Решение по дело №1347/2013 на Окръжен съд - Бургас

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ-113                                         01.10.2013 год.                                                  гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                     трети въззивен граждански състав

на седемнадесети септември                                            две хиляди и тринадесета година

в открито заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                                     КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА                  

секретар Ж.Г. ,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1347 по описа за 2009 година  , за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс .

С решение № 662 / 16.04.2013 год. по гр.д. № 10938 / 2012 год. по описа на Бургаския районен съд е признато за незаконно уволнението на С.Й.Б. с ЕГН ********** от с.Черно море, общ.Бургас,  и е отменена заповед № 95 / 31.10.2012 год.          / погрешно посочена в решението като 21.10.2012 год. / на изпълнителния директор на „Мина Черно море – Бургас” ЕАД , със седалище и адрес на управление : гр.Поморие , ж.к. Рудник – „Черно море 2” , с която е прекратено трудовото правоотношение  , възстановен е С.Й.Б. ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „работник – мина надземен” с място на работа рудник „Мина Черно море-2” , осъдено е „Мина Черно море – Бургас” ЕАД – Поморие да заплати на С.Й.Б. ЕГН ********** обезщетение в размер на 3031,82 лв. за времето от 01.11.2012 год. до 05.04.2013 год. , през което последният е останал без работа поради незаконното уволнение , ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 21.12.2012 год. до окончателното и изплащане , както и сумата от 1050 лв. – направени по делото разноски  , като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за разликата над уважения размер от 3031,82 лв. до предявения размер от 3480 лв. , за периода от 06.04.2013 год. до 01.05.2013 год. , постановено е предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение , като работодателя е осъден да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 231,27 лв.

Постъпила е въззивна жалба от „Мина Черно море – Бургас” ЕАД – Поморие , чрез процесуален представител адв. Ангелова, срещу решението в частта , с която исковете предявени срещу дружеството са уважени и то е осъдено да заплати на насрещната страна направени по делото разноски . Въззивникът – ответник твърди , че в обжалваната част решението на районния съд е неправилно – незаконосъобразно , необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила  , твърди , че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел , че не е установено от работодателя съкращение в щата , счита , че е установено реално съкращение в щата , представя решение на съвета на директорите по протокол от 14.06.2012 год. , който моли да бъде приет , твърди , че е проведена и процедура по подбор от постоянно действащ орган при работодателя , счита , че неправилно е постановено предварително изпълнение на решението , в частта за присъденото обезщетение , тъй като не е налице такова искане на ищеца в исковата молба , прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове  , за отмяна на предварителното изпълнение , като сочи , че размера на присъденото адвокатско възнаграждение в завишен над десет пъти , но не е направено искане за намаляването му . Въззивният съд е оставил без уважение искането за събиране на доказателства по въззивната жалба , поради преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК .

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба  от въззиваемия С.Й.Б.  , чрез процесуален представител адв. Бузова, иска се потвърждаване на решението в обжалваната част , като са изложени подробни съображения за неговата правилност в обжалваната част , твърди се неоснователност на доводите във въззивната жалба, направено е искане за присъждане на направените  разноски пред въззивния съд .

Постъпила е насрещна въззивна жалба от С.Й.Б. , чрез процесуален представител адв. Бузова , срещу решението в частта , с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за разликата над уважения размер от 3031,82 лв. до предявения размер от 3480 лв. , за периода от 06.04.2013 год. до 01.05.2013 год. Посочено е , че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон , изложени са съображения , че обезщетението следва да се присъди за целия 6 – месечен период , в който ищеца е останал без работа , дори той да изтича след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд , представени са доказателства относно нововъзникнали обстоятелства – регистрационна карта ведно с график на Бюрото по труда за регистрацията на ищеца като безработен до 01.05.2013 год. , както и от трудова книжка , направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение , за целия шестмесечен период . Въззивният съд е приел представените с въззивната жалба нововъзникнали доказателства .

Постъпил е писмен отговор по насрещната въззивна жалба, подаден от „Мина Черно море – Бургас” ЕАД – Поморие , изложени са съображения за неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение предвид твърдяната неоснователност на главния иск за отмяна на заповедта за уволнение , иска се потвърждаване на решението в обжалваната част , оспорена е претенцията на ищеца за присъждане на съдебно – деловодни разноски .

Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани лица и са допустими .

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344 , ал.1 , т.1 ,2 и 3 от Кодекса на труда.

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба подадена от  С.Й.Б. с ЕГН ********** от с. Черно море, общ. Бургас за признаване на незаконно и отмяна на уволнението извършено на осн. чл.328 , ал.1 т.2 , предл. второ от КТ със заповед № 95 / 31.10.2012 год. на изпълнителния директор на „Мина Черно море – Бургас” ЕАД , със седалище и адрес на управление : гр.Поморие , ж.к. Рудник – „Черно море 2” за възстановяване на С.Й.Б. ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „работник – мина надземен” с място на работа рудник „Мина Черно море-2” , и за осъждане на „Мина Черно море – Бургас” ЕАД – Поморие да заплати на С.Й.Б. ЕГН ********** обезщетение в размер на общо 3480 лв. , за периода от шест месеца след 01.11.2012 год. , през което време последният е останал без работа поради незаконното уволнение , ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 21.12.2012 год. до окончателното и изплащане и за присъждане на направените по делото разноски .

В исковата си молба ищецът оспорва основанието за уволнение посочено в заповедта , като твърди , че не е налице валиден акт на работодателя , от който да е видно , че длъжностното щатно разписание на дружеството се променя , както и , че щатната бройка за длъжността на ищеца се съкращава . Възразено е , че не е проведена предварителната закрила при уволнение съгласно чл.333 от КТ , тъй като към датата на прекратяване на трудовия договор ищеца е трудоустроен , а липсва съгласие на инспекцията по труда . Счита , че ако такова е налице , то процедурата по издаването му е нарушена , тъй като в инспекцията не са били представени всички документи касаещи заболяването на ищеца – в частност решение на ТЕЛК № 1979 /17.07.2012 год. Твърди , че работодателя не е извършил задължителния в случая подбор по чл.329 от КТ или ако такъв е извършен , той е бил неправилен , тъй като ищецът има изискуемата квалификация и работи не по-малко добре от тези , които са останали на работа . Твърди се също , че работодателят не е изпълнил чл.16 от отрасловия КТД подписан на 31.01.2011 год. Ищецът поддържа предявените искове , представя доказателства , моли за уважаване на заявените претенции .

Ответникът  е оспорил предявените искове  , представил е доказателства  . Твърди , че е налице посоченото в заповедта основание за уволнение на ищеца като представя щатно разписание от 31.10.2012 год. , твърди , че е упражнил правото си на подбор при уволнението на ищеца , като представя протокол от 02.07.2012 год. на постоянно действаща комисия по подбора , твърди , че е налице предварително съгласие на инспекцията по труда за уволнението на ищеца – представя писмо от 12.10.2012 год. за дадено съгласие на ИТ за уволнението на ищеца  , моли претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени , евентуално – прави възражение по отношение на претендираното обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за недопустимост на претенцията , тъй като шестмесечния период  все още не е изтекъл . Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски .

Бургаският окръжен съд , като взе предвид постъпилите въззивни жалби , исковата молба , направените искания и възражения  , и събраните по делото доказателства  , намира от фактическа и правна страна следното :

Ищецът е заемал при ответника длъжността „работник – мина надземен” с място на работа рудник „Мина Черно море-2” по безсрочен трудов договор .

Със заповед № 95 / 31.10.2012 год. на изпълнителния директор на „Мина Черно море – Бургас” ЕАД трудовото правоотношение с ищеца е прекратено , считано от 01.11.2012 год. поради съкращаване на щата . В заповедта е отразено , че е налице промяна в щатното разписание , като е извършен подбор отразен в протокол от 02.07.2012 год. , посочено е , че е взето предварително разрешение от инспекцията по труда – Бургас и мнение на ТЕЛК .

С оглед оспорване на законността на уволнението от страна на ищеца , ответникът - работодател носи тежестта на доказване , че уволнението е извършено в съответствие с изискванията на закона .

По делото е представено щатно разписание подписано от изпълнителния директор на ответното дружество , в сила от 01.07.2012 год. , съгласно което за длъжността заемана от ищеца е предвидена една щатна бройка . Представено е и щатно разписание подписано от изпълнителния директор на дружеството  , в сила от 01.10.2012 год. , съгласно което за длъжността „надземен работник мина” не е предвидена щатна бройка . С оглед заявените от ищеца оспорвания , че не е налице валиден акт на работодателя за промяна в щатното разписание работодателят следваше да установи компетентността на изпълнителния директор Е . Николов , който е подписал щатните разписания ,  да извършва промени в тях . Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.4 от ТЗ е предвидена възможност съвета на директорите на акционерното дружество , който е орган на управление съгласно закона , да възложи управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове . Ако се твърди от работодателя , че такова възлагане е било извършено в полза на Е.Николов , той следваше да представи доказателства за това пред съда . Работодателят не е представил такива доказателства , като не е представил и акт на органа по чл. 244 ал.1 от ТЗ за съкращаването на щата  , поради което съдът намира , че работодателят не е установил по делото всички релевантни обстоятелства относно наличието на основанието за уволнението на ищеца .

С оглед обстоятелството , че ищеца е бил трудоустроен , което не се оспорва от работодателя , по делото са представени мнение на ТЕЛК от 17.07.2012 год. относно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване на щата и писмо от 12.10.2012 год. на Инспекцията по труда – Бургас , с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на осн. чл.328 ал.1 т.2 от КТ . Видно от приложената преписка по разрешението , на инспекцията по труда е било предоставено изразеното преди това мнение на ТЕЛК , поради което възраженията на ищеца за неспазена закрила при уволнение по чл.333 от КТ са неоснователни и не се споделят от съда .

С оглед на наведените от ищеца възражения за нарушаване на чл.16 от представения отраслов КТД , дори да е налице нарушение на работодателя по този текст , това не би могло самостоятелно да доведе до незаконосъобразност на уволнението на ищеца , тъй като не съдържа конкретно задължение за работодателя , относимо към конкретната заповед за уволнение .

С оглед изложените от ищеца възражения съдът следва да се произнесе по законосъобразността на извършения от работодателя подбор по чл.329 ал.1 от КТ  . Макар да е регламентиран в закона като право за работодателя , подбора по чл.329 от КТ става негово задължение , когато се съкращават една или няколко от множество еднородни трудови функции . / решение № 672 / 09.11.1988 год. по гр.д.№ 548 / 88 год. , ІІІ г.о. на ВС /  . Съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ критериите въз основа на който се извършва подбора са по – висока квалификация и по - добра работа . Под професионална квалификация се има предвид наличието на образование , знания и умения за изпълнение на възложената работа съобразно изискванията на съответната длъжност . Ето защо за да се прецени дали подбора е законосъобразно извършен от работодателя не е достатъчно само  да се установи , че е била сформирана комисия  , която да даде формална оценка на лицата между които се извършва подбора по посочените по-горе критерии . Работодателят следва да установи за всяко от оценяваните лица какви конкретни обстоятелства и субективни качества са взети предвид за да се стигне до различно оценяване на различните кандидати по различните критерии.  Съгласно ТР № 3 / 16.01.2012 год. по тр.д. № 3 / 2011 год. на ВКС преценката на работодателя по чл.329 ал.1 от КТ – кой от работниците и служителите има по- висока квалификация и работи по- добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ при упражняването , на което съдът проверява , основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 , ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа .

Работодателят е представил по делото  заповед от 06.02.2012 год. за назначаване на постоянна комисия по подбора , както и протокол от 02.07.2012 год. на тази комисия , в който е посочено , че след преглед на щатното разписание и оценка на квалификацията и начина на изпълнение на възложените задачи от работниците заемащи длъжността „работник мина – надземен” и „ работник мина – подземен” , предлага да бъде прекратен трудовия договор с три лица , между които и ищеца , като е отразено само , че при преценката е взета предвид липсата на следните критерии : квалификация , качество и начин на изпълнение на възложените задачи , отговорност , организираност и ефективност и самостоятелност и работа в екип .

Работодателят по делото не е представил доказателства какъв е бил кръга на оценяваните лица ,  въз основа на какви конкретни обстоятелства за всяко от оценяваните лица са направени крайните изводи . Не става ясно  кои обстоятелствата са взети предвид при оценяването на ищеца и на останалите лица , за да се направят изводи за липса на квалификация и добра работа . При извършване на подбор по чл.329 от КТ преценката трябва да е реална , почиваща на факти за да е обоснован крайният извод . Непосочването от страна на работодателя на значимите факти и обстоятелства при извършване на подбора води до невъзможност за реална преценка по критериите на Кодекса на труда , което сочи незаконосъобразност на извършения подбор от страна на работодателя . В този смисъл е и решение № 819 / 21.10.2009 год. по гр.д. № 2536 / 2008 год. , І г.о. на ВКС .

Както е посочено в цитираното по - горе тълкувателно решение последицата от незаконосъобразно упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ  . Ето защо и предвид неустановяването от страна на работодателя на релевантните обстоятелства относно основанието за уволнението на ищеца , както и неустановяването на законосъобразно извършен подбор ,  предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ  следва да бъде уважен като основателен  - заповедта за уволнението на ищеца следва да бъде отменена като незаконосъобразна .

Последица от уважаване на иска по чл.344 ал.1 , т.1 от КТ е  уважаването на иска по чл.344 ал.1 , т.2 от КТ – ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност .

Основателността на претенциите по чл.344 ал.1 , т.1 и т.2 от КТ определя основателността и на претенцията  за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 , т.3 от КТ  . С писмените доказателства , представени пред районния и пред настоящия съд / за нововъзникнали факти / - копие от трудова книжка и регистрационна карта на бюрото по труда се установи , че за период от шест месеца след уволнението , т.е. за периода от 01.11.2012 год. до 01.05.2013 год. ищецът е останала без работа . На осн. чл.225 ал.1 от КТ на ищеца се дължи обезщетение за шестмесечния период , в който е останал без работа  , чиито размер следва да бъде определен на базата на брутното трудово възнаграждение получено от него за месеца предхождащ уволнението  - т. е. за м.10.2012 год. Работодателят не е оспорил твърдението на ищеца относно размера на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението – 580 лв. , като в този смисъл са представени и фишове за изплатени от работодателя суми  . Ето защо съдът намира , че общия размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ  е  3480 лв. , поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен . Тъй като на осн. чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти , които са от значение за спорното право  , няма пречка обезщетение да се присъди за целия претендиран период , макар същия да е изтекъл в хода на производството по делото . Това произтича и от правомощията на въззивния съд като инстанция по същество на предявения спор . В тази част решението не е недопустимо , а възраженията на работодателя са неоснователни . Върху дължимата сума следва да бъде присъдена законна лихва , считано от предявяване на иска – 21.12.2012 год. год. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно ТР № 3 / 19.03.1996 год. по гр.д. № 3 / 1995 год. на ОСГК на ВС ,  лихва върху обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ се дължи от деня на поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД , а ако такава покана не е отправена от работника или служителя , лихва се дължи от деня , в който искът е предявен .

Горното сочи , че в частта , в която иска е отхвърлен за сумата над 3031,82 лв. до  3480 лв. , за периода от 06.04.2013 год. до 01.05.2013 год.  решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните доказателства и необосновано , поради което в тази част следва да бъде отменено , а спора решен по същество от настоящия съд с присъждане на дължимата сума за размера над 3031,82 лв. до претендирания размер от 3480 лв.

В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено от съда .

Предвид уважаването на исковете по чл.344 ал.1 , т.1 , 2  и 3 от КТ работодателят дължи държавна такса в размер на общо 299,2 лв. Районният съд е присъдил такса в размер на 231,27 лв. , поради което настоящия съд следва да присъди разликата от 69 лв. за първоинстанционното разглеждане на делото и 34,5 лв. за въззивното разглеждане . Ето защо общото дължимия размер такса , за която следва да се произнесе настоящия съд е 103,5  лв. , която следва да бъде възложена в тежест на работодателя .

Последица от уважаването на исковете е  присъждането на разноските в полза на ищеца . Пред районния съд ищецът е направил разноски в общ размер от 1050 лв. – платено адвокатско възнаграждение , а пред въззивния съд – 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение . Първата сума е присъдена от районния съд , поради което въззивният съд следва да присъди втората сума от 800 лв. – направени разноски от ищеца пред настоящия съд. Въпреки възраженията срещу така посочените размери на адвокатско възнаграждение , от насрещната страна не е направено искане за намаляване на размера на разноските в тази част , поради което съдът няма основание за такова произнасяне .

Неоснователно е възражението на работодателя относно неправилно допуснатото от районния съд предварително изпълнение на решението , в частта , относно присъденото обезщетение . Съгласно разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението , когато присъжда обезщетение за работа . Ето защо дори и без направено искане от страната , съдът присъдил обезщетение за работа е задължен да допусне предварително изпълнение на решението в тази част .

Мотивиран от горното и на осн. чл.271 , ал.1 от ГПК , Бургаският окръжен съд ,

 

 

Р          Е          Ш        И         :

 

 

 ОТМЕНЯ  решение № 662 / 16.04.2013 год. по гр.д. № 10938 / 2012 год. по описа на Бургаския районен съд  , В ЧАСТТА  , с която е отхвърлен иска на С.Й.Б. с ЕГН ********** от с.Черно море, общ. Бургас срещу „Мина Черно море – Бургас” ЕАД , със седалище и адрес на управление : гр.Поморие , ж.к. Рудник – „Черно море 2” , ЕИК *********  ,  за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ ,  за разликата над уважения размер от 3031,82 лв. до предявения размер от 3480 лв. , за периода от 06.04.2013 год. до 01.05.2013 год.,

КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Мина Черно море – Бургас” ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Поморие , ж.к. „Рудник- Черно море-2” да заплати на С.Й.Б. ЕГН ********** от с.Черно море, общ. Бургас обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 06.04.2013 год. до 01.05.2013 год. , за разликата над размера от 3031,82 лв. до предявения размер от 3480 лв. – т.е. сума в размер на 448,18 лв. / четиристотин четиридесет и осем лева и осемнадесет стотинки /.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата част .

ОСЪЖДА „Мина Черно море – Бургас” ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Поморие , ж.к. „Рудник- Черно море-2”  да заплати на С.Й.Б. с ЕГН ********** от с.Черно море, общ. Бургас направени разноски пред въззивния съд в размер на 800 лв. / осемстотин лева /.

ОСЪЖДА „Мина Черно море – Бургас” ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.Поморие , ж.к. Рудник – „Черно море 2” да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 103,5 лв. / сто и три лева и пет стотинки /.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от днес  .

 

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1. 

 

                                                                                            2.