Решение по дело №12943/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261821
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100512943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              18.03.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година , в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ

 

при секретар Д. Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12943 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12943/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Д.з.” ЕАД гр.София ЕИК ******срещу решение №7845 от 10.01.2020 г по гр.д.№44099/18 г на СРС , 87 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.411 КЗ срещу З. О. ” АД *** ; да се осъди последното да заплати сумата от 800,79 лева  регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. КИА Оптима рег.№******от ПТП на 26.07.2017 г в гр.София на бул.Цариградско шосе , при изхода на паркинга на магазин „Метро“ , от изсипване на бетон от т.а. МАН с рег.№******управляван от В.Р.; ведно със законната лихва от 04.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.477 КЗ застрахователят по „ГО“ отговаря за всички вреди причинени от МПС на застрахования , независимо по чл.45 ЗЗД или по чл.50 ЗЗД . Според чл.493 ал.2 т.3 КЗ „ГО“ покрива вредите причинени от устройство или инсталация на МПС , а според чл.493 ал.2 т.7 КЗ и вредите произтекли от превозното средство по чл.50 ЗЗД . Ответникът е този , който е трябвало да докаже , че бетон-помпата е била в изправност и отговаряща на изискванията за безопасност . Няма доказателства , че техническа неизправност е възникнала внезапно и това изключва вината на водача на МПС .

Въззиваемата страна  е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът не е представил доказателства за причината за настъпване на събитието , нито за вината на водача В.Р.. Събитието – спукване на тръба провеждаща бетон – не е могло да бъде предвидено и предотвратено. Касае се за случайно събитие . Въззивникът прави опит да измени правната квалификация на исковете приета от СРС в доклада му .    

 

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 12.02.2020 г и е обжалвано в срок на 26.02.2020 г / по пощата/ .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

 

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

За да отхвърли иска СРС е приел , че на 16.07.2017 г л.а. КИА Оптима рег.№******е бил увреден по следния начин : на бул.Цариградско шосе , при изхода на паркинга на магазин „Метро“ т.а. /специализиран , бетоновоз/  МАН с рег.№******управляван от В.Р.изливал бетон . Една от тръбите провеждащи бетона се спукала и изхвърлила бетон върху застрахования от ищеца лек автомобил . Тъй като няма данни товарният автомобил да е бил неизправен или водачът му да е извършил неправомерни действия , то не е налице вина на последния . Не е налице фактическия състав на регресната претенция на застраховател по „Каско“ .

Решението на СРС е неправилно . Посоченият от СРС механизъм на деликта е безспорно доказан по делото с представения двустранен констативен протокол на водачите на автомобилите , показанията на св.П.Н.и св.В.Р.и САТЕ .

Не могат да се възприемат водещите мотиви на първоинстанционния съд , че в случая е налице случайно деяние и липсва неправомерно поведение на собственика на т.а. /специализиран , бетоновоз/  МАН с рег.№******управляван от В.Р.. Безспорно би липсвало покритие по „ГО“ ако застрахованият е освободен от отговорност по чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД  т.е. ако настъпилите за третото лице вреди са резултат от действието на случайно събитие, непреодолима сила или не се намират в причинна връзка с действията на застрахования, а са резултат от други фактори. Процесният случай обаче не е такъв , защото според показанията на св.В.Р.спукването на тръбите на бетон-помпата е рутинен риск при ползването й и се случва сравнително често . Помпата работи под голямо налягане и трябва периодично да бъде проверявана и тръбите да се подменят/ремонтират . Следователно рискът от спукване на тръбата е можело да бъде предвиден и избегнат. Както е изяснено в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС ако са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди отговорността е по чл.49 ЗЗД. В случая е съществувала техническа възможност за обезопасяване на бетон-помпата . Не са представени доказателства от ответника тръбите да са били нови и/или в пълна изправност или да се касае за друга непреодолима сила . Налице е противоправно действие на собственика на специализирания товарен автомобил като вината на същия се предполага /чл.45 ал.2 ЗЗД/ . Доказан е фактическият състав на чл.493 ал.2 т.3 във вр.ал.1 КЗ като вредите са причинени от устройство или инсталация на застрахованото МПС , независимо , че МПС е било в престой .

Само за пълнота трябва да се отбележи , че дори да се приеме , че не е налице вина на собственика на товарния автомобил при наличните доказателства би бил налице фактическия състав на чл.493 ал.2 т.7 във вр.ал.1 КЗ и чл.50 ЗЗД . Без значение е приетия от СРС доклад по делото и дали ищецът е възразил по него преди одобряването му . Квалифицирането на иска от СРС във връзка с чл.49 ЗЗД или чл.50 ЗЗД не може да измени действително предявения иск така както е формулиран от ищеца , нито по някакъв начин обвързва ищеца , още по-малко въззивния съд .  

В случая искът е доказан по основание , а по размер от изслушаната пред СРС САТЕ . Недоказано е възражението на ответника за съпричиняване - водачът на увредения автомобил не е бил длъжен да спре , нито има данни да е възприел настъпващата опасност , още повече , че има падане на полутечен бетон от височина .

  Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени изцяло като искът се уважи и на ищеца се присъдят разноски пред СРС и СГС .

 На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №7845 от 10.01.2020 г по гр.д.№44099/18 г на СРС , 87 състав   ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОСЪЖДА З. О. ” АД *** ; да заплати на основание чл.411 КЗ на “Д.з.” ЕАД гр.София ЕИК ******сумата от 800,79 лева  регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. КИА Оптима рег.№******от ПТП на 26.07.2017 г в гр.София на бул.Цариградско шосе , при изхода на паркинга на магазин „Метро“ , от изсипване на бетон от т.а. МАН с рег.№******управляван от В.Р.; ведно със законната лихва от 04.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА З. О. ” АД *** ; да заплати на “Д.з.” ЕАД гр.София ЕИК ******сумата от 595 лева разноски пред СРС и 385 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                 2.