различни интереси то и
адвокатско вънаграждение се дължи за всеки от предявените искове.
В конкретния казус били налице две правоотношения - кредитно и
поръчителско, което обуславя защита на различни материални субективни
права, т.е. защита на различни интереси, с оглед на което се дължи
заплащането както на държавна такса по всеки от обективно и субективно
съединените искове, така и на адвокатско възнаграждение.
Освен това, не във всички случаи следвало да се присъжда минималното
възнаграждение.
Съдът се отклонил от дадените от практиката разрешения и не присъдил
дължимия минимум.
Моли да бъде отменено като неправилно определение № 124 от
14.07.2021г. по гр.д. № 620/20г. на РС-Велинград и присъдено адвокатско
възнаграждение по НМРАВ по всеки от обективно съединените искове срещу
двамата ответници.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от А.Т. ЕООД.
Считат жалбата за недопустима ,евентуално по същество –
неоснователна.
Съобразно чл. 80 ГПК: „Страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските.“
По делото не бил представен списък на разноските съобразно
цитираната разпоредба от страна на ищцовата страна и молбата по чл. 248
ГПК следвало да бъде оставена без разглеждане, съответно без разглеждане
следвало да се остави и частната жалба.
Цитираната съдебна практика била неотносима към конкретния казус..
2
В представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцата С. Н. Г. и адв. Д.Ф., било договорено безплатно
оказване на правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, но не са
индивидуализирани броя на исковите претенции и съответно ответниците,
срещу които следва да се водят. Не са индивидуализирани и дължимите
хонорари срещу всеки ответник. Правилно първоинстанционния съдебен
състав е определил едно единствено адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 300 лева, съобразно договореното между ищцата и процесуалният й
представител, което е поставил в тежест и на двамата ответници.
Молят производството да бъде прекратено като недопустимо, оставена
без разглеждане частната жалба и евентуално – потвърдено обжалваното
определение.
Писмен отговор е постъпил и от К.“ ЕАД.Също подържат становище за
недопустимост на частната жалба по идентични съображения с другия
ответник.
Оспорват и основателността и, като сочат,че нито в молбата по чл.248
от ГПК ,нито в жалбата било посочено ,кой от двамата ответници следва да
бъде осъден.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, намери жалбата за допустима ,но неоснователна.
Допустимостта на жалбата се предпоставя от характера на акта срещу
който е насочена от легитимацията на страните и съответно от съобразяване
със срока , предоставен от закона.
Обжалвано е определение , постановено на основание чл.248 от ГПК ,
чиято обжалваемост е изрично предвидена. Определението е обжалвано от
легитмирана страна в установения в закона срок , поради което частната
жалба се явява допустима.
Дори производството по чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд
да е недопустимо , поради липсата на специалните предпоставки за
провеждането му, то единствено и само по пътя на обжалването би могла да
се прецени допустимостта на постановения в това производство акт.
3
За да се произнесе по същество , съдът съобрази следното:
С решение на РС Велинград , постановено по гр.д.№ 620 по описа на
съда за 2020 година е прогласена нищожността на договор за потребителски
кредит между С.Г. и К.“ АД.Уважен е и иск с правно основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД за сумата 17,20 лева.
Прогласен е за нищожен и договор за поръчителство между С.Г. и
„А.Т.“ ЕООД
Осъден е този ответник на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на
ищцата сумата 148,66 лева.
Осъдени са двете дружества да заплатят на адв. Д. Ф. възнаграждение
в размер на 300 лева за оказана безплатна правна помощ.
В срока за обжалване е постъпила молба от адв. Ф. по чл.248 от ГПК.
Изложени са доводи , идентични с тези в частната жалба относно критериите
и основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед вида и
броя на предявените искове. Съдът приел в мотивите си , че поради
уважаване на исковете срещу А.Т. ЕООД се дължи възнаграждение в размер
на 300 лева, и присъдил такова в тежест и на двамата ответници.
Ответниците са възразили в писмените си отговори по допустимостта на
молбата и по основателността и със съображения , идентични с тези ,
изложени в отговорите на частната жалба.
В обжалваното определение ,съдът е приел, че молбата е допустима и
въззивната инстанция , изцяло се присъединява към изложените съображения.
В производството пред РС е представен договор, като предмета му е
широко формулиран и не се отнася към конкретно производство.
Адвокатската защита е реализирана при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит по отношение на първия ответник /съответно искане за
връщане на сума при условията на чл.55 ал.1 от ЗЗД/ и за нищожност на
договор за поръчителство с другия ответник/също с претенция по чл.55 ал.1
от ЗЗД/ ,като последния договор е сключен именно във връзка с
4
потребителския кредит.
Това поставя, въпроса така предявените искове в защита на един
интерес ли са или в защита на различни интереси. Първоинстанционният съд
е изходил от цената на исковете. Въззивният съд намира ,че предявените
искове – установителни и осъдителни са в защита на един интерес , поради
което следва да намери приложение по аналогия правилото на чл.72 ал.1 от
ГПК в какъвто смисъл се е произнасял и ВКС.Вярно е ,че се касае за кредитно
правоотношение и правоотношение по договор за поръчителство , но тези две
правоотношения са тясно свързани-съществуването на второто е обусловено
от съществуването на първото.
Отделно от това , въззивният съд споделя и приетото от
първоинстанционния, че адвокатското възнаграждение при липса на договор
,съответно при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, следва да се определи по
правилата на чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 14.07.2021 г. по гр.д. №
620/20г. на РС-Велинград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5