№ 6687
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110144999 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А. Ж. Ш., както следва:
- иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
1290.54 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 12,
находящ се в гр.София, ул. „Тунджа“, №33, вх.А, ет.4, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г.,
както и на сумата 44.39 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода
01.06.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-30.07.2021г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 159.86 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г. – 09.07.2021г., както и на сумата 9.02 лева – лихва за забава върху
дяловото разпределение за периода 31.07.2018г. – 09.07.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, е
ползвател на топлинна енергия за него, поради което е задължен да заплати стойността й,
както и услугата дялово разпределение, което не е сторил. Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-
помагач. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва претенцията. Оспорва да е
1
потребявано количество топлоенергия в имота, респ. да е било осъществявано дялово
разпределение. Заявява възражение за частично погасяване на сумите по давност.
Конституираното по делото трето лице-помага на страната на ответника - „Бруната“
ООД, не взима становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за
сключване на договор с „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 28.08.2002г. Решението на
ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 28.05.2018г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Бруната“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач
са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане
на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за
дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки се оспорва в процеса, но се доказва включително от заключението по
съдебно-техническата експертиза.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
2
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 7, том I, рег.
№ 69, дело № 4/2003г., на 22.01.2003г., жилището е било придобито от ответницата А. Ж.
Ш.. Налични по делото са заявление и декларация, от които се установява, че ответницата е
уведомила ищеца и е пожелала да се открие партида на нейно име в качеството и на
собственик на имота, както и е посочила, че ползва същия.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответницата е
собственик на процесния имот по силата на правна сделка. Като собственик на имота тя се
явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответницата.
По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Допусната, изслушана и приета е била също съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на
търсените с исковата молба, т.е. 1290.54 лева – главница за потребена топлоенергия, 159.86
лева – мораторна лихва върху нея, 44.39 лева – главница за осъществено дялово
разпределение и 9.02 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите
по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а исковата молба, която
прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 30.07.2021г.
Вземанията, възникнали преди 30.07.2018г. се явяват погасени по давност и като размер
възлизат на 59.14 лева главница за периода 01.05.2018 г.- 31.05.2018 г. и лихва в размер на
3
10.43 лева за периода от 15.09.2019 г. – 09.07.2021 г.
Общият размер на вземанията след 30.07.2018г. възлиза на 1231.40 лева главница за
периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020г и 149.43 лева лихва за периода 15.09.2019г. – 09.07.2021
г., главница за дялово разпределение 44.39 лева за периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г. и 9.02
лева лихва върху нея за периода 31.07.2018г. – 09.07.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените по давност суми,
както и на обстоятелството, че ответницата е собственик на имота, предявеният иск следва
да се уважи за вземанията, които не се явяват погасени по давност. В останалата част – за
разликата над тази сума до пълния искан размер, предявените искове следва да се отхвърлят
като погасени по давност.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1003.40 лева, от които 103.40 лева
държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 300.00 лева депозит за особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях,
съразмерно на уважената част от исковете, в тежест на ответника Анелия Ж. Ш. следва да се
възложи сумата от 956.98 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Анелия Ж. Ш., гражданин на Република Полша, родена на 16.12.1953г. в гр.
Бистрица, Клодска – Полша, ЕГН **********, с адрес гр. София, у. „Тунджа“ № 33, вх. А,
ет. 4, ап. 12, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 1231.40 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр.София, ул. „Тунджа“, №33,
вх.А, ет.4, за периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г., както и сумата 44.39 лева - главница
за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г., ведно
4
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 30.07.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 1290.54 лева
и за периода 01.05.2018г.- 31.05.2018 г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 149.43 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 09.07.2021 г., сумата 9.02 лева - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. –
09.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер от 159.86 лева лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Анелия Ж. Ш., гражданин на Република
Полша, родена на 16.12.1953г. в гр. Бистрица, Клодска – Полша, ЕГН **********, с адрес
гр. София, у. „Тунджа“ № 33, вх. А, ет. 4, ап. 12, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 956.98 лева лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса, депозит за особен представител и депозит
за вещо лице съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помага на страната на ищеца –
„Бруната“ ООД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5