№ 296
гр. София, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Р. П. С. срещу определение на СГС – НО 35ти
състав по нчд№794/22г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р. П. С., ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване по отношение на изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, наложено му по НОХД 88/2012
година на СТС.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 439 НПК.
Образувано е по молба на осъдения С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, наложено му по
НОХД 88/2012 година на СТС.
Първият съд правилно е установил релевантните в настоящото частно наказателно
производство факти, а именно:
С присъда по горепосоченото дело от 20.06.2012 година, влязла в сила на 17.03.2014
година СГС е признал осъденият С. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал.
1, т. 6, предл. 2 вр. чл. 115 НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 17 години. Това наказание С. е започнал да изтърпява от 31.03.2014 година, като в
рамките на воденото наказателно производство, е бил задържан под стража за срок от 9
месеца и 2 дни. Към настоящия момент С. е изтърпял фактически 8 години 8 месеца и 22
дни. Отделно е зачетено и полагането на труд - общо в размер на 2 години 10 месеца и 23
дни и сумарно изтърпяното наказание към момента е в рамките на 11 години 7 месеца и 15
дни, а оставащото време от наказанието е 5 години 4 месеца и 15 дни.
При така установените факти следва да бъдат споделени правните изводи на СГС
1
Действително към момента подсъдимият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му
наказание и първата предпоставка по смисъла на чл. 70 НК е налице, но подлежи на
преценка дали е налице втората, изискуема предпоставка от закона, а именно осъденото
лице да е дало доказателства за своето поправяне.
Видно е, че от самото начало на изтърпяване на наказанието осъденият е започнал да
демонстрира поведение, което сочи на една нагласа за постигане на целите на наказанието.
Факт е, че същият полага трайно труд от самото начало на пребиваването си в затвора. Само
по себе си, обаче, това обстоятелство не следва да се абсолютизира, доколкото е свързано с
привилегията, дадена от закона за зачитане на положения труд за намаляване на наказанието
„лишаване от свобода“. Прави впечатление, че спрямо него са налице множество награди -
общо 22 от различен характер, като същевременно че няма нито едно наложено наказание.
Становището на служителите на затвора, работещи пряко с осъдения, сочи една тенденция
на занижаване на стойностите на рисковете по отделните зони. В този смисъл, може да бъде
счетено, че осъденото лице проявява една тенденция към поправяне и превъзпитание, която
следва от самото начало на изтърпяване на наказанието му и продължава до момента, което
е било, очевидно, и предпоставка за промяна на режима на изтърпяване на наложеното
наказание. Отчитайки тези факти в полза на осъдения, СГС обосновано приел, че отнесено
към престъплението, за което осъденият е бил признат за виновен и, за което му е било
наложено наказание, към размера на това наложено му наказание, както и към изтърпения
срок от същото, тази тенденция за неговото поправяне и превъзпитание, все още няма
достатъчно устойчив характер и, осъденият следва да продължава да дава доказателства за
поправянето си и в бъдеще чрез придържане към досегашното си поведение.
Във въззивната жалба се оспорва именно тази преценка на съда, като се изтъква, че тя
противоречи и на становището на затворната администрация и прокурора по делото.
Преценката за наличието на достатъчно доказателства за поправяне обаче е изцяло в
компетеността на съдилищата. Тя взема в предвид, но не зависи дефинитивно от преценката
на други органи.
И според САС при фактически изтърпени 8г. и 8 месеца от 17 годишна присъда е
уместно и справедливо наказанието Лишаване от свобода да продължи да се изтърпява още
известно време, за да бъде приета тенденцията за поправяне за трайна и убедителна. Не
следва да се пренебрегва и факта, че наказанието е наложено за най – тежкото престъпление
срещу личността и е нормално след такава проява съдилищата да очакват една по
убедителна и трайна, в това число и във времево отношение промяна в личността на
осъдения.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО, 35ти състав по нчд№794/22г.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3