Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ІІІ-113 01.10.2013 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
секретар Ж.Г. ,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1347 по описа за 2009 година , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс .
С решение № 662 / 16.04.2013 год. по
гр.д. № 10938 / 2012 год. по описа на Бургаския районен съд е признато за незаконно уволнението на С.Й.Б.
с ЕГН ********** от с.Черно море, общ.Бургас,
и е отменена заповед № 95 / 31.10.2012
год. / погрешно посочена в
решението като 21.10.2012 год. / на изпълнителния директор на „Мина Черно море
– Бургас” ЕАД , със седалище и адрес на управление : гр.Поморие , ж.к. Рудник –
„Черно море 2” , с която е прекратено трудовото правоотношение , възстановен
е С.Й.Б. ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „работник –
мина надземен” с място на работа рудник „Мина Черно море-2” , осъдено е „Мина Черно море – Бургас”
ЕАД – Поморие да заплати на С.Й.Б. ЕГН ********** обезщетение в размер на
3031,82 лв. за времето от 01.11.2012 год. до 05.04.2013 год. , през което
последният е останал без работа поради незаконното уволнение , ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяването на иска на 21.12.2012 год. до
окончателното и изплащане , както и сумата от 1050 лв. – направени по делото
разноски , като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за разликата над
уважения размер от 3031,82 лв. до предявения размер от 3480 лв. , за периода от
06.04.2013 год. до 01.05.2013 год. , постановено е предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение , като работодателя е осъден да
заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 231,27
лв.
Постъпила е въззивна жалба от „Мина Черно море – Бургас” ЕАД – Поморие , чрез
процесуален представител адв. Ангелова, срещу решението в частта , с която
исковете предявени срещу дружеството са уважени и то е осъдено да заплати на
насрещната страна направени по делото разноски . Въззивникът – ответник твърди
, че в обжалваната част решението на районния съд е неправилно –
незаконосъобразно , необосновано и постановено в противоречие с процесуалните
правила , твърди , че в противоречие със
събраните по делото доказателства съдът е приел , че не е установено от
работодателя съкращение в щата , счита , че е установено реално съкращение в
щата , представя решение на съвета на директорите по протокол от 14.06.2012
год. , който моли да бъде приет , твърди , че е проведена и процедура по подбор
от постоянно действащ орган при работодателя , счита , че неправилно е
постановено предварително изпълнение на решението , в частта за присъденото
обезщетение , тъй като не е налице такова искане на ищеца в исковата молба ,
прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
предявените искове , за отмяна на
предварителното изпълнение , като сочи , че размера на присъденото адвокатско
възнаграждение в завишен над десет пъти , но не е направено искане за
намаляването му . Въззивният съд е оставил без уважение искането за събиране на
доказателства по въззивната жалба , поради преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК .
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия С.Й.Б. , чрез процесуален
представител адв. Бузова, иска се потвърждаване на решението в обжалваната част
, като са изложени подробни съображения за неговата правилност в обжалваната
част , твърди се неоснователност на доводите във въззивната жалба, направено е
искане за присъждане на направените
разноски пред въззивния съд .
Постъпила е насрещна въззивна жалба от С.Й.Б. , чрез процесуален представител
адв. Бузова , срещу решението в частта , с която е отхвърлен иска за заплащане
на обезщетение за разликата над уважения размер от 3031,82 лв. до предявения
размер от 3480 лв. , за периода от 06.04.2013 год. до 01.05.2013 год. Посочено
е , че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с
материалния закон , изложени са съображения , че обезщетението следва да се
присъди за целия 6 – месечен период , в който ищеца е останал без работа , дори
той да изтича след приключване на устните състезания пред първоинстанционния
съд , представени са доказателства относно нововъзникнали обстоятелства –
регистрационна карта ведно с график на Бюрото по труда за регистрацията на
ищеца като безработен до 01.05.2013 год. , както и от трудова книжка ,
направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на
пълния размер на претендираното обезщетение , за целия шестмесечен период .
Въззивният съд е приел представените с въззивната жалба нововъзникнали
доказателства .
Постъпил е писмен отговор по насрещната въззивна жалба, подаден от „Мина Черно
море – Бургас” ЕАД – Поморие , изложени са съображения за неоснователност на
претенцията за присъждане на обезщетение предвид твърдяната неоснователност на
главния иск за отмяна на заповедта за уволнение , иска се потвърждаване на
решението в обжалваната част , оспорена е претенцията на ищеца за присъждане на
съдебно – деловодни разноски .
Въззивните жалби са подадени в срок
от легитимирани лица и са допустими .
С обжалваното решение Бургаският
районен съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правни
основания чл. 344 , ал.1 , т.1 ,2 и 3 от Кодекса на труда.
Бургаският районен съд е сезиран с искова
молба подадена от С.Й.Б. с ЕГН **********
от с. Черно море, общ. Бургас за признаване на незаконно и отмяна на
уволнението извършено на осн. чл.328 , ал.1 т.2 , предл. второ от КТ със
заповед № 95 / 31.10.2012 год. на изпълнителния директор на „Мина Черно море –
Бургас” ЕАД , със седалище и адрес на управление : гр.Поморие , ж.к. Рудник –
„Черно море 2” за възстановяване на С.Й.Б.
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „работник – мина
надземен” с място на работа рудник „Мина Черно море-2” , и за осъждане на „Мина Черно море – Бургас” ЕАД – Поморие да
заплати на С.Й.Б. ЕГН ********** обезщетение в размер на общо 3480 лв. , за
периода от шест месеца след 01.11.2012 год. , през което време последният е
останал без работа поради незаконното уволнение , ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяването на иска на 21.12.2012 год. до окончателното и
изплащане и за присъждане на направените по делото разноски .
В исковата си молба ищецът оспорва
основанието за уволнение посочено в заповедта , като твърди , че не е налице
валиден акт на работодателя , от който да е видно , че длъжностното щатно разписание
на дружеството се променя , както и , че щатната бройка за длъжността на ищеца
се съкращава . Възразено е , че не е проведена предварителната закрила при
уволнение съгласно чл.333 от КТ , тъй като към датата на прекратяване на
трудовия договор ищеца е трудоустроен , а липсва съгласие на инспекцията по
труда . Счита , че ако такова е налице , то процедурата по издаването му е
нарушена , тъй като в инспекцията не са били представени всички документи
касаещи заболяването на ищеца – в частност решение на ТЕЛК № 1979 /17.07.2012
год. Твърди , че работодателя не е извършил задължителния в случая подбор по
чл.329 от КТ или ако такъв е извършен , той е бил неправилен , тъй като ищецът
има изискуемата квалификация и работи не по-малко добре от тези , които са
останали на работа . Твърди се също , че работодателят не е изпълнил чл.16 от
отрасловия КТД подписан на 31.01.2011 год. Ищецът поддържа предявените искове ,
представя доказателства , моли за уважаване на заявените претенции .
Ответникът е оспорил предявените искове , представил е доказателства . Твърди , че е налице посоченото в заповедта
основание за уволнение на ищеца като представя щатно разписание от 31.10.2012
год. , твърди , че е упражнил правото си на подбор при уволнението на ищеца ,
като представя протокол от 02.07.2012 год. на постоянно действаща комисия по
подбора , твърди , че е налице предварително съгласие на инспекцията по труда
за уволнението на ищеца – представя писмо от 12.10.2012 год. за дадено съгласие
на ИТ за уволнението на ищеца , моли
претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени , евентуално – прави възражение по
отношение на претендираното обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за
недопустимост на претенцията , тъй като шестмесечния период все още не е изтекъл . Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски .
Бургаският окръжен съд , като взе предвид постъпилите въззивни жалби ,
исковата молба , направените искания и възражения , и събраните по делото доказателства , намира от фактическа и правна страна следното
:
Ищецът е заемал при ответника
длъжността „работник – мина надземен” с място на работа рудник „Мина Черно
море-2” по безсрочен трудов договор .
Със заповед № 95 / 31.10.2012 год.
на изпълнителния директор на „Мина Черно море – Бургас” ЕАД трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено , считано от 01.11.2012 год. поради съкращаване на щата .
В заповедта е отразено , че е налице промяна в щатното разписание , като е
извършен подбор отразен в протокол от 02.07.2012 год. , посочено е , че е взето
предварително разрешение от инспекцията по труда – Бургас и мнение на ТЕЛК .
С оглед оспорване на законността на
уволнението от страна на ищеца , ответникът
- работодател носи тежестта на доказване , че уволнението е извършено в
съответствие с изискванията на закона .
По делото е представено щатно
разписание подписано от изпълнителния директор на ответното дружество , в сила от 01.07.2012 год. , съгласно
което за длъжността заемана от ищеца е предвидена една щатна бройка .
Представено е и щатно разписание подписано от изпълнителния директор на
дружеството , в сила от 01.10.2012 год. , съгласно което за длъжността „надземен
работник мина” не е предвидена щатна бройка . С оглед заявените от ищеца
оспорвания , че не е налице валиден акт на работодателя за промяна в щатното
разписание работодателят следваше да установи компетентността на изпълнителния
директор Е . Николов , който е подписал щатните разписания , да извършва промени в тях . Съгласно
разпоредбата на чл.244 ал.4 от ТЗ е предвидена възможност съвета на директорите
на акционерното дружество , който е орган на управление съгласно закона , да
възложи управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове .
Ако се твърди от работодателя , че такова възлагане е било извършено в полза на
Е.Николов , той следваше да представи доказателства за това пред съда .
Работодателят не е представил такива доказателства , като не е представил и акт на органа по чл. 244 ал.1 от ТЗ за
съкращаването на щата , поради което
съдът намира , че работодателят не е установил по делото всички релевантни
обстоятелства относно наличието на
основанието за уволнението на ищеца .
С оглед обстоятелството , че ищеца е
бил трудоустроен , което не се оспорва от работодателя , по делото са
представени мнение на ТЕЛК от
17.07.2012 год. относно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради
съкращаване на щата и писмо от 12.10.2012 год. на Инспекцията по труда – Бургас
, с което е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на осн.
чл.328 ал.1 т.2 от КТ . Видно от приложената преписка по разрешението , на
инспекцията по труда е било предоставено изразеното преди това мнение на ТЕЛК ,
поради което възраженията на ищеца за неспазена закрила при уволнение по чл.333
от КТ са неоснователни и не се споделят от съда .
С оглед на наведените от ищеца
възражения за нарушаване на чл.16 от представения отраслов КТД , дори да е
налице нарушение на работодателя по този текст , това не би могло самостоятелно
да доведе до незаконосъобразност на уволнението на ищеца , тъй като не съдържа
конкретно задължение за работодателя , относимо към конкретната заповед за
уволнение .
С оглед изложените от ищеца
възражения съдът следва да се произнесе по законосъобразността на извършения от
работодателя подбор по чл.329 ал.1 от КТ . Макар да е регламентиран в закона като право
за работодателя , подбора по чл.329 от КТ става негово задължение , когато се
съкращават една или няколко от множество еднородни трудови функции . / решение
№ 672 / 09.11.1988 год. по гр.д.№ 548 / 88 год. , ІІІ г.о. на ВС / . Съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ
критериите въз основа на който се извършва подбора са по – висока квалификация и по - добра работа . Под професионална
квалификация се има предвид наличието на образование , знания и умения за
изпълнение на възложената работа съобразно изискванията на съответната длъжност
. Ето защо за да се прецени дали подбора е законосъобразно извършен от
работодателя не е достатъчно само да се
установи , че е била сформирана комисия , която да даде формална оценка на лицата
между които се извършва подбора по посочените по-горе критерии . Работодателят
следва да установи за всяко от оценяваните лица какви конкретни обстоятелства и
субективни качества са взети предвид за да се стигне до различно оценяване на
различните кандидати по различните критерии. Съгласно ТР
№ 3 / 16.01.2012 год. по тр.д. № 3 / 2011 год. на ВКС преценката на
работодателя по чл.329 ал.1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-
висока квалификация и работи по- добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ при
упражняването , на което съдът проверява , основават
ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 , ал.1
от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа .
Работодателят е представил по делото
заповед от 06.02.2012 год. за
назначаване на постоянна комисия по подбора , както и протокол от 02.07.2012
год. на тази комисия , в който е посочено , че след преглед на щатното
разписание и оценка на квалификацията и начина на изпълнение на възложените
задачи от работниците заемащи длъжността „работник мина – надземен” и „
работник мина – подземен” , предлага да бъде прекратен трудовия договор с три
лица , между които и ищеца , като е отразено само , че при преценката е взета
предвид липсата на следните критерии
: квалификация , качество и начин на изпълнение на възложените задачи ,
отговорност , организираност и ефективност и самостоятелност и работа в екип .
Работодателят по делото не е
представил доказателства какъв е бил кръга на оценяваните лица , въз основа на какви конкретни обстоятелства за
всяко от оценяваните лица са направени крайните изводи . Не става ясно кои обстоятелствата са взети предвид при
оценяването на ищеца и на останалите лица , за да се направят изводи за липса
на квалификация и добра работа . При
извършване на подбор по чл.329 от КТ преценката трябва да е реална , почиваща
на факти за да е обоснован крайният извод . Непосочването от страна на
работодателя на значимите факти и обстоятелства при извършване на подбора води
до невъзможност за реална преценка по критериите на Кодекса на труда , което
сочи незаконосъобразност на извършения
подбор от страна на работодателя . В този смисъл е и решение № 819 /
21.10.2009 год. по гр.д. № 2536 / 2008 год. , І г.о. на ВКС .
Както е посочено в цитираното по -
горе тълкувателно решение последицата от незаконосъобразно упражняване на
правото на подбор е уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ . Ето защо и предвид неустановяването от
страна на работодателя на релевантните обстоятелства относно основанието за уволнението
на ищеца , както и неустановяването на законосъобразно извършен подбор , предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ следва да бъде уважен като
основателен - заповедта за уволнението на ищеца следва да бъде отменена като
незаконосъобразна .
Последица от уважаване на иска по
чл.344 ал.1 , т.1 от КТ е уважаването на
иска по чл.344 ал.1 , т.2 от КТ – ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност
.
Основателността на претенциите по
чл.344 ал.1 , т.1 и т.2 от КТ определя основателността и на претенцията за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 , т.3
от КТ . С писмените доказателства ,
представени пред районния и пред настоящия съд / за нововъзникнали факти / -
копие от трудова книжка и регистрационна карта на бюрото по труда се установи ,
че за период от шест месеца след уволнението , т.е. за периода от 01.11.2012
год. до 01.05.2013 год. ищецът е останала без работа . На осн. чл.225 ал.1 от КТ на ищеца се дължи обезщетение за шестмесечния период , в който е останал без
работа , чиито размер следва да бъде
определен на базата на брутното трудово възнаграждение получено от него за
месеца предхождащ уволнението - т. е. за
м.10.2012 год. Работодателят не е оспорил твърдението на ищеца относно размера
на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението – 580 лв. ,
като в този смисъл са представени и фишове за изплатени от работодателя
суми . Ето защо съдът намира , че общия
размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ
е 3480 лв. , поради което предявеният иск е изцяло основателен и
следва да бъде уважен . Тъй като на осн. чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да
вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти , които са от
значение за спорното право , няма пречка
обезщетение да се присъди за целия претендиран период , макар същия да е
изтекъл в хода на производството по делото . Това произтича и от правомощията
на въззивния съд като инстанция по същество на предявения спор . В тази част
решението не е недопустимо , а възраженията на работодателя са неоснователни . Върху
дължимата сума следва да бъде присъдена законна лихва , считано от предявяване
на иска – 21.12.2012 год. год. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно
ТР № 3 / 19.03.1996 год. по гр.д. № 3 / 1995 год. на ОСГК на ВС , лихва върху обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ се дължи от деня на поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД , а ако такава покана не е
отправена от работника или служителя , лихва
се дължи от деня , в който искът е предявен .
Горното сочи , че в частта , в която
иска е отхвърлен за сумата над 3031,82 лв. до 3480 лв. , за периода от 06.04.2013 год. до 01.05.2013
год. решението е неправилно като постановено в противоречие със
събраните доказателства и необосновано , поради което в тази част следва да
бъде отменено , а спора решен по същество от настоящия съд с присъждане на
дължимата сума за размера над 3031,82 лв. до претендирания размер от 3480 лв.
В останалата част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено от съда .
Предвид уважаването на исковете по
чл.344 ал.1 , т.1 , 2 и 3 от КТ
работодателят дължи държавна такса в размер на общо 299,2 лв. Районният съд е присъдил
такса в размер на 231,27 лв. , поради което настоящия съд следва да присъди
разликата от 69 лв. за първоинстанционното разглеждане на делото и 34,5 лв. за
въззивното разглеждане . Ето защо общото дължимия размер такса , за която следва
да се произнесе настоящия съд е 103,5 лв. , която следва да бъде възложена в тежест
на работодателя .
Последица от уважаването на исковете
е присъждането на разноските в полза на
ищеца . Пред районния съд ищецът е направил разноски в общ размер от 1050 лв. –
платено адвокатско възнаграждение , а пред въззивния съд – 800 лв. – платено
адвокатско възнаграждение . Първата сума е присъдена от районния съд , поради
което въззивният съд следва да присъди втората сума от 800 лв. – направени
разноски от ищеца пред настоящия съд. Въпреки възраженията срещу така
посочените размери на адвокатско възнаграждение , от насрещната страна не е
направено искане за намаляване на
размера на разноските в тази част , поради което съдът няма основание за
такова произнасяне .
Неоснователно е възражението на
работодателя относно неправилно допуснатото от районния съд предварително
изпълнение на решението , в частта , относно присъденото обезщетение . Съгласно
разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението , когато присъжда обезщетение за работа . Ето защо дори и без
направено искане от страната , съдът присъдил обезщетение за работа е задължен
да допусне предварително изпълнение на решението в тази част .
Мотивиран от горното и на осн.
чл.271 , ал.1 от
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 662 / 16.04.2013 год. по гр.д. № 10938 / 2012 год. по описа на Бургаския
районен съд , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска на С.Й.Б. с ЕГН **********
от с.Черно море, общ. Бургас срещу „Мина Черно море – Бургас” ЕАД , със
седалище и адрес на управление : гр.Поморие , ж.к. Рудник – „Черно море 2” ,
ЕИК ********* , за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ , за разликата над уважения размер от
3031,82 лв. до предявения размер от 3480 лв. , за периода от 06.04.2013 год. до
01.05.2013 год.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Мина Черно море –
Бургас” ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Поморие ,
ж.к. „Рудник- Черно море-2” да заплати на С.Й.Б. ЕГН ********** от с.Черно море,
общ. Бургас обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 06.04.2013 год. до
01.05.2013 год. , за разликата над размера от 3031,82 лв. до предявения размер
от 3480 лв. – т.е. сума в размер на
448,18 лв. / четиристотин четиридесет и осем лева и осемнадесет стотинки /.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част .
ОСЪЖДА „Мина Черно море –
Бургас” ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Поморие ,
ж.к. „Рудник- Черно море-2” да заплати
на С.Й.Б. с ЕГН ********** от с.Черно море, общ. Бургас направени разноски пред
въззивния съд в размер на 800 лв. / осемстотин лева /.
ОСЪЖДА „Мина Черно море –
Бургас” ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.Поморие ,
ж.к. Рудник – „Черно море 2” да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса в размер на 103,5 лв. / сто и три лева и пет стотинки /.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от днес .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.